Решение · № 10058/2021 · дело 1193/2021
Акт
- Вид
- Решение
- Номер
- 10058
- Година на номера
- 2021
- Дело №
- 1193/2021
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 1193 / 2021 РЕШЕНИЕ № 10058 София, 05.10.2021 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение , в съдебно заседание на петнадесети септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ МИТКОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА ПОЛИНА ЯКИМОВА при секретар Жозефина Мишева и с участието на прокурора Даниела Божкова изслуша докладваното от съдията БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА по адм. дело № 1193/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция Митница Варна при Агенция "Митници", чрез процесуален представител, против Решение № 241 от 18.11.2020 г. на Административен съд - Сливен, постановено по адм. д. № 300/2020 г., с което е отменено решение с рег. № 32-227206/05.08.2020 г. към MRN 18BG002002Н0015695/29.01.2018г. Касоторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т.3 АПК. Намира, че в случая е неприложим чл. 74, § 2, буква а) от МК, тъй като описанието на стоките в митническите декларации за допускане за свободно обръщение, регистрирани в приблизително същия период е недостатъчно и не включва качеството на изделията, описанието на артикулите, състав на материала и пр., което не позволява прилагането на метода за идентичност на стоките. Предвид това митническата стойност на стоките законосъобразно е определена на основание чл. 74, § 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013. Счита, че административният орган е извършил пълен анализ за сходство на стоките, а в хода на процеса са останали неустановени митническата стойност на стоките и реално заплатено за тях. Предявява искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по конкретизираните в молба от …… въпроси. По същество претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу административния акт, ведно с присъждане на осъществените разноски за двете съдебни инстанции. Възразява за прекомерност на заплатената адвокатско възнаграждение от насрещната страна. Ответникът - "Симо Ко" ЕООД,гр. Сливен, чрез процесуален представител, с писмена молба оспорва основателността на касационната жалба и претендира присъждане на осъществените разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е било Решение с рег. № 32-227206/05.08.2020 г. към MRN 18BG002002Н0015695/29.01.2018г., издадено от Директора на ТД Митница Варна, с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ във връзка с чл. 74, §2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във връзка с чл. 5, т. 39, чл. 77, § 1, чл. 85, § 1, чл. 101, § 1 и чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, както и чл. 59 АПК е: отказано приемането на митническата стойност на декларираната стока с № 1 по цитираната митническа декларация и е определена нова митническа стойност за внасяните от "Симо Ко" ЕООД стоки по същата декларация, като е увеличена митническата им стойност и дължимото ДДС и са определени за довнасяне държавни вземания мито в размер на 786,75лв. и ДДС в размер на1044, 39лева, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114, § 1 и § 2 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. и чл. 59, ал. 2 ЗДДС. Административния съд е приел за установено от фактическа страна, че с митническа декларация MRN18BG002002Н0015695/29.01.2018г. "Симо Ко" ЕООД е декларирало данни за доставка на стоки за режим допускане за свободно обращение, както следва: стока № 1: спортни обувки /маратонки/, мъжки и дамски, общо 1448 чифта; при декларирана стойност съответно по 2 щ.д. и 1,80 щ.д. за чифт и фактурна стойност 4655,35 лв. При извършване на последваща проверка на основание чл. 84, ал.1, т.1 ЗМ на декларираната митническа стойност у митническите органи се е породило съмнение, с оглед на което са изискани допълнителни документи в подкрепа на заявеното. В отговор деклараторът е посочил, че за закупуването на стоките не е изготвян писмен договор с продавача или трети лица, липсва бизнес кореспонденция, а издадената фактура е платено по банков път. След анализ на представените документи и обяснения митническите органи са приели, че в търговската фактура към процесната МД липсва информация относно условията и сроковете за разплащане по сделката, вносителят не е представил търговски договор, от който да са видни условията по сделката, нито сведения, документи, ценови листи и друга бизнес кореспонденция, предшестващи издаването на търговската фактура. Предвид липсата на такива допълнителни сведения е прието, че не се потвърждава обстоятелството, че декларираната стойност представлява действително платената или подлежаща на плащане сума при продажбата им за износ за Съюза. Въз основа на извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система, митническите органи са установили, че за стоки със същия код по ТАРИК са декларирани по - високи стойности, които съществено се отличават от декларираната стойност от дружеството. Приели са, че в тези случаи следва да се определи нова митническа стойност, чрез последователно прилагане на методите по чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Чрез митническата информационна система МИСЗА за оформяне митнически декларации за допускане на свободно обръщение на сходни стоки със стоката по процесната митническа декларация, митническите органи са намерили резултати за декларирани и приети митнически стойности от други вносители, които са значително по- високи от декларираните от „Симо Ко“ ЕООД. Поради това и на основание чл. 74 от Регламента те са счели, че нова митническа стойност на стоката по процесната митническа декларация следва да се определи на основание чл. 74, §2, буква б) от Регламент № 952/2013г. въз основа на наличните данни за други декларирани и приети митнически стойности , които не са необичайно ниски. С писмо рег. № 32-92687/24.03.2020 г. от директора на ТД Северна морска при Агенция "Митници" дружеството е уведомено за образуваното административно производство и на основание чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган относно процесната митническа декларация. Според изложените в оспорения акт доводи, след извършената проверка на представените от вносителя документи, съмненията на митническия орган относно декларираната митническа стойност на стоките не са отпаднали, поради което не е прието определянето й въз основа на договорния метод на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съмненията са обосновани с непредставянето на конкретно посочена информация от вносителя, както и с обстоятелството, че митническата стойност на процесната стока е значително по - ниска спрямо наличната средна статистическа стойност на сходни стоки. Прието е, че митническата стойност на декларираните стоки следва да бъде сравнявана със справедливата цена, извлечена от информационната система "THESEUS" на Joint Research Center (JSR) към ЕК, а не с рисковия праг. Въз основа на тези констатации е отхвърлена декларираната по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническа стойност, в резултат на което е определена нова митническа стойност при прилагането на вторичните методи по чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013. В хода на съдебното производство е проведена ССчЕ, заключението по която е кредитирано от съда като компетентно и безпристрастно изготвено. Вещото лице е установило, че платената цена от дружеството за процесните стоки по фактура № TBN-20170920/03.12.2017 г., приложена към митническата декларация, е в размер на 2728 щатски долара и е платена изцяло на 22.12.2017 г. с нареден валутен превод с референтен № 326400957 и основание на плащането INVOICE TBN-20170920. Експертът е констатирал, че е налице съответствие между платената цена за доставката на стоките и декларираната митническа стойност на същите в процесното ЕАД. За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че от страна на митническите органи не е обосновано приложението на чл. 140 във връзка с чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 във връзка с чл. 74, § 2, буква б) от Регламент № 952/2013г. В решението са изложени подробни мотиви за действащата правна уредба на Съюза относно митническото остойностяване, нейните цели и принципни положения, както и методите за определяне на митническата стойност. Според съда липсват доказателства за неприложимост на метода по чл.74, буква а) от §2 от Регламента. Решаващият състав е подчертал, че възможността на митническата администрация да определя друга митническата стойност на внасяните стоки, когато не е получила задоволителна информация или се съмнява основателно, че декларираните стойности представляват цялата платена или платима сума по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, не я освобождава от задължение да мотивира решението си по аргумент от чл. 22 § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Административният съд е приел, че прилагането на чл. 74, §2, буква б) от Регламент № 952/2013г. е втората възможност за определяне на митническата стойност, но прилагането й е обусловено от невъзможността за определянето й по предходния метод, обоснована с конкретни фактически доводи. Счел е, че в случая напълно формално органът е приел, че чрез позоваване на неуточнени митнически декларации за извършен внос на стоки може да се обоснове базата за определяне на митническата стойност. Тъй като не е извършен анализ на сходството и съпоставка между стоките, то необоснована от митническия орган е останала причината за приложението на метода по чл. 74, §2, буква б) от Регламента. Така постановено решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд точно е отграничил основния спор по делото, концентриращ се върху въпроса дали митническите органи са обосновали "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 § 2 от Регламент /ЕС/№ 2015/2447, както и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент във връзка с чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент № 952/2013 за определяне на митническата стойност по процесната митническа декларация съобразно договорената стойност на сходни стоки. Както правилно е приел решаващият състав, митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Наред с това, митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, то остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Разпоредбата на чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447 предвижда, че при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Нормата на чл. 141, § 3 от Регламента за изпълнение сочи, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Понятията "идентични стоки" и "сходни стоки" са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4) и т. 14) от Регламента за изпълнение / ЕС/ 2015/2447, сочещи, че "идентични стоки" са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични. "Сходни стоки" са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. Така очертания нормативен регламент налага извода, че първоинстанционният съд обосновано е приел, че по аргумент от чл. 22, параграф 7 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 митническите органи са длъжни да мотивират всяко решение, което е неблагоприятно за заявителя. Това задължение за мотивиране на решението се отнася както за решението за иницииране на процедурата по чл. 140 от Регламента за изпълнение, така и за решението за корекция. Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен. В рамките на процедурата по чл. 140 от Регламента за изпълнение гарантирането на този принцип се изисква лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. В случая митническият орган е изпратил до дружеството вносител писмо, с което са изискани представяне на допълнителни документи, но не е изложил мотиви относно конкретните обстоятелства, породили съмненията на митническите органи, че декларираната договорена стойност на стоките не е тяхната действителна платена или подлежаща на плащане цена. Наред с това същият е приложил вторичния метод за определяне на митническа стойност по чл. 74, § 2, б. б) от Регламент № 952/2013 г., въз основа на договорната стойност на сходни стоки, без да са установени предпоставките за приложението на тази разпоредба. Формалното позоваване на наличната информация от митническата информационна система за осъществен внос на стоки със същия код по ТАРИК в приблизително същия период, не обосновава приложението на чл. 74, § 2, б. б) от Регламент № 952/2013 г. Административният орган не е изложил никакви доводи защо приема, че по проверените митнически декларации са внесени сходни стоки. Не е извършен анализ на условията по доставките и съответно как това се отразява на цената на стоките за продажба, на договорените от дружествата срокове и начин на плащане, на разликата в договорените количества, търговската марка и качеството на стоките. Съгласно чл. 141, § 2 от Регламент за изпълнение 2015/2447 вр. чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 при определяне на митническата стойност на внасяните стоки следва да се направи корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт. А съгласно чл. 141, § 5 от Регламент за изпълнение 2015/2447 договорната стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя. В случая митническият орган не е посочил защо приема като сходни стоки единствено тези, които имат еднакво тарифно класиране с процесните, както и защо възприема вписаните в тези декларации стойности за такива по чл. 70, без да изследва и анализира доказателства за действителната подлежаща или платена цена. При липсата на необходимия анализ по чл. 141 от Регламент за изпълнение 2015/2447 на посочените съществени елементи във връзка с използвания вторичен метод за определянето на митническата стойност на стоките правилно първоинстанционният съд е приел, че определянето на определянето на митническата стойност въз основа на договорната стойност на несходни стоки противоречи на материалния закон. Друго не следва от приетото с Решението на СЕС по дело С - 291/15, съгласно което член 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорна стойност на сходни стоки, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. В случая, информацията, която е съобразена не отговоря на посоченото условие, тъй като не позволява да се извърши преценка дали се касае за средностатистическите цени именно за сходни стоки при липсата на данни за търговската марка/производителя, качеството на стоките и търговското равнище. От тълкуването на дефиницията по чл. 1, § 2, т. 14) от Регламента за прилагане следва, че тарифното класиране на стоката и условията на доставка, включително и срока на вноса не са сред единствените критерии, по които може да се установи сходство на стоките. По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от заявените пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. По направеното искане за преюдициално запитване: Съгласно чл. 628 ГПК вр. с чл. 144 АПК тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз е обусловено от необходимостта същото да е от значение за правилното решаване на делото от българския съд. В случая, отправеното искане е формулирано банкетно, а поставените въпроси не касаят тълкуването на разпоредби от правото на Европейския съюз. По същество тя целят доуточняване на разясненията на СЕС, дадени с Решението по дело С- 291/15. Досежно въпроса относно използването на данните от митническата информационна система следва да бъде съобразено решението на СЕС от 9 ноември 2017 г. по дело С-46/16, т. 56, според която с оглед задължението им за полагане на дължимата грижа митническите органи са длъжни да проучат всички източници на информация и базите данни, с които разполагат, включително да съобразят съдържаща се в чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение 2015/2447 дефиниция за сходни стоки. Както цитираната норма, така и посочените от касатора разпоредби от общностното право са ясни и не будят съмнение, поради което настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 629, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по така формулираните въпроси. При този изход на спора и направеното искане, в полза на "Симо Ко" ЕООД следва да се присъдят осъществените в касационното производство разноски, възлизащи на сумата от 480лв. Възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото съответства на правната сложност на спора. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ искането на Директора на Териториална дирекция Митница Варна при Агенция "Митници" за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по посочените в молбата въпроси. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 241/18.11.2020 г. на Административен съд - Сливен, постановено по адм. д. № 300/2020 г. ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на "Симо Ко" ЕООД, гр. Сливен, с [ЕИК], сумата от 480 лв., представляваща разноски за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Емилия Миткова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Благовеста Липчева /п/ Полина Якимова
Други данни
- В регистъра от
- 17.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026