Определение · № 10061/2021 · дело 8847/2021

5 октомври 2021 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Определение
Номер
10061
Година на номера
2021
Дело №
8847/2021

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 8847 / 2021 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 10061 София, 05.10.2021 Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОРИСОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА МОТОВА СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ по адм. дело № 8847/2021 Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Бакалски Органик” ООД, със седалище в гр. Пловдив, чрез пълномощника адвокат Р. Кръстев, срещу Определение № 981/30.06.2021 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело № 1512/2021 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу Уведомление за решение за съответствие № 2103040023/09.03.2021 г. и Уведомление за решение за съответствие № 2104080018/26.04.2021 г., издадени от "Институт за контрол на биологични продукти акционерно дружество" с лого "БИОХЕЛЛАС" и производството по делото е прекратено. С посоченото определение „Бакалски Органик” ООД е осъдено да заплати на "Институт за контрол на биологични продукти акционерно дружество" направените съдебни разноски. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като едновременно с това претендира и нищожност на постановения съдебния акт. Счита, че съдът не е съобразил какво се оспорва с подадената пред него жалба, а именно, че се касае за два индивидуални административни акта – уведомление за решение за съответствие от 09.03.2021 г. и уведомление за решение за съответствие от 26.04.2021 г., вторият от които частично потвърждаващ първия. Излага подробни съображения по отношение на незаконосъобразността на двете уведомления, респективно необоснованост и незаконосъобразност на наложените с тях мерки предвидени в Наредба № 5 от 3.09.2018 г. за прилагане на правилата на биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица / Наредба № 5 от 3.09.2018 г., Наредбата/. Моли да бъдат отменени изцяло цитираните уведомления от 09.03.2021 г. и 26.04.2021 г., както и наложените мерки. Пълномощникът на “Бакалски Органик” ООД претендира адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Ответникът – "Институт за контрол на биологични продукти акционерно дружество "БИОХЕЛЛАС" АД, чрез адвокат В. Костова, оспорва частната жалба по съображения изложени в писмен отговор и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Претендира разноски по приложен списък. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Предмет на контрол пред Административен съд – Пловдив са били Уведомление за решение за съответствие № 2103040023/09.03.2021 г. и Уведомление за решение за съответствие № 2104080018/26.04.2021 г., издадени от „Институт за контрол на биологични продукти акционерно дружество БИОХЕЛЛАС“ АД, в качеството му на контролиращо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5 от 03.09.2018 г. С първото уведомление “Бакалски Органик” ООД е информиран, че на 09.03.2021 г. Институт БИОХЕЛЛАС, в стопанството на дружеството е проведена инспекция съгласно Регламент (ЕО) № 834/2007 и Регламент (ЕО) № 889/2008, условията на сключения между страните договор и предоставените от дружеството данни. По време на инспекцията на 04.03.2021 г. са били наложени мерки 5.2. и 5.4. съгласно точките 4.11. и 1.7., при които има несъответствие съгласно Приложение № 3 към чл. 48, ал. 6 от Наредбата „Списък от мерки при несъответствия и/или нарушения“, раздел „Б – Специална част“. Посочено е, че въз основа на процедура на Институт БИОХЕЛЛАС BG 200, т. 4.10, ако оценителят на досието установи, че основни несъответствия, които не са отбелязани или записани по време на инспекцията , оценителят се задължава да поиска коригиращите действия/корекции, изисквани от оператора. Изложено е, че след предоставяне на информацията с писмо с Уведомително писмо с пр. № 2103050025 от 05.03.2021 г. е изпратен протокол за несъответствие, който дава възможност на оператора да се опишат коригиращите мерки със срок до 08.03.2021 г., но отговор от страна на оператора не е постъпил. Вместо него е получен имейл от дружеството, с което изискват въз основа на разпоредбите на точка 4.6 г) от раздел 4 на стандарта EN ISO 17065 и чл. 48, ал. 2 от Наредба № 5 от 03.09.2018 г. Процедура по обработка на жалби и възражения от оператори, която се прилага. От оценката на инспекцията, извършена на 09.03.2021 г. се установява несъответствие съобразно Приложение № 3 на към чл. 48, ал. 6 от Наредбата „Списък от мерки при несъответствия и/или нарушения“, раздел „Б – Специална част“ , т. 1.3. „В отчетната документация няма съответствие в баланса между входните и изходните ресурси“. Контролиращото лице е посочило, че продуктите не са предлагани на пазара, както и че съгласно чл. 66, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 889/2008 се налага мярка 5.2. По повод установена частична липса на информация относно описанието на единиците и мерките, посочени в чл. 63, параграф 1 и чл. 70 от Регламент (ЕО) № 889/2008 се налага мярка 5.1. С уведомление за решение за съответствие № 2104080018/26.04.2021 г. “Бакалски Органик” ООД е информиран за извършена на 26.04.2021 г. инспекция от Институт БИОХЕЛЛАС в стопанството на дружеството. Посочено е, че по време на инспекцията на 04.03.2021 г. са били наложени санкционни мерки 5.1., 5.2. и 5.4. от Приложение № 3, Б. Специална част на Наредба № 5 от 03.09.2018 г. При осъществената планирана допълнителна инспекция и вземане на проби за анализ с цел засилване на контрола е взето решение за оставяне в сила на Решение от 09.03.2021 г. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че жалбата на се явява недопустима за разглеждане като просрочена и подадена срещу акт, неподлежащ на съдебен контрол. Изложил е мотиви, че действащата нормативна уредба не установява задължителна фаза на административно обжалване пред по - горестоящия административен орган като условие за допустимостта на съдебното обжалване на актове от типа на процесиите, като такова условие не може да бъде и производство по преразглеждане на акта от органа, който го е издал. По тези съображения е право на адресата да реши по кой път да защити правата си. Съдът е приел, че с подаването на възражение до контролиращото лице дружеството – жалбоподател е реализирал възможността за защита съгласно чл. 48, ал. 6 от Наредба № 5 от 03.09.2018 г., който текст се явява специален по отношение на общия ред по чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз /ЗПООПЗПЕС/ и не предвижда възможност за самостоятелен административен и/или съдебен контрол върху отказа на контриращото лице да отмени административния акт по налагане на санкционните мерки, нито го приравнява на акт на по - горестоящ административен орган в хипотезата на чл. 97 от АПК. Ето защо съдът е счел, че при наличието на регламентираната процедура по обжалване, съобразно която актът на контролиращото лице по възражението на дружеството е окончателен, неподлежащ на промяна или отмяна от друг орган, приложение намира двумесечният срок по чл. 140, ал. 1 от АПК. Посоченият срок е започнал да тече на 17.03.2021 г. и е изтекъл на 17.05.2021 г., а жалбата до съда е подадена на 07.06.2021 г. По отношение на второто обжалвано Уведомление за решение за съответствие № 2104080018/26.04.2021 г., Административен съд – Пловдив е приел, че жалбата срещу него е недопустима, тъй като същият представлява отказ от контролиращото лице за издаване на нов акт по реда на чл. 48, ал. 6 от Наредба № 5 от 03.09.2018 г. вр. чл. 92, ал. 1 и чл. 21, ал. 5 от АПК, явява се част от производството по издаване на краен индивидуален административен акт, поради което не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Обжалваното определение е правилно. Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз (ЗПООПЗПЕС) органите, на които законът възлага прилагането на мерките по чл. 1, действат като административни органи. За индивидуалните административни актове, които се издават при прилагане на общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз, се прилага Административнопроцесуалният кодекс, доколкото в този закон не са установени особени правила. В чл. 18 от ЗПООПЗПЕС е възложено на контролиращи лица, придобили особения статут на такива чрез изпълнение на точно предписани в нормативния акт процедури, да осъществяват контрол за спазване правилата на биологичното производство. Съобразно чл. 18, ал. 3 ЗПООПЗПЕС контролът за спазване на правилата на биологичното производство се осъществява въз основа на договор между оператор и контролиращо лице. След сключването на договора операторът потвърждава извършваните от него дейности в срока по чл. 16а, ал. 3. Потвърждението се смята за дата на уведомяване на Министерството на земеделието, храните и горите за започване на съответната дейност. Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 10 контролиращите лица са длъжни да извършват незабавно проверки, предприемат необходимите действия и/или предоставят информация на надзорния орган по чл. 18, ал. 2 в определените от него срокове за нарушения от оператори, с които имат сключен договор за контрол и сертификация и/или по отношение на уведомления по чл. 92а, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 889/2008. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5 от 03.09.2018 г., контролът за спазване на правилата за биологично производство, преработка, етикетиране, търговия, внос и износ на земеделски продукти, продукти от аквакултури, храни и фуражи в Република България в съответствие с разпоредбите на Регламент (EО) № 834/2007, Регламент (ЕО) № 889/2008, ЗПООПЗПЕС и тази наредба се осъществява от контролиращи лица, получили разрешение съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПООПЗПЕС. По делото е безспорно установено, че Институт БИОХЕЛЛАС е контролиращо лице и има сключен договор с “Бакалски Органик” ООД, по силата на който контролира съгласно действащото българско и европейско законодателство стопанството на предприемача, което ще спомага за развитието на устойчивото управление на земеделската земя и производството на биологични продукти, с поне едно посещение на място годишно. С оглед разпоредбата на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗПООПЗПЕС, издадените от него актове във връзка с осъществяване на дейността му са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК поради качеството му на друг овластен със закон за издаването на актове орган. Обжалваното Уведомление за решение за съответствие № 2103040023/09.03.2021 г. предвид характера му на индивидуален административен акт поради факта, че съдържа властническо волеизявление с конститутивно действие, подлежи на съдебен контрол. Правилно административният съд е преценил, че в конкретния случай приложение намира удълженият срок по чл. 140, ал. 1 от АПК, съобразявайки наличието на процедурата по обжалване съгласно чл. 48, ал. 6 от Наредба № 5 от 03.09.2018 г., според която актът на контролиращото лице по възражението на дружеството е окончателен, неподлежащ на промяна или отмяна от друг орган. При наличието на данни за получаването на уведомлението от частния жалбоподател на 16.03.2021 по електронна поща и на 17.03.2021 г. по куриер, законосъобразно съдът е приел, че подадената до него жалба на 07.06.2021г. е просрочена и поради това недопустима за разглеждане. Законосъобразни са и изводите на първостепенния съд относно характера на Уведомление за решение за съответствие № 2104080018/26.04.2021 г. Този акт не е ново произнасяне по отношение на вече наложените санкционни мерки по т. 5.1., т. 5.2. и т. 5.4. от Приложение № 3, Б. Специална част на Наредба № 5 от 03.09.2018 г., а обективира извършени дейности в рамките на регламентираната процедура по осъществяване на контрол от Институт БИОХЕЛЛАС, а именно инспекция и вземане на проби за анализ с цел засилване на контрола. Уведомлението действително не представлява административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, тъй като с него не се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на жалбоподателя, нито се отказва издаването на акт с подобно съдържание. Доколкото с уведомлението дружеството – жалбоподател единствено е информирано за извършената инспекция и взетите проби, както и за оставяне в сила на решението за съответствие от 09.03.2021 г., настоящата инстанция счита, че този акт съдържа само изявление с уведомителен характер и следва да се разглежда именно като част от нормативно регламентирана процедура по контролиране на дейността на дружеството в качеството му на оператор по чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба № 5 от 03.09.2018 г. Касае за постановен в хода на осъществявана административна дейност акт, който съгласно разпоредбата на чл. 21, ал.5 от АПК не представлява индивидуален административен акт. Неоснователно е бланкетното възражение в частната жалба за нищожност на постановеното определение. Нищожен е този съдебен акт (решение или определение), който не отговаря на изискванията за валидност. В случая обаче тези условия не са налице, тъй като определението е постановено от законен състав, както изисква разпоредбата на чл. 164 от АПК - първоинстанционният административен съд заседава в състав от един съдия. Определението е в законоустановената писмена форма; има положен подпис на съдията, който го е постановил; в рамките е, а не извън правораздавателната власт на съда; напълно разбираемо е - има мотиви, от които се установява действителната воля на съда. С оглед изложеното, настоящият състав счете, че оспорването е неоснователно. Обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК е основателно искането на ответника за присъждане на направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно приложените към възражението списък и договор за правна защита и съдействие. Воден от горното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 981/30.06.2021 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело № 1512/2021 г. ОСЪЖДА „Бакалски органик“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, да заплати на "Институт за контрол на биологични продукти акционерно дружество БИОХЕЛЛАС" АД, ЕИК[ЕИК], седалище Атина, с търговско представителство в България, БУЛСТАТ[БУЛСТАТ], с адрес: ул. „Богомил“ № 54, ет. 1, ап. 1, сумата от 500 /петстотин/ лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Румяна Борисова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Любомира Мотова /п/ Светослав Славов

Други данни

В регистъра от
17.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026