Решение · № 10124/2021 · дело 3694/2021

По дело 3694 / 2021 РЕШЕНИЕ № 10124 София, 06.10.2021 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Второ отделение , в съдебно заседание на двадесет и девети септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КАБУРОВА СЛАВИНА ВЛАДОВА при секретар Светла Панева и с участието на прокурора Ивайло Медаров изслуша докладваното от съдията СЛАВИНА ВЛАДОВА по адм. дело № 3694/2021 Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/. Образувано е по касационна жалба на Н. Тотов и К. Тотев и двамата от гр. София, чрез процесуалния им представител адв. Георгиева, против решение № 6550 от 20.11.2020г. по адм. дело № 10460/2019г. на Административен съд София - град, с което по жалба на Кмета на Столична община /СО/ - район „Витоша“ е отменена Заповед № 18 – 7632 от 23.07.2019г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - гр. София с която по заявление на касаторите е одобрено на основание чл. 51 ал. 1 т. 2, ал. 2 и ал. 3 и чл. 54 ал. 1 и 4 ЗКИР изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ с нанасяне на нови обекти – поземлени имоти идентификатори № 68134.1933.9016 и № 68134.1933.9017 в съответствие с части от имоти пл. № 1022Д и № 1022Е, м. „Манастирски ливади - запад“, за които не са проведени отчуждителни процедури, както и в промяна на границите на съществуващи обекти в КККР за ПИ идентификатори № 68134.1933.2051 и № 68134.1933.2345 и двата с начин на трайно ползване за второстепенна улица. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърдят, че неправилно съдът е приел, че е налице спор за материално право. Посочват, че съдът не е съобразил, че макар да е влезнал в сила планът за улична регулация по заповед от 1995г., която има отчуждителен ефект по ЗТСУ, той настъпва само в случаите, когато регулацията е приложена – а именно когато придаваемите части за улица за били оценени, заплатени и съответно завладени за улица, което в случая не е налице. Посочва, че от СТЕ се установява, че отчуждителни процедури не са провеждани и на място ул. „Кедър“ и ул. „Фердинанд Убрихт“ не са изцяло изградени. По тези съображения твърдят, че не е налице спор за материално право и основание за отмяна на заповедта. Искат оспореното съдебно решение да бъде отменено. Претендират разноски. Ответниците „Биса строй“ ЕООД, „Алстрой инженеринг“ ООД и Кметът на СО – район „Витоша“ изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. кът: началника на СГКК - С., редовно призован не се явява и не се представлява. Ответникът Кмет на СО – район „Витоша“ претендира разноски за двете инстанции, включително и в размер на юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на договореното в полза на процесуален представител на касаторите адвокатско възнаграждение. Ответникът Началникът на СГКК – гр. София не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при неправилното приложение на материалния закон. Приел е, че отпадането на изискването за изготвяне на акт за непълноти и грешки при изменение на КККР с изменението на чл. 51 – 54 ЗКИР (ДВ бр. 49/2014г.) не игнорина „спора за собственост“ като основание за постановяване на отказ за изменение на КККР съгласно ал. 2 на чл. 54. Приел е, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява спор за материално право доколкото и жалбоподателят пред първата инстанция и заинтересованите лица – физически такива поддържат взаимно изключващи се вещни права върху част от имотите. Посочил е, че от приетата по делото СТЕ е установено, че се намалява площта на имотите, собственост на жалбоподателя в първата инстанция с 49 кв. м., отредени за второстепенна улица, която съгласно ЗОС е публична общинска собственост. Заинтересованите физически лица представят актове за собственост, за които не е провеждана отчуждителна процедура, като е посочил, че спор за вещно право е налице не само в случаите на заведено дело, но във всички случаи, когато са налице разнопосочни твърдения относно определено субективно материално право. Приел е, че в нарушение на чл. 35 АПК административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за спора, което е нарушение от категорията на съществените. Приел е, че в случая се установява наличието на спор за материално право, който е основание за издаване на отказ за допускане на изменение на КККР, като същата може да бъде изменена само след разрешаването му по предвидения за това ред, условие, което в случая не е изпълнено. Поради това е приел оспорената заповед за незаконосъобразна и я е отменил. Решението е правилно. Съдът е установил правилно фактите, въз основа на подробен анализ на писмените доказателства и заключение на СТЕ, неоспорено от страните. Оспорената заповед на началника на СГКК - София е издадена по заявление на касаторите за изменение на КККР на гр. София, засягащо ПИ идентификатори № 68134.1933.2051 и № 68134.1933.2345 и двата с начин на трайно ползване за второстепенна улица с нанасянето върху тях на части от имоти пл. № 1022Е и № 1022Д в частите от тях, които са останали след нанасянето на имот идентификатор № 68134.1933.2009, който касаторът Тотев е продал на едно от дружествата заинтересовани страни „Алстой инженеринг“ ООД, като върху тези части, нанесени върху улицата заявителят в административното производство претендират права на собственост. Другият заявител Н. Тотов пък по силата на нотариален акт № 115 том I д. № 105/2004г. се явява собственик и е придобил УПИ XIII – 1022Д с площ 630 кв.м. по регулационния план на м. „Манастирски ливади - запад“, кв. 45, гр. София, идентичен с празно дворно място с площ от 720 кв.м., представляващо имот пл. № 1022Д, ведно с Ѕ идеална част от 1/3 идеална част от улица – проход, цялата с площ от 363 кв.м., като претендира нанасянето като нов обект в КК на остатъка от имота, който попада в улица след образуване на УПИXIII – 1022Д, което той е закупил. За да е налице "непълнота или грешка" в одобрената КККР, съгласно определението за това в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР трябва да има несъответствие в данните за ПИ отразени в КККР, спрямо действителното им състояние. Не е спорно, а и от СТЕ се установява, че частите от имотите, които са нанесени с изменението на КККР попадат в рамките на улична регулация, която е одобрена със заповед от 1995г. с две изменения след това. От данните по делото и заключението на СТЕ е установено, че към момента предвидената улица е частично изградена и не са извършвани отчуждителни процедури. В случая при одобряването на КККР имоти пл. № 1022Е и 1022Д са били нанесени по регулационни граници към предвидената в РП второстепенна улица, като са им били отредени идентификатори по КК. Заснемането на улицата съответства изцяло на РП и фактическото положение на място, съобразно нанасянето на имотите, в частта която заявителя Тотев е продал на „Алстой инженеринг“ ООД и на частите от имот пл. № 1022Д, попадащи в улицата след придобиването на УПИ XIII – 1022Д от Н. Тотов. Както беше посочено непълнота или грешка има когато е налице несъответствие в отразеното в КККР спрямо действителното състояние. В случая такова не се установява, а напротив претендира се нанасяне на нови имоти с проекто идентификатори с крайни цифри № 9016 и № 9017 /остатъци от двата имот пл. № 1022Е и № 1022Д, след урегулирането им и обособяването им като УПИ, за които УПИ има нанасени имоти идентификатори в КК при съответствие на имотните и регулационните граници/, които попадат върху улицата. Т.е. не е поискана промяна в границите на имоти пл. № 1022Е и № 1022Д /те не са нанасяни и не съществуват в КК в тези им граници и размери/, поради грешно отразяване в КК, а е поискано нанасяне на два нови имота, части от посочените по – горе, като тези части не са съществували като самостоятелни обекти нито като права на собственост, а именно като недвижими имоти, нито са били отразени в КК преди това. Поради това и не е налице непълнота и грешка в КК, която да може да бъде отстранена и да подлежи на отстраняване по реда на чл. 51 ал. 1 т. 2 ЗКИР. Предвид посоченото, че е поискано нанасяне на два нови имота, за които жалбоподателите пред първата инстанция посочват, че притежават права на собственост, които попадат обаче върху второстепенна улица, която съобразно закона е публична общинска собственост, съответно са налице противопоставими права и твърдения за права на собственост. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая е налице спор за материално право, който е пречка за одобряване на поисканото изменение. Кадастърът като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на РБ, няма конститутивно, а само констативно действие. Целта му е да отрази действителното състояние на тези имоти, съгласно фактическото им разположение върху територията, която цел в случая с одобреното изменение не е изпълнена, тъй като с нанасянето на двата нови имота не се отразява действителното положение, което напротив е различно на място и на мястото на нанасянето им съществува улица, която е изградена в определени части. При настъпване на нови обстоятелства, представляващи юридически факти за изменение на КККР на друго основание /отпадане действието на уличната регулация, поради незапочване на отчуждителна процедура, изпълнение на влязло в сила съдебно решение по разрешен спор за собственост и пр./ касаторите биха имали основание да инициират такова производство. Към момента на издаване на оспорената заповед обаче не са били налице основания за изменение на КККР, поради непълнота и грешка, както и е налице обективиран спор за материално право, което е основание за отказ за изменение на КККР. По тези съображения е правилен извода на АССГ за незаконосъобразност на заповедта, с която е допуснато изменение. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касаторите за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация Кмета на СО район "Витоша", като основателно следва да бъде уважено, но само за настоящата инстанция, тъй като разноски са му били вече присъдени в първата инстанция, като му се дължи юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 200 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /ред. ДВ. бр. 8/2017г./, вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6550 от 20.11.2020г. по адм. дело № 10460/2019г. на Административен съд София - град. ОСЪЖДА Н. Тотов и К. Тотев и двамата от гр. София да заплатят на Столична община, район "Витоша" сума в размер на 200 /двеста/ лева, разноски за настоящата инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Илияна Дойчева секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Емилия Кабурова /п/ Славина Владова