Определение · № 10229/2021 · дело 9902/2021

По дело 9902 / 2021 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 10229 София, 08.10.2021 Върховният административен съд на Република България - Второ отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КАБУРОВА СЛАВИНА ВЛАДОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА по адм. дело № 9902/2021 Производството по делото е по реда на чл. 166, ал. 3 Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 217, ал. 2 Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по частна жалба на „Вромос.Ком“ ЕООД против определение № 1710 от 25.08.2021 г., постановено по адм.д. № 2106/2021 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на определението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли за отмяната му. Ответникът – кметът на Община Царево, в писмено становище, оспорва частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд гр. Бургас отхвърля искането на „Вромос.Ком“ ЕООД за спиране на предварителното изпълнение на заповед № РД-01-526/27.07.2021 г., издадена от кмета на Община Царево с правно основание чл. 57а, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2 вр. ал. 3 ЗУТ. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че предварителното изпълнение на оспорената заповед е допуснато по силата на изричната законова норма на чл. 217, ал. 1, т. 11 ЗУТ. Констатира че такова предварително изпълнение може да бъде спряно от съда на основание чл. 217, ал. 2 ЗУТ по реда на чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК. Приема, че претенцията за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта по чл. 57а, ал. 3 ЗУТ би била основателна единствено в хипотезата на представени убедителни доказателства, че изпълнението би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Излага съображения, че в случая се претендират вреди, които не са доказани и са несъпоставими със защитения с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение обществен интерес. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 вр. ал. 3 ЗУТ, поради което и на основание чл. 217, ал.1, т. 11 обжалването не спира изпълнението, освен ако съдът разпореди друго. В тази връзка законосъобразен е изводът на съда, че производството в случая е по реда на чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК, при което в тежест на жалбоподателят е да ангажира доказателства, установяващи, че предварителното изпълнение на заповедта ще му причини значителни или трудно поправими вреди. В подкрепа на този извод е и правилото на чл. 166, ал. 3 АПК, съгласно което искането се разглежда в закрито заседание, при което съдът преценя наличието или липсата на основания за спиране на предварителното изпълнение с оглед приложените към искането доказателства. Правилно съдът приема, че по отношение на жалбоподателя не са налице материалноправните предпоставки на чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. В производството по чл. 166, ал. 2 вр. ал. 4 от АПК съдът следва да установи дали спрямо жалбоподателя са налице материалноправните предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение, а именно, дали последното би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Посочената норма разпорежда, че изпълнение, допуснато с разпореждане, може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Изискването на чл.166, ал. 2 от АПК за наличие на нови обстоятелства е относимо и в случаите, когато предварителното изпълнение на административния акт е допуснато по силата на закона, както е в настоящия случай. Това означава, че законодателят е презюмирал наличие на особено важни държавни и обществени интереси, като е постановил предварително изпълнение на заповедите по чл. 57а, ал. 3 ЗУТ. Необходимостта от защита на такива интереси са и материалноправните предпоставки, регламентирани в хипотезата на чл. 60, ал. 1 от АПК, при наличието, на които административният орган може да допусне предварително изпълнение на административния акт. В случая по делото не са ангажирани доказателства, установяващи настъпването на значителни или трудно поправи вреди за оспорващия, които ще настъпят в резултат от предварителното изпълнение на оспорения административен акт. Не са налице и нови обстоятелства, а наличието им е предпоставка за спиране на предварителното изпълнение на административния акт, липсата на която е достатъчно основание за отхвърляне на искането. По делото не са представени доказателства, установяващи наличието на нови обстоятелства и на значителни или трудно поправими вреди, които ще настъпят за оспорващия в резултат на предварителното изпълнение на административния акт. Ето защо като отхвърля искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта първоинстанционния съд постановява определение, съответно на материалния закон. Доводът на частния жалбоподател за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като съдът не е указал доказателствената му тежест, са неоснователни. Съгласно чл. 166, ал. 3 АПК искането за спиране на предварителното изпълнение се разглежда в закрито заседание, а съдът се произнася незабавно с определение. Следователно за съда не е налице задължение да дава указания на страните, а се произнася с оглед твърдените в искането факти и приложените доказателства, които следва да ги установят. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди „Вромос.Ком“ ЕООД да заплати на Община Царево сумата 300 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1710 от 25.08.2021 г., постановено по адм.д. № 2106/2021 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. ОСЪЖДА „Вромос.Ком“ ЕООД, [ЕИК] да заплати на Община Царево сумата 300 лв.(триста лева), представляваща направени по делото разноски. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Илияна Дойчева секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Емилия Кабурова /п/ Славина Владова