Решение · № 11230/2021 · дело 6399/2021

5 ноември 2021 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Решение
Номер
11230
Година на номера
2021
Дело №
6399/2021

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 6399 / 2021 РЕШЕНИЕ № 11230 София, 05.11.2021 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение , в съдебно заседание на четвърти октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА ЮЛИЯ РАЕВА при секретар Маринела Цветанова и с участието на прокурора Рая Бончева изслуша докладваното от съдията МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА по адм. дело № 6399/2021 Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Царево чрез адвокат Г. Николов срещу решение №90/15.04.2021 година на Административен съд гр. Перник по адм.д. №740/2020 година, с което е отменена негова Заповед № РД-01-18/20.10.2020 г. Релевира касационни основания по чл.209, т.3 от АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Възраженията на касатора накратко могат да се представят както следва: 1. При постановяване на съдебния си акт съдът не съобразил пар.127 от ПЗР към ЗИД на Закона за туризма (ЗТ). Предвид датата на подаване на заявлението вх. №52-01-1226/25.07.2019 година, започналите и неприключили производства по категоризация до изменението на закона с ДВ бр.17/2020 година, се довършвали по досегашния ред. Редакцията на чл.129, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗТ, преди посоченото изменение изисквала прилагане към заявлението за категоризация на документ, удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация, или друг документ, удостоверяващ законността на обекта, при спазване изискванията на Закона за устройство на територията, съответно на разрешението за ползване на повърхностен воден обект и свидетелство за годност – за заведенията за хранене и развлечения, разположени върху понтони или върху закотвени в близост до брега плавателни съдове. В случая непредставянето на документ, удостоверяващ законността на обекта било надлежно констатирано от Експертна комисия по категоризация на туристически обекти при община Царево. На заявителя „Електрик Естейт“ ЕООД бил даден срок за отстраняване на нередността, в рамките на който същата не била отстранена. Чл.130, ал.3 от ЗТ, на основание на който бил издаден обжалвания административен акт, давал правомощия на кмета на общината да откаже определяне на вид и категорията на обекта при неотстраняване на непълнотите в указания срок. 2. Неправилен бил изводът на първоинстанционния съд за неизясняване на фактическата обстановка от административния орган. В дадения на заявителя срок за отстраняване на нередовностите, същите не били отстранени, а органът нямал задължение да попълва документите по преписката служебно. 3. В рамките на производството по категоризация на обектите „бунгала“ първоинстанционният съд нямал компетентност да изследва търпимостта на строеж по смисъла на ЗУТ, още повече в хипотеза на договори за продажба на движими вещи. 4. Оспорва извода на първоинстанционния съд за неправилна правна квалификация на оспорения административен акт. Прави искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на „Електрик Естейт“ ЕООД. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Ответникът, „Електрик Естейт“ ЕООД изразява становище за правилност на обжалвания съдебен акт. Твърди, че съгласно чл.142, ал.1 от АПК съответствието на нормативния акт се преценява към датата на издаването му. Касаторът никъде в жалбата си не анализирал показанията на разпитаните свидетели и заключението на изслушаната експертиза. От тях се установявала допустимостта на процесните бунгала съгласно нормите към времето на поставянето им. В тази насока приложение намирала разпоредбата на пар.16, ал.1 от ПР на ЗУТ. Предвид посочената в акта правна квалификация, липсвала яснота относно фактическите предпоставки за издаване на обжалвания административен акт. Прави искане за отхвърляне на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд гр. Перник е Заповед № РД-01-18/20.10.2020г. на кмета на община Царево. За да отмени оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения. Органът не изяснил фактите и обстоятелствата в производството в съответствие с чл. 35 от АПК. Позовал се на редакция на чл.129 от Закона за туризма, която не съществувала към датата на издаване на акта. Мотивите на акта не отговаряли на изписаната в същия правна квалификация. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 от АПК, съставът на Върховния административен съд приема, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим. Касаторът не навежда доводи за допуснати съществени процесуални нарушения: Досежно правилното приложение на материалния закон: Страните не спорят, че административното производство е започнало по Заявление-декларация за категоризиране на място за настаняване вх. № 53-01-1226/25.07.2019 г., подадено от „Електрик Естейт“ ЕООД до кмета на община царево. С него е поискано категоризирането на туристически обект в община Царево – бунгала „Морска сирена“, находящи се в гр. Ахтопол, местност Коросята. Към заявлението са приложени Договор за покупко-продажба на движими вещи от 13.11.2013 г., геодезическа снимка на обект: „Почивна база на АК „Магнит“АД – Годеч в м. Коросята, Договор за покупко-продажба на движими вещи от 01.03.2011 г., геодезическа снимка на обект: „Почивна база на „Електрик“ АД Радомир – м. Коросята; Пълномощно от „Еректрик Естейт“ ЕООД – гр. Радомир. Заявлението и приложенията към него са разгледани на заседание на Експертна комисия по категоризация на туристически обекти /ЕККТО/ на община Царево. Комисията приема, че искането за категоризиране не е придружено с всички изискуеми документи, тъй като липсва такъв, удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация или друг документ, удостоверяващ законността на обекта, при спазване изискванията на Закона за устройство на територията. Този извод е обективиран в Протокол № 187/06.08.2019 г. от заседание на комисията. В същия е направено предписание „да се изпрати писмо за отстраняване на нередностите и да се издаде ВУ в случай, че се представят липсващите документи, а в противен случай - да се издаде заповед за отказ на категоризация“. На заявителя, на основание чл.130, ал.2 от ЗТ, е изпратено Писмо изх. № 53-01-1226-/2/06.11.2019 г., съдържащо указания за отстраняването на нередовността. В законоустановения 14-дневен срок заявителят е депозирал отговор вх. № 53-01-1226/25.11.2019 г. Изложил е становище относно поискания документ и е приложил нотариално заверени декларации на свидетели относно годината на построяване на бунгалата, чието категоризиране е поискано, Удостоверение № 0575-СП, МН за утвърдена категория една звезда на обект: Бунгала „Морска сирена“ и Удостоверение № 0438-3 ХР за утвърдена категория една звезда на обект: Бистро „Морска сирена“. След разглеждане на подаденото от заявителя искане и допълнително представените към него писмени доказателства, административният орган – кметът на община Царево е приел, че в срока по чл.130, ал.2 от ЗТ заявителят не е отстранил непълнотите и нередовностите. Със Заповед № РД-01-18/20.10.2020 г., административният орган – кметът на община Царево, на основание чл.130, ал.2, ал.3, ал.7 и ал.9 от Закона за туризма, е отказал определянето на вида и категорията на туристически обект в община Царево – бунгала „Морска сирена“, находящи се в гр. Ахтопол, поради непредоставяне на документ, удостоверяващ законността на обекта, при спазване изискванията на Закона за устройство на територията. Така установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка съответства на събраните по делото доказателства. С оспорения административен акт кметът на община Царево е отказал определянето на вида и категорията на туристически обект в община Царево – бунгала „Морска сирена“, находящи се в гр. Ахтопол, именно поради непредоставяне на документ, удостоверяващ законността на обекта, при спазване изискванията на Закона за устройство на територията. Така изписания от фактическа страна мотив на органа напълно съответства на квалификацията на акта по чл. 130, ал.3 във връзка с ал.2 от Закона за туризма. Основателни са възраженията на касатора, че в процедурата по категоризация заявителят носи тежестта да приложи към заявлението-декларация документите по чл.129, ал.1, т.2 от ЗТ. Неприлагането на който и да е от изискуемите документи е основание за уведомяване на заявителя в указан от органа срок да приложи същите. Съгласно чл.130, ал.3 от ЗТ неотстраняването на непълнотите в срок е самостоятелно основание за отказ за определяне на вид и категория на обекта. С оглед фактическата обстановка и правната квалификация на отказа, от значение за проследяване на елементите от състава, обосноваващ отказа, са единствено фактите: липсвал ли е указаният документ, даден ли е срок за отстраняване на непълнотата и съответно представен ли е документът в дадения срок. В конкретната хипотеза тези елементи са осъществени, поради което и отказът е издаден на съответстващо на фактите правно основание. Предвид тази квалификация и тези изводи на органа от фактическа страна, събираните от първоинстанционния съд доказателства досежно годността на бунгалата по смисъла на пар.16, ал.1 от ПЗР на ЗУТ, както и свидетелските показания относно датата на построяване на същите, не са необходими за изясняване на спора от фактическа страна, тъй като са ирелевентни досежно състава обосноваващ отказа. Отделен е въпросът, че в производство по категоризация при отказ поради непредставен документ в срок, съдът няма компетентност да установява търпимост на строеж чрез свидетелски показания и експертизи, а само да провери фактическите и правни основания на оспорения пред него административен акт. Тъй като актът представлява отказ за определяне на вид и категория на обект поради непредставяне в срок на изискуеми доказателства, ирелевантен спрямо елементите от състав на отказа са фактите досежно търпимостта на обекта. По поставения пред касационната инстанция спор за вписване в правната квалификация на акта освен на чл.130, ал.3 във връзка с ал.2 от ЗТ и на ал.7 и ал.9: Фактическите основания за отказа съответстват на квалификацията на акта по чл.130, ал.3 във връзка с ал.2 от ЗТ. Вписването в акта на ал.7 и ал.9 на чл.130 от ЗТ се определя от касационния състав като непрецизност, но не и като неяснота която да опорочава волята на органа до степен на неяснота, засягаща правото на защита на адресата на акта. Административната преписка е приложена към настоящото дело. Изписаната и доказана от органа фактическа обстановка напълно съответства на квалификацията на чл.130, ал.3 във връзка с ал.2 от ЗТ. Досежно спора за приложимата редакция на чл.129, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗТ: В действителност, както посочва първоинстанционният съд, към момента на издаване на процесния акт – 20.10.2020 г., е действала редакцията на Закона за туризма от 07.07.2020 г., в която чл.129 не съдържа изискване за окомплектоване на заявлението-декларация с документ, удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация, или друг документ, удостоверяващ законността на обекта, при спазване изискванията на Закона за устройство на територията. Такъв документ е следвало да се представя по силата на чл.129, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗТ преди отмяната й със Закона за изменение и допълнение на Закона за туризма, обнародван в ДВ, бр.17 от 25.02.2020 г. Административният съд обаче не е съобразил пар. 127 от ЗИД на ЗТ, съгласно който започналите и неприключили до влизането в сила на този закон процедури по категоризация и сертифициране се довършват по досегашния ред. Заявлението за категоризация, въз основа на което е образувана настоящата процедура, е с вх. №52-01-1226/25.07.2019 година. Към тази дата е действаща разпоредбата на чл.129, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗТ до изменението на закона с ДВ бр.17/2020 година, която изисква към заявлението за категоризация да е с приложи документ, удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация, или друг документ, удостоверяващ законността на обекта, при спазване изискванията на Закона за устройство на територията, съответно на разрешението за ползване на повърхностен воден обект и свидетелство за годност – за заведенията за хранене и развлечения, разположени върху понтони или върху закотвени в близост до брега плавателни съдове. Какви документи се прилагат към заявяването-искане за категоризация се преценява към датата на подаване на това заявление. В настоящата хипотеза непълнотата на документите към заявлението е констатирана надлежно и удостоверена в нарочен протокол, като е спазена процедурата по уведомяване на заявителя за отстраняване на нередовността на заявлението. Неотстраняването й в срок е процедурно основание за отказ. Неправилен е и изводът на първоинстанционния съд, че органът не е извършил необходимата и дължима проверка по чл.35 от АПК, изискваща преди издаването на акта да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Разписаната процедура към датата на подаване на заявлението изисква от заявителя да представи нормативно посочените документи, като формалното им непредставяне след указан срок за отстраняване на нередовността е основание за отказа. Предвид гореизложеното, като е обосновал незаконосъобразност на обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Тъй като спорът е изяснен от фактическа и правна страна, касационната инстанция следва да постанови друг съдебен акт, с който да отхвърли жалбата на „Електрик Естейт“ ЕООД. Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на закона. Предвид изхода на спора, на касатора се дължат разноски за две съдебни инстанции в размер на 1070 лева, от които по 500 лева заплатено адвокатско възнаграждение за всяка инстанция и 70 лева държавна такса за касационна инстанция. Воден от гореизложеното и на основание чл. 222, ал.1 от АПК съставът на Върховния административен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №90/15.04.2021 година на Административен съд гр. Перник по адм.д. №740/2020 година, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Електрик Естейт“ ЕООД,[ЕИК], гр. Радомир срещу Заповед № РД-01-18/20.10.2020 г. на кмета на община Царево. ОСЪЖДА „Електрик Естейт“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], гр. Радомир да заплати на община Царево сумата от 1070 (хиляда и седемдесет) лева, представляващи разноски по делото. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Таня Вачева секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Мирослава Георгиева /п/ Юлия Раева

Други данни

В регистъра от
17.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026