Определение · № 11082/2021 · дело 1134/2018
Акт
- Вид
- Определение
- Номер
- 11082
- Година на номера
- 2021
- Дело №
- 1134/2018
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 1134 / 2018 Следващ акт Следващ акт Определение: 6127 / 22.06.2022 Определение за отвод: 19.05.2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 11082 София, 03.11.2021 Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение , в закрито заседание на двадесет и осми октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЮЛИЯ ТОДОРОВА ДЕСИСЛАВА СТОЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДЕСИСЛАВА СТОЕВА по адм. дело № 1134/2018 Производството е образувано по жалби на „Лайтхаус Голф енд Спа Хотел" АД, "КАЛИАКРА ИНВЕСТ 1" ЕООД, "ЧЕРВЕН КАМЪК" ЕАД, "АЦК" ООД, "Балчик Белвю Пропъртис" ЕООД, "Балчик Белвю Пропъртис 2" ЕООД, "Ийгъл Рокс" ООД, "Топола Панорама Вю" ЕООД, С. Борисова, Б. Борисов, Д. Петрунова, П. Петрунов, Т. Петрунова, Р. Петрунов, Р. Анзова, "Крам Комплекс къмпани" ЕООД, Б. Станков и И. Назърски, срещу Заповед № РД-815/12.12.2017г. на министъра на околната среда и водите, издадена на основание чл.12, ал.6, във вр. с чл.6, ал.1, т.1 и 2 от Закона за биологичното разнообразие /обн.ДВ, бр.77 от 09 август 2002 г., последно изм., ДВ, бр.98 от 27 ноември 2018 г./ /ЗБР/ за обявяване на защитена зона BG0000573 „Комплекс Калиакра” в землищата на с.Тюленово, община Шабла, област Добрич, с.Камен бряг, с. Свети Никола, с. Българево, гр. Каварна, с. Божурец, с. Топола, община Каварна, област Добрич и гр. Балчик, община Балчик, област Добрич, с обща площ от 483, 363 кв.км, от които 473, 272 кв.км морски пространства. Заповедта се оспорва като нищожна и незаконосъобразна по изложени в жалбите подробни съображения. Предвид подадена молба от жалбоподателите С. Борисова и Б. Борисов за спиране на производството по делото и отправяне на искане по чл.150, ал.2 от Конституцията на Република България за установяване противоконституционност на разпоредбата на чл.12, ал.7 от ЗБР, съдът е отправил такова искане до Конституционния съд със следното питане: „Противоречи ли нормата на чл.12, ал.7 от Закона за биологичното разнообразие на разпоредбите на чл.17, ал.1 и ал.3 и на чл.120, ал.2 от Конституцията относно предвидената забрана за обжалване на заповедта на министъра на околната среда и водите за обявяване на защитена зона“. С Определение №15326/10.1.2020 г., тричленен състав на шесто отделение на ВАС е спрял производството по делото до произнасянето на Конституционния съд, чието решение, съгласно чл.14, ал.6 от Закона за Конституционен съд, е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани. Основен мотив за отправянето на това искане е преценката за спазване принципа на пропорционалност и обстоятелството, че забраната за обжалване на заповедта не дава възможност да се извърши проверка за спазване на процедурата по изготвяне, оповестяване и издаване на заповедта за обявяване на защитена зона. Освен това се препятства и проверката по същество на материалната законосъобразност на заповедта, а именно - дали са налице основанията за издаването й, какъв е териториалният обхват на обектите, предмет на опазване в защитената зона, както и съответствието на забраните и ограниченията на правото на собственост с целите за опазване на защитената зона, съгласно чл.12, ал.2,т.5 от ЗБР. На заседание, проведено на 19.01.2021 г., Конституционният съд, с определение по допустимост, е приел да разгледа по същество искането на тричленния състав на ВАС за установяване на противоконституционност на чл.12, ал.7 от Закона за биологичното разнообразие. При произнасянето си, КС на РБългария е съобразил, че с приемането на Закона за биологичното разнообразие в националния правен ред се транспонират основно двете директиви на Европейския съюз, представляващи същината на съюзното екологично право- Директива 92/43/ЕИО /OB L 206, 22.07.1992г./ и Директива 2009/147/ЕО /кодифицираща Директива 79/409/ЕО OB L 26.01.2010 г./, както и други актове на вторичното право на Съюза- Директива 2006/105/ЕО на Съвета за адаптиране на Директиви 73/239/ЕИО, 74/557/ЕИО и 2002/83/ЕО в областта на околната среда, с цел хармонизиране на законодателството в тази материя. Подчертава се ролята на националните съдилища да съдействат за пълното и ефективно прилагане на съюзното право при спазване на основополагащите за съюзния правов ред принципи на примат, непосредствена приложимост и директен ефект на неговите разпоредби, за което всяка държава членка доброволно се е съгласила и приема да изпълнява и прилага. В този смисъл и не е поставяна под съмнение приоритетно защитаваната от природните директиви на Европейския съюз ценност- биоразнообразието като източник на природни услуги и европейско природно наследство, което обяснява защо посочените две основни директиви не третират изрично достъпа до правосъдие на засегнатите частноправни субекти при реализацията на предвидените мерки за постигането на посочените с тях цел и резултати. Предвид уредбата в Директива 92/43/ЕИО и релевантната практика на СЕС, режимът на защита по чл.6 от тази директива обвързва принципно държавите членки още с определянето на териториите от значение за общността, а следователно и с предвидената възможност да бъдат налагани широк спектър мерки, част от които могат да ограничат съществено ползването на земите частна собственост, попадащи в тях, в това число и да бъдат наложени забрани върху всякаква дейност за икономическо развитие на тази собственост. Последното е задължително, когато става дума за „приоритетни за опазване“ зони, както това е в случая за защитена зона „Комплекс Калиакра“ с код BG0000573- за защита на приоритетно местообитание 62СО/Понто- Сарматски степи/, което, съгласно чл.1, б.“г“ и Приложение І на Директива 92/43/ЕИО, е застрашено от изчезване. Конституционният съд е развил съображения относно най- пълното по обем вещно право- правото на частна собственост и е приел, че заповедите на министъра на околната среда и водите не променят собствеността върху земите, горските територии и водните площи в тях и следователно не засягат правомощията „владение“ и разпореждане със собствеността“, представляващи два от неговите три компонента. Водещото разбиране за естеството на околната среда и биоразнообразието като споделена европейска ценност е напълно възприето от Закона за биологичното разнообразие и е в съответствие с конституционния императив на чл.15 от Конституцията, а именно: „Република България осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разноообразието на живата природа и разумното ползване на природните богатства и ресурсите на страната“, като това е относимо до всички дейности и до всички форми на собственост. Предвид това публичният интерес от опазването на биоразнообразието е изведен от конституционния законодател на преден план и е в пълно съответствие с целите на политика на ЕС в областта на околната среда, формулирани в чл.191, §1 от Договора за функциониране на Европейския съюз. Защитата на публичния интерес предполага всеки член на обществото да понесе известни ограничения, включително и при ползването на принадлежащата му собственост. Взетото в този смисъл законодателно решение за необжалваемост на заповедите, издадени на основание чл.12, ал.6 от ЗБР за обявяване на съответната защитена зона, е изпълнение на императива за установяване от държавите членки на предвидения в разпоредбите на чл.6, §1 и 2 от Директивата за местообитанията режим на опазване на биоразнообразието с отчитане на конкретните цели на опазване в съответната защитена зона. Тези заповеди обаче не ограничават по конституционно недопустим начин правото на частна собственост като основно право на гражданите, доколкото с тях не се засяга владението и разпореждането, а ограничаването на ползването, основано на изцяло научни критерии за запазване на местообитанието и в крайна сметка на вида- водещата цел на Директива 92843/ЕИО, транспонирана чрез Закона за биологичното разнообразие, е съразмерно на конституционно защитена цел от публичен интерес- опазване на околната среда и разнообразието на живата природа, за осигуряване на правото на гражданите на здравословна и благоприятна околна среда. Конституционният съд е намерил искането за установяване на несъответствие на разпоредбата на чл.12, ал.7 от ЗБР с нормите на чл.17, ал.1 и ал.3 от Конституцията за неоснователно. Постановил е, че нормата на чл.12, ал.7 от ЗБР не противоречи и на разпоредбата на чл.120, ал.2 от Конституцията, която повелява, че гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Това законодателно разрешение е преценено като обществено потребно и социално оправдано. Мотивирайки по изложения начин своето Решение №14 от 12.10.2021 г. по к.д.№14/2020 г., Конституционният съд е отхвърлил искането на тричленен състав на Върховния административен съд за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл.12, ал.7 от Закона за биологичното разнообразие /обн.ДВ, бр.77 от 09 август 2002 г., последно изм., ДВ, бр.98 от 27 ноември 2018 г./. Съобразявайки решението и аргументите на Конституционния съд и разпоредбата на чл.151, ал.3 от Конституцията на РБ, по силата на която частта от закона, която не е обявена за неконституционна запазва действието си, настоящият тричленен състав на ВАС счита, че спряното производство по адм.д.№1134/2018 г. по описа на съда, предвид отстраняване на пречките за неговото движение, следва да бъде възобновено. Подадените обаче жалби срещу Заповед № РД-815/12.12.2017г. на министъра на околната среда и водите, издадена на основание чл.12, ал.6, във вр. с чл.6, ал.1, т.1 и 2 от Закона за биологичното разнообразие /обн.ДВ, бр.77 от 09 август 2002 г., последно изм., ДВ, бр.98 от 27 ноември 2018 г./ /ЗБР/ за обявяване на защитена зона BG0000573 „Комплекс Калиакра” в землищата на с.Тюленово, община Шабла, област Добрич, с.Камен бряг, с. Свети Никола, с. Българево, гр. Каварна, с. Божурец, с. Топола, община Каварна, област Добрич и гр. Балчик, община Балчик, област Добрич, са процесуално недопустими, тъй като заповедта, срещу която те са подадени, е изключена от съдебен контрол според изричната разпоредба на чл.12, ал.7 от ЗБР и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, същите следва да се оставят без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, ОПРЕДЕЛИ: ВЪЗОБНОВЯВА производството по административно дело № 1134/2018 г. по описа на Върховния административен съд. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбите на „Лайтхаус Голф енд Спа Хотел" АД, "КАЛИАКРА ИНВЕСТ 1" ЕООД, "ЧЕРВЕН КАМЪК" ЕАД, "АЦК" ООД, "Балчик Белвю Пропъртис" ЕООД, "Балчик Белвю Пропъртис 2" ЕООД, "Ийгъл Рокс" ООД, "Топола Панорама Вю" ЕООД, С. Борисова, Б. Борисов, Д. Петрунова, П. Петрунов, Т. Петрунова, Р. Петрунов, Р. Анзова, "Крам Комплекс къмпани" ЕООД, Б. Станков и И. Назърски, срещу Заповед № РД-815/12.12.2017г. на министъра на околната среда и водите, издадена на основание чл.12, ал.6, във вр. с чл.6, ал.1, т.1 и 2 от Закона за биологичното разнообразие /обн.ДВ, бр.77 от 09 август 2002 г., последно изм., ДВ, бр.98 от 27 ноември 2018 г./ за обявяване на защитена зона BG0000573 „Комплекс Калиакра” в землищата на с.Тюленово, община Шабла, област Добрич, с.Камен бряг, с. Свети Никола, с. Българево, гр. Каварна, с. Божурец, с. Топола, община Каварна, област Добрич и гр. Балчик, община Балчик, област Добрич, с обща площ от 483, 363 кв.км, от които 473, 272 кв.км морски пространства. ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 1134 по описа за 2018 г. на Върховния административен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Георги Георгиев секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Юлия Тодорова /п/ Десислава Стоева
Други данни
- В регистъра от
- 17.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026