Решение · № 11184/2021 · дело 3988/2021

4 ноември 2021 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Решение
Номер
11184
Година на номера
2021
Дело №
3988/2021

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 3988 / 2021 РЕШЕНИЕ № 11184 София, 04.11.2021 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение , в съдебно заседание на петнадесети септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ МИТКОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА ПОЛИНА ЯКИМОВА при секретар Жозефина Мишева и с участието на прокурора Даниела Божкова изслуша докладваното от председателя ЕМИЛИЯ МИТКОВА по адм. дело № 3988/2021 Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на „Ню Айдиас Ивентс“ ЕООД, подадена чрез процесуалния му представител адв. Р. Владимирова против решение № 947/17.02.2021 г. на Административен съд – София - град, постановено по адм. дело № 10235/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-22221017004588-091-001/27.03.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта изменена и потвърдена с Решение № 1651/26.10.2018г., издадено от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /“ОДОП“/ – София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави искане за прогласяване нищожността на издадения РА, а в условията на алтернативност отмяната му като незаконосъобразен. Претендира се отмяна на решението и присъждане на разноски за всички инстанции. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция „ОДОП“ – София – оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Х. Апостолов и заявява искане да бъде оставено в сила първоинстанционното решение, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – София – град е бил РА № Р-22221017004588-091-001/27.03.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта изменена и потвърдена с Решение № 1651/26.10.2018г., издадено от директора на Дирекция „ОДОП“ - София при ЦУ на НАП, с който на ревизираното дружество са установени задължения за ДДС в общ размер на 202 998,09 лв. главница и съответните лихви в резултат на непризнато право на приспадане на ДДС по фактури, издадени от 17 доставчици – „Ню айдиас корпорейшън“ ЕООД, „713 Медия Продакшън“ ЕООД, „Ивали – 40“ ЕООД, „М. К. -67“ ЕООД, „Ви Бо Строй Комерс“ ЕООД, „Атлас 3“ ЕООД, „АБ Артпроект“ ЕООД, „Мебел стил“ ЕООД, „Ви енд Ал“ ЕООД, „Венилюкс“ ЕООД, „Ви Ти Пи Консулт“ ЕООД, „Врачовски груп“ ООД, „Билд инвест 2000“ ЕООД, „Франко Трейд 2013“ ЕООД, „Дизайн Логистик“ ЕООД, „Еуробул“ ЕООД и „Аккарди и Делта БГ“ ЕООД. Оспореното в настоящото касационно производство първоинстанционно решение е постановено при повторно разглеждане на делото, след отмяната на постановеното при първоначалното му разглеждане решение № 512/28.01.2020 г. на Административен съд – София град, постановено по адм. дело № 12237/2018 г..С решение № 12296/06.10.2020 г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм. дело № 5805/2020 г. е прието, че въпросът за компетентността на органа по приходите, издал ревизионния акт, като възложител на ревизията, както и въпросът за компетентността на органа, издал решението по чл. 7, ал. 3 ДОПК, е останал неизяснен по делото. На следващо място касационната инстанция приема, че съдът се е произнесъл по съществото на спора при липса на фактически установявания по фактите, релевантни за осъществяването на услугите. В решението си, постановено след повторното разглеждане на делото, първоинстанционният съд е приел, че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи след проведено ревизионно производство, възложено от компетентен орган, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според него представените от ответника доказателства, в това число доказателства за отсъствие на М. Гаврилов на длъжност началник сектор „Ревизии“ в ТД на НАП – София за периода от 30.06.2017 г. до 13.07.2017 г. и периода от 03.10.2017 г. – 13.10.2017 г., препис от заповед № РД-01-803/7.06.2017 г. на териториалния директор на ТД на НАП – София за определяне на органите по приходите, които възлагат ревизии по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, както и доказателства за отсъствие на И. Христова – директор на ТД на НАП – София към 26.10.2017 г. и доказателства за заместването й от А. Галчева, към момента на издаване на решение № Р-22221017004588-098-001/26.10.2017 г. за изземване разглеждането и решаването на преписката, потвърждават издаването на РА от компетентни органи по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в кръга на определените им правомощия, в предвидената форма съгласно чл. 120, ал. 1 от ДОПК и съдържащ реквизитите по чл. 120, ал. 1 от ДОПК. След подробно обсъждане на събраните писмени доказателства съдът точно е установил фактите, анализирал ги е и е обосновал своите правни изводи в изпълнение отново на дадените от Върховния административен съд указания. По отношение на фактурите, с предмет „заснемане и излъчване на рекламни клипове“, издадени от „713 Медия Продакшън“ ЕООД, „Ивали – 40“ ЕООД, „М. К. -67“ ЕООД, „Ви Бо Строй Комерс“ ЕООД, „Атлас 3“ ЕООД, „АБ Артпроект“ ЕООД, „Мебел стил“ ЕООД, „Ви енд Ал“ ЕООД, „Венилюкс“ ЕООД, „Ви Ти Пи Консулт“ ЕООД, „Врачовски груп“ ООД, „Билд инвест 2000“ ЕООД, „Франко Трейд 2013“ ЕООД, „Дизайн Логистик“ ЕООД, „Еуробул“ ЕООД и „Аккарди и Делта БГ“ ЕООД при оценка на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, първоинстанционният съд е приел, че РА в тази му част се явява правилен и законосъобразен. Представените договори за изработка според съда са с еднотипно съдържание, бланкетни по своята същност, като в същите липсва конкретизация на вида на рекламния клип. Не са представени идейни проекти на съответните видеоклипове, документи относно авторските и сродни права, нито пък възлагателни писма. Представените приемо-предавателните протоколи според съда са бланкетни. Към същите липсват доказателства за приемане на заснетите видеоклипове от клиентите на ревизираното дружество. На следващо място съдът е обсъдил липсата на доказателства съответните доставчици да са притежавали съответната снимачна техника, осветление и озвучаване. Не се представят и доказателства досежно използването на подизпълнители при осъществяване на спорните услуги, както и къде е извършено снимането на съответните видеоклипове. В тази връзка счита, че представените в хода на административно производство граждански договори, сключени с физически лица, които да изпълняват функциите на видеоператор, озвучител и прочие, сключени от доставчиците с подизпълнители, не удостоверяват изпълнение на договорените услуги, тъй като същите са бланкетни и неконкретизирани по отношение на срок, място на изпълнение, като липсват и данни за лицата, които са осъществили дейностите като подизпълнители. Представеното от страна на ревизираното лице доказателство на електронен носител, съдържащо видеоклипове, според състава също не доказва по безспорен начин осъществяване на спорните услуги при липсата на други категорични доказателства – договори, възлагателни писма, както и за кой клиент на ревизираното дружество са изготвени същите. По отношение на фактурите, с предмет: „организиране на промоции; изработка на декорация и рекламни материали; печат на брошури; каталози; флаери; организиране на проумотъри; външна реклама; рекламни сувенири/материали/листовки; декори за реклама; разпространение на рекламни материали; организиране на рекламни събития“, издадени от „Ню айдиас корпорейшън“ ЕООД, „713 Медия Продакшън“ ЕООД, „Ес Пи Ес-68“ ЕООД, „Ви Бо Строй Комерс“ ЕООД, „Атлас 3“ ЕООД, „АБ Артпроект“ ЕООД, „Мебел стил“ ЕООД, „Ви енд Ал“ ЕООД, „Венилюкс“ ЕООД, „Ви Ти Пи Консулт“ ЕООД, „Големия“ ООД, „Франко Трейд 2013“ ЕООД, „Дизайн Логистик“ ЕООД, „Еуробул“ ЕООД и „Аккарди и Делта БГ“ ЕООД първоинстационният съд приема за правилни и законосъобразни достигнатите от органите по приходите изводи за липсата на реалност на процесните доставки. За да достигне до този извод съда счита, че по отношение на фактурите, свързани с организиране на промоции и организиране на проумотъри не са представени категорични доказателства, удостоверяващи реалността на извършените услуги. Липсват доказателства във връзка с продуктите, които са предмет на съответните промоции. Не са представени договори за съответната услуга, като представените копия на фактури и нечетливи касови бонове не могат да се кредитират като годно доказателство. Не се представят и договори между ревизираното лице и съответното търговско дружество, чиито продукт е бил предмет на организираните промоции. Представените граждански договори за извършени дейности във връзка с доставките на услуги сключени от доставчиците с подизпълнители – физически лица според съда са неконкретизирани - липсва посочен предмет, срок на изпълнение на договорените услуги, място на изпълнение, банкова сметка на съответното физическо лице – подизпълнител, респективно с чии материали ще бъдат изпълнени съответните договорени дейности. Посочено е общо разпространение на брошури, рекламни материали, няма описание какво ще бъде рекламирано и промотирано като продукт. Идентични с казаното по – горе са и достигнатите от състава изводи и по отношение на представените договори за изработка и приемо – предавателни протоколи. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено от родово и местно компетентен съд съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК в приложимата редакция, по допустимо оспорване на РА, изменен и потвърден с решението на решаващия орган, от процесуално легитимирано лице и в срока по чл. 156, ал. 1 ДОПК. В действителност в мотивите си решаващият състав е обсъдил наличието на предпоставки за признаване правото на приспадане на данъчен кредит по отношение на фактурирани доставки с предмет „организиране на промоции; изработка на декорация и рекламни материали; печат на брошури; каталози; флаери; организиране на проумотъри; външна реклама; рекламни сувенири/материали/листовки; декори за реклама; разпространение на рекламни материали; организиране на рекламни събития“, част от РА отменена с Решение № 1651/26.10.2018г. на директора на Дирекция „ОДОП“- София при ЦУ НАП, но като краен резултат със съдебното решение правилно и законосъобразно съдът е отхвърлил жалбата на дружеството против РА № Р-22221017004588-091-001/27.03.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта изменена и потвърдена с Решение № 1651/26.10.2018г., издадено от директора на Дирекция „ОДОП“- София при ЦУ НАП. Доводите на касатора за необоснованост на решението, поради приета в него фактическа обстановка, която не съответства на доказателствата са неоснователни. Неоснователни са и доводите на касатора за това, че ответникът не е доказал компетентността на органите, издали оспорения РА. Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-22221017004588-020-001/13.07.2017 г. издадена от К. Методиева на длъжност началник сектор „Ревизии“ като заместник на М. Гаврилов, изпълняващ същата длъжност. По делото е приложена заповед № УЧР-414/30.06.2017 г. на директора на ТД на НАП – София, по силата на която К. Методиева изпълнява задълженията на М. Гавраилов за периода от 30.06.2017 г. до 13.07.2017 г. на основание чл. 84, ал.2 от ЗДСл. Като част от доказателствата по делото е приложена заповед за изменение на ЗВР № Р -22221017004588-020-002/09.10.2017 г., с която е удължен срокът за извършване на ревизията и същата е издадена от Б. Николчовски на длъжност началник сектор „Ревизии“ като заместник на М. Гавраилов на същата длъжност. От заповед № УЧР-609/03.10.2017 г. на директора на ТД на НАП – София е видно, че Б. Николчовски изпълнява задълженията на М. Гаврилов за периода от 03.10.2017 г. до 13.10.2017 г. При повторното разглеждане на делото са представени доказателства за отсъствието на М. Гаврилов за посочения период – болничен лист № Е20170686547 на М. Гаврилов за периода от 30.06.2017 г. до 29.07.2017 г. и болничен лист № Е20171166382 за периода от 28.09.2017 г. до 01.11.2017 г. /л.13 и л.14 от делото/. Представена е и заповед № РД-01-803/07.06.2017 г. на териториалния директор на ТД на НАП – София за определяне на органите по приходите, които възлагат ревизии по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. С решение № Р - 22221017004588-098-001/26.10.2017 г. издадено от директора на ТД на НАП - София на основание чл. 7, ал. 3 ДОПК е иззето разглеждането и решаването на преписка Р-22221017004588 от М. Гаврилов в качеството на възлагащ орган и е възложена на Т. Герасимов в качеството на орган по възлагане, който е издал и ревизионния акт. Това решение е подписано от А. Галчева в качеството й на заместник на И. Христова – директор на ТД на НАП – София. От страна на ответника са представени доказателства за заместването и отсъствието на титуляра, изпълняващ длъжността териториален директор, съответно заповед № ЗЦУ-ОПР-14/31.05.2017 г., с която на основание чл. 84 от ЗДСл и чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗНАП, А. Галчева, заместник-директор на ТД на НАП - София е оправомощена да изпълнява правомощията на директор на ТД на НАП - София при отсъствие на И. Христова – директор на ТД на НАП - София, както и заповед № 13624/25.10.2017 г. за разрешен платен отпуск на И. Христова – директор на ТД на НАП - София за периода от 26.10.2017 г. до 27.10.2017 г., включително /л.18-19/. Съгласно чл. 7, ал. 3 ДОПК определен в закона горестоящ орган може да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по приходите, съответно от публичния изпълнител, в случаите когато са налице основания за отвод или самоотвод, както и в случаите на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, и да възложи правомощията по разглеждането и решаването им на друг орган, съответно публичен изпълнител, равен по степен на този, от когото е иззета преписката или въпросът. Като фактическо основание за изземване на преписката е посочено продължително отсъствие на М. Гаврилов поради отпуск по болест. Продължително отсъствие на М. Гаврилов, като основание за изземване на преписката по силата на чл. 7, ал. 3 ДОПК, е доказано от страна на ответника чрез представянето на болнични листове. При така установените факти, следва да се приеме, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК. По приложението на материалния закон: Основна предпоставка за признаване правото на приспадане на данъчен кредит е осъществяването на доставката – в случая според вписаното в процесните фактури и предмет на съдебен контрол - доставка на услуга „заснемане и излъчване на рекламни клипове“. В съответствие с доказателствата по делото и при правилна преценка на същите, основателни и в съответствие с материалния закон са достигнатите от съда изводи за липсата на реално осъществени доставки на рекламни услуги. Както правилно сочи и съда в представените договори за изработка и приемо – предавателни протоколи липсва както конкретизация на вида на рекламните клипове, така и каквито и да е доказателства за осъществяването им и връзката им с независимата икономическа дейност на ревизираното дружество. По делото не са събрани и никакви доказателства за материализация на резултата от услугите, както и доказателства за излъчване на рекламните клипове, като част от фактурираната услуга. Липсват доказателства, относно параметри на услугата, включително в какъв формат е следвало да се изработят видеоклиповете и с какво съдържание. Не се установява кога и къде са излъчени видеоклиповете. Липсват доказателства и по какво задание са изработени видеоклиповете, като от страна на ревизираното лице не се представят данни и досежно рекламираните продукти, съответно предаването им на изпълнителите по договорите за изработка. Тази конкретизация не се установява и от приетите по делото приемо-предавателни протоколи, в които е посочено, че изпълнителят е извършил, а възложителят е приел услугата „заснемане и излъчване на рекламни клипове“. От съдържанието на представения оптичен носител на информация /CD/ не се доказва изпълнението на рекламните услуги от процесните доставчици. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е назначил съдебна експертиза във връзка с представения диск. От страна на съда са дадени указания за това, че жалбоподателят следва да докаже твърденията си. Твърденията му са за наличие на данни в конкретния компактдиск за преработването на процесните видеоклипове от страна на процесните доставчици във връзка с изпълнение на поети от страна на ревизираното лице задължения към негови клиенти. Ако е считал, че е технически възможно да се установи чрез съдебно-техническа експертиза преработването на видеоклиповете, техния вид и брой, както и изпълнението на процесните услуги от конкретните доставчици, жалбоподателят е следвало да поиска назначаването на такава в първоинстанционното производство. За пълнота следва да се каже, че както в хода на ревизията, така и в хода на съдебните производства от страна на „Ню Айдиас Ивентс“ ЕООД не се представят доказателства досежно поетите от страна на дружеството задължения и ангажименти към негови клиенти и в какво се изразяват същите. Съвкупната преценка на доказателствата и направените въз основа на нея фактически изводи не се променят и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която е констатирала, че са налице съпроводителни документи за значителна част от процесните фактури и в тази връзка възраженията на касатора се явяват неоснователни. Наличните и проверените от експерта счетоводни регистри, в които операциите са отразени само по стойност не позволява да бъдат установени конкретни факти и обстоятелства за изпълнение на рекламните услуги - изработка и излъчване на видеоклипове. Правото на данъчен кредит възниква във връзка с получени облагаеми доставки, като доказателствената тежест е на ревизираното лице, което в случая не е установило поддържаните предпоставки за приспадането му по процесните фактури. Законът не свързва правото на данъчен кредит само и единствено с издаването на фактури и отразяването им в счетоводствата на доставчика и получателя, каквито доводи излага касатора, а поставя изискването да са налице реално осъществени доставки. Отразяването на фактурите в дневници за продажби от страна на доставчика не е част от фактическия състав на правото на данъчен кредит на получателя и притежаването на редовно издадени данъчни фактури, само по себе си не е достатъчно, за да обоснове извод за реалност на отразените в същите стопански операции. Следователно, след като не са налице реално осъществени доставки, то данъкът е начислен неправомерно и съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС не е налице право на данъчен кредит. Така установените факти и представени доказателства не доказват и тезата на касатора, изложена в обясненията му дадени в хода на ревизията, че при осъществяването на процесните доставки реално е договорена преработка на рекламни клипове, а не заснемането на такива. В тази връзка следва да се отбележи, че твърдението на ревизираното дружество не кореспондира и със съдържанието на представените договори с предмет „заснемане и излъчване на рекламни видеоклипове“ и приемо – предавателните протоколи. В решението си по дело С - 271/12 Съдът на ЕС изрично е посочил, че правото на приспадане може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение на последните след приемането на решението за отказ, е предоставена информация с цел доказване на действителното им извършване, естеството и стойността им. Въз основа анализ на т. 27 - 36 от това решение на СЕС, се обосновава аргумента, че изначалната непълнота на фактурата, (чиито параметри в настоящия случай са изчерпателно посочени в Директивата и ЗДДС), препятства приспадането на ДДС (в този смисъл е приетото в т. 43 от решение по дело С-368/0). Посочените изисквания към фактурата не са формални, а представляват такива по същество. Действително, от практиката на СЕС следва, че национална практика (мярка), която основно подчинява признаването на определено данъчно предимство на спазването на формални задължения (каквото е изискването за фактуриране с определени параметри), без да вземе предвид материалноправните изисквания, надхвърля необходимото за правилното събиране на данъка, освен когато нарушаването на формалните изисквания възпрепятства предоставянето на сигурно (решително) доказателство за изпълнението на материалноправните изисквания - аргумент от решение на СЕС по дело С - 273/11. Именно последното е налице в процесния случай, тъй като естеството на престацията до степен, която да я индивидуализира като точни параметри, не е установено в процесните фактури (която е решителното доказателство, обуславящо приспадането). Не са представени допълващи документи, от които да се установи предмета на престацията, не са налице твърдения на ревизираното лице в какво се изразява доставката. Неустановените престации не могат да са предмет на ДДС. Следва да се отбележи, че не всеки дължим ДДС подлежи на приспадане, както и не всеки отказ за приспадане на ДДС, който е евентуално дължим от доставчика, е израз на нарушаване на принципа на неутралността на косвения данък. Извън случаите, когато ДДС не е приспадаем само поради вписването си във фактура при неяснота относно отстраняването на риска от данъчни загуби (вж. решение на СЕС по дело С-342/87), следва да се посочи, че дори и евентуално дължимият поради наличие на облагаема доставка ДДС не подлежи на безусловно приспадане. В случая към фактурите са представени приемо-предавателни протоколи и договори, но както беше посочено в мотивите на настоящото решение, тези данни са недостатъчни за да се определи конкретния вид дейности, т.е. конкретизация на услугите, респективно не може да се установи и как е определена цената на рекламните клипове- каква част от уговорената цена са материали, аксесоари и др./съгласно т.3.4. от еднотипните договори/ и каква услугите –заснемане и излъчване. По изложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че с решението си Административен съд – София - град правилно и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби е потвърдил оспорения пред него РА, в частта потвърдена и изменена с Решение № 1651/26.10.2018г., издадено от директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП относно отказаното с него право на приспадане на ДДС по процесните фактури, в резултат на което на „Ню Айдиас Ивентс“ ЕООД са установени допълнителни задължения за косвен данък и лихви за забава. Поради това същото следва да бъде оставено в сила в тази част. При този изход на процеса на касатора разноски не се дължат. На ответника по касация на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК се дължи юрисконсултско възнаграждение и за настоящото производство в размер на 4 956,60 лева, определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 947/17.02.2021 г. на Административен съд – София - град, постановено по адм. дело № 10235/2020 г. ОСЪЖДА „Ню Айдиас Ивентс“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. [улица] № [номер], ет. [номер], ап. [номер] да заплати на Национална агенция за приходите разноски в размер на 4 956,60 лв. /четири хиляди и деветстотин и петдесет и шест лева и шестдесет стотинки/. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Емилия Миткова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Благовеста Липчева /п/ Полина Якимова

Други данни

В регистъра от
17.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026