Решение · № 10954/2021 · дело 6800/2021

По дело 6800 / 2021 РЕШЕНИЕ № 10954 София, 01.11.2021 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение , в съдебно заседание на двадесет и седми септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ЯНКУЛОВА ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АРНАУДОВА ВЕСЕЛА АНДОНОВА при секретар Пенка Котанидис и с участието на прокурора Камелия Николова изслуша докладваното от председателя СОНЯ ЯНКУЛОВА по адм. дело № 6800/2021 Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Институт по социално управление“ ЕООД, седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Панайот Хитов“ №34, вх. „Б“, ет. 2 срещу Решение №9 от 22.04.2021 г. на Административен съд – Русе по административно дело №396/2020 г. С решението в обжалваната част съдът е отхвърлил жалбата на „Институт по социално управление“ ЕООД срещу Решение №BG05М9ОР000-1.023-0009/9 от 02.07.2020 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 г., с което на основание чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове на дружеството е определена финансова корекция в размер на 100% от предоставените средства по проект „Подкрепата за предприемачество – подкрепа за рестарт“. І. Становища на страните: 1. Касационният жалбоподател – „Институт по социално управление“ ЕООД, счита решението в обжалваната част за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е нарушил чл. 170 АПК като му е възложил доказателствената тежест за оборване на фактическите основания на оспорения административен акт. Свел е основното му възражение – за неистинност и неустановеност на фактическите основания на акта, до оспорване по смисъла на Гражданския процесуален кодекс на верността на документи, квалифицирани като официални. С оглед на това не е установил, че липсва годно фактическо и правно основание за „налагане“ на финансовата корекция, както и че органът не е провел пълно и главно доказване на фактическите си констатации. Тези доводи интерпретира по няколко различни начина. Съдът „не е коментирал и респективно не е формирал убеждение“ относно възможността Приложение №1 да се квалифицира като документ. Прави анализ на документа в контекста на неговото авторство, мотиви и доказаност. Счита, че съдът „не е очертал дори за самия себе си ясно и точно предметът (sic) на спора“, което е рефлектирало върху преценката на относимите по делото факти и доказателствата за установяването им. По тази причина „е сторил многобройни и безпрецедентно тенденциозни нарушения в хода на съдебното производство“. Счита, че съдът не е „наясно със същността на проекта и в какво именно се изразяват дейностите по него“, в резултат на което е игнорирал и изопачил данните по делото. Сочи, че „основният спорен въпрос по делото беше този за истинността на фактическите основания за издаване на административния акт“. Счита произнасянето на съда за такова „с наказателен уклон“, в нарушение на принципа на пропорционалност и ефективност. Моли съда да отмени обжалваното решение „като незаконосъобразно и лишено от законова подкрепа“. Претендира направените за двете инстанции разноски по делото. Касаторът се представлява от адв. Ю. Миневска, Адвокатска колегия – Велико Търново. 2. Ответникът по касационната жалба – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 -2020 г., счита същата за неоснователна. Несъответни на доказателствата по делото счита доводите за нарушение на чл. 170 АПК. Прави подробен анализ на доказателствата, на тяхната доказателствена сила, значимост и на способите за тяхното оборване. Сочи, че фактическите основания за издаване на оспорения акт са пълно и главно доказани в хода на съдебното производство. Неоснователни и несъответни на чл. 168 АПК счита доводите относно неяснотата на предмета на съдебното производство. Излага възражения относно липсата на доказани правни основания на оспорения акт. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът се представлява от пълномощник Д. Динев. 3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. ІІ. По допустимостта на касационната жалба: Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. ІІІ. Фактите по делото: За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, че: 1. На 24.04.2018 г. между Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 г. и „Институт по социално управление“ ЕООД е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 184 208,20 лв. за проект „Подкрепата за предприемачество – подкрепа за рестарт“. Проектът включва три дейности: дейност 1 - Информиране, мотивиране за самостоятелна стопанска дейност и предприемачество на лица от целевите групи и подбор на 90 бенефициенти от Северен централен район, области Русе и Силистра, договорена стойност 15 081,40 лв.; дейност 2 - Предоставяне на специализирани обучения на 90 бенефициенти по проекта по предприемачески компетенции, разработване на бизнес идеи и бизнес планове за управление на самостоятелна стопанска дейност, договорена стойност 33 734,40 лв.; дейност 3 - Предоставяне на консултантски услуги на 90 бенефициенти за подготовка на самостоятелна стопанска дейност и дейности за подкрепа, включително насочване към кандидатстване за финансиране на дейността от налични финансови източници, в т.ч. финансови инструменти по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 г., договорена стойност 118 646,20 лв. Договорени индикатори: индикатори за изпълнение: 70 безработни и неактивни участници; 20 заети участници; индикатори за резултат: 25 участници в самостоятелна заетост при напускане на операцията. 2. На неустановена по делото дата на „Институт по социално управление“ ЕООД са изплатени авансово 36 000,00 лв. 3. На 09.07.2019 г. „Институт по социално управление“ ЕООД отправя искане за плащане №2 – окончателно, с отчетен период 08.05.2018 г. – 08.06.2019 г., по което са изплатени 140 334,75 лв. 4. На 02.03.2020 г. служител на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 г. извършва проверка за изпълнение на дейностите по проекта като провежда с 11 лица, посочени от „Институт по социално управление“ ЕООД в документите като целева група, приложени към искането за плащане, телефонни разговори. 7 от лицата заявяват, че не са участвали в обучение и/или консултация по проект, осъществяван от „Институт по социално управление“ ЕООД, 2 лица не предоставят еднозначен отговор, 2 лица потвърждават участието си в обучение и/или консултация, но не в отчетената форма. 5. На 10.03.2020 г. служител на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 г. извършва проверка за изпълнение на дейностите по проекта като провежда с 4 лица, посочени от „Институт по социално управление“ ЕООД в документите като целева група, приложени към искането за плащане, интервюта, като трима заявяват, че не са участвали в обучение по предприемачество и не са получавали консултантски услуги, а един, че е участвал в обучение, присъствал е един ден и не е получил сертификат. 6. На 30.03.2020 г. служител на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 - 2020 г. уведомява ръководителя за резултатите от извършените в периода 02.03.2020 г. -10.03.2020 г. проверки на лица от целевата група по проекта на „Институт по социално управление“ ЕООД. 7. На 13 и 14.04.2020 г. служител на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 г. извършва проверка за изпълнение на дейностите по проекта като провежда с 40 лица, посочени от „Институт по социално управление“ ЕООД в документите като целева група, приложени към искането за плащане, телефонни разговори. 26 от лицата заявяват, че не са участвали в обучение и/или консултация по проект, осъществяван от „Институт по социално управление“ ЕООД, 1 лице не предоставя еднозначен отговор, 13 лица потвърждават участието си в обучение и/или консултация, но не в отчетената форма. 8. На 13.05.2020 г. ръководителят на Управляващия орган е уведомен за резултатите от извършената проверка като от получената по телефона информация от 51 лица 29 заявяват, че не са участвали в обучение и/или консултация по проект на „Институт за социално управление“ ЕООД; 2 лица не дават еднозначен отговор; 2 лица потвърждават участието си в обучение, но не са присъствали до края и не са получили сертификат; 15 лица потвърждават участието си в обучение по предприемачество и консултация като информацията им относно мястото и начина на провеждане на обучението и консултацията е противоречива. По отношение на 6 лица, едното от които е лице, с което е проведен и телефонен разговор, информация за участие в обучение и наличие на сертификат е получена от управителя на защитеното жилище за хора с умствена изостаналост, където лицата са настанени. Тази информация се различава от информацията, дадена от самото лице, с което е проведен телефонен разговор. В обобщение е посочено, че от проведени телефонни разговори и лични срещи с 51 лица - 56% от отчетените по проекта представители на целевата група 90 лица, 33 лица (64%) категорично заявяват, че не са взели участие в обучение и/или консултация по проекта. 9. На 15.05.2020 г. ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. уведомява „Институт по социално управление“ ЕООД за установено неизпълнение на дейностите по договора за безвъзмездна финансова помощ в обем и формат, заложени в проектното предложение и отчетени, поради което и на основание чл. 72, ал. 2 във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 8, ал. 1 във вр. с т. 2 от Приложение №2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата) е предстоящо определяне на финансова корекция. 10. На 28.05.2020 г. „Институт по социално управление“ ЕООД представя възражение. 11. На 02.07.2020 г. с Решение №BG05М9ОР000-1.023-0009/9 ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 г. на основание чл. 73, ал. 1 във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 72 ЗУСЕСИФ: 1.) установява нарушение по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ във вр. с член 4, параграф 8 от Регламент 2018/1046 – принципа на добро финансово управление (икономичност, ефективност и ефикасност); 2.) на основание чл. 72, ал. 3 ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 8 във вр. с т. 2 от Приложение №2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата определя финансова корекция в размер на 100% от реално предоставените средства; 3.) извършва финансова корекция в размер на 176 433,76 лв.; 4.) разпорежда извършването на финансовата корекция по реда на Закона за управление на сре дствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и подзаконовата нормативна уредба; 5.) регистрира нередност и разпорежда вписването й в регистъра на нередностите; 6.) на основание чл. 71, ал. 1 ЗУСЕСИФ отменя предоставената безвъзмездна финансова помощ; 7.) задължава дружеството да възстанови сумата в четиринадесетдневен срок по посочена банкова сметка. 12. На 17.07.2020 г. „Институт по социално управление“ ЕООД оспорва пред Административен съд – Русе Решение №BG05М9ОР000-1.023-0009/9. По жалбата е образувано административно дело 396/2020 г. 13. В хода на съдебното производство съдът: а) на 10.11.2020 г. в съдебно заседание приема представените от ответника доказателства, в т.ч. декларации, заявления, обяснения, потвърждения на проверените лица, представени от „Институт по социално управление“ ЕООД с възражението по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, както и Приложение №1 и №2 към доклада от 13.05.2020 г. – информация за целевата група и анкетни карти, и длъжностна характеристика на служителя, подписал докладите от 30.03.2020 г. и 13.05.2020 г.; открива производство по оспорване на докладите до ръководителя на Управляващия орган от 30.03.2020 г. и от 13.05.2020 г.; б) на 19.01.2021 г. в съдебно заседание разпитва свидетелите: П. Димитров, П. Иванов, К. Петрова-Габровска, Г. Иванов и М. Събева - първите трима лица от целевата група; в) на 02.02.2021 г. в съдебно заседание разпитва свидетелите: Т. Балтаджиева, Л. Маринова, Т. Димитрова, Н. Андреев, М. Димитров – лица от целевата група; г) на 12.02.2021 г. в съдебно заседание разпитва свидетелите М. Бъсина, Р. Янков, Г. Великова и Й. Добрева – първите трима лица от целевата група; открива производство по оспорване автентичността на документ „Заявление от В. Йорданов от 16.09.2020 г.“ и назначава графологична експертиза; д) на 19.03.2021 г. приема заключението на графологичната експертиза, която установява авторството на документа от Йорданов; разпитва свидетелите С. Лакерова, П. Великов, В. Маринова – лица от целевата група. 14. В хода на съдебното производство органът представя Заповед №РД-01-268 от 04.04.2018 г. на министъра на труда и социалната политика за определяне на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 г. ІV. Първоинстанционното съдебно решение: Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд прави следните фактически изводи: От 56 лица, включени в Приложение №1, представляваща табличен вид на информацията, изложена в доклада от 13.05.2020 г. до ръководителя на Управляващия орган, е проведен разговор с 51 – с 46 по телефона и 5 са интервюирани лично, като от тях 4 са попълнили анкетни карти, от телефонно интервюираните 29 лица отричат категорично участието си в проекта, 2-ма не са категорични, 1 е участвал в обучението, но не е получил сертификат, 14 са потвърдили участието си в проекта; от лично интервюираните 3-ма отричат категорично участието си, 1 е участвал, но не е получил сертификат. За останалите 5 лица информацията е получена от директора на защитеното жилище за лица с умствена изостаналост, в което са били настанени. От представените от жалбоподателя 51 броя декларации (обяснения, потвърждения) 13 са за лица, за които не е направено искане за плащане по дейност 2 и 3 по проекта. Те са участвали само в дейност 1, поради което съдът приема, че са неотносими към предмета на спора, доколкото органът приема в акта си, че дейност 1 е изпълнена. Представените 13 декларации за лица, които са участвали в обучение и консултации, съвпадат с лицата, посочени от органа, които са потвърдили участие в обучението. Допълнително са представени от жалбоподателя 15 броя потвърждения за участие в обучение от лица, които не са били предмет на проверка от органа, като за 4 лица е налице разминаване с информацията на органа, което е отчетено в акта му. Съдът приема, че оспорването на акта в частта по точки 3 – 7 е недопустимо и прекратява съдебното производство в тази част. Съдебното решение в тази част не е обжалвано и е влязло в сила. В допустимата за оспорване част съдът приема за установено от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания и в хода на административното производство органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на проведените телефонни разговори приема, че не са налице писмени доказателства, изготвени по реда на чл. 46, ал. 3 във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 44, ал. 3 АПК, но информацията, получена от тях, е надлежно писмено отразена, макар и не в нарочен протокол. Наред с това значителна част от тези сведения са потвърдени в хода на съдебното производство. Съдът приема, че актът е и материално законосъобразен. При отчитане на факта, че 50% от изследваните лица категорично отричат участие в дейностите по проекта, което представлява 39% от общия брой на заявените лица, съдът приема за правилен извода на органа за осъществено нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ във вр. с член 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) №1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) №1083/2006 на Съвета (Регламент №1303/2013) във вр. с член 33 от Финансовия регламент. Приема, че за процесната нередност законодателят в т. 2 на Приложение №2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата е предвидил 100% финансова корекция с възможност за намаляване, но с оглед на тежестта на нарушението, факта, че установеното касае двата основни от общо три етапа на проекта, които фактически формират неговия резултат, т.е. нарушението обхваща основната, същностната част на проекта, правилно органът е определил 100% финансова корекция. Съдът приема за правилно определена и основата на корекцията – целия проект, а не само дейност 2 и 3, тъй като установеното отчитане на неизвършена дейност намира отражения върху изпълнението на проекта като цяло и постигането на неговите цели по икономичен, ефективен и ефикасен начин. Въз основа на това съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата. Изводът на съда е правилен. V. По съществото на спора: Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, допустимо и правилно. 1. По порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила: Касаторът счита, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Доводите, които излага в подкрепа на този твърдян порок могат да бъда групирани по следния начин: 1.) нарушение на чл. 170 АПК; 2.) неправилно ценене на доказателствата; 3.) неустановен предмет на спора; 4.) неразбрана същността на проекта; 5.) неустановено нарушението на чл. 6, ал. 1 АПК. а) По приложението на чл. 170 АПК: Разпоредбата на чл. 170 АПК е озаглавена „Тежест на доказване“ и съдържа три алинеи. Касаторът не сочи коя алинея счита, че първоинстанционният съд е нарушил, но от доводите му е видно, че има предвид алинея 1. Съгласно тази алинея административният орган трябва да установи фактическите основания, посочени в оспорения акт, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. От доводите на касатора е видно, че той счита за недоказани от органа фактическите основания за издаване на оспорения акт, което съдът не е ценил надлежно, а е възложил на касатора оборването на фактическите констатации на органа. Преценката на верността на този довод следва да бъде направена при отчитане на подлежащия на доказване факт и на възможните източници за неговото доказване. Органът твърди, че една определена част от лицата, за които касаторът е представил документи за преминато обучение (по дейност 2) и консултация (по дейност 3) и за които е получил безвъзмездна финансова помощ, обективно не са участвали в такова и не са получили такава. Това значи, че той твърди отрицателен факт. По принцип, отрицателният факт не подлежи на доказване – той не е оставил материални следи в миналото, чрез които да бъде установен. Именно поради това, за да установи верността на получената информация и верността на представените му от касатора документи за проведено по отношение на лицата от целевите групи обучение, въз основа на които документи е извършено предоставянето на безвъзмездната финансова помощ, органът единственото, което е можел да направи е да получи информация (сведение) от по сочените от касатора за обучени лица, в качеството им на неучастващи в производството, дали са участвали в обучение по проекта. Видно от доказателствата по делото органът е събрал сведения от 60 лица (с 51 лица са проведени телефонни разговори, за 5 лица е получена информация от управителя на защитеното жилище за хора с умствена изостаналост, където лицата са настанени, като по отношение на едно лице, което е настанено в дома е получена информация и по телефона от него лично, и от управителя на дома, поради което съдът при изчисляването го включва само в числото на лицата, с които е проведен телефонен разговор, с 4 лица са проведени лични разговори), включени в представените от касатора документи, доказващи извършване на дейност 2 и дейност 3 по проекта. Тези доказателства са представени от органа в хода на съдебното производство, т.е. органът е изпълнил задължението си за доказване. Дали представените доказателства доказват или не твърдените от органа факти е въпрос на ценене на доказателствата, а не разпределение на доказателствената тежест. Касаторът е този, който в съдебното производство е твърдял, че представените от органа доказателства не установяват вярно твърдените факти. Това значи, че той е оспорил фактите, което с оглед на разпоредбата на чл. 154 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК значи, че доказателствената тежест за това оспорване е негова. Не съдът е възложил на касатора доказателствената тежест, а самият касатор – видно от многобройните му доказателствени искания, е този, който е искал да обори установените в оспорения акт факти. Наред с гореизложеното, що се отнася до доказателствената тежест на органа следва да се посочи, че в практиката си по отношение на задължението на Комисията да докаже, че е налице нарушение на правилата на Съюза за добро финансово управление, прилагано mutatis mutandis, Съдът на Европейския съюз приема, че „Комисията е длъжна не да посочи изчерпателно недостатъците на извършените от националните административни органи проверки или нередностите във връзка с представените от тях цифрови данни, а да представи доказателства за сериозното и основателно съмнение, което има по отношение на тези проверки или данни. От своя страна съответната държава членка не може да обори констатациите на Комисията, без да подкрепи собствените си твърдения с доказателства за наличието на надеждна и работеща система за контрол. Щом като тя не успява да докаже, че констатациите на Комисията са неточни, то същите са основание за сериозни съмнения в това, че е въведена адекватна и ефективна система от мерки за наблюдение и контрол. Това облекчаване на доказателствената тежест за Комисията се обяснява с факта, че в най-добро положение да събере и провери необходимите за уравняване на сметките на Фонда данни е държавата членка и следователно върху нея тежи задължението да представи най-подробни и изчерпателни доказателства, че извършените от нея проверки и събраните от нея цифрови данни са реални и евентуално, че твърденията на Комисията са неточни.“ – решение от 19 декември 2019 г., Т-22/18, Република България с/у Комисията, EU:T:2019:878, т. 50. С оглед на горното доводът на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради нарушение на чл. 170 АПК е неоснователен. б) По неправилното ценене на доказателствата: Касаторът счита, че съдът не е ценил правилно доказателствата по делото и в частност двата доклада от 13.05.2020 г. и от 30.05.2020 г., както и Приложение №1 към доклада от 13.05.2020 г. Преди всичко следва да се посочи, че по делото доклад от 30.05.2020 г. няма и органът не се е позовавал на такъв. Първият, адресиран до органа доклад, е с дата 30.03.2020 г., а вторият – с дата 13.05.2020 г., като и двата доклада съдържат информацията от проведените действия по установяване на релевантните факти – обучавали ли са се действително посочените лица или не. Приложение №1 съдържа същата информация, но в табличен вид. Безспорно е, че по отношение на 56 лица проверката от органа е извършена по телефона. Съгласно чл. 39, ал. 1 АПК фактите и обстоятелствата в административното производство се установяват чрез обяснения, декларации на страните, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон. Съгласно чл. 46, ал. 3 АПК административният орган може да получи сведения, обяснения или пояснения и по телефона, ако няма основания да се съмнява в самоличността на лицето, което ги дава. С оглед на това използваният от органа доказателствен способ за събиране на относими доказателства е допустим и поради това – законосъобразен. Следва наред с това да се посочи, че производствените действия органът е извършил в значителна си част след решението на Народното събрание от 13.03.2020 г. за обявяване на извънредно положение (Държавен вестник, бр. 22 от 13.03.2020 г.) и при отчитане на разпоредбата на чл. 3, т. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., редакция Държавен вестник, бр. 28 от 24.03.2020 г., съгласно която сроковете по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове не спират да текат по време на извънредното положение. Това прави избрания от органа способ за събиране на доказателства обективно единствено възможният. Вярно е, както приема и първоинстанционният съд, че получените от органа по реда на чл. 46, ал. 3 АПК сведения не са оформени в нарочни отделни протоколи, подписани от лицето, провело телефонните разговори, както би следвало да бъде документирано полученото сведение, ако се приложи по аналогия чл. 44, ал. 3 или чл. 46, ал. 2 АПК, но както правилно също приема първоинстанционният съд това в случая не е довело до опорочаване на доказателствата. Целта на документираното на получените по телефона сведения е по преписката да са налични писмени доказателства, с които както адресатът на акта да може да се запознае, така и с тях да разполага съдът при провеждане на контрол за законосъобразност, за да може когато намери за необходимо да изслуша далите сведението лица непосредствено – чл 171, ал. 1 АПК. В случая тези две цели са постигнати, видно от доказателствените искания на касатора за разпит на лица, от които органът е получил информация по телефона, както и от допуснатите и разпитани от съда лица и от мотивите на обжалваното първоинстанционно съдебно решение, както и от самите доклади и Приложение №1, в което са посочени имената на лицата, които са дали сведение, телефонният им номер, на който е осъществена комуникацията, дадената от лицата информация и адресът на лицата. Наред с това, както изрично сочи и първоинстанционният съд, значителна част от получените по телефона сведения са потвърдени пред съда като само по отношение на четири лица направеното от касатора оспорване съдът е приел за успешно с оглед на заявеното от свидетелите в съдебно заседание. Що се отнася до исканото от касатора и допуснато от съда оспорване на двата доклада от 30.03.2020 г. и 13.05.2020 г. следва да се посочи, че в случая те се явяват доказателство за извършените производствени действия по събиране на доказателства и установяват факти, които касаторът цели да обори чрез разпита на исканите и допуснати до разпит свидетелите. Касаторът счита, че първоинстанционният съд не е извършил анализ на свидетелските показания. Този довод не съответства на мотивите на обжалваното съдебно решение. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил показанията на всички разпитани свидетели и именно защото ги е ценил е дал превес на дадените пред него показания, а не на заявеното пред органа, поради което е приел, че по отношение на четири лица посоченото в Приложение №1 не се доказва. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради неправилно ценене на доказателствата са неоснователни. в) По предмета на спора: Касаторът счита, че съдът не е определил правилно предмета на спора. Видно от жалбата на касатора, с която е сезирал първоинстанционния съд, той е оспорил Решение №BG05М9ОР000-1.023-0009/9 от 02.07.2020 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 г. Именно този петитум на касатора е определил и предмета на спора – индивидуалния административен акт. Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. С оглед на това, както правилно приема и първоинстанционният съд, предметът на делото е законосъобразността на Решение №BG05М9ОР000-1.023-0009/9. При така определения правилно предмет и при отчитане на изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК съдът е извършил дължимия контрол за законосъобразност. г) По същн остта на проекта: Касаторът счита, че съдът е постановил решението си „без да е наясно със същността на проекта и в какво именно се изразяват дейностите по него“. По делото е представено одобреното проектно предложение на касатора от което е пределно видно и ясно, че процесният проект включва три дейности. Дейност 1 има за цел да бъдат информирани и мотивирани за стартиране на самостоятелна стопанска дейност и самонаемане 90 лица със средно и висше образование от Северен централен район, област Русе и Силистра, като включва четири етапа: 1.) идентифициране на безработни със средно и висше образование; 2.) мотивиране на заинтересованите лица от целевите групи; 3.) подбор на заинтересовани 90 лица; 4.) изготвяне на индивидуални планове за тях. Стойността на дейност 1 от общата стойност на проекта е 8,2%. Дейност 2 има за цел подготовката на 90 лица за стартиране на предприемаческа дейност чрез предоставяне на специализирани обучения по предприемачески компетенции, разработване на бизнес идеи и бизнес планове за управление на самостоятелна стопанска дейност. Дейността включва три етапа: 1.) организация на учебния процес; 2.) специализирани обучения; 3.) изпит по теория и практика. Стойността на дейност 2 от общата стойност на проекта е 18,3%. Дейност 3 е предоставяне на консултантски услуги на 90 лица за подготовка за самостоятелна стопанска дейност и дейности за подкрепа. Стойността на дейност 3 от общата стойност на проекта е 64,4%. Останалите проценти до 100% са за технически разходи и разходи за персонала. При отчитане на горното първоинстанционният съд не само ясно и точно е разбрал същността на проекта, но и много вярно е определил значимостта на всеки от етапите за цялостното – точно и резултатно, негово изпълнение. Не е налице „игнориране на данни“ по делото, както сочи касаторът, визирайки доказателства относно изпълнението на дейност 1, тъй като както правилно приема първоинстанционният съд, видно от мотивите на оспорения акт органът приема, че дейност 1 е изпълнявана. Тази дейност няма задължителна форма за осъществяване – тя може да бъде под формата на разговори с лицата или разпространение на печатни материали или всяка друга приета за ефективна форма от бенефициера (по смисъла на член 2, точка 10 от Регламент №1303/2013). Докато дейност 2 и особено дейност 3 са тези, които обективно осъществяват целите на проекта. Само по себе си изпълнението на дейност 1 по никакъв начин не постига целите на проекта, но изпълнението на дейност 2 и на дейност 3 значи изпълнение и на дейност 1. Обратното, неизпълнението на дейност 2 и на дейност 3 значи пълно неизпълнение на целите на проекта, защото целта на проекта не е информираността на лицата за възможност за обучение и за консултация, а обучени и консултирани лица 90 лица и 25 от тях да бъдат в самостоятелна заетост при напускане на операцията. д) По липсата на мотиви относно спазването на чл. 6, ал. 1 АПК: Касаторът счита за неясни мотивите на първоинстанционния съд относно спазването от органа на принципа на съразмерност. Този довод не съответства на мотивите на обжалваното съдебно решение. Първоинстанционният съд е изложил ясни мотиви защо приема, че процесната финансова корекция е определена при спазване на принципа на съразмерност (пропорционалност). Съдът е обсъдил тежестта на нарушението, въздействието, което има върху изпълнението на целите на проекта и е обосновал защо приема за правилен извода на органа за неговата (на нарушението) особена тежест, която предпоставя и определения размер на финансовата корекция. С оглед на гореизложеното доводите на касатора за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. В хода да производството първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, а е провел шест съдебни заседания, за да даде възможност на касатора да ангажира исканите доказателства, събрал е исканите доказателства, ценил ги е съобразно закона и относимостта им към предмета на спора и въз основа на тях е направил правилни и обосновани фактически изводи. 2. По съответствието на първоинстанционното съдебно решение с материалния закон: Касаторът не твърди, че обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на материални закон, но с оглед на задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК съдът следва да извърши и тази проверка. Видно от оспорения административен акт правното основание за определяне на процесната финансова корекция е чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ във вр. с член 4, параграф 8 от Регламент №1303/2013 във вр. с чл. 33 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламент (ЕС) №1296/2013, (ЕС) №1301/2013, (ЕС) №1303/2013, (ЕС) №1304/2013, (ЕС) 1309/2013, (ЕС) №1316/2013, (ЕС) №223/2014 и (ЕС) №283/2014 и на Решение №541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) №966/2012 г. (Регламент 2018/1046, Финансовия регламент) във вр. с чл. 3.24 от административния договор във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Член 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ регламентира като основание за определяне на финансова корекция нарушаване на принципа на член 4, параграф 8 от Регламент №1303/2013. Член 4, параграф 8 от Регламент №1303/2013 задължава държавите членки да спазват принципа за добро финансово управление. Това задължение националният законодател е възложил и на бенефициерите – чл. 2, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Съгласно член 33 от Регламент 2018/1046 принципът на добро финансово управление значи използване на публичния финансов ресурс на основата на принципите на икономичност, ефикасност и ефективност и по начин, който е ориентиран към резултатите от изпълнението. Принципът на ефикасност изисква публичният финансов ресурс да бъде използван по начин, който гарантира съответната степен на постигане на поставените цели посредством предприетите дейности. В параграф 3 на член 33 изрично е посочено, че когато е целесъобразно, се определят конкретни, измерими, относими и обвързани със срок цели и подходящи, приемливи, достоверни, прости и устойчиви показатели. В случая, чрез одобрения проект на бенефициера са определени конкретни, измерими, относими и обвързани със срок цели – подбора, обучението и консултирането на 90 лица, в резултат на което 25 от тях да имат в края на проекта самостоятелна заетост. От доказателствата по делото е безспорно, че полученият от бенефициера публичен финансов ресурс не е използван по начин, който гарантира постигането на поставените цели. Чрез осъществените от касатора дейности категорично не са обучени и консултирани определеният брой лица като в процентно отношение, само с оглед на доказателствата по делото – при отчитане на факта, че органът не е проверил всички декларирани и документирани участници – 90, а само 60, т.е. 66,66%, от които 29 лица (при зачитане на приетото от първоинстанционния съд опровергаване на установеното от органа по отношение на 4 лица) е установено, че не са участвали в дейност 2 и дейност 3, което значи 48,33% от проверените или 32,22% от общия брой лица, без да се отчита факта, че за 4 лица не са налице категорични доказателства – 2 лица дават нееднозначен отговор, а други 2 сочат, че не са получили сертификат за обучението, което би значело 55% от проверените лица, съответно 36,66% от общия брой лица, е установено, че не са участвали съгласно одобрения проект в дейност 2 и дейност 3. Следва да се посочи, че с оглед на практиката на Съда на Европейския съюз, приложима mutatis mutandis, „В системата за отпускане на безвъзмездни средства на Съюза използването на безвъзмездните средства се извършва при спазване на правила, които могат да доведат до частично или пълно спиране на вече отпуснати такива. Поради това бенефициерът на безвъзмездни средства не придобива каквото и да било окончателно право на пълно изплащане на безвъзмездните средства, ако не спазва условията, на които е подчинено подпомагането.“ – решение от 03.05.3018 г., Т-48/16, Sigma Orionis, Т-48/16, EU:T_2018:245, т. 138. Горното доказва по безспорен начин, че бенефициерът е нарушил принципа на добро финансово управление в неговата част за ефикасност при използване на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и наред с това начинът, по който е използвал средствата изобщо не е ориентиран към целения и одобрен резултат. Това прави правилен извода на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на оспорения акт и съответно за съответствие с материалния закон на неговото решение. Поради изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Решението не е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 3 АПК съдът следва да осъди касатора да заплати на Министерството на труда и човешките ресурси – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, направените по делото разноски. Същите, видно от доказател ствата по делото, са за възнаграждение за представителство от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението съдът определя на 250,00 лв., съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение №9 от 22.04.2021 г. на Административен съд – Русе по административно дело №396/2020 г. ОСЪЖДА „Институт по социално управление“ ЕООД, седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Панайот Хитов“ №34, вх. „Б“, ет. 2 да заплати на Министерството на труда и социалните грижи, седалище и адрес гр. София, ул. „Триадица“ №2 250,00 (двеста и петдесет) лв. разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Соня Янкулова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Калина Арнаудова /п/ Весела Андонова