Определение · № 10949/2021 · дело 8797/2021
Акт
- Вид
- Определение
- Номер
- 10949
- Година на номера
- 2021
- Дело №
- 8797/2021
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 8797 / 2021 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 10949 София, 01.11.2021 Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИРА РАЙЧЕВА МАРИЯ РАДЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията МИРА РАЙЧЕВА по адм. дело № 8797/2021 Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на "Изи пеймънт сървисиз" ООД, представлявано от управителите Е. Бояджиев и Т. Ормонд, срещу определение № 1238/19.02.2021 година, постановено по адм. дело № 12009/2020 година по описа на Административен съд София-град. В частната жалба са наведени доводи за неправилност на съдебния акт, поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че първоинстанционния съд не е взел предвид уточняващите молби, касаещи оспорените откази, които, според него, представляват индивидуални административни актове, издадени от орган на държавната администрация- Дирекция "Български документи за самоличност", Главна дирекция "Национална полиция" и Дирекция "Миграция" към Министерство на вътрешните работи, които са органи на изпълнителната власт и съответно носят белезите на административен орган. Отправя искане до касационната инстанция да отмени обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството и е прекратено производството по делото, като върне делото на първостепенния съд с указания да разгледа делото в съответно съдебно производство, както и да разреши достъп до Регистър на Българските документи за самоличност към Министерство на вътрешните работи през средата за Междурегистров обмен- REGIX до Разширена справка за български лични документи на български граждани и чужденци- V2 и Справка за документ за самоличност на български граждани по номер на документ на документ на дружеството поради наличие за всички фактически и правни основания за това. Претендира разноски. Постъпило е становище от директор на дирекция „Български документи за самоличност“, чрез старши юрисконсулт Г. Машев, с изразено подробно мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Претендира се заплащането на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд в състав на четвърто отделение, с оглед предмета на съдебната проверка по чл. 218 във вр. с чл. 236 АПК намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен и в срока по чл. 230 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна. Първоинстанционното съдебно производство е образувано по жалба на "Изи пеймънт сървисиз" ООД срещу откази по подадени три заявления, съответно на 28.07.20г., 11.08.20г. и 24.09.20г. от страна на представляващия дружеството, за предоставяне на достъп до отделни справки, включени в Регистър "Български документи за самоличност" към Министерство на вътрешните работи през средата за междурегистров обмен – REGIS. Във връзка с извършена служебна проверка на редовността на подадената жалба, с разпореждания от 11.01.2021 г. и от 22.01.21г., първоинстанционният съд е оставил същата без движение. На жалбоподателя са дадени указания да индивидуализира оспорваните откази и издателите им, като конкретизира в какво се състои тяхната незаконосъобразност. В изпълнение на дадените от съда указания, с две молби: първата от които от 11.01.21г., а втората- от 03.02.21г., жалбоподателят е индивидуализирал оспорените актове и е навел доводи за тяхната незаконосъобразност. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на "Изи пеймънт сървисиз" ООД срещу: 1. Становище № УРИ 285300-10851/02.09.2020г. на Дирекция "Български документи за самоличност" при МВР, Становище № 536400-15217/27.08.2020г. на Дирекция "Миграция" при МВР и Становище № 328600-43500/01.09.2020г. на Главна дирекция "Национална полиция" при МВР, издадени по повод Заявление от 28.07.20г. за достъп до поддържания от МВР Регистър "Български документи за самоличност" и по- конкретно до "Справка за лице по документ за самоличност V-2 /понастоящем "Разширена справка за български лични документи на български граждани и чужденци- V-2"/, ограничено до три полета от посочената справка- Актуален статус на документ, Дата на актуалния статус и Причина за статус на документ. 2. Становище № УРИ 285300-10586/27.08.20г. на Дирекция "Български документи за самоличност" при МВР, Становище № 536400- 14954/24.08.20г. на Дирекция "Миграция" при МВР и Становище № 328600-43510/01.09.2020г. на Главна дирекция "Национална полиция" при МВР, издадени по повод Заявление от 11.08.2020г. за достъп до поддържания от МВР Регистър "Български документи за самоличност" и по- конкретно до Справка за документ за самоличност на български граждани по номер на документ". 3. Становище № УРИ 285300- 13006/16.10.2020г. на Дирекция "Български документи за самоличност" при МВР, Становище № 328600-51748/16.10.2020г. и Становище № 328600-52078/19.10.2020г. на Главна дирекция "Национална полиция" при МВР, издадени по повод Заявление от 24.09.2020г. за достъп до поддържания от МВР Регистър "Български документи за самоличност" и по- конкретно до Справка за документ за самоличност на български граждани по номер на документ", ограничено до три полета от посочената справка - Актуален статус на документ, Дата на актуалния статус и Причина за статус на документ. Със същото определение съдът е прекратил производството по делото и е постановил след влизане в сила на съдебния акт преписката да се изпрати на Държавна агенция "Електронно управление" за продължаване на процедурата по чл.17 от Общите условия за достъп до данни и регистри на държавната администрация в средата на междурегистров обмен /Общите условия/. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че жалбата е недопустима. Решаващият мотив на съда, предпоставил горния извод, е, че оспорените становища на Дирекция "Български документи за самоличност", Дирекция "Миграция" и Главна дирекция "Национална полиция" не представляват индивидуални административни актове. Решаващия съдебен състав е установил, че уредбата на обществените отношения между административните органи, свързани с работата с електронни документи и предоставянето на административни услуги по електронен път, както и обмена на електронни документи между административните органи, е предмет на регулиране от Закона за електронното управление /ЗЕУ/. Що се отнася до условията за автоматизиран обмен на електронни документи като вътрешни електронни административни услуги, то съдът е счел, че последните са регулирани в Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги /приета с ПМС № 3 от 9.01.2017 г., обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.2017 г., в сила от 1.03.2017 г., изм. и доп., бр. 66 от 10.08.2018 г., в сила от 10.08.2018 г., бр. 4 от 14.01.2020 г., в сила от 14.01.2020 г./. Според съда, процедурата относно присъединяване към средата за междурегистров обмен, е предмет на Общите условия, утвърдени със Заповед № ДАЕУ- 4036 от 05.09.2017г. на Председателя на ДА "Електронно управление" за достъп до данни от регистри на държавната администрация в средата за междурегистров обмен. По- конкретно, АССГ е разгледал правата и задълженията на заявителите/ потребителите, т.е. на заинтересованите лица по чл.1, ал.1 и ал.2 от ЗЕУ, а също и правата и задълженията на ДА "Електронно управление", разписани в чл.17 ал.1 - ал.7 от Общите условия. Съотнасяйки приложимата нормативна уредба към разглеждания казус, първостепенният съд е счел, че съгласно естеството на искания достъп до отделни справки, включени в Регистър "Български документи за самоличност", то първичният администратор на данни е Министерството на вътрешните работи и именно до него главният секретар на ДА "Електронно управление" е следвало до отправи своето уведомление по реда на чл.17, ал.4 от общите условия. В обобщение АССГ е посочил, че неправилното адресиране на депозираните заявления на "Изи Пеймънт Сървисиз" ЕООД до отделни структури на първичния администратор на данни, вместо на самия първичен администратор на данни, е довело до представяне на становища, които по своята същност не представляват индивидуален административен акт, а следва да се приемат като мнения, които са незадължителна част от процедурата по чл.17 от Общите условия. Формиран е и решаващият извод на АССГ, че е налице липса на завършена процедура по чл.17 от Общите условия, поради неизпращането на заявленията, депозирани от дружеството, до първичния администратор на данни- МВР. Определението е неправилно. Същото е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. АССГ е подходил към решаването на спора формално и без да извърши необходимата съвкупна преценка на доказателствата по делото в светлината на приложима нормативна уредба. Процедурата за предоставяне на достъп на заявител до средата за междурегистров обмен- Regix е уредена в ЗЕУ, Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги /Наредбата/ и в Общите условия за достъп до данни от регистри на държавната администрация в средата за междурегистров обмен /Общите условия/. Последният документ определя общите условия за присъединяване, правата и задълженията на лицата по чл.1, ал.1 и 2 от ЗЕУ при ползване на средата за междурегистров обмен в изпълнение на задълженията на Държавна агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ) съгласно ЗЕУ и горепосочената Наредба, като чл.40 от ЗЕУ регламентира нормативно установеното задължение по отношение лицата по чл.1, ал.1 и ал.2 от закона да предоставят помежду си вътрешни електронни административни услуги, свързани с осъществяването на правомощията им и с извършването на електронни административни услуги на гражданите и организациите, доколкото в закон не е предвидено друго. Съгласно чл.10 от Общите условия, право да заявят присъединяване към средата за междурегистров обмен за своите нужди имат всички заинтересовани лица по чл.1, ал.1 и ал.2 от ЗЕУ, в това число административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, при наличие на нормативно основание за достъп до регистри/справки/полета. На свой ред, разпоредбата на чл.17, ал.1 от Общите условия предписва, че след постъпване на заявлението, ДАЕУ осигурява достъп на заинтересованото лице до тестовата среда по процедура, описана в Приложение № 3 или 4, публикувана на следния електронен адрес: http://regixaisweb.egov.bg/RegiXInfo/ , а според ал.3 на същата разпоредба ДАЕУ уведомява първичния администратор на данните за включен нов потребител в тестова среда или за промяна на достъпа на съществуващ потребител. В срок от десет работни дни от датата на уведомяване, първичният администратор на данни може да отправи обоснован писмен отказ по отношение на предоставяне на достъп на съответния потребител, с изключение на предоставяне на достъп до публични регистри /чл.17, ал.4 от Общите условия/. Касационната инстанция намира, че преценката на АССГ за това, че визираните становища съставляват "незадължителни мнения" на различни структури в системата на МВР е основан на фрагментарен прочит на административната преписка. Първостепенният съд не е проявил необходимата процесуална активност при изследването на въпроса доколко становищата на Дирекция "Български документи за самоличност", Дирекция "Миграция" и Главна дирекция "Национална полиция", с оглед техните издатели и процедурата, в която са издадени, действително представляват само незадължителни мнения /становища/ или имат характер на откази по чл.17, ал.4 от Общите условия, каквато е тезата на жалбоподателя. Преди да възприеме безкритично извода, че становищата не обвързват първичния администратор на данни- Министерството на вътрешните работи, съдът е следвало да извърши анализ на съдържанието на издадените документи, включително на титулната им част, в която изрично е отбелязано до коя институция са адресирани и в каква връзка се издават. Още повече, че и трите дирекции са част от структурата на МВР и са изразили становищата си в рамките на компетентността си на такива структури. Преценката на съда за това, че ДАЕУ е "адресирала неправилно" депозираните заявления от дружеството "до отделни структури на първичния администратор на данни вместо на самия първичен администратор" не държи сметка за наличието на функционална компетентност на всяка от дирекциите, която произтича от закона. Всъщност, изявление в аналогичен смисъл се съдържа например в едно от становищата на ГД "Национална полиция" /лист 89-90 от първоинстанционното дело/, в което изрично е посочено следното: "Достъпът до "Регистър "Български документи за самоличност" попада изцяло в рамките на функционалната компетентност на Дирекция "Български документи за самоличност", предвид функциите на дирекцията, разписани в чл.83 от Правилника за устройството и дейността на Министерство на вътрешните работи". Допълнено е, че с оглед на горното Главна дирекция "Национална полиция" "следва да изрази единствено принципна позиция", но това обстоятелство изобщо не е отчетено от съда. Като не е анализирал съдържанието на становищата, а се е задоволил да акцентира само върху формалното обстоятелство, че същите изхождат от структури на МВР, а не от самото министерство като първичен администратор на данни, съдът не е дал и отговор на въпроса дали от всичките или от някои от тях произтичат твърдяните неблагоприятни последици на отказ за предоставяне на достъп по смисъла на чл.17, ал.4 от Общите условия. Извън изложеното по- горе, настоящият състав констатира, че АССГ не е съобразил твърдението в писменото становище от 14.12.2020г. на Дирекция "Български документи за самоличност" /стр.212 от първоинстанционното дело/, а именно че по заявленията са постановени решения от председателя на ДАЕУ. Вярно е, че по делото такива решения не са представени като част от административната преписка, но съдът, предвид съществуващото служебно начало в административния процес, е следвало да изясни въпроса налице ли са постановени решения от ДАЕУ или твърдението е голословно. Изясняването на това обстоятелство е съществено, тъй като разпоредбата на чл.18, ал.1 от Общите условия, на която се е позовала дирекция "Български документи за самоличност", предписва, че след постъпване на заявлението, комисия, назначена от председателя на ДАЕУ, съставя протокол с приетите решения за предоставяне на реален достъп до средата, при липса на обоснован отказ по чл. 17, ал. 4, за което уведомява заявителя. Иначе казано, ако на определен етап от процедурата са постановени решения по чл.18, ал.3 от Общите условия, както се твърди от горепосочената дирекция, то по аргумент за противното следва да се приеме, че не са налице откази по чл.17, ал.4 от Общите условия. Би било налице друго, различно от приетото в мотивите на съдебния акт основание за недопустимост за образуване на съдебното производство. Не биха били налице и основания за изпращане на преписката на първичния администратор на данни за произнасяне, както е сторил първостепенния съд. Наведените от дирекцията доводи, обаче, не са обсъдени, липсва и какъвто и да било релевантен фактически и правен анализ от страна на решаващия съд. За касационната инстанция, предвид забраната за нови фактически установявания, е невъзможно да формира извод досежно това кой е окончателният акт, издаден в проведената процедура- въпрос, който е съществен при преценката на допустимостта на жалбата на "Изи пеймънт сървисиз" ЕООД, подадена срещу твърдяни откази за предоставяне на дружеството на достъп до справки от Регистър на Българските документи за самоличност към МВР. Като е постановил определението си без да извърши описаните по- горе съдопроизводствени действия, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело и до необоснованост на съдебния акт. Определението на АССГ следва да бъде отменено и делото да бъде върнато делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия, при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящия съдебен акт. Водим от горното и на основание чл. 235 АПК Върховният административен съд, Четвърто отделение ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ определение № 1238/19.02.2021 година, постановено по адм. дело № 12009/2020 година по описа на Административен съд София-град. ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно дадените указания. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Кремена Хараланова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Мира Райчева /п/ Мария Радева
Други данни
- В регистъра от
- 17.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026