Решение · № 11222/2021 · дело 4006/2021

По дело 4006 / 2021 РЕШЕНИЕ № 11222 София, 05.11.2021 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Второ отделение , в съдебно заседание на двадесет и осми септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СОЛАКОВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЕТА МИЛЕВА БРАНИМИРА МИТУШЕВА при секретар Илияна Венелинова Иванова и с участието на прокурора Нели Христозова изслуша докладваното от съдията БРАНИМИРА МИТУШЕВА по адм. дело № 4006/2021 Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ТПК „Колективен труд“, гр. Бургас, чрез пълномощника адв. Цанев, касационна жалба на Община Бургас, чрез процесуалния представител юрк. Димитров, касационна жалба на началник отдел „Устройствено планиране и архитектура“ /УПА/ към дирекция „Устройство на територията“ /УТ/ при Община Бургас, чрез процесуалния представител юрк. Димитров, касационна жалба на главен експерт отдел „УПА“ към дирекция „УТ“ при Община Бургас, чрез процесуалния представител юрк. Димитров, и касационна жалба на Д. Шопов, И. Шопов, П. Добрев, В. Хаджиниколова, А. Стоянова и С. Георгиев срещу Решение № 1800 от 29.12.2020 г., постановено по адм. дело № 3129/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отменено решение № 1936/17.07.2019 г. на началник отдел „Устройствено планиране“ /УП/ при Община Бургас и преписката е изпратена на административния орган за нова произнася, както и е осъдена Община Бургас за заплати разноски по делото. В касационната жалба на ТПК „Колективен труд“ се релевира касационно основание по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК – недопустимост, неправилност и необоснованост на съдебното решение, поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Излагат се доводи за наличието на преюдициално съдебно производство относно съществуването на ограничено вещно право на преминаване през прохода на сграда с идентификатор 07079.610.125.1, във връзка с което административният съд е следвало да спре производството по делото до приключване на гр. дело № 1656/2018 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. Твърди се още, че решаващият извод на съда е в противоречие с чл. 18 от ЗУТ, който регламентира какво определя за поземлените имоти одобрения подробрен устройствен план /ПУП/. Претендира се обезсилване, евентуално отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски по делото. В касационните жалби на Община Бургас, началник отдел УПА към дирекция „УТ“ при Община Бургас и главен експерт отдел „УПА“ към дирекция „УТ“ при Община Бургас се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилност на съдебното решение, поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Твърди се, че в действащия ПУП има отразен проход, който е показан изцяло вътре в регулационните граници на УПИ VII-1478, което обаче не означава автоматичен достъп до имоти и по специално до процесния УПИ, по отношение на който е установено с влязло в сила решение № 765/25.04.2005 г. по гр. дело № 594/2003 г. на Районен съд – Бургас, че собственика на това УПИ не притежава собственост или ограничено вещно право върху прохода. Според касатора в случая е приложим чл. 142, ал. 5, т. 3 от ЗУТ, която препраща към чл. 169, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ, изискваща извършване на преценка по законосъобразност, но и изрично за наличието на достъпност до имота. Възразява се още, че в случая е неприложим чл. 192, ал. 2 от ЗУТ, тъй като достъпа до новопредвидената сграда е предвиден и от други две улици. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, както и присъждане на разноски по делото за две инстанции. В касационната жалба на Д. Шопов, И. Шопов, П. Добрев, В. Хаджиниколова, А. Стоянова и С. Георгиев се релевира касационно основание по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК – недопустимост, неправилност и необоснованост на съдебното решение, поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Излагат се доводи за недопустимо конституиране на нови заинтересовани страни, освен посочените от Върховния административен съд /ВАС/, както и за наличието на преюдициално съдебно производство относно съществуването на ограничено вещно право на преминаване през прохода на сграда с идентификатор 07079.610.125.1, във връзка с което административният съд е следвало да спре производството по делото до приключване на гр. дело № 1656/2018 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. Твърди се още, че неправилно съдът приема, че внесеният проект отговаря на предвижданията на действащия ПУП – план за регулация и застрояване /ПРЗ/, както и че в случая може да се приложи чл. 192, ал. 2 от ЗУТ. Според касаторите административният съд нарушава нормата на чл. 173, ал. 2 от АПК, като решава спор за материално право между страните и не зачита правото им на собственост. Възразява се също така, че съдът не е указал на страните и събрал доказателства относно наличието на съгласие по чл. 39, ал. 2 от ЗУТ. Претендира се отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – Х. Берлинов, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор, чрез пълномощника си адв. Искрев, изразява становище за основателност на касационните жалби. Ответникът – Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител. В приложено по делото писмено становище, чрез процесуалния си представител юрк. Йорданова, изразява становище за основателност на касационните жалби. Ответникът – „Лукс Билд Строй“ ЕООД, редовно призован, в съдебно заседание чрез пълномощника си адв. Антонов, изразява становище за неоснователност на касационните жалби по съображения, изложени в писмени отговори, както и претендира разноски по делото. Ответниците – П. Станилова, М. Лолова, В. Пиперов, М. Стоянов, П. Колева, И. Андонова, З. Буждева, К. Буджев, М. Буджева, И. Малева, А. Малева, Л. Милушева, И. Берлинова, Х. Протохристов, Г. Георгиев, Г. Манцаров, И. Малева, А. Шехада, „ЕВН България Електроразпределение“ АД, С. Иванов, В. Владимиров, А. Бояджиев, Л. Карабаджакова, М. Андреева, С. Гашев, М. Боянова, К. Панайотов, П. Панайотов, Р. Панайотов, С. Дончева, Т. Иванова, М. Малева, Т. Димитрова, И. Стоянова, А. Христов, Л. Тодорова, Н. Тодоров, А. Аргирова, М. Христова и „Бургос Строй Консулт“ ЕООД, редовно призовани, не се явяват, не изпращат представител и не изразяват становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество, жалбите са основателни. Производството пред административния съд е образувано по жалба на „Лукс Билд Строй“ ЕООД срещу решение № 1936/17.07.2019 г. на началник отдел „УП“ при Община Бургас, с което на основание чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 145, ал. 1, чл. 146 и чл. 149, ал. 1 от ЗУТ е отказано одобряване на идеен инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж за обект „Реконструкция, преустройство и надстройка на съществуваща сграда с идентификатор 07079.610.474.1 /Кино „Септември“/ за обособяване на сграда с обществено – обслужващи функции, находящ се в поземлен имот с идентификатор 07079.610.474 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, УПИ I – 1480, кв. 77 по плана на ЦГЧ, гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 53. Решението е издадено във връзка с подадено заявление вх. № 70-00-1630/8/12.07.2019 г. от „Лукс Билд Строй“ ЕАД, в качеството му на собственик на УПИ I – 1480, кв. 77. В мотивите на решението е посочено, че внесеният проект не може да бъде одобрен поради факта, че достъпът до част от самостоятелните обекти в сградата на партерно ниво е предвидено да се осъществява от съществуващ проход в съседен УПИ VII-1478, като по отношение собствеността на съседния УПИ VII-1478 е налице влязло в сила решение № 30/05.06.2008 г. на Окръжен съд - Бургас, с което общината е длъжна да се съобрази по аргумент от разпоредбата на чл. 297 от ГПК, а заявителят не е представил документи за собственост или учредени права - право на преминаване, или съгласие от страна на признатата за собственик ТПК „Колективен труд“ с цитираното съдебно решение. Установено е по делото, че с Решение № 765/25.04.2005 г. по гр. дело № 594/2003 г. на Районен съд - Бургас, потвърдено с Решение № 30/05.06.2008 г. по гр. дело № 524/2007 г. на Окръжен съд – Бургас, е прието за установено по отношение на ТПК „Колективен труд“, гр. Бургас, че „ПС груп“ АД, гр. София, не е собственик на прохода в пететажната административна сграда, находяща се на ул. „Александровска“ № 53, построена в УПИ VII-1478 в кв. 77 по плана на гр. Бургас, както и че налице висящо гр. дело № 1656/2018 г. по описа на Окръжен съд - Бургас по молба от съсобствениците в пететажната административна сграда, находяща се на ул. „Александровска“ № 53, построена в УПИ VII-1478 в кв.77 срещу „ПС груп“ АД. От приета по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че по процесния проект традиционният подход към сградата е централния вход /за кино „Септември“/ от ул. „Александровска“ /прохода/, който да се ползва и за вход на хотела и търговската част, заемащи почти целия първи надземен етаж /партер/, като от ул. „Тутракан“ е организиран втори /стопански/ вход на хотела, а за апартхотела е развит самостоятелен вход от ул. „Г. Кирков“, през бившия изход на кинозалите. Констатирано е още, че по архитектурен проект търговската зона е решена на първи надземен етаж /партер/, като входа и изхода за посетители е съществуващия централен вход /за кино „Септември“/ от прохода на ул. „Александровска“, с уточнението, че съществуващият вход от ул. „Александровска“ не е предмет на проекта, а зареждането със стока ще става от ул. „Тутракан“, през бившия изход на кинозалите. Относно съобразяването на инвестиционния проект с действащия ПУП на гр. Бургас, вещото лице е посочило, че към този момент е действащ ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед № 1438/ 03.06.2013 г. на заместник-кмета на Община Бургас, и РУП, одобрен със заповед № 1439/03.06.2013 г. на заместник-кмета на Община Бургас, изменен допълнително със заповед № 1283/20.05.2019 г. на заместник-кмета „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ при Община Бургас, съгласно които се запазват основния подход на кино „Септември“ през УПИ VII-1478 и аварийните изходи към ул. “Тутракан“ и ул. ‘Г. Кирков“, поради което процесният идеен инвестиционен проект е съобразен с действащия ПУП към момента на подаване на заявлението за одобряване и издаване на разрешение за строеж. В резултат на извършен анализ на устройствените показатели по действащия ПУП и тези, заложени в процесния проект, вещото лице е обосновало извод, че са спазени отстоянията до регулационни граници и до сгради в съседни урегулирани поземлени имоти. Според експерта предложеният идеен инвестиционнен проект съответства на правилата и нормативите за разполагане на застрояването и устройствените показатели. За да отмени оспореното решение Административен съд – Бургас е приел, че същото е постановено при неправилно приложение на материалния закон, тъй като административният орган неправилно е приложил нормата на чл. 145, ал. 2 от ЗУТ. Според административният съд, в съответствие с цитираната разпоредба, административният орган дължи произнасяне само и единствено относно съответствието с предвижданията на подробния устройствен план и правилата и нормативите за разполагане на застрояването и устройствените показатели, като наличието, респективно липсата на учредени вещни права, в т.ч. и право на преминаване през съседни имоти, е поставено извън пределите на проверката, която се извърша по реда на чл. 145, ал. 2 от ЗУТ. Прието е още, че от съдебно-техническата експертиза се доказа, че внесеният идеен проект отговаря на предвижданията на подробния устройствен план и правилата и нормативите за разполагане на застрояването и устройствените показатели, като при условие, че в надлежно одобрен ПУП-ПРЗ е допуснато достъпът да се осъществява именно през прохода, разположен в УПИ VІІ-1478, не може отказът за одобряване на внесения проект да се основава единствено и само на това обстоятелство. Съдът е обосновал извод за незаконосъобразност на процесното решение, като е приел, че са представени всички изискуеми документи по чл. 143 от ЗУТ, както и че в инвестиционния проект са спазени отстоянията до регулационните граници и до сгради в съседни урегулирани имоти, като са постигнати устройствени показатели, заложени в действащите ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ І-1480 в кв. 77 по плана на ЦГЧ на гр. Бургас. Направен е извод, че липсата на учредено право на преминаване през в УПИ VІІ-1478 не може да се приеме за съобразено с нормата на чл. 145, ал. 2 от ЗУТ, в която такова изискване не е заложено, както и че липсата му може да бъде преодоляна по реда на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ. Прието е още, че констатираните несъответствия по първоначалното заявление са били отстранени с допълнително представената проектна документация, депозирана със заявление вх. № 70-00-1630/3/21.05.2019 г., с която първоначално представената такава е била коригирана и допълнена, в какъвто смисъл са били и дадените указания от административния орган. Така постановеното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Правилно административният съд приема, че при постановяване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както и че същият е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му. Неправилен обаче е извода на съда, че отказът е издаден при правилно приложение на материално-правните разпоредби, както и че приложими по отношение на процесния идеен инвестиционен проект са разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и чл. 145, ал. 2 от ЗУТ. Изискванията за съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти са посочени в чл. 141 – чл. 145 от ЗУТ, както и в Наредба № 4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. По отношение на идейните инвестиционни проекти, какъвто е процесния, приложимата разпоредба на чл. 141, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ предвижда, че тези проекти подлежат на съгласуване от главния архитект на общината въз основа на предварителна оценка за съответствие по чл. 142, ал. 2, като отказ за съгласуване на идеен инвестиционен проект може да се прави само по законосъобразност. В съответствие с чл. 142, ал. 2 от ЗУТ идейният инвестиционен проект може да бъде основание за издаване на разрешение за строеж, ако за него е извършена предварителна оценка за съответствие на идейния инвестиционен проект, обхващаща съответствие с предвижданията на подробния устройствен план, с правилата и нормативите по устройство на територията, с изискванията към строежите съгласно нормативните актове за функционалност, транспортна достъпност, опазване на околната среда и здравната защита, както и за взаимната съгласуваност между отделните части на проекта. Обхвата на оценката е подробно регламентиран в чл. 142, ал. 5 от ЗУТ, като съгласно ал. 6, т. 2 на същата разпоредба оценката се извършва като комплексен доклад, съставен от регистрирана фирма – консултант, несвързана с проектанта. Цитираните норми дават основание да се счита, че дори само наличието на едно несъответствие на инвестиционния проект може да бъде прието за основание за отказ за съгласуване и одобряване на този проект. В тази връзка следва да се има предвид също така, че според нормата на чл. 142, ал. 1 от ЗУТ съгласуваният и одобрен идеен инвестиционен проект е и предпоставка за издаване на разрешението за строеж, поради което евентуалните пречки за одобряването на идейния инвестиционен проект е пречка и за издаване на разрешението за строеж. В процесния случай от приетите по делото писмени доказателства безспорно се установява, че с процесния идеен инвестиционен проект за обект „Реконструкция, преустройство и надстройка на съществуваща сграда с идентификатор 07079.610.474.1 /кино „Септември“/ за обособяване на сграда с обществено – обслужващи функции“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 07079.610.474, съставляващ УПИ I – 1480, кв. 77, е предвидено традиционният подход към сграда с идентификатор 07079.610.474.1 да се осъществява чрез проход от към ул. „Александровска“, който да се ползва за вход на хотела и търговската част, заемащи почти целия първи надземен етаж /партер/, като от ул. „Тутракан“ е предвиден втори /стопански/ вход на хотела, а за апартхотела е развит самостоятелен вход от ул. „Г. Кирков“ през бившия изход на кинозалите на кина „Септември“. Видно от заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, с процесния идеен проект са спазени отстоянията до регулационните граници и до сгради в съседни УПИ-та и са постигнати устройствени показатели за съответната устройствена зона. Констатирано е от вещото лице също така, че по действащия ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед № 1438/ 03.06.2013 г. на заместник-кмета на Община Бургас, и РУП, одобрен със заповед № 1439/03.06.2013 г. на заместник-кмета на Община Бургас, изменен със заповед № 1283/20.05.2019 г. на заместник-кмета „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ при Община Бургас, се запазват основния подход на бившето кино „Септември“ през УПИ VII-1478 и аварийните изходи към ул. “Тутракан“ и ул. ‘Г. Кирков“. Така установеното от вещото лице обаче запазване в действащия ПУП – ПРЗ на съществуването на прохода откъм ул. „Александровска“ през УПИ VII-1478, който не е спорно по делото, че е обслужвал и е бил предвиден за подход към сградата на бившето вече кино „Септември“, не обосновава извод за незаконосъобразност на поставения отказ, поради наличието на предвиден достъп до сградата в УПИ I – 1480 през проход в съседния УПИ VII-1478. Обстоятелството, че в действащия ПУП – ПРЗ има отразен проход, който обаче е нанесен вътре в регулационните граници на УПИ VII-1478, който е съсобственост на част от касаторите – заинтересовани страни в първоинстанцинното производство, не означава наличието на регламентирано право на преминаване и достъп през този проход, съответно този имот, за съседните на това УПИ имоти, в конкретния случай за УПИ I – 1480. В тази връзка следва да се има предвид, че в съответствие с чл. 112, ал. 1 от ЗУТ с плана за регулация и застрояване се определят структурата на територията, устройствените зони и територии с устройствен режим и конкретното предназначение на всеки поземлен имот. При съобразяване на цитираната разпоредба функциите, предназначението и действието на ПУП не са свързани с разпореждания със собственически или ограничени вещни права върху имотите, нито имат за цел да създават или отнемат такива, включително и по отношение на предвиденото по чл. 192, ал. 1 от ЗУТ право на преминаване. Действително, разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от ЗУТ допуска с подробни устройствени планове в части от урегулирани поземлени имоти - в партерното ниво на сгради в режим на средно или високо свързано застрояване, разположени по външните регулационни линии, да могат да се предвиждат разширения и връзки с тротоара на прилежащата улица като пешеходни проходи, колонади и пасажи за улесняване на пешеходния достъп в дълбочина на квартала или по протежение на улицата. Доколкото обаче за разположението на УПИ I – 1480 по делото се установява, че граничи с няколко УПИ-та и лицето му се формира с изходи откъм ул. „Г. Кирково“ и ул. „Тутракан“, то цитираната разпоредба се явява неприложима за конкретния случай. Неприложимостта следва и от обстоятелството, че проходът е бил предвиден за обслужване на сграда, различна от процесния обект, а именно бившето кино „Септември“ с оглед на неговите функции и действащите към момента на изграждането му норми за проектиране на кина, което се сочи и от вещото лице в приета съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице при изграждането на бившето кино и на сградата на касатора ТПК „Колективен труд“ отреденият парцел е бил общ и с общ подход и за двете сгради, които са изградени в режим на свързано застрояване. Поради това неправилно първоинстанционният съд приема, че след като от общинската администрация с ПУП – ПРЗ е допуснато достъпът до процесната сграда да се осъществява през прохода, разположен в УПИ VII-1478, то не може отказът за одобряване на внесения проект да се основава единствено и само на това обстоятелство. Не се споделят от настоящата инстанция и изводите на съда, че липсата на учредено право на преминаване през чужд имот е изцяло неотносимо към законосъобразността на идейния проект и е преодолимо по реда на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ. Разпоредбата на чл. 144, ал. 1 от ЗУТ предвижда, че възложителят е лицето, по чието заявление се съгласуват и одобряват инвестиционните проекти, след представяне на съответните документи, между които е и документ за собственост. По смисъла на чл. 161 от ЗУТ възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. В конкретния случай по отношение на прохода откъм ул. „Александровска“ се установява, че както заявителят „Лукс Билд Строй“ ЕООД, така и неговия праводател „ПС груп“ АД, не се легимират като собственици на този проход. Нещо повече, установява се по делото, че че с Решение № 765/25.04.2005 г. по гр. дело № 594/2003 г. на Районен съд - Бургас, потвърдено с Решение № 30/05.06.2008 г. по гр. дело № 524/2007 г. на Окръжен съд – Бургас, е прието за установено по отношение на касатора ТПК „Колективен труд“, че „ПС груп“ АД, гр. София, от който е новообразувано чрез отделяне „Лукс Билд Строй“ ЕООД, не е собственик на прохода в пететажната административна сграда, находяща се на ул. „Александровска“ № 53, построена в УПИ VII-1478 в кв. 77 по плана на гр. Бургас. Установява се съща така, че процесният проход е нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, като самостоятелен обект с идентификатор 07079.610.125.1.2 в сграда с идентификатор № 07079.610.125.1 и вписани собственици част от касаторите на основание нотариален акт № 139/2018 г. Същевременно не се установява наличие на съгласие на собствениците на УПИ VII-1478 за преминаване през собствения им имот за осигуряване достъп до УПИ I – 1480 и по-конкретно през прохода в техния имот по чл. 192, ал. 1 от ЗУТ. Запазването на този проход като част от УПИ VII-1478 и използването му през годините като традиционен подход към бившето кино „Септември“ не обективира учредено право на преминаване, като вид сервитут върху този имот, поради неизпълнение на условията по чл. 192, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. По делото липсват доказателства за учредено право на преминаване през този имот, чрез сключване на писмен договор между собствениците на двата поземлени имота с нотариална заверка на подписите им или чрез издаване на заповед на кмета на общината. Това право, както правилно е прието от органа, следва да е учредено в полза на възложителя преди съгласуването и одобряването на идейния инвестиционен проект, защото последният от своя страна ще е предпоставка за издаването на разрешението за строеж на основание чл. 142, ал. 1, вр. чл. 161, ал. 1, вр. чл. 192, ал. 1 от ЗУТ. Поради изложеното оспореният отказ за одобряване на идеен инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж, обективиран в решение № 1936/17.07.2019 г. на началник отдел „УП“ при Община Бургас, се явява законосъобразен на всички основания по чл. 146 от АПК. За пълнота на изложеното следва да се има предвид, че се явява неоснователно възражението на част от касаторите за наличието на нарушение по чл. 169, ал. 1, т. 4 от ЗУТ, поради липсата на учредено право на преминаване през УПИ VII-1478. Цитираната разпоредба визира съответствие на строежите с изискванията за достъпност и безопасност при експлоатация им, което предполага възможността им те да се използват с оглед на тяхната техническа характеристика. Тази норма не регламентира изисквания относно възможността за преминаване през чужд поземлен имот. Неоснователно се явява и възражението на част от касаторите за неправилно конституиране на нови заинтересовани страни от първоинстанционния съд, след като те вече са били конституирани с определение № 9771/16.07.2020 г. по адм. дело № 5607/2020 г. Действително, с цитираното определение като заинтересовани страни са били конституирани част от касаторите – физически лица и ТПК „Колективен труд“, които са били частни жалбоподатели по адм. дело № 5607/2020 г. и които административният съд е отказал да конституира като заинтересовани страни. Това обстоятелство обаче не лишава административният съд от правомощието, при съобразяване на нормата на чл. 39, ал. 2 от ЗУТ и мотивите на определението на ВАС, да конституира служебно и други заинтересовани страни по делото на основание чл. 154, ал. 1 от АПК. Доколкото по делото е установено, че към датата на постановяване на оспорения административен акт е налице влязло в сила Решение № 765/25.04.2005 г. по гр. дело № 594/2003 г. на Районен съд - Бургас, с което е прието за установено по отношение на касатора ТПК „Колективен труд“, че „ПС груп“ АД, гр. София, не е собственик на прохода в пететажната административна сграда, находяща в УПИ VII-1478 и с административен адрес ул. „Александровска“ № 53, то неоснователно се явява и възражението на касаторите, че административният съд е следвало да спре производството по адм. дело № 3129/2019 г., на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, до решаване на спора по гр. дело № 1656/2018 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. Предвид изложеното, обжалваното решение се явява неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго по същество, с което се отхвърли оспорването на законосъобразния отказ за одобряване на идеен инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж. При основателността на касационните жалби в полза на касаторите следва да бъдат присъдени заявените в срок съдебни разноски. Основателно е искането на касатора ТПК „Колективен труд“ за присъждане на разноски по делото за настоящата инстанция в размер на общо 1370 лева, представляващи реално изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева и държавна такса в размер на 370 лева. Основателно е и искането на касаторите Община Бургас, началник отдел УПА към дирекция „УТ“ при Община Бургас и главен експерт отдел „УПА“ към дирекция „УТ“ при Община Бургас за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, което следва да бъде определено в размер на общо 200 лева за две съдебни инстанции, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл.37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Основателно е искането и на касаторите Д. Шопов, И. Шопов, П. Добрев, В. Хаджиниколова, А. Стоянова и С. Георгиев за присъждане на разноски по делото за две съдебни инстанции в размер на общо 2820 лева, представляващи реално изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева пред първата инстанция, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие от 28.07.2020 г., както и реално изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева за процесуално представителство пред касационната инстанция, за което по делото са представени доказателства, и внесена държавна такса в размер на 420 лева пред касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ Решение № 1800 от 29.12.2020 г., постановено по адм. дело № 3129/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Лукс Билд Строй“ ЕООД срещу решение № 1936/17.07.2019 г. на началник отдел „Устройствено планиране“ при Община Бургас. ОСЪЖДА „Лукс Билд Строй“ ЕООД, с ЕИК [ЕИК], да заплати на Община Бургас сумата в размер на 200 /двеста/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. ОСЪЖДА „Лукс Билд Строй“ ЕООД, с ЕИК [ЕИК], да заплати на ТПК „Колективен труд“, гр. Бургас, с ЕИК [ЕИК], сумата в размер на 1370 /хиляда триста и седемдесет/ лева, представляваща съдебни разноски пред касационната инстанция. ОСЪЖДА „Лукс Билд Строй“ ЕООД, с ЕИК [ЕИК], да заплати на Д. Шопов, с ЕГН [ЕГН], И. Шопов, с ЕГН [ЕГН], П. Добрев, с ЕГН [ЕГН], В. Хаджиниколова, с ЕГН [ЕГН], А. Стоянова, с ЕГН [ЕГН], и С. Георгиев, с ЕГН [ЕГН], сумата в размер на 2820 /две хиляди осемстотин и двадесет/ лева, представляваща разноски пред две съдебни инстанции. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Галина Солакова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Мариета Милева /п/ Бранимира Митушева