Решение · № 11732/2021 · дело 8888/2020

По дело 8888 / 2020 РЕШЕНИЕ № 11732 София, 17.11.2021 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Трето отделение , в съдебно заседание на осемнадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ХРИСТОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА при секретар Свилена Маринова и с участието на прокурора Веселин Найденов изслуша докладваното от председателя ГАЛИНА ХРИСТОВА по адм. дело № 8888/2020 Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „ЮНИОН ХИДРО“ ООД със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК[ЕИК], чрез пълномощници адв. М. Дерелиева и адв. К. Христов, срещу Решение № 2934 от 15.06.2020 г., постановено по адм. дело № 13169/2018 г. от Административен съд София-град, с което са отхвърлени исковете, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Комисията за енергийно и водно регулиране за заплащане на обезщетения за имуществени вреди от незаконосъобразен административен акт – т.7 от Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. и Решение № Ц-5 от 20.02.2015 г. на ДКЕВР, както следва: за периода от 01.04.2011 г. до 17.12.2013 г. в размер на 2 027 702. 29 лв., ведно със законната лихва от 17.12.2013 г. до окончателното изплащане, за периода от 18.12.2013 г. до 30.11.2018 г. в размер на 2 473 430. 74 лв., ведно със законната лихва от 12.11.2018 г. до окончателното изплащане и за периода от 20.02.2015 г. до 30.11.2018 г. в размер на 1 072 150. 56 лв., ведно със законната лихва от 12.11.2018 г. до окончателното изплащане. Със същото решение търговското дружество е осъдено да заплати в полза на КЕВР сумата от 785 лв., представляваща разноски по делото. В касационната жалба се развиват съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, решаване на спора по същество и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна - Комисията за енергийно и водно регулиране, в писмено становище и чрез пълномощника си в съдебно заседание, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Настоящата инстанция като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество, с оглед наведените касационни оплаквания, е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на „ЮНИОН ХИДРО“ ООД със седалище и адрес на управление София срещу Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с която са предявени: - иск за заплащане на обезщетение от 2 027 702. 29 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразен административен акт – т. 7 от Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР, отменено с влязло в сила Решение № 16953 от 17.12.2013 г., постановено по адм. дело № 7175/2013 г. на ВАС и законната лихва за забава върху главницата, считано от 17.12.2013 г. до датата на подаване на исковата молба, в размер на 1 028 312. 62 лв.; - иск за заплащане на обезщетение от 3 545 581. 30 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразен административен акт – Решение № Ц-5 от 20.02.2015 г. на ДКЕВР, отменено с влязло в сила Решение № 13785 от 12.11.2018 г., постановено по адм. дело № 12851/2017 г. на ВАС и законната лихва за забава върху главницата, считано от 12.11.2018 г. до датата на подаване на исковата молба, в размер на 32 501. 16 лв.; - акцесорен иск за законната лихва за забава върху главниците за периода от подаване на исковата молба до датата на окончателното изплащане на дължимите суми, ведно с разноските в исковото производство. С обжалваното решение съдът е отхвърлил, като неоснователни, така предявените искове. За да постанови този резултат е приел за установено, че „ЮНИОН ХИДРО“ ООД притежава Разрешително за водоползване № 11140122 от 11.11.2011 г. за водовземане от повърхностен воден обект р. Искър, издадено от директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район, на основание чл. 44, ал. 1 и ал. 2, чл. 50, ал. 1 и ал. 3, т. 1 и чл. 52, ал. 1, т. 4 от Закона за водите със срок на действие до 22.12.2015 г. На ищеца е издадено и Разрешително № 11140162 от 16.02.2017 г. на директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ за водовземане, чрез изградени съоръжения от повърхностен воден обект р. Искър, м. „Селището“, в землището на гр. Койнаре, на основание чл. 44, ал. 1 и ал. 2, чл. 50, ал. 1 и ал. 3, т. 1 и чл. 52, ал. 1, т. 4 от Закона за водите. Разрешителното е за производство на ел. енергия посредством ВЕЦ „Койнаре“ с инсталирана мощност 1.43 мВт и нетен пад 6.0 метра. Установено е също, че на 01.09.2012 г. между „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“, в качеството му на краен снабдител (купувач) и „ЛИТЕКС ХИДРО“ ЕООД (предходното наименование на ищеца), в качеството му на продавач и на производител на ел. енергия от ВЕЦ „Койнаре“, ВЕЦ „Ракита“ и ВЕЦ „Славова“, е сключен договор за изкупуване на електрическа енергия № 35, по силата на който продавачът доставя на купувача в местата на продажба, а купувачът купува от продавача електрическа енергия по цени и условия, определени в договора и в съответствие с действащите нормативни актове. По отношение на ВЕЦ „Койнаре“ и ВЕЦ „Ракита“ договорът е със срок на действие до 31.03.2024 г. Съгласно чл. 11, ал. 4 от договора изрично е посочено, че преференциалната цена, която за ВЕЦ „Койнаре“ и ВЕЦ „Ракита“ е в размер на 112.48 лв./МВтч, без ДДС, „ … е в сила и се прилага до изтичане на срока на договора по чл. 2. В случай на промяна на действащото законодателство, в резултат на която се промени договорената преференциална цена между страните ….. , то страните се съгласяват същата да бъде актуализирана в съответствие със законодателните промени“. Съгласно ал. 5 на текста преференциалната цена по ал. 4 е определена в съответствие с представени от купувача декларации за определяне на принадлежността на централите към съответните ценови групи (Приложение № 11) и представени от продавача документи и декларации (Приложение № 13) за наличието или липсата подпомагане със средства по национална и/или европейска схема и за процента на това подпомагане в размера на инвестициите за изграждане на енергийните обекти. За определяне на нова преференциална цена е необходимо подписване на допълнително споразумение (чл. 11, ал. 7). Приложение № 11 към договора съдържа декларации от купувача за определяне на принадлежността на централите към съответните ценови групи. На 06.08.2015 г. между ищеца в качеството на продавач и „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги“ ЕООД - купувач, е сключен договор за закупуване на определено количество нетна активна електрическа енергия, приблизително равно на посоченото в Приложение № 2а, според което се определя и цената (чл.16), като договорената цена е валидна за периода на доставка, посочен в приложението, като за всеки следващ период цената се договаря допълнително. Установено е още, че с Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, т.т. 1-7, считано от 01.04.2011 г., е определена преференциална цена за продажба на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и водноелектрически централи с мощност до 10 мВт. Съгласно т.7 от решението, за водноелектрическите централи с мощност под 10 мВт, въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007 г., е определена цена за произведената електроенергия в размер на 112.48 лв./мВтч. В частта по т.7 решението е обжалвано от търговски дружества - производители на електрическа енергия. С влязло в сила Решение № 2126/13.02.2013 г. по адм. дело № 5492/2011 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, потвърдено с Решение № 16953/17.12.2013 г. по адм. дело № 7175/2013 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, оспорената част, т.е. т.7 от Решение № Ц-010/30.03.2011 г. на ДКЕВР е отменена и административната преписка е върната на Комисията за ново разглеждане. Съдът е приел, че е налице нарушение на закона, тъй като административният орган е въвел допълнителен разграничителен критерий за цената на електрическата енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници и водноелектрически централи с мощност до 10 мВт, при липсата на фактически и правни основания за това разграничение. След отмяната на решението ДКЕВР е приела Решение № Ц-5 от 20.02.2015 г., с което е определила, считано от 01.04.2011 г., същата преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от съществуващи ВЕЦ с инсталирана мощност до 10 МВт по смисъла на § 2, ал. 1, т. 1 ПЗР на ЗВАЕИБ – 112.48 лв./МВтч, без ДДС, при средногодишна продължителност на работа 2500 часа. Това решение също е отменено с влязло в сила Решение № 4039/15.06.2017 г. на АССГ по адм. дело № 2596/2015 г., потвърдено с Решение № 13785/12.11.2018 г. на ВАС по адм. дело № 12851/2017 г., и преписката отново е върната на административния орган за ново произнасяне и отнасяне на спорните водноелектрически централи към групите, по посочените критерии от т. 1 до 6 в Решение № Ц-010/3 0.03.2011 г. на Комисията и при съобразяване на изложените в мотивите указания по тълкуването и прилагането на закона. Изрично в мотивите на съда е посочено, че неправилно АССГ е дал указания за отнасяне на спорните водноелектрически централи към групите, по посочените критерии от т. 1 до 6 в Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на КЕВР, тъй като това решение в частта по т.1 – т.6 е влязло в сила, породило е правни последици и не може да бъде променяно въз основа на обжалването по друга точка - 7, а в случая и на друго решение № Ц-5 от 20.02.2015 г. Поради това съдът е постановил, че при връщането на преписката за ново произнасяне, административният орган, в съответствие с принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, следва сам да избере законосъобразната възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. При връщането на административната преписка при КЕВР е прието Решение № Ц-14 от 03.04.2019 г., с което Комисията е определила, считано от 01.04.2011 г., преференциална цена в размер на 112. 48 лв./МВтч, без ДДС, при средногодишна продължителност на работа 2500 часа, за изкупуване на електрическа енергия, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 МВт, които са въведени в експлоатация до влизане в сила на ЗВАЕИБ (отм.). Следователно, за исковия период определената преференциална цена е в размер на 112. 48 лв./МВтч. С поредното съдебно решение - № 5129 от 23.07.2019 г., постановено по адм. дело № 4506/2019 г. от АССГ е прогласена нищожност на Решение № Ц-14 от 03.04.2019 г. на КЕВР на осн. чл. 177, ал. 2 АПК (което към настоящият момент е потвърдено с Решение № 492 от 14.01.2021 г., постановено по адм. дело № 13432/2019 г. на тричленен състав на ВАС, трето отделение). А към момента предмет на преценка за законосъобразност пред съдилищата е и последващото Решение № Ц-12 от 26.03.2021 г. Според заключение на комплексната съдебно технико-икономическа експертиза и издадените разрешителни за водоползване № 11140122 от 11.11.2011 г. и № 11140162 от 16.02.2017 г. на директора на БД „Дунавски район“, ВЕЦ „Койнаре“ е с мощност от 1.43 МВт и нетен пад 6.00 метра, като техническите й характеристики дават основание на експерта да я класира в т.2 от Таблицата на Решение № Ц-010/30.03.2011 г., съгласно която преференциалната цена е 213. 09 лв. за МВтч. Според счетоводната част на заключението за процесния период ищецът е реализирал приходи от ел.енергия в размер на 4 375 924. 50 лв. без ДДС, при преференциална цена от 112. 48 лв. за МВтч. Разликата между реализираните приходи при преференциална цена от 112. 48 лв. за МВтч и тази в размер на 213. 09 лв. за МВтч по т.2 от Решение № Ц-010/30.03.2011 г. е изчислена в два варианта - според посочената мощност в разрешението за водоползване от 1.43 МВт и според посочената в договора за изкупуване на ел.енергия мощност от 1.50 МВт. Въз основа на тази фактическа установеност и след обстоен анализ на приложените писмени доказателства административният съд е направил извод, че предявените искове са неоснователни, тъй като ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е установил наличието на всички изискуеми елементи от фактическия състав на имуществената отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Налице е само първата от тези предпоставки – отменени, като незаконосъобразни административни актове, от които се твърди да са настъпили претендираните вреди. Не е доказано наличието на останалите комулативно изискуеми предпоставки, а именно: вреди и пряка и непосредствена причинна връзка между отменените актове и претендираните от ищеца вреди. Същественото в случая е: 1. Че при двете съдебни отмени на ценовото решение на ДКЕВР преписката е върната на специализирания орган за ново произнасяне; 2. Решенията не засягат въпроса към коя ценова категория принадлежи процесната ВЕЦ „Койнаре“; 3. С връщането на преписката за ново произнасяне от административния орган се възстановява висящността на административното производство по издаване на административния акт и не се слага край на производството, започнало пред административния орган. 4. Към датата на устните състезания по делото, а и за целия исков период има действие регламентация, определяща преференциалната цена за изкупуване на ел. енергия в размер на 112.48 лв. за МВтч. Във връзка със соченото в исковата молба основание за неправилна категоризация в зависимост от вида на ВЕЦ, съдът е отбелязал, че в отменителното решение на ВАС не се съдържат мотиви за прекатегоризацията на процесните ВЕЦ, тъй като ДКЕВР, респ. КЕВР, няма правомощия да определя индивидуално ценовата категория, в която попада всеки производител на електроенергия от възобновяеми източници. Въз основа на представените от всеки производител документи относно техническите параметри на съответните водноелектрически централи, с оглед нормите на Наредба № 14 от 15 юни 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия, електроснабдителното дружество следва да прецени в коя група попада производителя на електрическа енергия, с който има договорни отношения, и да определи коя цена ще прилага при изкупуването на енергия, а ищецът не е ангажирал доказателства, че притежаваните от него водноелектрически електроцентрали са категоризирани в друга група по Решение № Ц-010/30.03.2011 г. или по последващото Решение № Ц-5/20.02.2015 г. на ДКЕВР. На следващо място, ищецът е следвало да докаже, че визираните в исковата молба неблагоприятни последици са настъпили единствено поради отмяната на т. 7 на от решенията на ДКЕВР, респ. КЕВР. Сочи практиката на ВАС (АД № 3122/2017 г./, в която е прието, че : „Не се поражда право на възмездяване на вреди, когато претенцията се основава на отменен от съда административен акт, постановен в хода на неприключило административно производство.... Ако въпросът не е решен окончателно с влязъл в сила административен или съдебен акт, няма завършен фактически състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, който поражда отговорността за вреди“. На трето място съдът не е установил и наличието на третия от комулативно изискуемите елементи от фактическия състав на приложимата правна норма – пряка и непосредствена причинна връзка между отменените административни актове и твърдяните имуществени вреди, защото: 1. Изкупуването на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, се осъществява не на свободния пазар, а по регулирани от ответника цени. Тази цена се прилага в отношенията между производителя и крайния снабдител, поради което не може да се приеме, че ищецът търпи вреди под формата на пропуснати ползи, пряко следващи от отмяната на т.7 от Решение № Ц-010/30.03.2011 г. на ДКЕВР. и 2. Класификацията на отделните производителите на електроенергия не е в правомощията на ответника, който определя само различните групи производители, както изрично е посочено в негово становище от 05.05.2011 г. Отмяната на т. 7 от Решение № Ц-010/30.03.2011 г. на ДКЕВР сама по себе си не обуславя попадането на ищеца в друга категория, респ. от т.1 до т.6. Подобна класификация още по-малко може да бъде извършена със съдебен акт въз основа на заключението на комплексната съдебна експертиза в техническата й част. Категоризацията си производителите следва да защитават при сключването на договорите с електроразпределителните дружества, задължителни по силата на чл. 31, ал. 2 ЗЕВИ. Това изрично е договорено в договорите за изкупуване на ел.енергия, въз основа на двустранно представени от двете страни по договора декларации и други документи. По този начин изкупуването на произведената от ищеца ел. енергия по цена от 112. 48 лв./МВтч не само се явява опосредено от наличието на сключен договор, но и от волята и представените от самото заинтересовано лице (купувач) документи, послужили като основание за сключване на договора за изкупуване на ел. енергия. Наличието на договорно правоотношение по изкупуване на електрическата енергия по преференциални цени между производител и краен снабдител означава, че същото зависи и от поведението на трето лице. По този начин е прекъсната пряката причинно-следствена връзка, доколкото възможността за продажба на различна цена зависи и от поведението на това трето лице. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя изцяло установената от решаващия съд фактическа обстановка, по която страните не спорят. Съдът е анализирал събраните в хода на производството доказателства и възраженията на страните, не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила и е приложил правилно материалния закон, поради което крайните му изводи се споделят и от настоящия съдебен състав. Решението е постановено при пълно и всестранно изясняване на всички факти и обстоятелства по случая. Преценени са всички доказателства, които са събрани по делото, както и заключението на вещите лица. Съдът правилно е приложил материалния закон, като е стигнал до обоснован извод, че не е налице доказана вреда и пряка причинноследствена връзка между отменените административни актове на КЕВР и твърдените от ищеца вреди. Несъгласието на страните с мотивите на съда не обосновава неправилност на съдебния акт. По делото безспорно е установена първата от комулативно изискуемите предпоставките от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно частична отмяна на административни актове. С влязло в сила Решение № 16953 от 17.12.2013 г. постановено по адм. дело № 7175/2013 г. по описа ВАС, петчленен състав е отменена т.7 от Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне с указания по приложението на материалния закон. Комисията е издала нов административен акт - Решение № Ц-5/20.02.2015 г. И това решение, с което е определена, считано от 01.04.2011 г., преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от съществуващи водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт, по смисъла на § 3, ал. 1, т. 1 от ПЗР на ЗВАЕИБ, - 112,48 лв./МВтч, без ДДС, при средногодишна продължителност на работа 2500 часа е било отменено с Решение № 13875 от 12.112018 г., постановено по адм. дело № 12851/2017 г. от ВАС, като преписката отново е върната на КЕВР за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. С трето по ред Решение № Ц-14/03.04.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, издадено преди приключване на първоинстанционното производство, е определена, считано от 01.04.2011 г., преференциалната цена за посочените водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт в размер на 112. 48 лв./МВтч, която цена се е прилагала в отношенията между производителите на електроенергия и разпределителните дружества по силата на чл. 13, ал. 9 от Закона за енергетиката до прогласяването на нищожността на решението на КЕВР с Решение № 492 от 14.01.2021 г., постановено по адм. дело № 13432/2019 г. от ВАС. Преписката за пореден път е върната за ново произнасяне на административния орган при съобразяване на дадените в Решение № 13785 от 12.11.2018 г., постановено по адм. дело № 12851/2017 г. на ВАС. В хода на процеса, на 26.03.2021 г. КЕВР е постановила и Решение № Ц-12, с което, считано от 01.04.2011 г., отново е определила преференциалната цена за водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт в размер на 112. 48 лв./МВтч. И това решение е предмет на съдебен контрол за законосъобразност по неприключили, с влязло в сила съдебно решение производства. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 АПК съдебното решение има сила за страните по делото, а ако оспореният акт бъде отменен, решението има действие по отношение на всички. По силата на цитираната норма конститутивното действие на решението за отмяна на административния акт, състоящо се в отпадането с обратна сила на разпоредените с него правни последици, се разпростира не само по отношение на страните по делото, а важи за всички. Мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на присъдено решение, но дадените указания от съда по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за администрацията. При тази фактическа установеност е обосновани законосъобразен извода на решаващия съд, че за ищеца не са настъпили имуществените вреди, които твърди. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ: „Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.“. В тежест на ищеца е да установи наличието и на вредата и на пряката й и непосредствена причинна връзка с отменения, като незаконосъобразен административен акт. В случая претендираните вреди не са доказани, нито причинната им връзка с отменените решения на КЕВР. Това е така, тъй като цената за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници през целия исков период, се е осъществявала не на свободния пазар, а по регулирани от ответника цени. Тази цена се прилага между производителя на ел. енергия и крайния снабдител, поради което не може да се направил извод, че ищецът е претърпял имуществена вреда под формата на пропусната полза в пряка причинна връзка с незаконосъобразен/и административен/ни акт/ове, тъй като иначе би продавало електроенергия на по-висока цена от отменената. След всяка отмяна на решението на административния орган по т. 7 съдът му е изпращал преписката обратно за ново разглеждане, което поражда задължението на КЕВР да определи цена за периода „ считано от 01.04.2011 г.“, тъй като утвърдена цена не е налице. Но ищецът е продавал произведената ел. енергия през цялото време на преференциалната цена, посочена в т.7 на Решение № Ц-10/30.03.2011 г., поради което за него не са възникнали вреди. Не е доказано сигурно бъдещо увеличаване на имущество, което да е възпрепятствано единствено по причина на отменения незаконосъобразен административен акт. Пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда и това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Недостатъчно за ангажиране на отговорността на административния орган по чл. 1 ЗОДОВ е факта на отмяна на издадения от административния орган акт. Имуществените вреди като пропуснати ползи, са неосъществено увеличение на имуществото, за което следва да съществува сигурност, че това увеличение ще настъпи, което в процесния случай не е доказано. Следва да се има предвид още, че класификацията на отделните производителите на електроенергия не е в правомощията на ответника, който определя само различните групи производители. Oтмяната на т.7 сама по себе си не обуславя попадането на ищеца в друга категория. Такава класификация още по-малко може да бъде въведена със заключението на вещо лице, дадено в настоящия процес, което в тази част на заключението се е произнесло по материя извън неговата компетентност. Категоризацията на отделните производителите на електроенергия е само един от множеството критерии, които следва да бъдат съобразени от КЕВР при определяне на преференциалната цена, от една страна (вж. решение по АД № 7704/2020 г. на ВАС). От друга, категоризацията си производителите следва да защитават при сключването на договорите с електроразпределителните дружества, задължителни по силата на чл. 31, ал. 2 ЗЕВИ. Тя не е в правомощията на ответника, който определя само различните групи производители. Това обстоятелство сочи на правилност на извода за липса на пряка причинно-следствена връзка между отмените административни актове и твърдяната от ищеца имуществена вреда в производството по иска по чл. 1 ЗОДОВ. При така изложените мотиви настоящият състав на ВАС намира, че касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. При този изход на правния спор претенцията на ответника по касация за присъждане на понесените пред настоящата инстанция разноски се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 100 лв. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2934 от 15.06.2020 г., постановено по адм. дело № 13169/2018 г. от Административен съд София-град. ОСЪЖДА „ЮНИОН ХИДРО“ ООД със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК[ЕИК] да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране разноски в размер на 400 лева. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Галина Христова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Пламен Петрунов /п/ Албена Радославова