Решение · № 11574/2021 · дело 6545/2021

По дело 6545 / 2021 РЕШЕНИЕ № 11574 София, 15.11.2021 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение , в съдебно заседание на осемнадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: СИБИЛА СИМЕОНОВА ДОБРОМИР АНДРЕЕВ при секретар Мариана Салджиева и с участието на прокурора Георги Христов изслуша докладваното от председателя НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ по адм. дело № 6545/2021 Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Вълков от гр. Монтана, подадена от пълномощника му адв. Петров, против решение № 175 от 13.04.2021 г. по административно дело № 525 по описа за 2020 г. на Административен съд – Монтана, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Вълков против експертно решение (ЕР) № 2681 от заседание № 166 на 11.09.2020 г. на Специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания на НЕЛК (Националната експертна лекарска комисия), с което е потвърдено ЕР № 2184 от 10.06.2020 г. на ТЕЛК към МБАЛ Монтана. По съображения, относими към отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на атакувания съдебен акт и връщане за делото на долустоящия съд за продължаване на съдопроизводствените действия, или, след отмяната на решението на съда спорът да се реши по същество. Претендира се и присъждане на направените деловодни разноски за производството пред всички съдебни инстанции. Ответниците по касация Национална експертна лекарска комисия, „Програмиста“ ЕАД, Агенция за хората с увреждания, Национална здравноосигурителна каса, ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ гр. Монтана и Национален осигурителен институт не изразяват становище по касационната жалба. Касационният ответник Агенция за социално подпомагане, представляван от процесуалния представител юрк. Тамбуракова, оспорва жалбата и моли атакуваният с нея съдебен акт да бъде оставен в сила като правилен. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, като предлага то да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери съдебното решение по реда на чл. 218 от АПК, настоящият тричленен състав намира касационната жалба за неоснователна. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо – постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Подложеният на касация съдебен акт, постановен в производство по чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето, е и правилен, като не е засегнат от пороци, наличието на които би обусловило неговата отмяна. С експертно решение № 2184 от заседание № 094/10.06.2020 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ АД гр. Монтана, на В. Вълков, работещ към момента на постановяването му като [длъжност], при освидетелстване след преглед е бил определен 0 % трайно намалена неработоспособност (ТНР) с водеща диагноза [диагноза], като е прието, че констатираното общо заболяване [заболяване] не обуславя процент ТНР, а освен това тази диагноза е характерна за детската възраст, а не за [възраст] мъж. С експертно решение на НЕЛК № 2681 от заседание № 166/11.09.2020 г., постановено от специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания, предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Монтана, посоченото ЕР на ТЕЛК е било потвърдено, като също е прието, че [здравословно състояние] е характерно за детската възраст, а от медицинската документация има данни за [здравословно състояние], което е отшумяло и също не обуславя процент ТНР. За да не уважи оспорването на В. Вълков, първоинстанционният съд е формирал решаващ извод, че атакуваното пред него ЕР на НЕЛК е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и в съответната форма, при спазване на материалноправните и процесуалноправните норми, и в съответствие с целта на закона. Този извод на съда кореспондира с правилно установените факти по делото и настоящата инстанция се солидаризира с него. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Касаторовите доводи за противното са неоснователни. Обратно на твърдяното в касационната жалба, оспореният съдебен акт е постановен в съответствие с изискванията на процесуалните правила и материалния закон. В изпълнение на задълженията си по чл. 168 от АПК, първоинстанционният съд е извършил цялостна и пълна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Съдът с основание е кредитирал компетентно изготвеното заключение на вещото лице по назначената съдебно-психиатрична експертиза, което кореспондира и със събраната медицинска документация по делото, като обосновано е приел, че [здравословно състояние] не се среща при възрастни, а независимо от наличието или липсата на твърдяното от Вълков заболяване, същото не попада в изброените в Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза, приета с ПМС № 120 от 23.06.2017 г., заболявания, и конкретно - част втора „Психични болести“, следователно за същото не се следва процент ТНР. Обективният факт на неналичието на удостоверяващи документи относно такъв здравословен статус на освидетелстваното лице, обуславящ определяне на процент ТНР, е установен и в съдебното производство. Предвид горното настоящият тричленен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата, която се силаеше да докаже повереникът на касатора, за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изложеното по-горе. Достигайки до краен извод за законосъобразност на оспореното пред него ЕР на НЕЛК, и като е отхвърлил жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд – Монтана е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора акцесорната касаторова претенция за присъждане на разноски за осъщественото по делото процесуално представителство от адвокат също е неоснователна и не следва да бъде уважена. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 175 от 13.04.2021 г., постановено по административно дело № 525 по описа за 2020 г. на Административен съд – Монтана. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Николай Гунчев секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Сибила Симеонова /п/ Добромир Андреев