Определение · № 11885/2021 · дело 10792/2021
Акт
- Вид
- Определение
- Номер
- 11885
- Година на номера
- 2021
- Дело №
- 10792/2021
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 10792 / 2021 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 11885 София, 22.11.2021 Върховният административен съд на Република България - Първо отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕН ПЕТРОВА ВЕСЕЛА ПАВЛОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА по адм. дело № 10792/2021 Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на „Нове – АД – Холдинг“ АД със седалище в гр. София, подадена чрез адв. П. Колев срещу разпореждане № 7371/04.10.2021 г., постановено по адм. дело № 8559/2021 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството по чл. 250 АПК за прекратяване действията на Постоянната група, създадена по т. 1 от решение № 441/04.06.2021 г. на Министерския съвет по изготвянето, поддържането и публикуването на списък на лицата, които попадат и потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите, наложени от Службата за контрол на чуждестранни активи (ОFAG) на министерство на финансите на Съединените американски щати. Твърди се от жалбоподателя, че нито постоянната работна група, нито Министерство на финансите (МФ), нито Национална агенция за приходите (НАП) или друг орган на държавната и общинска администрация и ведомства в Република България, не следва да извършват изпълнителните действия в изпълнение на решението на Министерския съвет в частност: изготвяне, допълване, поддържане и публикуване на санкционни списъци на електронните страните на МФ и НАП. Счита, че по аналогия изпълнението от страна на Българска народна банка (БНБ) на посоченото решение посредством изпращането на задължителни указания до български банки за извършването на ограничителни мерки срещу „Нове – АД – Холдинг“ АД и др. санкционирани лица също е фактическо действие, което не намира опора в българския и европейския правов ред. Алтернативно частният жалбоподател приема, че изпълнителното действие, каквото несъмнено представлява самото поддържане на санкционния списък на електронните страници на МФ и НАП по невлязъл в сила административен акт или нищожен акт, представлява „действие, извършвано от административен орган или длъжностно лице, което не се основава на административен акт“ – чл. 250, ал.1 АПК. Изложени са аргументи, че бързото производство по чл. 250 АПК е правната квалификация в този смисъл е дадена именно от Върховния административен съд в определения по адм. дела № 7976/2021 г. и № 7978/2021 г. (неправилно в частната жалба е цитирано адм. дело № 7979/2021 г.), като жалбоподателят излага довод, че продължава близо 4 месеца, без за него да е налице възможност ефективно да защити законните си права и интереси по съдебен ред. Излагат се конкретни доводи какви са действията на МФ, НАП и БНБ, които засягат неговите права и интереси от последиците на тези фактически действия – дружеството е лишено от достъп до банкови услуги, което от своя страна противоречи на разпоредбите на Закона за ограничаване на плащанията в брой и поставя жалбоподателя в невъзможност да изпълни разпоредбите на този закон. Относно изложеното от съда, че действията на администрацията са предприети в изпълнение на решението на Министерския съвет, но не е изследвана нито нищожността на този акт, нито липсата на предварително изпълнение по него, нито обжалването му пред ВАС според жалбоподателя би следвало да спре изпълнението му. Излага се и оплакване, че ако съдът беше разгледал по същество доводите му, логично е щял да стигне до извод, че горепосочените действия са предприети въз основа на обжалван, невлязъл в сила и/или нищожен административен акт. В тази връзка се сочи за неправилно приетото в обжалваното разпореждане, че дружеството не фигурира в списъка, изготвен от постоянната работна група, създадена по т. 1 от решението на Министерския съвет, а е включено под № 39 в списък, изготвен от OFAG предвид, че публично достъпните списъци, качени на електронните страници на МФ и НАП ясно показват, че последните са изготвени, публикувани и поддържани въз основа на решението на Министерския съвет, са неразделна част от решението. Твърди се също от жалбоподателя, че неправилно в обжалваното разпореждане действията на БНБ са квалифицирани като кореспонденция, тъй като надзорен орган върху кредитните институции в България, БНБ е дала задължителни указания на банките в България за предприемане на допълнителни действия и мерки срещу дружествата, включени в списъците към решението на Министерския съвет. Направен е и извод в частната жалба, че обжалваното разпореждане представлява отказ от правосъдие и прегражда решаването на юридическия спор, от който жалбоподателя търпял тежки имуществени и репутационни вреди и въпреки, че Върховния административен съд е дал правната квалификация по чл. 250 АПК на искането, направено от дружеството, първоинстанционният административен съд, постановил обжалваното разпореждане е отказал неоснователно да се съгласи с тази правна квалификация. Частният жалбоподател моли настоящият съд да прогласи нищожността на решението на Министерския съвет поради липса на материална компетентност, въз основа на което решение са предприети действията, чието спиране се иска по реда на чл. 250 АПК. По подробно изложени оплаквания, се иска отмяна на обжалваното разпореждане и да се разпореди прекратяване на действията на МФ, НАП и БНБ по поддържане и публикуване на списъка, в който фигурира частния жалбоподател, изготвен и поддържан в изпълнение на нищожно и неподлежащо на изпълнение решение на Министерския съвет, от сайтовете на МФ и НАП, както и указанията на БНБ. В писмено възражение по чл. 232 АПК (наименован писмен отговор) от Българска народна банка чрез юриск. Н. Драгинова и юриск. Б. Савчева се оспорва частната жалба по подробно изложени аргументи. В писмено възражение по чл. 232 АПК (наименован писмен отговор) от Министерство на финансите чрез пълномощника юриск. Д. Димитрова оспорва частната жалба по подробно изложени аргументи. Национална агенция за приходите не е депозирала писмено възражение по реда на чл. 232 АПК, както и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 254, ал.1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли искането на „Нове – АД – Холдинг“ АД по чл. 250, ал.1 АПК първоинстанционният съд е приел, че по делото не е установено да са налице такива фактически действия, за които е относима защитата по чл. 250 АПК. Сочените в искането действия, изразяващи се в „изготвянето, допълването и поддържането на списък на лица, които попадат и потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите, наложени от Службата за контрол на чуждестранни активи (ОFAG) на министерство на финансите на Съединените американски щати“ не се отнасят до фактически действия, а до правни такива, поради което и по отношение на лицето липсва правен интерес от такава защита. Според съда дадените указания от БНБ до търговските банки също има характер на правни, а не фактически действия. Съдът е посочил също, че включването на дружеството в списъка е извършено не от административен орган на Република България, а от министерство на финансите на САЩ, поради което резултатът, който искателят иска да постигне – да бъде заличен/изваден от списъка не може да бъде постигнат в това съдебно производство. Съдът се е позовал според него на безпротиворечива съдебна практика, че защитата по чл. 250 АПК е допустима единствено по отношения на действия, които са започнали да се осъществяват, но не са преустановени към момента на подаване и разглеждане на искането. Посочено е от съда, че законодателят е предвидил с разпореждане от съда „да се нарежда да бъдат прекратени безусловно действията“ – чл. 253, ал. 2 АПК, като следва да се има предвид, че би могло да се прекратява само нещо, което се случва сега, в момента, за което обстоятелство по делото липсват данни. Съдът е споделил тезата за наличие на фактически действия, като общоизвестно било, че безспорно установено по делото, че към момента на депозиране на искането списъкът вече е бил изготвен и публикуван на интернет страниците на МФ и НАП. По отношение на останалите действия – публикуване и актуализиране на списъка, са извършени от НАП и МФ въз основа на решението на Министерския съвет, което има характер на административен акт, който сам сочи искателят в жалбата си до ВАС, поради което тези действия са извършени съобразно този акт, поради което съдът е заключил, че не са налице предпоставките на чл. 250, ал.1 АПК и е отхвърлил искането на дружеството. Обжалваното разпореждане е правилно постановено. Спорът между страните по делото е относно наличие или не на основанието по чл. 250 АПК да се прекратят действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона, като акцентът се поставя върху това налице ли са фактически действия или се касае за правни такива. Правилно първоинстанционният съд е приел, че посочените от жалбоподателя действия относно изготвянето, поддържането и публикуването на списък на лицата, които попадат и потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите, наложени от Службата за контрол на чуждестранни активи (ОFAG) на министерство на финансите на Съединените американски щати, не представляват фактически действия, а правни действия. Защитата против последните обосновано съдът е счел, че не е по реда на чл. 250 АПК. Правните действия за разлика от фактическите действия представляват волеизявление на административен орган или на длъжностно лице. Установено е по делото, че първоначално с разпореждане № 5568/27.07.2021 г. по адм. дело № 7011/2021 г. състав на Административен съд, София-град е отхвърлил искането на „Нове-АД-Холдинг“ АД по реда на чл. 250 АПК, което е било формулирано в т. IV от жалбата му срещу решение № 441/04.06.2021 г. на Министерския съвет на Република България за отмяна и спиране на действията по „изготвянетоq, допълването и поддържането на списък на лица, които попадат и потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите, наложени от службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерство на финансите на САЩ“. С определение № 9315/26.08.2021 г. по адм. дело № 8396/2021 г. на ВАС, Първо отделение е отменил разпореждането на пъровинстанционния съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, като са дадени указания да изпълни задълженията си по чл. 252, ал. 2 и чл. 253 АПК да вземе становища на страните в производството и да събере необходимите данни за наличие на твърдените действия по чл. 250 АПК. При новото разглеждане на делото с обжалваното разпореждане съдебният състав отново е отхвърлил искането на посоченото по-горе дружество по чл. 250 АПК по изложените в него съображения, посочени по-горе. Разпоредбата на чл. 250 АПК освен, че има предвид фактически а не правни действия, каквито са тези на постоянната работна група, създадена по т. 1 от решение № 441/04.06.2021 г. Освен това следва да се посочи, че включването на „Нове-АД-Холдинг“ АД в разширения списък е въз основа на цитираното решение на Министерския съвет. В разпоредбата на чл. 253, ал. 2 АПК законодателят е приел, че да бъдат прекратени безусловно действията, които не се извършват в изпълнение на представен при проверката административен акт или на закона, т.е. когато се касае за фактически действия. В процесния случай не се касае за фактически действия, но дори да се приеме, че са налице такива, за да се осигури защитата по чл. 250 АПК следва тези действия да не са преустановени към момента на подаване на искането до съда, а в случая искането по чл. 250 АПК е след включването на дружеството в списъка, т.е. не сме изправени пред хипотезата на продължаване на действия, а за еднократно действие по включването на дружеството в списъка на Министерския съвет, въз основа на цитираното решение № 441/04.06.2021 г., респ. посочване на дружеството в списъка на OFAC. Пътят на защита на жалбоподателя в случая е обжалване на решението на Министерския съвет и от данните по делото се установява, че такава жалба е подадена, образувано от адм. дело № 6739/2021 г. на ВАС, Шесто отделение, което е насрочено в открито съдебно заседание на 16.11.2021 г. В този смисъл са и мотивите на обжалваното разпореждане, обусловили правилно съдът да отхвърли искането по чл. 250 АПК. Правилно първоинстанционният съд е приел, по отношение твърдените незаконосъобразни действия на БНБ те не може да се приравнят на фактически действия по чл. 250 АПК, а представляват указания на търговските банки и кредитните институции да обърнат внимание на вътрешните правила и процедури с оглед рисковете за тях при възможно бъдещо разширяване на списъка, изготвян съгласно решението на Министерския съвет, което отново идва да посочи, че обжалваното на това решени е пътят на защита на дружеството, а не този по чл. 250 АПК, респ. по чл. 294 АПК, каквито твърдения се релевират от жалбоподателя. Същите аргументи са приложими и за твърдените действия на МФ и НАП. Неоснователно се твърди в частната жалба, че обжалваното разпореждане представлява отказ от правосъдие, което преграждало пътя на защита. Както вече се посочи в настоящето определение пътят на защита за жалбоподателя е обжалваното на решението на Министерския съвет, за което вече се установи, че е образувано дело и същото е висящо пред ВАС, Шесто отделение. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното разпореждане не страда от пороците, посочени в частната жалба и следва като правилно на основание чл. 221, ал 2, предл. 1 във връзка с чл. 236 АПК да се остави в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане в писменото възражение на МФ, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 7371/04.10.2021 г., постановено по адм. дело № 8559/2021 г. по описа на Административен съд, София-град. ОСЪЖДА „Нове – АД – Холдинг“ АД със седалище в гр. София да заплати на Министерство на финансите юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Светлозара Анчева секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Мадлен Петрова /п/ Весела Павлова
Други данни
- В регистъра от
- 17.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026