Решение · № 11699/2021 · дело 4639/2021

По дело 4639 / 2021 РЕШЕНИЕ № 11699 София, 17.11.2021 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение , в съдебно заседание на деветнадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕНА ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА ТАНЯ КОМСАЛОВА при секретар Жозефина Мишева и с участието на прокурора Маринела Тотева изслуша докладваното от съдията ТАНЯ КОМСАЛОВА по адм. дело № 4639/2021 Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на „Българска Хидростроителна Компания“ ООД, гр. Сливен, подадена чрез упълномощен процесуален представител адв. Г.Маринов, против Решение № 55 от 12.03.2021 г., постановено по адм. дело № 485/2020 г. по описа на Административен съд – Сливен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение за възстановяване на акциз № РВА-5800-248/32-232569 от 10.08.2020 г. на Директора на Териториална Дирекция Югозападна в Агенция „Митници“, потвърдено с Решение № Р-569/32-326226 от 06.11.2020 г. на Директора на Агенция „Митници“ и са присъдени разноски. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Твърди, че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила е провел производството по реда на чл. 156 от ДОПК, без нормативно основание за това и без указания към страните. Поддържа и че неправилен по същество е изводът, че дружеството не притежава качеството на „изпълнител по договор“ за предоставяне на услуги изключително за употреба или в полза на силите на САЩ по смисъла на Споразумението по прилагане относно освобождаване от данъци и данъчни облекчения в изпълнение на Споразумението между РБългария и правителството на САЩ за сътрудничество в областта на отбраната от 28.02.2008 г. /наричано по-долу само Споразумението по ССОО/, вкл. и с аргумента че нито Споразумението между РБългария и правителството на САЩ за сътрудничество в областта на отбраната /ССОО/, ратифицирано и обнародвано в ДВ бр. 55 от 07.07.2006 г., в сила от същата дата, нито Споразумението по ССОО от 28.02.2008 г., съдържат изискване за „официално одобрение“ като изпълнител по договор от военните власти на САЩ, а що се касае до становището на Директора на Дирекция „Координационни дейности“ ЩАБ на отбраната на МО – не това е органа от който е следвало да се изиска информация относно удостоверението по чл. 7 от Споразумението по ССОО. В този порядък настоява да се приеме, че „Българска хидростроителна компания“ ООД /“БХК“ООД/ е представило всички изискващи се по силата чл. 7 от Споразумението по ССОО документи, спазило е изискванията и на Правилника за приложение на Закона за акцизите и данъчните складове /ППЗАДС/, поради което и има право на възстановяване на спорния акциз, за което според касатора свидетелства и „Решение за възстановяване на акциз № РВА-5800-39/32-97270 от 01.04.2019г. на Директора на Агенция „Митници“, ТД „Югозападна“ – Н.Бучова“. Отделно са изложени и аргументи относно неправилно според касатора определяне размерът на дължимото юрисконсултско възнаграждение. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и моли касационната инстанция да отмени атакуваното решение, вкл. и в частта за разноските, и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да се отмени оспорения отказ и се постанови възстановяване на акциза, съгласно подаденото искане. Претендират се и сторените в процеса разноски Ответникът по касационната жалба – Директор на Агенция „Митници“, чрез упълномощения си процесуален представител в нарочен писмен отговор, поддържан и в проведеното открито съдебно заседание, оспорва касационната жалба и настоява за оставяне в сила на съдебния акт, като правилен и законосъобразен, вкл. и в частта му за разноските. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на производството пред Административен съд – Сливен е законосъобразността на Решение за възстановяване на акциз № РВА-5800-248/32-232569 от 10.08.2020 г. на Директора на Териториална Дирекция „Югозападна“ /сега с променено наименование на Териториална дирекция „Митница София“, виж чл. 7 от Устройствения правилник на Агенция Митници, обн. ДВ бр. 59/2021 г./, потвърдено с Решение № Р-569/32-326226 от 06.11.2020 г. на Директора на Агенция „Митници“, с което на „Българска хидростоителна компания” ООД, гр. Сливен, е отказано възстановяване на акциз, съгласно искане вх. № 32-131860 от 08.05.2020г. За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореното Решение е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, както и при правилно приложение на материалния закон. От фактическа страна решаващият състав е приел, че началото на административното производство е сложено с подаденото на 08.05.2020 г. от ”БХК” ООД до Директора на ТД „Югозападна“ /тогава/ в Агенция „Митници“ Искане с Вх. № 32-131860/08.05.2020 г. за възстановяване на акциз /по образеца на Приложение № 1а към чл. 4б, ал. 3 от ППЗАДС/ в размер на 33 191,56 лева, за количество 46 094,85 литра дизелово гориво и 935,56 литра бензин, за периода от 24.09.2015 г. до 30.04.2016 г., на основание чл. 21, ал. 1, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, към което са били приложени: Извлечение от Договор № W9I2GB-12-D-0029, Т.О. 0003 от 25.09.2015 г. между SKE S.r.l - клон България и „БХК” ООД; Договор за подизпълнение между „БХК” ООД /възложител/ и „УСМ Промстрой” ООД /подизпълнител/ за проекти във военно селище по Договор W9I2GB-12-D-0029, Т.О. 0003 от 25.09.2015 г.; Фактури на подизпълнител „УСМ Промстрой” ООД за закупени горива; Фактури на „БХК” ООД за закупени горива; Протоколи между „УСМ Промстрой” ООД и „БХК” ООД за приемане на извършена услуга по договор; Фактури към възложителя SKE S.r.l; Анекс Б за освобождаване от данъци на приети по съответния ред строително монтажни работи /СМР/. Установено е също така и че по повод връчено на дружеството Писмо с Рег. № 32-179718 от 24.06.2020 г. за отстраняване на констатирани нередовности /подробно описани и в Протокол № ВG005800-ИВ-21-2-2-3-ПП277 от 06.08.2020 г./ в 14-дневния срок от получаването на уведомлението са входирани единствено обяснения, но не и нови писмени доказателства, вкл. и не са представени формуляри Анекс Б, в които дружеството „БХК” ООД да фигурира в качеството на „купувач” по смисъла на чл. 7 и чл. 8 от Споразумението по ССОО. Становището на „БХК“ ООД , че „е местно юридическо лице, което има статут на „Изпълнител по договор” по смисъла на чл. 4б(2) от Споразумението по прилагане относно освобождаване от данъци и данъчни облекчения на ССОО; не е възможно на дружеството да се издаде Анекс Б като купувач, защото е независимо дружество, което би могло да има и друга дейност; дружеството не е купувач от името на САЩ по смисъла на ССОО, а „Изпълнител по договор” по смисъла на чл. 4б(2) от Споразумението по прилагане относно освобождаване от данъци и данъчни облекчения на ССОО.“. Изискано е и получено становище от Директора на Дирекция „Координационни дейности” ЩАБ на отбраната към Министерство на отбраната - Вх. № 32-206786 от 17.07.2020 г., съгласно което: „БХК” ООД не попада в кръга лица, които имат право на възстановяване на акциз по смисъла на чл. 7 и 8 от Споразумението по прилагане относно освобождаване от данъци и данъчни облекчения в изпълнение на ССОО, поради липсата на фактури, в които да фигурира като „получател” на съответната доставка; всеки стопански субект, който кандидатства за освобождаване от акциз, трябва да разполага с Анекс Б, в който да фигурира в качеството на „купувач”. Въз основа на така установените факти и след като е анализирал относимите клаузи на ССОО и Споразумението по ССОО съдът е формирал извод, че дружеството няма качеството на „изпълнител по договор” за предоставяне на услуги изключително за употреба или в полза на силите на САЩ по смисъла на Споразумението по ССОО, с аргументи че липсват представени по делото доказателства да е официално одобрено като „изпълнител по договор” от военните власти на Съединените щати; предоставени са му Анекс Б в качеството му на доставчик на услуга, а не в качеството му на лице, което има право на възстановяване на акциз, като правото на възстановяване на акциза принадлежи на SKE S.r.l - клон България – фигуриращо като купувач в същите формуляри. В обобщение е споделен изводът на административния орган, че „БХК“ ООД не е лице, което има право на възстановяване на акциз по смисъла на т. 7 и т. 8 от Споразумението по ССОО, поради което липсват условия за данъчно облекчение по отношение на жалбоподателя и законосъобразно с обжалвания административен акт е отказано възстановяване на акциз. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. По твърденията за допуснати съществен нарушения на процесуалните правила в дейността на съда. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът неправилно е разгледал спорът по правилата на чл. 156 и сл. от ДОПК. Изрични са препращащите норми както на чл. 27 ал. 4 от ЗАДС, така и на чл. 4б ал. 9 във вр. с ал. 8 от ППЗДАС, че при постановен отказ по подадено искане за възстановяване на акциз, оспорването е по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодек, както междувпрочем изрично е указано на страните още с разпореждането за насрочване на делото от 12.01.2020 г., противно на твърденията в касационната жалба. По материалната законосъобразност и обоснованост на съдебния акт, оплакванията в касационната жалба по които следва да бъдат разгледани общо. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореното Решение е валиден акт, издаден от компетентен орган /съобразно и изричната норма на чл. 4б ал. 6 от ППЗАДС/, след проведено производство по реда на чл. 4б от ЗАДС във вр. с чл. 21 ал. 2 от ЗАДС, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилен и съответен на събрания по делото доказателствен материал е и крайният извод на съда, че „БХК“ ООД не е измежду правоимащите лица, касателно правото на възстановяване на процесния акциз. Безспорно националният законодател в чл. 21 от ЗАДС е въвел изключения от общото правило за облагане с акциз на стоките, така както те са дефинирани в чл. 2 от същия закон, като в т. 2 на чл. 21, ал. 1 (на която се позовава касаторът) е предвидил освобождаване от заплащането му във връзка с потреблението на тези от тях „за които в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила по съответния ред, е предвидено освобождаване от данъци, налози или други вземания (плащания, облагания) с ефект, еквивалентен на косвен данък“. Следва да се посочи също така и че що се отнася до прилагането на режима на освобождаване от акциз в разглежданата хипотеза ЗАДС е предвидил това да става по реда на две различни процедури, а именно, от една страна, тази на възстановяване ex post на акциза, в случаите при които същият вече е бил заплатен (ал. 2 на чл. 21) и от друга страна, тази на прякото освобождаване при внасяне или при въвеждане на акцизни стоки на територията на страната от територията на друга държава членка, както и при извеждане на акцизни стоки от данъчен склад (ал. 3 на чл. 21), като и в двата случая по силата на препращащата норма съответно на чл. 21 ал. 2 т. 2, респ. на чл. 21 ал. 3 от ЗАДС, редът за това следва да бъде определен с Правилника за приложение на ЗАДС. Приложимо в казуса е Споразумението между правителството на Република България и правителството на САЩ за сътрудничество в областта на отбраната (ССОО), което е ратифицирано по конституционен ред, обнародвано в ДВ бр. 55/07.07.2006 год. и влязло в сила, с оглед на което и по аргумент от чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които му противоречат. С чл. 16 § 1 от ССОО е предвидено, да се прилага освобождаване от данъка върху добавената стойност (ДДС) или подобни или заменящи го данъци към момента на покупката от или за нуждите на силите на Съединените щати на материали, припаси, услуги, оборудване и друга собственост, придобити за крайно потребление от силите на Съединените щати или които в крайна сметка ще бъдат вложени в предмети или съоръжения, използвани от силите на Съединените щати, за която цел е предвидено силите на Съединените щати да предоставят на компетентните български власти съответно удостоверение, че материалите, припасите, услугите, оборудването и другата собственост са за крайно потребление от силите на Съединените щати или в крайна сметка ще бъдат вложени в предмети и съоръжения, използвани от силите на Съединените щати, като подробностите относно прилагането на този параграф ще бъдат уредени в споразумение по прилагането на това споразумение. Релевантна за разрешаване на казуса е и клаузата на чл. 31, § 2 от ССОО, съгласно която макар и изпълнителите по договори със Съединените щати и служителите на изпълнители по договори със Съединените щати да са освободени от изискванията на българското законодателство и нормативна база относно условията на тяхното наемане на работа по силата на договори със силите на Съединените щати и относно лицензирането и регистрацията на тяхната стопанска дейност и дружества, единствено във връзка с предоставянето на стоки и услуги на силите на Съединените щати на територията на Република България, то те следва да се регистрират като такива пред съответните български власти за целите на възстановяването на данъци, и изрично в тази връзка е предвидено, че именно изпълнителите по договори се освобождават от всякакви корпоративни данъци и акцизи, породени единствено от доставките на стоки и услуги за силите на Съединените щати или от строителство на съоръжения за силите на Съединените щати. Изискването за официално одобрение, се съдържа в § 1 от посочената разпоредба, съгласно която „изпълнителите по договори със Съединените щати и служителите на изпълнители по договори със Съединените щати са официално одобрени като такива от военните власти на Съединените щати и удостоверенията за това се предоставят на съответните български власти“, като § 3 предвижда подробностите относно прилагането на този член да се уредят в споразумение по прилагането му. На това основание са сключени нератифицираните Споразумение по прилагане относно освобождаването от данъци и данъчни облекчения в изпълнение на ССОО /споразумението по ССОО/, одобрено с Решение № 83 от 13.02.2008г. на Министерския съвет, обнародвано в ДВ, бр. 29 от 18.03.2008 г. и Споразумение по прилагане относно държавни придобивания, процедури за сключване на договори и статут на изпълнителите по договори в изпълнение на ССОО, одобрено с Решение № 112 от 26.02.2008 г. на Министерския съвет, обн. в ДВ бр. 29 от 18.03.2008 г. в сила от 28.02.2008 г. Или в обобщение се налага изводът, че основната цел на предвидения в ССОО режим на освобождаване е да се гарантира, че акцизните стоки са освободени от плащане на съответните акцизи, когато са предназначени за нуждите на и за крайно потребление от силите на Съединените американски щати /последните дефинирани в чл. 2 § 1 от ССОО/ или които в крайна сметка са предназначени за влагане в предмети или съоръжения, използвани от силите на Съединените американски щати на територията на РБългария по повод изпълнение на правата и задълженията породени от участието им в Северноатлантическия договор. Що се касае до реда по който следва да се реализира така предвиденото освобождаване, и ССОО и Споразумението по ССОО предвиждат представяне на „съответно удостоверение“ /чл. 16 § 1 от ССОО/, респ. „документирането във формуляра, приложен в Анекс Б от това споразумение за прилагане“, „заверен от органите на Силите на Съединените щати, като купувачът предоставя формулярите на търговеца, за да документира освобождаване от данъци или данъчно облекчение на мястото на продажбата“ /чл. 7 от Споразумението за ССОО/ или алтернативно в случаите, в които при закупуване за официални нужди „освобождаването от данъци или данъчни облекчения не са били предоставени на мястото на продажбата“, е предвидено „възстановяването на платените данъци да се извършва чрез анекси Б и В“, които „се заверяват от органите на Силите на Съединените щати, като купувача предоставя заверения формуляр с доказателство за извършената покупка и фактура, пред съответните български данъчни власти за възстановяване на платените налози“ /чл. 8 от Споразумението за ССОО/. Налага се изводът, че нормите на ППЗАДС са аналогични и не противоречат на разпоредбите на ССОО и Споразумението за ССОО по повод процедурата във връзка с предвиденото освобождаване от акциз в случаи като процесния – а именно освобождаване чрез възстановяване на акциза, доколкото същият вече е бил заплатен при покупката на акцизните стоки на територията на страната (чл. 4б ал. 2 т. 3 от ППЗАДС, респ. чл. 8 от Споразумението за ССОО). Или както правилно е приел административният съд от приложените формуляри, анекс Б, е видно, че не „БХК“ ООД фигурира като „купувач“, т.е. не е изпълнено изискването на чл. 7 и чл. 8 от Споразумението по ССОО, а изложените съображения в касационната жалба, че това не е било необходимо са неоснователни и не намират опора в цитираната правна уредба. В този смисъл неоснователни са и възраженията, че в хода на административното производство е изискана информация от Директора на Дирекция „Координационни дейности” ЩАБ на отбраната към Министерство на отбраната, доколкото дори и да бе поискано от съответните власти на Съединените щати да предоставят копия от удостоверенията за освобождаване от данъци /виж чл. 7 изр. последно от Споразумението по ССОО/, това не би променило така установените факти по случая. Нещо повече. Споразумението по ССОО всъщност има за цел единствено и само да „установи политики, насоки и процедури за обработката и прилагането на освобождаване от данъци и данъчни облекчения, предоставени на Силите на Съединените щати, техния личен състав, дейности и изпълнители по договори в РБългария“ /чл. 1/, но не регламентира нови такива /освобождаване от данъци и/или данъчни облекчения, респ. правоимащи лица/, нито дерогира разпоредбите на ССОО, в чието изпълнение е прието, т.е. разпоредбите му конкретизират реда за освобождаване при осъщественост на предвидените в ССОО хипотези за това. В конкретиката на казуса приложимата правна норма, която е част от вътрешното право на страната по смисъла на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБългария е тази на чл. 31, § 2 от ССОО, а релевантна при тълкуването й е дефиницията по чл. 2, § 4 от същото Споразумение, а не чл. 4 б.“а“ от Споразумението по ССОО. Същественото е, че не „БХК“ ООД не е „изпълнител по договор“ съгласно дефиницията в чл .2 § 4 от ССОО, не фигурира в качеството му на „купувач“ в издадените формуляри Анекс Б, поради което вкл. не е изпълнен и фактическият състав на чл. 8 от Споразумението по ССОО, респ. като такъв фигурира чуждестранното юридическо лице, което всъщност е „изпълнител по договор в РБългария“, по смисъла на легалното определение на това понятие, дадено в чл. 2, § 4 от ССОО, комуто принадлежи и правото на освобождаване чрез възстановяване на заплатения акциз при конкретно установените факти по случая, съгласно и чл. 31, § 2 от ССОО. Що се касае до аргументите по отношение на възприетата от съда липса на доказателства за това, че „жалбоподателят е официално одобрен като „изпълнител по договор“ от военните власти на Съединените щати“, следва да се посочи че такова изискване е формулирано в чл. 31 „Статут на изпълнителните по договорите“, § 1 от ССОО, като правилата за това са детайлно регламентирани съобразно § 3 от същата клауза с посоченото по-горе Споразумение по прилагане относно държавни придобивания, процедури за сключване на договори и статут на изпълнителите по договори в изпълнение на ССОО, одобрено с Решение № 112 от 26.02.2008 г. на Министерския съвет, обн. в ДВ бр. 29 от 18.03.2008 г. в сила от 28.02.2008 г., вкл. и за нуждите на прилагане на чл. 16 от ССОО в случая е следвало спазване изискванията на чл. 12 от това споразумение за прилагане, но установяването на този факт, вкл. и воденото на търсената достатъчно подробна отчетност, не би довело до друго тълкуване на приложимия материален закон. Не могат да бъдат споделени и аргументите, черпени от издаденото предходно Решение за възстановяване на акциз № РВА-5800-39/32-97270 от 01.04.2019г. на Директора на ТД „Югозападна“ при Агенция „Митници“, доколкото по делото не е установена идентичност на фактите, при които същото е издадено, а отделно от това и не обвързва съда при преценката му относно правилното приложение на материалния закон. Ето защо, като е достигал до извод, че досежно местното юридическо лице „Българска хидростроителна компания” ООД, гр. Сливен не са налице предвидените в ССОО, вкл. и във връзка със Споразумението по ССОО, предпоставки за освобождаване чрез възстановяване на процесния акциз административният съд е приложил правилно материалния закон и е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Изложеното обосновава и извод за неоснователност на изложените в касационната жалба аргументи, относно размера на присъдените в полза на Агенция“Митници“ съдебни разноски, под формата на дължимото се юрисконсултско възнаграждение. Както се посочи вече производство пред съда се развива по правилата на ДОПК, вкл. в този смисъл е приложима разпоредбата на чл. 161 ал. 1 от ДОПК. Трайна и непротиворечива е съдебната практика на Върховния административен съд, че разпоредбата на чл.161, ал. 1 ДОПК изчерпателно урежда хипотезите на присъждане на разноски, вкл. и на дължимото се юрисконсултско възнаграждение на ответната страна, когато тя е представлявана от юрисконсулт, и същата е специална спрямо общите норми на чл.143 от АПК и чл.78 от ГПК. Същото, също съгласно трайната и непротиворечива практика на ВАС, се определя в зависимост от материалния интерес по спора и то по правилата на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета по законовата делегация на чл.36 от Закона за адвокатурата. При този изход на спора, при заявена претенция за това и на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, в полза на Агенция „Митници“ /виж § 1 т. 6 от ДР на АПК/ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция до размера на еднократното минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащо на сумата от 1 525,75 лева. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 55 от 12.03.2021 г., постановено по адм.дело № 485/2020 г. по описа на Административен съд - Сливен. ОСЪЖДА „Бълграска Хидростроителна Компания“ ООД, [ЕИК], гр. Сливен, ул. „Генерал Столипин“ № 1, ет. 1, ап. 4, да заплати на Агенция „Митници“, сумата от 1 525,75 /хиляда петстотин двадесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки/ лева, юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Свилена Проданова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Василка Шаламанова /п/ Таня Комсалова