Решение · № 11761/2021 · дело 9215/2021

18 ноември 2021 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Решение
Номер
11761
Година на номера
2021
Дело №
9215/2021

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 9215 / 2021 Следващ акт Следващ акт Решение: 11562 / 13.12.2022 РЕШЕНИЕ № 11761 София, 18.11.2021 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение , в съдебно заседание на осемнадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: СИБИЛА СИМЕОНОВА ДОБРОМИР АНДРЕЕВ при секретар Мариана Салджиева и с участието на прокурора Георги Христов изслуша докладваното от председателя НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ по адм. дело № 9215/2021 Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Пловдив, действащ лично и чрез пълномощника Карамфилова, директор на дирекция АФПД в РИОСВ – Пловдив и лице с юридическо образование, против решение № 623 от 23.07.2021 г. по административно дело № 1227/2020 г. на Административен съд - Пазарджик. С обжалвания съдебен акт е: 1) отменена като незаконосъобразна заповед № РД-244 от 12.10.2020 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Пловдив, с която е разпоредено спиране, считано от датата на връчване на заповедта, на дейността на „Централа за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез индиректно използване на биомаса с комбиниран цикъл с електрическа мощност 1487 kWh, топлинна мощност 900 kWh“, собственост на „Билд Инвест Сит“ ООД, находяща се в местност „Тънкия път“ в поземлен имот с идентификатор 73242.172.115 по кадастралната карта на с. Труд, общ. Марица, обл. Пловдив; 2) осъдена Регионална инспекция по околната среда и водите - Пловдив да заплати на „Билд Инвест Сит“ ООД, ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление гр. Пещера, ул. „Георги Кьосеиванов“ № 23, сумата от 1590 лева, представляваща сторените по делото разноски. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са аргументи за наличие на вътрешни противоречия в част от мотивите на решението, погрешно тълкуване и прилагане на основанията за законосъобразност на акта и неправилност на формираните от съда правни изводи. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на решение по съществото на спора, с което Върховният административен съд (ВАС) да отмени оспореното съдебно решение и да реши делото по същество, като отхвърли подадената жалба срещу акта и остави в сила процесната заповед. В съдебно заседание се представлява от юриста Карамфилова и юрисконсулт Садърски, които поддържат касационната жалба, представят писмени бележки и правят възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Претендират се направените деловодни разноски, изразяващи се в платена държавна такса за касационното обжалване и юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касация – „Билд Инвест Сит“ ООД, ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление гр. Пещера, ул. „Георги Кьосеиванов“ № 23, представлявано пълномощника адвокат Митева, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение като неоснователна и аргументира теза за правилност на атакувания с нея съдебен акт, като претендира и присъждане на сторените разноски, включително за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение, поради което предлага същото да бъде отменено и подадената от дружеството първоначална жалба срещу процесната заповед да се отхвърли като неоснователна. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора. „Билд Инвест Сит“ ООД е собственик на обект „Централа за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез индиректно използване на биомаса с комбиниран цикъл с електрическа мощност 1487 kW и топлинна мощност 900 kWh, находящ се в местност „Тънкия път“ в поземлен имот с идентификатор 73242.172.115 по кадастралната карта на с. Труд, община Марица, област Пловдив. Обектът е въведен в редовна експлоатация с разрешение № СТ-05-331/12.03.2015 г., издадено от ДНСК - София към МРРБ, след проведена държавна приемателна комисия, назначена със заповед № РД-19-204/27.02.2015 г. Съгласно констатациите на контролните органи на РИОСВ – Пловдив, отразени в мотивите на процесната заповед за налагане на ПАМ (принудителна административна мярка), при издаване на акта са взети предвид предхождащите го извършени проверки по постъпили в РИОСВ - Пловдив множество сигнали. При извършена проверка на 10.10.2019 г. на дружеството е дадено задължително предписание с КП № 8922/10.10.2019 г. на РИОСВ - Пловдив, а именно: „Да се поддържа в изправност покритието на перколатната вана с цел осигуряване на минимизиране и предотвратяване емитирането на миризми от нея“, със срок на изпълнение постоянен и отговорник за изпълнение - управителят на дружеството. Вмененото задължение на управителя на дружеството чрез постоянно поддържане на покритието на ваната в изправност се явява мярка за елиминиране на потенциално източници на миризми на площадката. По подаден на 05.06.2020 г. сигнал, свързан с оплакване от обгазяване на с. Труд от биогаз инсталация с „фекална миризма“ е извършена извънредна проверка от РИОСВ - Пловдив, отразена в констативен протокол № 0009544/05.06.2020 г. При проверката е установено, че наземният стоманобетонен резервоар или т. нар. „перколатна вана“ с вместимост около 100 куб. м., намираща се до смесител (хопер), се ползва в производствения процес на инсталацията, като половината от обема ѝ е запълнен. В перколатната вана са налични измивни води от площадката, сокове (остатъчна суспензия) от хопера, животинска торова маса и други течни материали. Върху ваната не с поставено покривното съоръжение и тя се ползва открита. Металната конструкция на ваната и виниловото покритие са демонтирани от наземния бетонов резервоар (вана) и не са в изправност. Съоръжението не е монтирано към перколатната вана, където трябва да изпълнява функцията, за която е предназначена. Съоръжението за покриване на ваната е негодно за употреба. Около ваната е констатирана миризма „характерна за производствената дейност“. В тази връзка на 05.06.2020 г. с кмета на с. Труд е направена проверка в района на биогаз инсталацията и с усетена миризма, характерна за производствения процес на централата. Резултатите от проверката са обективирани в констативен протокол № 0009665/05.06.2020 г. Във връзка с подаден сигнал на 02.07.2020 г. е извършена извънредна проверка, отразена в КП № 0009176 от експерти на РИОСВ - Пловдив, които при първоначален външен обход около обекта са установили, че част от ваната е открита. При обхода на района е усетена миризма, характерна за производствената дейност на обекта, с различен интензитет и сила, в зависимост от посоката на вятъра. Дадено с предписание да не се допуска разпространение на миризми извън границите на работната площадка с постоянен срок на изпълнение. По подаден на 05.08.2020 г. в РИОСВ - Пловдив сигнал, свързан с оплакване от обгазяване на с. Труд от биогаз инсталацията, е извършена незабавна съвместна проверка от експерти на РИОСВ - Пловдив и Областна администрация — Пловдив. При проверката е направено обследване на района с. Труд, общ. Марица, като е установена миризма, характерна за производствения процес в обект „Централа за производство на ел. енергия чрез индиректно използване на биомаса“. Установено е, че миризмата се разпространява на запад към населеното място и е усетена от всички присъстващи на проверката. На 15.09.2020 г. е извършена нова проверка, отразена в КП № 0009824/2020 г., по повод подадени множество сигнали в РИОСВ - Пловдив, свързани с неприятна миризма в с. Труд с посочен източник „Централа за производство на ел. енергия чрез индиректно използване на биомаса“. При проверката е установена силна специфична миризма от съхраняваната птича зор. Птичата тор се съхранявала на открито на площадката на централата. Миризмата се разпространява около централата и в с. Труд по главните улици. Същата е с различен интензитет и сила в зависимост от посоката на вятъра. При извършена проверка на 09.10.2020 г., отразена в КП № 0010079/09.10.2020 г., е извършен обход, с обследване на миризми по границите на площадката на „Централа за производство на ел. енергия чрез индиректно използване на биомаса“. Установено е, че част от наземния стоманобетонен резервоар или т. нар. „перколатна вана“ е покрита с метални капаци и винтово покритие, друга част от нея не е покрита. В перколатната вана е налично количество течност с кафяв цвят и интензивна миризма, която се усеща на площадката. В района на сепаратора, а именно площадката за събиране на твърда ферментационна фракция, е усетена миризма на торова маса, въпреки че същата е бетонирана и в момента на проверката е била измита и не е констатирано наличие на твърда ферментационна фракция. Резервоарът за съхранение на течната ферментационна фракция с вместимост около 4500 куб. м. работен обем е открит. Двата бокса за съхранение на биомаса (сорго, трегикале, царевичен силаж, трици и др. селскостопански култури) са открити, като в момента на проверката са били запълнени на около 50 % със суровина. Бункерът за зареждане на селскостопанската биомаса със система за надробяване и смесване между твърдо и течно вещество, наречен „хопер“, също е бил открит. В момента на проверката в хопера е имало налично количество биомаса, разстлана около него и по площадката. В района около когенератора е усетена интензивна миризма, наподобяваща сяросъдържащи съединения. Вземайки предвид гореизложените обстоятелства директорът на РИОСВ – Пловдив е издал процесната заповед № РД-244/12.10.2020 г., предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд, с която на основание чл. 33в, ал. 1 във вр. с чл. 33а, т. 2 и чл. 33б, ал. 1, т. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) е наложена принудителна административна мярка, с която е спряна, считано от датата на връчване на заповедта, дейността на централата за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез индиректно използване на биомаса с комбиниран цикъл с електрическа мощност 1487 kW и топлинна мощност 900 kWh, собственост на „Билд Инвест Сит“ ООД. За да уважи сезиралата го жалба на дружеството против заповедта на директора на РИОСВ – Пловдив, с подложеното на касация съдебно решение Административен съд - Пазарджик е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но при несъответствие с материалния закон и неговата цел. От една страна, първостепенният съд е приел, че по безспорен начин се установява, че в хода на дейността си по производство на ел. енергия от биомаса, централата в с. Труд отделя в атмосферата специфични миризми, като в съответствие със заключението по приетата експертиза е приел, че източник на неприятните миризми са самите суровини и начина на зареждане на централата с тях. Направен е извод, че при съхранението на суровини, дружеството очевидно не взема необходимите мерки за предотвратяване отделянето на миризми при разлагането им и, че обстоятелствата, послужили за основание за налагането на процесната ПАМ, са установени по категоричен начин. Същевременно първоинстанционният съд е преценил, че органът не е изложил конкретни мотиви за наличието на „непосредствена опасност“ по смисъла на чл. 33а, ал.1, т. 2 от ЗЧАВ и за „евентуалното“ значително увеличаване на риска, както и е налице неяснота по отношение на срока на наложената ПАМ, основание за материална незаконосъобразност на акта. На първо място, необходимо е да се посочи, че обжалваното съдебно решение съдържа вътрешнопротиворечиви изводи, като на страница 12 в абзац първи е направен извод, че заповедта е издадена при спазване административнопроизводствените правила, а в абзац четвърти на същата страница е изложено, че са допуснати процесуални нарушения. Изводът на страница 12 за спазването на изискването за форма и наличието на посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК фактически и правни основания е в колизия с приетата от решаващия съд цялостна липса, непълнота и неяснота на отделни части от мотивите на административния орган, за което на страници 15, 16 и 17 от първоинстанционното решение са изложени подробни аргументи. Настоящата касационна инстанция споделя и се солидаризира с извода на съда за доказаност на факта, че източник на отделяните в атмосферата специфични неприятни миризми е дейността на „Билд Инвест Сит“ ООД по производство на ел. енергия от биомаса в обекта, собственост на дружеството, находящ се в местността „Тънкия път“ в поземлен имот с идентификатор 73242.172.115 по кадастралната карта на с. Труд, обл. Пловдив. Този извод се подкрепя и от извършения от първоинстанционния съд подробен анализ на доказателствената съвкупност по делото, който детайлно е обсъдил както заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, така и показанията на разпитаните по делото свидетели Минков – кмет на [населено място], Марлакова - жител на [населено място] и председател на Инициативен комитет [населено място] и Христосков – шофьор във „Фаст логистик“. Съдът се е позовал на разпитите на първите двама свидетели и основателно е кредитирал техните показания, доколкото изнесените от тях факти и обстоятелства се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. В първоинстанционното производство е изготвена съдебно-техническа експертиза, а решаващият съдебен състав правилно е кредитирал заключението по нея. В тази насока съдът е изложил подробно аргументирани мотиви. Като неправилни се преценяват обаче формираните крайни изводи на съда за материална незаконосъобразност на акта и противоречието му с целта на закона. Съдът е приел, че в оспорения пред първата инстанция административен акт не е посочена конкретна нарушена нормативна разпоредба, което според съда затруднява защитата на дружеството. Основателно е инвокираното в касационната жалба възражение, че изрично в процесната заповед като едно от правните основания за издаването ѝ е посочена нормата на чл. 33а, т. 2 от ЗЧАВ (неправилно възприета от съда като чл. 33а, ал. 2), предвиждаща, че министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице прилага принудителни административни мерки в случаите на възникване на непосредствена опасност за замърсяване или увреждане на околната среда или за увреждане на здравето или имуществото на хората. Правилно касаторът е изтъкнал, че за разлика от т. 3, предвиждаща като основание за налагане на ПАМ извършването на нарушение на закона, правното основание по т. 2 предполага наличието на непосредствена опасност, а органът не е посочил, не твърди и не доказва наличие на някоя от хипотезите по т. 3. Нормата съдържа няколко различни хипотези, като фактите, установени по делото, съответстват на юридическите факти, визирани в хипотезата на възникване на непосредствена опасност за увреждане на здравето на хората. Съдът е приел, че органът не е обсъдил и доказал наличието на непосредствена опасност. Непосредствената опасност е фактическо състояние, предполагащо много висока степен на вероятност на настъпване на реални вредоносни последици, в случая за здравето на хората, обосноваващо прилагането на принудителна административна мярка като извънредно средство за защита. В заповедта са изложени като фактически основания за издаването ѝ констатациите от извършени проверки, при които наличието на неприятна миризма в обекта и в селото е безспорно установено. Същото се потвърждава от заключението по изготвената експертиза, разпитите на свидетели по делото и подадените до РИОСВ - Пловдив и Министерството на здравеопазването огромен брой сигнали от жители на с. Труд, гр. Нова Загора и с. Царевец и от областния управител на област Пловдив. В хода на производството пред първата инстанция е доказано и е прието от съда, че източникът на тази неприятна миризма е именно дейността на дружеството. Обстоятелството, че неприятните миризми произхождат от самите суровини, от начина на зареждане на централата с тях и съхраняването им не изключва законосъобразното налагане на мярката, доколкото същите са иманентно свързани с производствения процес. От съществено значение е обстоятелството, че в процесния случай е установено и доказано, че неприятната миризма излиза извън обекта (инсталацията) и пределите на производствената площадка и достига до множество жилищни сгради в селото. Действието на описаната специфична неприятна миризма е перманентно и персистиращо. За наличието на опасност за здравето на хората като мотиви на заповедта са послужили и обстоятелствата, обективирани в писмо с изх. № 97-685/08.10.2020 г. (вх. № М-494-1/09.10.2020 г. по деловодната система на РИОСВ) от министъра на здравеопазването (л. 70-71 от първоинстанционното дело), в което е отправено искане за предприемане на действия от министъра на МОСВ за спиране или ограничаване дейността на централата за производство на електроенергия. В писмото като основание за предприемане на мерки са посочени изводите, обективирани във възложеното от МЗ и изработено от Националния център по обществено здраве и анализи /НЦОЗА/ (лист 516 от първоинстанционното дело) становище, изготвено вследствие от проведено проучване на международни изследвания и научни публикации, както и становището на проф. д-р Миланова - национален консултант по психиатрия (лист 535 от първоинстанционното дело), и двете съдържащи изводи за отрицателното влияние на миризмите върху физиологичното, психофизично и психосоматичното състояние на човешкия организъм. В цитираното в съдебното решение писмо изх. № 26-00-644/15.03.2021 г. на зам. министъра на здравеопазването, адресирано до управителя на дружеството с копие до МОСВ и директорите на РИОСВ - Пловдив и РЗИ - Пловдив, също е посочено, че съгласно нарочно изискано становище на Националния център по обществено здраве и анализи експозицията на емисии с неприятни миризми, независимо от произхода им, е с потенциал да компрометира физическото и психическото здраве на хората, да създаде общ физичен и соматичен дискомфорт, да наруши социалната комуникация и качеството на живот на хората, живеещи в близост до източници на емисии. Посочено е и, че продължителното въздействие на неприятни миризми може да влоши общото психофизично състояние на индивида, да наруши работоспособността му или възможността му да почива и да се възстановява. Горепосочените обстоятелства доказват наличието на непосредствена опасност за здравето на хората. Правилно съдът не е възприел изложеното в подадената пред него жалба твърдение, че не съществува законова забрана за разпространението на миризми, като съдът е обсъдил чл. 58 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС). В горецитираното писмо изх. № 26-00-644/15.03.2021 г. на заместник-министъра на здравеопазването изрично е посочено, че съгласно нарочно изискано становище на Националния център по обществено здраве и анализи миризмите (одорантите), генерирани при третиране на отпадъци с код 02 01 06, които могат да провокират неприятна миризма, включват множество вещества с разнообразен химичен състав и различни прагове на мирис и сензорно дразнене, както и че не са въведени пределно допустими норми в действащото законодателство по отношение на всички от тях, но спрямо изброените в писмото има нормативно определени допустими концентрации в Приложение № 1 към Наредба № 14/23.09.1997 г. Обсъдена е и относимата разпоредба на чл. 58 от ЗООС. Като материално незаконосъобразни не се споделят и изводите на съда касателно тълкуването на чл. 33в, ал. 2 от ЗЧАВ и уредените в него срокове. Съгласно цитираната разпоредба със заповедта за прилагане на принудителните мерки се определя подходящ срок за изпълнението ѝ, а изречение второ предвижда, че принудителните административни мерки се прилагат до отстраняване на причините, довели до тяхното прилагане. Административен съд - Пазарджик е счел, че в атакуваната заповед не само липсва определен срок, но и самият срок е неопределяем, тъй като продължителността му е поставена от изготвянето на „писмено потвърждение“ от РИОСВ - Пловдив, че дружеството е предприело необходимите мерки за недопускане при никакви обстоятелства на миризми и газови емисии от процесите на съхранение на суровини и течна фракция от ферментационния продукт и след „потвърждение“ от министъра на здравеопазването, че липсва опасност за здравето на хората. Необходимо е да се посочи, че двете изречения регламентират два различни срока. Първият, към който е насочено изискването на законодателя, да бъде „подходящ“ срок за изпълнение на заповедта, т.е. за привеждане на поведението на адресата на наложената ПАМ в съответствие с нея, като бъдат предприети изискуемите действия/бездействия по прилагането. Относим към този срок е не цитираният в съдебното решение текст от процесната заповед, а съдържанието на предхождащия го в нея абзац. Действително, по отношение на него липсва конкретика, но това обстоятелство е релевантно за изпълнението на заповедта и не касае нейната законосъобразност. Срокът по изречение второ е срок за прилагане на ПАМ и е определен на законово ниво като „до отстраняване на причините, довели до тяхното прилагане“. Целта на разпоредбата е докато не бъдат взети достатъчни и ефективни мерки за опазване на въздуха, прилагането на мярката трябва да продължи. Дали такива са взети и достатъчността им, респ. необходимостта от прилагане на мярката, следва да бъдат установени от органа, приложил ПАМ. За разлика от други нормативни актове в случая не е фиксиран краен срок, в рамките на който може да бъде прилагана ПАМ, а същият е поставен в зависимост от предприетите от дружеството действия. За разлика от уредената в първото изречение хипотеза тук липсва нормативно изискване срокът да е посочен в заповедта, а дори такъв да бъде посочен, определянето на краен срок е невъзможно с оглед факта, че срокът се предпоставя от поведението на дружеството. Фундаменталното значение на защитата на общественото здраве, релевантно към конкретния случай, предполага необходимостта от изразяване на писмено становище от орган от системата на здравеопазването при прекратяване на прилагането на ПАМ. Действително, липсва законоустановено изискване за изразяване на становище от страна на министъра на здравеопазването за липса на опасност за здравето на хората, но фиксирането на такава предпоставка в заповедта не прави мярката неизпълняема и не обосновава незаконосъобразност на акта. Дали са налице условия за прекратяване прилагането на мярката, както и кога и как това ще бъде извършено, са обстоятелства извън предмета на настоящото производство. Неправилен е и формираният от съда извод за неспазване на целта на закона. Наложената принудителна административна мярка е с преустановителен и превантивен характер, като това изрично е посочено в акта – „с цел преустановяване увреждането на здравето на хората и предотвратяване на евентуалното значително увеличаване на риска за човешкото здраве“. Основна цел на закона за чистотата на атмосферния въздух е защитата на здравето на хората и тяхното потомство, която е легално изведена от законодателя в чл. 1 на закона. Целта на ПАМ в случая е да се преустанови увреждането на здравето на хората и да предотврати евентуално значително увеличаване на риска за човешкото здраве съответства на основни цели и принципи на екологичното право като предотвратяване и намаляване на риска за човешкото здраве и предимство на предотвратяването на замърсяване пред последващо отстраняване на вредите, причинени от него, които са спазени при постановяване на процесната заповед на директора на РИОСВ - Пловдив. При издаването на оспорената заповед не са допуснати процесуалноправни или материалноправни нарушения, обосноваващи отмяната й поради незаконосъобразност, а същата е съобразена и с целта на закона. Обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, като вместо него трябва да се постанови друго по същество, с което подадената първоначална жалба от дружеството срещу процесната заповед за налагане на ПАМ бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода на спора в полза на РИОСВ - Пловдив следва да се присъдят разноски в общ размер на 270 лв., включващи платена държавна такса за касационното обжалване в размер на 70 лв. и юрисконсултско възнаграждение за производството пред двете инстанции в общ размер на 200 лв. (по 100 лв. за всяка инстанция), съгласно чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, представлявал издалия акта административен орган. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение 1, предложение 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 623 от 23.07.2021 г., постановено по административно дело № 1227/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Билд Инвест Сит“ ООД, ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление гр. Пещера, ул. „Георги Кьосеиванов“ № 23, срещу заповед № РД-244 от 12.10.2020 г., издадена от директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите – Пловдив. ОСЪЖДА „Билд Инвест Сит“ ООД, ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление гр. Пещера, ул. „Георги Кьосеиванов“ № 23, да заплати на Регионалната инспекция по околната среда и водите - Пловдив сумата от 270 (двеста и седемдесет) лева разноски за съдебното производство. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Николай Гунчев секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Сибила Симеонова /п/ Добромир Андреев

Други данни

В регистъра от
17.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026