Решение · № 11857/2021 · дело 8359/2021

По дело 8359 / 2021 РЕШЕНИЕ № 11857 София, 22.11.2021 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение , в съдебно заседание на осми ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ВАЧЕВА СТАНИМИР ХРИСТОВ при секретар Боряна Георгиева и с участието на прокурора Емил Георгиев изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АНЧЕВА по адм. дело № 8359/2021 Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП), чрез процесуалния му представител Р. Георгиева – старши юрисконсулт при териториална дирекция на НАП – гр. Варна, срещу Решение № 1058 от 22.07.2021 г., постановено по адм. дело № 919/2021 г. по описа на Административен съд (АС) – Варна, с което по жалба на "Морска градина Варна" АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Варна, кв. "Морска градина", "Морско казино", е отменена негова Заповед № З-ЦУ-1228/14.04.2021 г., обективираща отказ от предоставянето на безвъзмездна финансова помощ (БФП) по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК) 2014 - 2020 г. по Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 "Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки", постановен в резултат на подадено заявление с рег. № BG16RFOP002-2.095-7126. По поддържаните оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, пред. 1-во АПК, се иска отмяната му и решаване на делото по същество, с отхвърляне на жалбата против оспорената заповед и присъждане на разноските за юрисконсултско възнаграждение, направени от Националната агенция за приходите в производствата пред двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Касаторът излага съображения, обосноваващи основна защитна теза за наличие на визираните в атакувания административен акт основания за постановяване на отказ от предоставяне на исканата БФП. С аргумент, че издадените от министъра на здравеопазването заповеди (№ РД-01-626/27.10.2020 г., № РД-01-655/13.11.2020 г., № РД-01-677/25.11.2020 г. и № РД-01-718/18.12.2020 г.) не ограничават извършването на икономическа дейност с КИД 68.20 "Даване под наем и експлоатация на собствени недвижими имоти", освен в хипотеза, когато същата се извършва при условията на т. 13 от Заповед № РД-01-718/18.12.2020 г. на министъра на здравеопазването, мотивира извод за несъответствие на кандидата по процесната процедура – "Морска градина" АД, гр. Варна, с условието, визирано в раздел 11.1., т. 4 "Критерии за допустимост на кандидатите" от Условия за кандидатстване и условия за изпълнение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 - 2020 г. Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 "Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки" (Условия за кандидатстване и изпълнение/Условията/УК). В тази връзка навежда довод, че от направената на място проверка, чиито резултати са обективирани в представения по делото и неоспорен откъм автентичност и съдържание документ, наименуван Протокол сер. АА № 0432646/08.02.2021 г. на органи от Главна дирекция (ГД) "Финансов контрол", Централно управление (ЦУ) на НАП, се установява безспорно, че обектът, за който дружеството е поискало предоставяне на БФП, не се намира в търговски център или търговски център тип МОЛ, а е ресторант, който към момента на посещението е бил затворен и в него не се е осъществявала дейност, поради което правомерно е отказана исканата БФП. Ответникът – "Морска градина Варна" АД, гр. Варна, представлявано от председателя на Съвета на директорите – П. Танев, оспорва подадената касационна жалба. С отричащи основателността й доводи моли обжалваното решение да се остави в сила. Не претендира разноски. Заключението на участвалия в производството представител на Върховната административна прокуратура е неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна с доказателствата по делото, прецени доводите на страните и съобрази обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебенв акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е и основателна. С атакувания съдебен акт е отменена Заповед № З-ЦУ-1228/14.04.2021 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, с която на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 18 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) и чл. 26б от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) (ЗМИДВИППП) е отказано предоставянето на БФП по ОПИК 2014 - 2020 г. по Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 "Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки", по заявление с рег. № BG16RFOP002-2.095-7126, поради установено несъответствие на кандидата "Морска градина" АД, гр. Варна с раздел 11.1., т. 4. от Условията за кандидатстване и изпълнение, като преписката е изпратена на компетентния административен орган за продължаване на административнопроизводствените действия, при съобразяване с дадените в мотивите на решението указания по прилагането на закона. За да отмени атакуваната заповед, съдът е установил от фактическа страна, че "Морска градина" АД е подало заявление с рег. № BG16RFOP002-2.095-7126 за кандидатстване по ОПИК 2014 - 2020 г. по Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 "Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки". В подадения формуляр за кандидатстване дружеството е посочило код на основна икономическа дейност 68.20 "Даване под наем и експлоатация на собствени недвижими имоти", а исканата БФП, предвид декларираните в т. 4 от формуляра данни, е свързана с обект, който представлява "търговска площ за ресторант в гр. Варна, "Морска градина". Във връзка с подаденото заявление е извършена проверка, чиито резултати са обективирани в Протокол сер. АА № 0432646/08.02.2021 г. на органи от ГД "Финансов контрол", ЦУ на НАП, при която е установено, че обектът представлява ресторант, който не се намира на територията на търговски център или търговски център тип МОЛ, не осъществява дейност и е затворен. Въз основа на тези констатации и след анализ на приложимата нормативна уредба РУО на ОПИК 2014 - 2020 г. е издал оспорения административен акт. С мотиви, че постановените от министъра на здравеопазването и цитирани в атакуваното волеизявление заповеди не се ограничават дейностите с КИД 68.20, когато обектът, предоставян под наем, не се намира в търговски център/търговски център тип МОЛ, и в този смисъл е приложимо правилото на т. 11, а не т. 13 от Заповед № РД-01-677/25.11.2020 г., е отказал исканата БФП поради несъответствие на кандидата с условието, предвидено в раздел 11.1., т. 4 УК. Отмяната на атакуваната заповед от съда е обоснована с извод за неспазване на правилата, установени в чл. 35, чл. 36 и чл. 27 АПК, за събиране на относимите и необходими доказателства и за изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства по случая. Съдът е стигнал до извод, че издателят на заповедта е възприел безкритично обективираните в съставения от контролните органи на НАП протокол от извършена проверка обстоятелства, като в противоречие с приложимите административнопроизводствени правила, не е събрал други доказателства за установяване съответствието с обективната истина на изложените в него факти. В тази връзка и доколкото не се установява да е изискано допълнително становище от кандидата относно евентуалното му несъответствие с процесното условие за допустимост, АС - Варна е извел заключение за допуснато нарушение на служебното начало в административния процес, препятстващо възможността за произнасяне на съда по същество, поради което е отменил оспорената заповед и на основание чл. 173, ал. 2 АПК е изпратил преписката със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е неправилно. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, и спазването на законоустановената форма, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Предвид застъпените пред касационната инстанция защитни тези, спорът е относно правната интерпретация на установените от първоинстанционния съд факти в контекста на осъщественото от административния орган властническо правомощие. Във връзка с възприетото от първоинстанционния съд основание за отмяната на атакуваната заповед, предметът на съдебен контрол пред настоящия състав на Върховния административен съд включва и спазването на административнопроизводствените правила при издаването й. Макар между страните да не съществува спор относно приложимата нормативна рамка, за прецизност на изложението следва да се посочи, че процесните обществени отношения са предмет на регулация не от общите разпоредби на Глава Трета ЗУСЕСИФ, а от утвърдените от изпълнителния директор на НАП въз основа на изричната законова делегация по чл. 26б, ал. 2 ЗМИДВИППП пакет документи, в т.ч. Условията за кандидатстване и изпълнение. Видно от преамбюлната част на последните, финансовата подкрепа по процесната процедура има за цел подпомагане на малки и средни предприятия, които са били засегнати от временните противоепидемични мерки, въведени на територията на Република България със заповеди № РД-01-626/27.10.2020 г., № РД-01-655/13.11.2020 г., № РД-01-677/25.11.2020 г. и № РД-01-718/18.12.2020 г., издадени от министъра на здравеопазването. Именно в тази връзка, в раздел 11.1.4. УК е въведено следното условие за допустимост на кандидатите, включващо два кумулативно предвидени елемента: 1) в резултат на описаните заповеди дейността на кандидата да е преустановена или ограничена и 2) основната или допълнителната икономическа дейност на съответното лице (съгласно данни за 2019 г.) да попада в един от изброените в Условията кодове/сектори съгласно Класификация на икономическите дейности (КИД – 2008 – Приложение № 3). За да заяви своето участие в процедурата по подбор, съответният икономически оператор следва да подаде заявление по образец, с попълване на съответните данни в него. Подборът съгласно т. 21 "Ред за подбор (административно съответствие и допустимост) на заявленията за подкрепа" се основава на принципа на финансиране, основано на нуждите – съответствие с основните предизвикателства на бизнеса/икономиката. Предвидено е за финансиране да се предлагат единствено заявленията, които съответстват на критериите за подбор (оценка на административното съответствие и допустимост), до изчерпване на финансовия ресурс по схемата. Съгласно заложеното в т. 22 "Критерии и методика за подбор на заявленията" правило, подборът на заявленията се извършва съгласно Критериите и методологията за подбор на заявленията, посочени в Приложение № 2 към Условията, като се проверяват четири групи обстоятелства, а именно: 1) дали заявлението за подкрепа се отнася за обявената схема за набиране на заявления; 2) дали са налице всички документи, представени и попълнени съгласно изискванията, посочени в т. 24; 3) въз основа на формуляра за кандидатстване и представените документи – дали е налице съответствие с критериите за подбор (административно съответствие и допустимост), посочени в настоящите Условия, както; и 4) дали кандидатите отговарят на изискванията за крайни ползватели. На стр. 28 УК е посочено, че НАП прави документална проверка на декларираните от кандидатите данни, като може да изиска допълнителна информация или разяснения от тях, както и да извърши съответните проверки. В случая кандидатът е подал проектно предложение, в което е посочил, че изпълнява икономическа дейност с код по КИД-2008 68.20 и наименование "Даване под наем и експлоатация на собствени недвижими имоти", както и че същият вид дейност се изпълнява в обекта, за който е поискана финансовата помощ. В т. 4 от формуляра за кандидатстване е дадена информация относно обекта, преустановил/ограничил дейност, за който се претендира помощта, като е записано следното: "Отдаване под наем на търговска площ за ресторант, гр. Варна, Морска Градина, Морско Казино, Даване под наем на експлоатация на собствени недвижими имоти 68,20". В хода на извършена от органи при НАП проверка на декларираните данни е установено, че обектът е затворен и не извършва дейност, като същият не се помещава в търговски център или търговски център тип МОЛ. Първоинстанционният съд е отменил атакувания административен акт с мотиви, че органът не е събрал необходимите доказателства, включително чрез предоставяне на възможност на страните в производството, и по-специално на кандидата в спорната процедура, да изложи становището си във връзка с местоположението на обекта, в следствие на което при неизяснени факти и обстоятелства относно характера му, е формулирал своето волеизявление в противоречие с производствените правила, установени в чл. 34 и чл. 34 АПК и принципа за служебното начало, визиран в чл. 9 АПК. Настоящият състав на Върховния административен съд не споделя този решаващ правен извод. По делото не е спорно, а и се установява от ангажираната пред първоинстанционния съд доказателствена съвкупност, в т.ч. удостоверение № 7603 от 14.09.2018 г., издадено от кмета на община Варна, че обектът, по отношение на който е заявено искането за предоставяне на БФП, представлява ресторант по смисъла на 124, ал. 1, т. 1, респ. чл. 124, ал. 2, т. 1 от Закона за туризма (ЗТ). Ресторантите, заедно със заведенията за бързо обслужване, питейните заведения, кафе-сладкарниците и баровете, са "заведения за хранене и развлечения" по смисъла на чл. 124, ал. 2 ЗТ. Същите безспорно са засегнати от издадените от министъра на здравеопазването Заповеди (№ РД-01-626/27.10.2020 г., № РД-01-655/13.11.2020 г., № РД-01-677/25.11.2020 г. и № РД-01-718/18.12.2020 г.). С т. 8 от първата Заповед (№ РД-01-626/27.10.2020 г.) се преустановяват посещенията в дискотеки, пиано-бар, нощен бар, нощни клубове и други подобни нощни заведения за развлечения на закрито, а с т. 9 се въвежда правилото във всички заведения за хранене и развлечения (ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе-сладкарници и барове, с изключение на тези по т. 8) да се осигури физическа дистанция от 1,5 м. между облегалките на най-близко разположените столове от две съседни маси, като не се допускат повече от 6 човека на една маса. Със Заповед № РД-01-655/13.11.2020 г. се въвежда мярка, според чието съдържание всички заведения за хранене и развлечения (ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе-сладкарници и барове, с изключение на тези по т. 9) могат да работят само в часовете между 06.00 и 23.30 часа, като през останалите часове на денонощието се допускат само доставки по домовете, а с т. 11 от Заповед № РД-01-677/25.11.2020 г. се преустановяват посещенията във всички заведения за хранене и развлечения по смисъла на чл. 124 ЗТ, като се допускат само доставки или взимане на храна за дома и офиса. Последно, цитираната заповед въвежда и забрана за посещение на търговските центрове (представляващи една или повече сгради, в които са разположени магазини, заведения и други търговски обекти) и търговските центрове тип МОЛ, с изключение на магазините за хранителни стоки, лечебните заведения, аптеките, дрогериите, оптиките, зоомагазините, банките, застрахователите, доставчиците на платежни услуги, офисите на телекомуникационните оператори и други доставчици на съобщителни услуги в тях. С т. 10 от Заповед № РД-01-718/18.12.2020 г. е създадена т. 11а, според чието предписание изключение от забраната по т. 11 се допуска само по отношение на ресторантите на територията на местата за настаняване, които могат да работят само за гости на съответното място за настаняване, при използване на 50% от капацитета им и при ограничено работно време в границите между 6.00 и 22.00 часа. Направено е и изменение на т. 13, като на края на изречението е добавено "и услуги по химическо чистене в тях". Следователно в периода на действието на посочените заповеди ресторантьорската дейност е претърпяла различни по своя характер и интензивност ограничения, наложени вследствие на въведените на територията на Република България временни противоепидемични мерки. Видно е, че в зависимост от местонахождението на самия ресторант тези ограничения са различни, т.к. ако същият се помещава в търговски център/търговски център тип МОЛ, с последните две заповеди, неговата дейност изцяло се преустановява. Обратно – ако се намира извън подобен тип обекти, дейността е единствено ограничена откъм посещения на външни лица, но не и по отношение на доставки и вземане на храна за дома и офиса. Именно тази разлика в режимите, установени със Заповед № РД-01-677/25.11.2020 г. (допълнена със Заповед № РД-01-718/18.12.2020 г.), предпоставя като релевантен за преценката на органа факт досежно качеството на "Морска градина" АД като засегнато от временните противоепидемични мерки лице именно местонахождението на обекта – ресторант, и по-специално квалификацията на сградата, в която се помещава, като "търговски център", "търговски център тип МОЛ" или друго. Този факт, противно на изложените от АС - Варна съображения, не е останал неизяснен в хода на развилото се пред изпълнителния директор на НАП административно производство. Изпълнителният директор в качеството си на административен орган по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на АПК (Доп. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) разполага с различни способи за събиране на доказателства и установяване на факти и обстоятелства, които счита за неизяснени и които по аргумент от чл. 34 и чл. 35 АПК биха препятствали законосъобразното упражняване на неговите властнически правомощия. Той не е ограничен в тази насока и в рамките на неговата оперативна самостоятелност е да прецени кой точно допустим от закона и подходящ метод за доказване на съответния факт ще избере. Ако избраният от него начин не е годен да докаже твърдения факт, то в хипотеза на евентуалното оспорване на обективиращия волята му акт, предвид разпределението на доказателствената тежест в съдебната фаза на процеса, твърдените от него факти ще останат недоказани, с произтичащите от това правни последици. С други думи и в контекста на подвигнатия правен спор, ако органът не съумее да установи истинността на твърденията си, че ресторантът не се намира в търговски център/търговски център тип МОЛ, с които именно е обосновал правните си изводи, било то поради негодност на доказателственото средство, било поради оборването му от насрещната страна в производството, съдът ще трябва да приеме съответните факти за неосъществили се по начина, по който органът твърди, а доколкото именно те са повлияли крайното му заключение за отказ от поисканата БФП – и да отмени атакуваното волеизявление. Подобна отмяна в посочената хипотеза обаче ще следва не поради припознатото от първоинстанционния съд нарушение на адмиинстративнопроизводствените правила, а поради неустановеност на фактическите констатации, съдържащи се в постановения акт. Има съществена разлика между тези две основания за отмяна. Първото би било налице, ако вменените в акта твърдения не бяха подкрепени с доказателства и несъбирането на такива е препятствало решаването на спора от съдебната инстанция, а второто – както вече беше посочено, ако за установяването на фактите са събрани доказателства, но от тях не следва извод за осъществяването им така, както се твърди. В случая за установяване на твърдението, счетено за неизяснено от първоинстанционния съд, органът се е позовал на протокола от извършената проверка и поради липсата на допълнителни съмнения относно истинността на констатациите от последната, не е пристъпил към събиране на други доказателства за установяване на този вече ясен за него факт. По тази причина, противно на съображенията, изложени от АС - Варна, развилото се по този начин административно производство не страда от порока, визиран в чл. 146, т. 3 АПК, обуславящ отмяната на атакуваната заповед, постановена в резултат от неговото провеждане. Вярно е, че за да формулира крайния си извод административният орган може да изиска становище и от участващите в производството пред него страни. Невъзползването от тази възможност при наличието на други предприети мерки за събиране на доказателства относно конкретния факт, не е порок, който обуславя отмяната на постановения акт. Нещо повече - подобна липса може да бъде успешно санирана с излагане на съответните аргументи в съдебната фаза на процеса. В случая обаче, нито е оспорена истинността на документа, обективиращ извършената проверка, нито е атакувано твърдението, че обектът не се помещава в търговски център/търговски център тип МОЛ. Точно обратното – както от съдържанието на първоинстанционната жалба, така и от отговора на касационната жалба на изпълнителния директор на НАП пред ВАС, е видно, че кандидатът (в качеството му на жалбоподател пред АС - Варна и ответник в настоящото производство) излага довод за приложимост на т. 11, относима към обектите по чл. 124 ЗТ извън търговски центрове и търговски центрове тип МОЛ, а не на т. 13 от Заповед № РД-01-677/25.11.2020 г, касаеща последните. Изложеното отрича припознатото от първостепенния съд нарушение на административнопроизводствените правила. Този извод обуславя необходимостта от разрешаването на основния спор, касаещ приложението на материалния закон от административния орган, по същество от касационната инстанция. Върховният административен съд намира, че фактът относно квалификацията на сградата, в която се намира процесният ресторант като такава, която е "търговски център"/"търговски център тип МОЛ", не само не е останал неизяснен, не само не се оспорва от страните, а и следва от възприетата в международен план дефиниция за "търговски център". Съгласно определението на Международната асоциация на търговските центрове (International Council of Shopping Centers) търговски център в Европа представлява група от търговски помещения в една или повече сгради, които са планирани, развити и управлявани като един имот, с един собственик и имат минимум 5 000 кв. м. брутна отдаваема площ (БОП) и собствен паркинг. Дефиницията е възприета и от Върховния касационен съд (ВКС) в определение № 82 от 24.01.2013 г. по ч.т.д. № 845/2012 г., Търговска колегия (ТК), I Търговско отделение (ТО) на ВКС. В представеното от жалбоподателя в първоинстанционното производство удостоверение е видно, че ресторантът се намира в Парк Приморски парк, в имот с идентификатор № 10135.1509.4, комплекс "МОРСКО КАЗИНО". Направена от настоящия състав на ВАС служебна справка в портала за електронни услуги, воден от Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) показва, че имотът с посочения идентификатор представлява сграда с функционално предназначение – сграда за обществено хранене, на три етажа, помещаващи девет самостоятелни обекта, със застроена площ от 1655 кв. м. Всеки обект, който разполага с по-малко от 5 000 кв.м., per argumentum a contrario от посочената дефиниция на Международната асоциация на търговските центрове, не представлява "търговски център". Следователно и обектът, в който се помещава процесният ресторант, не е търговски център, а логично не е и търговски център тип МОЛ. След като обектът не представлява нито търговски център, нито търговски център тип МОЛ, то приложимо спрямо процесния ресторант, намиращ се в него, както органът правилно е отчел, е правилото на т. 11, а не това на т. 13 от Заповед № РД-01-677/25.11.2020 г. Този извод предпоставя и преценката относно последния спорен по делото въпрос, а именно - дали т. 11 от цитираната заповед води до преустановяване или ограничаване на дейността по КИД 68.20 "Отдаване под наем и експлоатация на собствени недвижими имоти". Безспорно т. 11 ограничава ресторантьорската дейност в обектите, категоризирани като ресторанти по смисъла на ЗТ. Макар да са преустановени посещенията в тях обаче е допустимо както вземането на храна за вкъщи, така и доставките по домовете. За да се приготвят продуктите, които да бъдат взети от клиентите или доставени от заведението, логично е необходимо последното да работи, а това предполага и да се използва помещението, наето за тази цел. Именно по тази причина, макар действително да е ограничена дейността на ресторанта, чрез преустановяване на физическото консумиране на храната на място, е позволено нейното приготвяне и предоставяне за консумация на друго място извън обекта, а това безспорно изисква използване на помещението, в което се намира обектът. Така дейността по отдаване под наем на имот за осъществяване на ресторантьорска дейност не е засегната от въведените противоепидемични мерки, т.к. независимо, че последната е претърпяла известни ограничения, не е преустановено упражняването на част от нея, а това изисква използване на помещението така, както и ако липсваха ограниченията, наложени по отношение на физическите посещения. Изложеното обуславя правилност на извода на изпълнителния директор на НАП за неотносимост на ограниченията, наложени със Заповеди № РД-01-626/27.10.2020 г., № РД-01-655/13.11.2020 г., № РД-01-677/25.11.2020 г. и № РД-01-718/18.12.2020 г., към дейността по отдаване под наем на обекти, дори последните да са със статут на заведения за хранене по ЗТ. Условията и правилата, по които се развива производството по подбор на проектни предложения са строго формални и подлежат на стриктно спазване от страните в административното правоотношение, за да се постигне целената бързина и навременност на предоставяната финансова помощ, от една страна, а от друга – доколкото се касае за състезателна процедура, да се гарантира точно приложение на принципите на равно третиране и свободна конкуренция. Всяко отклонение от въведените задължителни изисквания поражда предвидените в закона неблагоприятни за кандидата правни последици. Несъответстващият на условието по т. 11.1.4 УК кандидат предпоставя отрицателно по резултата си волеизявление на изпълнителния директор на НАП по заявеното с проектното предложение искане за предоставяне на финансова подкрепа. Изложеното мотивира заключение за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. Достигайки до обратния извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а делото – решено по същество от касационната инстанция, като се отхвърли оспорването на отказа за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Крайният изход на спора в касационната му фаза обуславя право на разноски за процесуална защита в полза на издателя на акта. Своевременно заявените и дължими на Национална агенция за приходите разноски са на стойност 200,00 (двеста) лева, за която сума "Морска градина Варна" АД, гр. Варна, следва да бъде осъдено да заплати. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ Решение № 1058 от 22.07.2021 г., постановено по адм. дело № 919/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Морска градина Варна" АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Варна, кв. "Морска градина", "Морско казино", срещу Заповед № З-ЦУ-1228/14.04.2021 г., с която е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 - 2020 г. по Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 "Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки", по заявление с рег. № BG16RFOP002-2.095-7126. ОСЪЖДА "Морска градина Варна" АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Варна, кв. "Морска градина", "Морско казино", да заплати на Национална агенция за приходите, със седалище гр. София, бул. "Княз Дондуков" № 52, сумата от 200,00 (двеста) лева, представляваща разноски по делото. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ваня Анчева секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Таня Вачева /п/ Станимир Христов