Решение · № 12069/2021 · дело 5251/2021

По дело 5251 / 2021 РЕШЕНИЕ № 12069 София, 25.11.2021 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение , в съдебно заседание на втори ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛА ПАВЛОВА ПОЛИНА ЯКИМОВА при секретар Благовеста Първанова и с участието на прокурора Никола Невенчин изслуша докладваното от председателя СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА по адм. дело № 5251/2021 Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на „Синхрон Инвест“ ЕООД – гр. София чрез процесуалните си представители адв. Д. Балкански и адв. И. Симеонов срещу решение № 1911/24.03.2021 г., постановено по адм. дело № 10432/2019 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-22221018004704-091-001/13.05.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София в частта, която е потвърдена с решение № 1308/29.07.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. София при ЦУ на НАП за установени задължения по ЗДДС – отказано право на данъчен кредит по доставки от „Айомед“ ЕООД и „Ваноса“ ЕООД и доначислен ДДС по фактури, издадени от „Синхрон Инвест“ ЕООД. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. С касационната жалба се прави и възражение за нищожност на ревизионния акт, като издаден от некомпетентни органи. В тази връзка се сочи от касатора, че липсва произнасяне от изпълнителния директор на НАП или определен от него заместник по чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК, поради което ответникът не е провел пълно и главно доказване за наличие на валидно издаден по установения за това ред акт на директора на ТД на НАП – гр. София, с който М. Колева – началник сектор „Ревизии“ в отдел „Ревизии“ към дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – гр. София, е определена да издава заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл. 112, ал. 2, т.1 ДОПК и чл. 11, ал. 1, т. 4 във връзка с ал. 3 ЗНАП преди да издаде ЗВР № Р-22221018004704-020-001/13.08.2018 г., както и следващата я заповед за нейното изменение – ЗИЗВР № Р-22221018004704-020-002/20.11.2018 г. и РА № Р-2222101804704-091.001/13.05.2019 г. Относно представените в съдебно заседание по искане на жалбоподателя на доказателства за компетентност на издателите на ревизионния акт са представени заповеди за преназначаване на М. Колева, В. Петрова и М. Нинова, като в тази връзка оплакването на касатора е, че те са издадени от директора на ТД на НАП – гр. София на основание чл. 82, ал. 3 ЗДСл, като се твърди, че са нищожни, като издадени от некомпетентен орган (относно заповедите за М. Колева и В. Петрова). Касационният жалбоподател за да обоснове нищожността на ревизионния акт се позовава на чл. 13, ал.1 ЗНАП, според който изпълнителният директор е орган по назначаване на държавните служители в агенцията и работодател на служителите по трудово правоотношение в централното управление. Като държавни служители М. Колева и В. Петрова според касационния жалбоподател тяхното преназначаване, е в правомощието на изпълнителния директор или ако същият възложи тази функция на ръководителите на териториалните звена или на териториалните поделения, създадени с нормативен акт на основание чл. 6, ал. 3 ЗДСл, но се твърди, че по делото липсват данни и не са ангажирани доказателства, че изпълнителният директор на НАП на основание чл. 10, ал.1, т.1 ЗНАП и чл. 6, ал. 2 и 3 ЗДСл е оправомощил друг орган да преназначава служителите от териториалната дирекция. При липса на доказателства, че органът по назначаването надлежно е оправомощил директора на ТД на НАП – гр. София да издаде заповеди за преназначаване на посочените лица, касационният жалбоподател твърди, че ревизионният акт е издаден от некомпетентни органи и е нищожен. Сочи в тази връзка, че тежестта за доказване в случая е на ответника по касация и съдът е следвало да я обяви нищожността на ревизионния акт. Относно преценката на съда за съответствие на процесния ревизионен акт с изискванията на материалния закон, в касационната жалба се излагат оплаквания, свързани с посочените отменителни основания относно непризнатото право на данъчен кредит по доставките от „Айомед“ ЕООД и „Ваноса“ ЕООД. Относно енергийните напитки, заприходени по сметка 3022 „Спомагателни материали“, касационният жалбоподател изразява становище, че те представляват рекламен бонус при следваща продажба от ревизираното лице при продажбата на спиртни напитки – водка „Атлантик“ и червен ром „Атлантик“ съобразно продадените количества. Освен за неправилно прилагане на материалния закон в тази част, в касационната жалба се обосновават и оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и за необоснованост. Касационният жалбоподател счита, че съдът не е изпълнил задължението си да извърши преценка и анализ на представените по делото писмени доказателства, въз основа на които да формира фактически изводи. Твърди се, че за да постанови решението си, съдът не се е запознал със съдържанието на ревизионния доклад. Относно договорките между „Синхрон Инвест“ ЕООД като купувач и „Уърлд Уайнс“ ООД – продавач за всяка година какви конкретни количества грозде са договаряли, както и, че са се съгласили разходите, направени от купувача по отглеждане и поддържане на лозовите масиви, ще се приспадат от цената на гроздето.Сочи се също, че съдът ако се беше запознал с ревизионния доклад щеше да установи, че изпълнението на посочените договорки е констатирано подробно в същия и, че това не е спорно. Съдът според касатора не е обсъдил и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, в което е изразено категорично становище за реално извършени доставки. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, са изложени в касационната жалба, която в съдебно заседание се поддържа от адв. Д. Балкански и адв. И. Симеонов и се иска отмяна на обжалваното решение и прогласяване нищожността на ревизионния акт, а в случай че касационната инстанция приеме, че ревизионният акт е валидно издаден, да се произнесе по същество, като отмени решението и отмени и ревизионния акт. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Василева, я оспорва и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по същество настоящият съдебен състав на касационната инстанция установи следното: За да отхвърли оспорването на „Синхрон Инвест“ ЕООД срещу цитирания по-горе ревизионен акт първоинстанционният съд е приел, че същият е валидно издаден от компетентни органи в кръга на техните правомощия. В тази връзка съдът е приел, че ревизията е възложена съгласно ЗВР № Р-22221018004704-020-001/13.08.2018 г. и следващата я заповед за нейното изменение ЗВР № Р-22221018004704-020-002/20.11.2018 г., издадени от М. Колева, поради което издаденият ревизионен акт е валиден. Според съда ревизионният акт е и законосъобразен предвид установените с него задължения за ДДС – отказано право на приспадане на данъчен кредит и допълнително начислен ДДС за данъчни периоди през 2015 г., 2016 г. и 2017 г. За правото на данъчен кредит съдът е изложил мотиви, че не е установена от ревизираното дружество реалността на доставките от „Айомед“ ЕООД – „беритба на грозде“ и „наем на шарапани“ и от „Ваноса“ ЕООД – „изкореняване на лозови масиви“. Относно доначисления с ревизионния акт ДДС, съдът е приел за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че за енергийните напитки не се дължи ДДС, тъй като те са търговска отстъпка по смисъл на чл. 26, ал. 5, т. 1 ЗДДС във връзка с чл. 18, ал.1 ППЗДДС. Според съда процесните енергийни напитки не представляват рекламен бонус при следваща продажба от ревизираното лице на спиртни напитки – водка „Атлантик“ и червен ром „Атлантик“, каквито са аргументите на ревизираното дружество. Обжалваното решение е неправилно постановено. В касационната жалба се прави оплакване, че обжалваното решение е неправилно, тъй като ревизионният акт, издаден на „Синхрон Инвест“ ЕООД е нищожен, като издаден от некомпетентни приходни органи. В първоинстанционното решение е посочено, че ревизионният акт е валидно издаден, като ревизионното производство е започнало със ЗВР № Р-22221018004704-020-001/13.08.2018 г., изменена със ЗВР № Р-22221018004704-020-002/20.11.2018 г. и двете издадени от М. Колева в качеството й на началник сектор „Ревизии“ в отдел „Ревизии“ към дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – гр. София. По делото се установява, че в първоинстанционното производство жалбоподателят е поискал от съда да задължи ответника да представи заповедите за преназначаване на М. Колева, В. Петрова и М. Нинова. Такива са представени в съдебното заседание на 30.09.2021 г. – заповед № 984.1/30.10.2012 г. за преназначаване на М. Колева; заповед № 2259/29.03.2018 г. за преназначаването на В. Петрова и заповед № 680.1/13.10.2011 г. за преназначаване на М. Нинова. Тези заповеди въобще не са обсъждани от първоинстанционния съд. От тях се установява, че преназначаването е извършено на основание чл. 82, ал. 3 ЗДСл, като заповедите са подписани от директора на ТД на НАП - гр. София. Основателно е оплакването в касационната жалба, че съгласно цитираната в заповедите за преназначаване разпоредба на чл. 82, ал. 3 ЗДСл, то е следвало да се извърши от органа по назначаване. Това се установява и от разпоредбата на чл. 82, ал. 2 ЗДСл, според която по предложение на непосредствения ръководител и след преценка на органа по назначаването на по-висока експертна длъжност може да бъде преназначен държавен служител и без да са налице условията за минимален ранг или професионален опит. В тази връзка обосновано касаторът сочи и нарушение на разпоредбата на чл. 13, ал.1 ЗНАП, като такъв орган по назначаване на държавните служители в НАП е нейния изпълнителен директор. В случая преназначаването на посочените по-горе лица, които безспорно са държавни служители и това изрично е вписано в цитираните по-горе заповеди не е извършено от изпълнителния директор на НАП, нито има данни по делото, че последният е възложил това си правомощие на директора на ТД на НАП – гр. София. Не се установява по делото първостепенният съд да е изяснил това обстоятелство, като не е указал на ответника да представи всички доказателства за валидността на ревизионния акт, вкл. и доказателства за оправомощаване от изпълнителния директор на друг орган от НАП да преназначава държавни служители, каквото би следвало да е налице по отношение на възложителя на ревизията и органите, които са я извършили, респ. издателите на ревизионния акт. Няма пречка възражението за нищожност на ревизионния акт за първи път да се направи в касационното производство, какъвто е настоящия случай. Първоинстанционният съд е следвало да изиска от ответника доказателства за делегиране по реда на чл. 6, ал. 2 ЗДСл във връзка с чл. 10, ал.1, т.1 ЗНАП, за да може да извърши цялостна преценка за валидността на оспорения ревизионен акт. Предвид чл. 168, ал. 2 АПК, която разпорежда, че съдът обявява нищожността на акта и в случаите, когато липсва такова искане, поради което задължение на решаващия съд е било да извърши обстойна преценка за валидността на ревизионния акт чрез събиране на релевантните за това доказателства, да се произнесе по валидността му и ако такава се установи, едва след това следва да се произнесе и по съществото на материалноправния спор между страните по делото. Във връзка с последното в обжалваното решение не са обсъди договореностите между „Синхрон Инвест“ ЕООД и „Уърлд Уайнс“ ООД предвид установените обстоятелства в ревизионния доклад. Основателно в касационната жалба се прави оплакване, че първостепенният съд не е обсъдил съдебно – счетоводната експертиза. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението като неправилно следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т.1 АПК следва да бъде върнато на Административен съд, София-град за ново разглеждане от друг съдебен състав при изпълнение указанията, дадени в настоящето решение. Предвид, че делото се връща за ново разглеждане с решението си касационната инстанция не се произнася по разноските, претендирани от страните по делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ изцяло решение № 1911/24.03.2021 г., постановено по адм. дело № 10432/2019 г. по описа на Административен съд, София-град и ВРЪЩА делото на Административен съд, София – град за ново разглеждане от друг съдебен състав и при изпълнение указанията, дадени с настоящето решение. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Светлозара Анчева секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Весела Павлова /п/ Полина Якимова