Определение · № 12094/2021 · дело 10699/2021

25 ноември 2021 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Определение
Номер
12094
Година на номера
2021
Дело №
10699/2021

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 10699 / 2021 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 12094 София, 25.11.2021 Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОРИСОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА МОТОВА СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ по адм. дело № 10699/2021 Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 във връзка с чл. 132, ал. 2, т.6 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по частна жалба на „Медицински център Афродита“ ООД, гр. София, подадена чрез адв. Христов от Адвокатска колегия - София, против определение № 791 от 02.08.2021 г., постановено по адм. д. № 222/2021 г. по описа на Административен съд - София област. По пространно изложени съображения за незаконосъобразност на атакуваното определение се претендира неговата отмяна и връщане на делото за произнасяне по съществото на спора. Ответникът – „Университетска специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология Селена“ ЕООД /УСБАЛАГ „Селена“ ООД/, чрез процесуалния си представител адв. Йотов от Адвокатска колегия – София с постъпилия отговор по частната жалба взема становище по нея, която счита за неоснователна и като такава моли съда да я остави без уважение. Върховният административен съд, четвърто отделение в настоящия си състав на четвърто отделение, намира жалбата за допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд София – област е образувано по жалба на „Медицински център Афродита“ ООД, гр. София срещу решение №115 от 04.02.2021 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № КЗК/820/2020 г., което е образувано във връзка с влязлото в сила решение №10453/29.07.2020 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. д. №12795/2019 год. с което е отменено решение №1006/22.07.2019 год., постановено по адм. №639/2019 год. на Административен съд София – област и решение №377/28.03.2019 г. на Комисията за защита на конкуренцията и установява, че е извършено нарушение по чл. 37а, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията от страна на „Университетска специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология Селена“ ЕООД. С решението си Върховния административен съд е върнал преписката на Комисията за защита на конкуренцията за налагане на санкция на УСБАЛАГ „Селена“ ООД в съответствие с чл. 98, ал.1, т. 1 и чл. 100, ал. 2 от Закона за защита на конкуренцията. С обжалваното определение съдът е приел, че липсва правен интерес на настоящия частен жалбоподател от оспорването на решение №115 от 04.02.2021 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № КЗК/820/2020 г.и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, производството по делото е прекратено. На първо място, настоящия състав на Върховния административен съд следва да се произнесе по постъпилото на 11.11.2021 год. искане от УСБАЛАГ „Селена“ ООД за отвод на основание чл. 22, ал.1, т. 5 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, на съдия Светослав Славов – докладчик по настоящото дело, с оглед участието му като докладчик по адм. дело №12795/2019 год. на Върховния административен съд. Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на ответната страна по частната жалба и обстоятелствата, на които се позовава, намира, че не са налице основания за отвеждане от участие в разглеждането на адм. дело № 10699/2021 г. на Върховния административен съд, по следните съображения: Основанията за отвод на съдия от участие в разглеждане на делото са уредени в чл. 22, ал. 1, т. 1 - 6 ГПК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 144 АПК. По отношение на съдиите от настоящия съдебен състав не са налице основанията по чл. 22, ал. 1, т. 1 - 5 ГПК, в които са предвидени хипотезите на участие на съдиите в друго качество по същия съдебен спор или е в роднински връзки с някоя от страните или неин представител по делото. В чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК е предвидено, че не може да участва като съдия по делото лице, което е взело участие при решаване на делото в друга инстанция или е било свидетел или вещо лице по делото. На първо място следва да се отбележи, че предмет на настоящото производство е обжалването на „Медицински център Афродита“ ООД на определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. В случая не са налице обективно съществуващи обстоятелства от категорията по чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК. Преценено от този аспект, обжалваното определение не попада сред цитираната по-горе хипотеза сочена от ответната страна в настоящото производство като основание за отвод, а именно, а именно участието на съдиите в произнасянето по спора по адм. д. №12795/2019 год. на Върховния административен съд. Предвид изложеното, съдът намира, че направеното от УСБАЛАГ „Селена“ ООД искане за отвод на съдия Светослав Славов е неоснователно и следва да се остави без уважение. Поради това, че съдия Мариника Чернева и съдия Тодор Петков не участват в този съдебен състав, съдът не дължи произнасяне по искането на ответника по частната жалба за отвода им. При извършената служебна проверка на атакуваното определение по реда на чл. 236 във вр. с чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение приема за установено следното: Жалбата пред административния съд е допустима като подадена в срок и от лице, което има правен интерес от обжалване на решението на КЗК в частта му за наложената санкция на дружеството, за което е прието от органа, че допуснато нарушение по чл.37а ал.1 от Закона за защита на конкуренцията и след процедури по обжалване и постановено самостоятелно решение №115 от 4.2.2021г. по преписка №КЗК-820/2020г. за налагане на санкция в размер на 2576 лв. Настоящият състав преценява, че решението на КЗК за санкция по чл.100 от ЗЗК подлежи на обжалване на специално законово основание от лице, което има правен интерес. Законът за защита на конкуренцията, въз основа на европейските Регламенти за защита на конкуренцията, при интензитет на пазарните отношения, урежда по-особени процедури за контрол – административен и съдебен, върху действията на отделните предприятия и пазарния тип конкуренция. Изцяло не могат да бъдат споделени кратките мотиви на наложилата се, макар и частична съдебна практика, позоваваща се на общите правила за наличие на правен интерес по разпоредбите на АПК. Общите доводи, „че само установяване на нарушението от КЗК от страна на конкурентното дружество“ било достатъчно да бъде удовлетворен молителя, не могат да бъдат приложени към производството по Закона за защита на конкуренцията. Уреждането на конкуренцията като съществуваща политика е от ключово значение за съществуването и функционирането на пазарната икономика. Основава се на система от правила, предназначени да предотвратят всяко ограничаване на конкуренцията, както и тя да бъде насърчена, за да се осигури свобода на пазара. В тази връзка няма как да бъде приравнено лицето, което защитава правата си, за които твърди, че са нарушени и уведомява КЗК като национален орган по конкуренцията за определено поведение, което представлява нарушение по смисъла на конкурентните правила. Това лице не е обикновен сигнализатор, а лично засегнато лице от антиконкурентно поведение. Именно въз основа на неговите твърдения административният орган прави едно производство по цялостно проучване по чл.43 и сл. от ЗЗК, събиране на доказателства и т.н. Следователно изцяло в интерес на молителя е не само да установи наличие на едно нарушение, но и да иска възможно най-висока санкция за нарушителя-конкурент. Именно заради това в Закона за защита на конкуренцията са предвиден особен ред за налагане на имуществени санкции и глоби – чл.99 и сл. от ЗЗК, както и уредба, макар и не изчерпателна, за преценките, които следва да направи административния орган. Няма законово понятие на „имуществените санкции и глоби“ по Закона за защита на конкуренцията. В т.6 от §1 на ЗЗК е посочено само за „Периодична имуществена санкция“, която е парична санкция, определена като конкретна сума, която се налага за всеки ден на предприятие, за да бъде принудено то да преустанови нарушение на закона или да изпълни конкретно действие, постановено от комисията въз основа на правомощията й по този закон. Следователно функцията на санкции и глоби трябва да се изведе като конкретна явна цел – да бъде преустановено констатираното от органа /или съда/ нарушение и да се отговаря за едно такова поведение на нарушителя, тъй като то / поведението/ винаги рефлектира в правната и икономическата сфера на конкретна. И именно преценката на органа за размера на санкцията, който се определя въз основа на множество критерии и пълно обследване на поведението на вече установения нарушител, няма как да не бъде предмет на съдебен контрол. Дори да се приеме, че съда не може да определя размер на санкция или глоба, то той има законово определено задължение да прецени всички критерии, приложени от органа, за определяне на точно този размер санкция към минимум или максимум. И ако за максимума може да не е доволно санкционираното лице и да обжалва пред съд, то за определения минимум или дори под него, според наложилата се практика, не може да има никакъв контрол, тъй като освен молителя, не съществува в производството друга засегната страна. Тази възприета позиция нарушава равнопоставеността на страните в едно такова производство по отношение на доказване на твърденията си и отрича правото на засегнатата страна да защити правния си статус, въз основата на икономически неизгодното, нарушаващо закона поведение на другото дружество. След като ЗЗК е предвиден като изключение от общия принцип в тази насока – налагат се имуществени санкции и на юридически лица, без да е необходимо доказване на вина /с оглед извършеното административно нарушение/, то и преценките относно тях не могат да бъдат подчинени на общите правила. Тези санкции подлежат на съдебен контрол - неотменимо и задължително условие за контрол върху действия на администрацията. Следва да бъде отбелязано и друго – не можем от една страна да признаем правния интерес на лицето, подало молба или сигнал в производство по ЗЗК, от установяване на нарушение и неговото прекратяване и да му отречем такъв за съдебен контрол върху преценката на наложената санкция. Поради което настоящия състав счита, че определението на първата инстанция е неправилно и следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения и на основание чл. 235 и чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ определение № 791 от 02.08.2021 г., постановено по адм. дело № 222/2021 г. на Административен съд - София област с което на основание чл. 159, т. 4 от АПК е оставена без разглеждане жалбата на „Медицински център Афродита“ ООД, гр. София срещу решение №115 от 04.02.2021 год. на Комисията за зашита на конкуренцията постановено по преписка №КЗК/820/2020 г. и производството по делото е прекратено. ВРЪЩА делото на същия съд с указание за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Румяна Борисова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Любомира Мотова /п/ Светослав Славов

Други данни

В регистъра от
17.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026