Решение · № 12209/2021 · дело 4282/2021
Акт
- Вид
- Решение
- Номер
- 12209
- Година на номера
- 2021
- Дело №
- 4282/2021
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 4282 / 2021 РЕШЕНИЕ № 12209 София, 29.11.2021 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение , в съдебно заседание на втори ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛА ПАВЛОВА ПОЛИНА ЯКИМОВА при секретар Благовеста Първанова и с участието на прокурора Никола Невенчин изслуша докладваното от съдията ВЕСЕЛА ПАВЛОВА по адм. дело № 4282/2021 Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 ДОПК вр. чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/– гр. София при ЦУ на НАП, срещу решение № 746 от 10.02.2021 г. по адм. дело № 6280/2019 г. по описа на Административен съд, София град /АССГ/, трето отделение, 62 състав, в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-22220218001761-091-001 от 13.12.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София в частта, потвърдена с решение № 554 от 01.04.2019 г. на директора на дирекция "ОДОП" – гр. София на определените спрямо "Елен Инвест" ЕООД задължения по ЗДДС в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Карс – Транс БГ" ЕООД и "КБ Трейд импорт - експорт" ЕООД за данъчни периоди м. 09.2015г., м. 10.2015г. и м. 11.2015г. в общ размер на 25 538,71 лева, от които 19 500 лева главница и 6 038,35 лева лихви за забава. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната част, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва извода на съда за незаконосъобразност на процесния РА, в частта му относно отказания на "Елин Инвест" ЕООД данъчен кредит по фактури, издадени от "Карс – Транс БГ" ЕООД и "КБ Трейд импорт - експорт" ЕООД. Твърди се, че от събраните по делото доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност не се установяват по категоричен начин елементите от фактическия състав на фактурираните доставки на услуги. По доставките от „КБ Трейд импорт – експорт“ ЕООД в касационната жалба е посочено, че са представени само процесната фактура, извлечения от счетоводни сметки и договор за наем на активите. Поддържа се, че не е доказана както кадровата, така и техническата обезпеченост на доставчика да изпълни процесните доставки, като липсват доказателства относно собствеността на наетите активи и завеждането им в счетоводните регистри на доставчика, както и за използването им в изграждането на обект „Оранжерия Пловдив“. Изложени са съображения, че наличието на договор не е достатъчно да обоснове извод за реалното му изпълнение, както и че липсата на оспорване на същия няма връзка с доказване на изпълнението му. Относно фактурираните услуги от „Карс - Транс БГ“ ЕООД касаторът сочи, че са ангажирани договор и приемо-предавателни протоколи. Изложени са доводи, че съдът изцяло е игнорирал констатациите на приходните органи относно видимото несъответствие и противоречие в представените доказателства. Конкретно сочи, че съгласно представения договор от 02.10.2015г. изпълнението на възложените СМР следва да се извърши от ревизираното лице и в случая „Карс Транс БГ“ ЕООД се легитимира, като възложител, а не като доставчик. Счита, че сочените във фактурите доставчици не са реални изпълнители на процесните доставки, което предполага, че получателят е знаел, че упражнява неправомерно данъчен кредит. Иска отмяната на решението и постановяване на друго с отхвърляне на жалбата на дружеството срещу процесния РА в отменената му част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответната страна – "Елен Инвест" ЕООД, чрез адв. Симеонов, оспорва касационната жалба в проведено открито съдебно заседание на 02.11.2021г. и изразява становище за правилност на решението в обжалваната част. Заявява, че не прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е РА № Р-22220218001761-091-001 от 13.12.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София в частта, потвърдена с решение № 554 от 01.04.2019 г. на директора на дирекция "ОДОП" – гр. София относно установените спрямо „Елен Инвест“ ЕООД задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 09.2015г., м. 10.2015г., м. 11.2015г. в резултат на непризнато право на данъчен кредит по фактури издадени от доставчиците „Кар – Транс БГ“ ЕООД и „КБ Трейд импорт – експорт“ ЕООД с предмет услуги – „изготвяне на ТП, част архитектура О и В и конструктивна оранжерия АУ Пловдив, нулев цикъл на оранжерия АУ Пловдив, изкопни дейности, кофражи, армиране, изливане бетон, изработване на метални конструкции и отдаване под наем на съоръжения“ на основание чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 9 от ЗДДС, както и за данъчни периоди м. 02.2016г., м. 04.2016г., м. 06.2016г., м. 09.2016г. и м. 10.2016г. в резултат на непризнато право на данъчен кредит по фактури издадени от доставчиците „ЗГП“ ООД, „Иваил – И“ ООД, „Топливо – 2“ ЕООД, „Тисенкруп – Юпитер Стомана“ ООД и „РУА България“ ЕООД. С първоинстанционното решение съдът е отменил РА в частта, потвърдена с решение № 554 от 01.04.2019 г. на директора на дирекция "ОДОП" – гр. София относно определените спрямо "Елен Инвест" ЕООД задължения по ЗДДС в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Карс – Транс БГ" ЕООД и "КБ Трейд импорт - експорт" ЕООД за данъчни периоди м. 09.2015г., м. 10.2015г. и м. 11.2015г. в общ размер на 25 538,71 лева, от които 19 500 лева главница и 6 038,35 лева лихви за забава, като е отхвърлил жалбата на дружеството в останалата част. Срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част не е депозирана касационна жалба и в тази част решението е влязло в сила, предвид което не е предмет на настоящия спор. За да постанови решението в обжалваната му част, административният съд е описал подробно предприетите от приходните органи в хода на ревизията процесуални действия и е приел за установено от фактическа страна следното: През процесните периоди основната дейност на ревизираното лице е проектиране и изграждане на оранжерии холандски тип, съгласно сключени договори, както и работи като подизпълнител по посочения предмет на дейност. Констатирано е, че за осъществяване на дейността си дружеството разполага с Удостоверение от камарата на строителите № 1- TV 017921 и Удостоверение от камарата на строителите № 1- TV 016609. В хода на ревизията на „Елен Инвест“ ЕООД са връчени две ИПДПОЗЛ за представяне на цялата търговска, счетоводна и банкова документация, като в отговор от ревизираното лице са представени част от изисканите документи. Във връзка с издадените на ревизираното лице фактури от „Карс – Транс БГ“ ЕООД и „КБ Трейд импорт – експорт“ ЕООД в хода на ревизията са извършени насрещни проверки на горепосочените доставчици и са изготвени ИПДПОЗЛ, връчени по реда на чл. 32 от ДОПК. В законоустановения срок от дружествата не са били представени изисканите документи – счетоводни регистри, доказателства за кадрова и техническа обезпеченост, информация установяваща кой реално е извършил фактурираните доставки, договори, приемо-предавателни протоколи и др. Не са представени и доказателства за превъзлагане на доставките на трети лица. Приходните органи са извършили анализ на представените доказателства и на възможността за извършването на фактурираните услуги именно от посочените в тях доставчици с оглед наличния кадрови, материален и технически ресурс. При извършени служебни проверки в масивите на НАП е установено, че доставчици не са разполагали с технически, технологичен и кадрови ресурс за извършване на процесните доставки, нямат наети лица по трудови правоотношения или наетите такива са на длъжности неотносими към предмета на доставките, не са приложени доказателства за лицата, пряко извършвали спорните доставки. Установено е, че няма данни относно използваните активи за извършване на доставките – наети или собствени. Ревизиращите органи са констатирали, че в случая не са изпълнени разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС и за „Елен Инвест“ ЕООД не са налице предпоставките за възникване на право на приспадане на данъчен кредит размер на 5 000 лв. за данъчен период м. 09. 2015 г., по фактура № 333 от 29.09.2015 г., издадена от „КБ Трейд импорт – експорт“ ЕООД с предмет на доставка – "по договор", както и в размер на 14 500 лв. за данъчни периоди м. 10. 2015 г. и м. 11. 2015 г. по бр. 3 фактури - № 21/15.10.2015г., № 38/11.11.2015г. и № 96/30.11.2015г., издадени от „Карс – Транс БГ“ ЕООД с предмет на доставка - "изготвяне ТП част архитектура О и В и конструктивна оранжерия АУ Пловдив", "изработване на метални конструкции" и "нулев цикъл на оранжерия АУ Пловдив, изкопни дейности, кофражи, армиране, изливане бетон". При административното оспорване на РА от ревизираното лице са представени копия на спорните фактури, извлечения от сметка в ОББ аналитичен регистър на сметка 401 "Доставчици", договор за наем от 17.09.2015 г. между „КБ Трейд импорт – експорт“ ЕООД като наемодател и „Елен Инвест“ ЕООД като наемател на моторен свредел STIHL, две скелета монтажни, един електронен нивелир и една лебедка за повдигане на товари. По отношение на този доставчик в решението на решаващия орган е прието, че не са представени доказателства както за собствеността на отдадените под наем активи, за завеждането им в счетоводните регистри на доставчика, така и за предаването им на ревизираното дружество и използването им при изграждането на обект "Оранжерия Пловдив". Прието е, че липсват документи, материализиращи резултатите от извършените услуги, както и документи, удостоверяващи приемането им. С допълнение към жалбата пред административния орган от ревизираното лице е представен договор от 02.10.2015 г., сключен между „Елен Инвест“ ЕООД /изпълнител/ и „Карс – Транс БГ“ ЕООД /възложител/. Съгласно условията на договора, изпълнителят /който всъщност е „Елен Инвест“ ЕООД /приема да извърши СМР за обект оранжерии ВСУ – гр. Пловдив/. Към фактурите са приложени и съответните приемо – предавателни протоколи, видно от които възложителя приема изпълнението без забележки, но съгласно договора това изпълнение следва да е извършено от ревизираното дружество. Решаващият орган е констатирал разминаване между предмета на доставка, описан във спорните фактури и предмета на приложения към тях договор. Органът е аргументирал и липса на доказателства за изпълнение на доставките. Изложени са мотиви за липса на представени от доставчика доказателства за кадрова обезпеченост за извършване на договорените СМР, както не са представени доказателства за превъзлагане на услугите на трети лица, липсва информация относно това кой реално е извършил фактурираните доставки, договори. Прието, че договорите представляват единствено доказателство за постигнатото между страните съгласие относно предмета на договора, но не и доказателство за изпълнението на задълженията на страните по договора. Не са установени счетоводни записвания за приходи от извършените доставки, нито данни за осчетоводени разходи във връзка с фактическото извършване на доставките. С тези мотиви горестоящият административен орган е потвърдил РА, в частта на отказаното право на данъчен кредит по фактурите издадени от „Карс – Транс БГ“ ЕООД и „КБ Трейд импорт – експорт“ ЕООД. В хода на съдебното производство е допуснато провеждане на съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, заключението по която е прието без оспорване от страните и кредитирано от съда, като обективно и компетентно изготвено. Относно доставките от „Карс - Транс БГ“ ЕООД експертът е установил, че спорните фактури са осчетоводени по дебита на сметка „Разходи за външни услуги“, аналитично, по дебита на сметка 4531 „ДДС покупки“ и кредита на сметка 401-68 „Доставчици“, аналитична партида на доставчик „Карс -Транс БГ“ ЕООД. Установено е, че придружаващите документи към фактурите са договор между страните и приемо-предавателни протоколи. Експертът също е констатирал грешка при изписването на "Възложител" и "Изпълнител" в представения договор, тъй като фактурираните доставки се явяват изпълнени, а не възложени от „Крас - Транс БГ“ ЕООД. Вещото лице е възприело това несъответствие като техническа грешка. Относно плащането и осчетоводяването на фактурите, експертът е установил, че фактурите са заплатени комбинирано – по банков път и в брой. Във връзка с доставките от „КБ Трейд импорт – експорт“ ЕООД по фактура № 333/29.09.2015г., експертизата е установила, че процесната фактура е осчетоводена по дебита на сметка 602-2 "Разходи за външни услуги", дебита на сметка 4531 "ДДС покупки", кредита на сметка 401 "Доставчици", аналитична партида „КБ Трейд импорт – експорт“ ЕООД. Към фактурата е приложен договор за наем от 17.09.2015 г. Експертизата констатира, че фактура № 333/29.09.2015 г. е платена комбинирано – по банков път на 08.10.2015 г. и в брой през 2015 г. и 2016 г. По поставената задача да установи икономическата връзка фактури за покупка – фактури за доставка вещото лице е дало заключение, че процесните доставчици се явяват подизпълнители на ревизираното дружество във връзка с проектирането, доставката и монтаж на оранжерия за ВСУ гр. Пловдив, префактурирани доставки към клиенти ДЗЗД „Виссер Инвест“ и „Компас Капитал“ АД. Относно включване на фактурите в отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС – дневник продажба и в СД по чл. 125 от ЗДДС съгласно реда на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, експертизата е установила за доставчик „Карс – Транс БГ“ ЕООД, че фактура с № 21/15.10.2015 г. е включена в дневника продажби и справката по ЗДДС с данъчна основа 10 000 лв., вместо 12 500 лв. и с ДДС 2 000 лв., вместо 2 500 лв., като останалите две фактури са включени в регистрите с правилни и верни данъчни основи и ДДС. За доставчика „КБ Трейд импорт – експорт“ ЕООД - фактура № 333/29.09.2015г. за период м. 09. 2015 г. с основание "по договор" с данъчна основа 25 000 лв. и ДДС 5 000 лв. с получател ревизираното лице. В хода на развилото се първоинстанционно производство е допуснато и провеждането на съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, заключението по която е прието без оспорване от страните и кредитирано от съда като компетентно изготвено и относимо. Вещото лице е констатирало наличието на съставен и одобрен технически проект за обект „Оранжерия Пловдив“, по който изпълнител е „Елен Инвест“ ЕООД, като са налични и данни за изграждането на обекта. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, подписан е с валиден електронен подпис към момента на издаването му, при спазване на установената форма съгласно чл. 120, ал. 1 от ДОПК, като при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. Като неоснователни са отхвърлени възраженията на жалбоподателя във връзка с законосъобразността на връчване на искането за предоставяне на документи от „Карс – Транс БГ“ ЕООД и „КБ Трейд импорт – експорт“ ЕООД. Прието е, че при извършването на насрещните проверки на дружествата не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради изчерпването на законоустановения ред за връчване на изготвените искания за предоставяне на документи от посочените дружества. Съдът е приел, че в случая страните не спорят относно фактите, като спорът се концентрира върху наличието на достатъчно писмени доказателства, установяващи реалност на фактурираните доставки на услуги между ревизираното дружество и посочените във фактурите доставчици. Въз основа на събраните доказателства административният съд е обосновал извод, че „Елен Инвест“ ЕООД е опровергало констатациите на приходните органи за липса на реални доставки по спорните фактури. В подкрепа на този извод съдът се е позовал на приетото в т. 49 от решение на СЕС по дело Mahagйben и Dбvid. Изложено е още, че в своята практика СЕС категорично приема, че за признаването на правото на приспадане на ДДС е необходимо данъчно задълженото лице да докаже, че стоките са използвани във връзка с осъществяваната от него независима икономическа дейност /за следващи облагаеми доставки или разходите за придобиването им са разходи за дейността му/, а за целта те следва да бъдат достатъчно индивидуализирани. Съдът е пристъпил към анализ на приложимите разпоредби от националното законодателство във връзка с наличието на предпоставките за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, като е съобразил и приетото в т. 44 в определение на СЕС от 15 юли 2015г. по дело С-123/14, Италес и решения по дела C-80/11 и C-142/11. Относно издадената от доставчика „КБ Трейд импорт – експорт“ ЕООД на ревизираното дружество фактура № 333/29.09.2015г. съдът е приел, че същата съдържа изискуемия от закона задължителен реквизит. Във фактурата е посочен предмет услуга „по договор“, като е приложен и договора, в който е посочено какви вещи и на каква стойност се наемат, с каква цел и за какво ще послужат, както и че договорът следва да се счита за протокол за предаване на вещта. Съдът е посочил, че съдържанието и автентичността на договора не са оспорени от ответника, в резултат на което е приел, че документът отразява вярно обективираните в него обстоятелства и волята на страните. Административният съд е обосновал извод, че е доказано наличието на връзка между предмета на услугата и основната дейност на ревизираното лице, както и използването на техниката при изпълнението на обекта „Оранжерия Пловдив“. По отношение на издадените 3 бр. фактури от доставчика „Карс – Транс БГ“ ЕООД, съдът не е възприел доводите на приходните органи за нереалност на доставките, поради липса на счетоводни записвания за приходи и данни за осчетоводени разходи. Прието е, че тези доводи са опровергани от заключението по ССчЕ. Първоинстанционният съд е посочил, че се касае за фактуриране на услуги с предмет - „изготвяне на технически проект, част архитектура 0 и В и конструктивна Оранжерия Пловдив, нулев цикъл на Оранжерия Пловдив, изкопни работи, кофраж, армиране, бетон и изработване на метални конструкции“. Отбелязано е също, че са представени договор между „Елен Инвест“ ЕООД и „Карс – Транс БГ“ ЕООД и приемо-предавателни протоколи. Според съда наличието на разминаване в предмета на доставката, който е посочен в спорните фактури и този в сключения между страните договор не може да обоснове извод за липса на реални доставки, доколкото несъответствието касае единствено наименованието на страните – възложител и изпълнител. Съдът е посочил, че органът изтъква обстоятелството, че от доставчикът не е доказана кадрова обезпеченост, като липсват доказателства за превъзлагане на услугите на трети лица и на информация относно кой реално е извършил доставките. В тази връзка в съдебния акт е анализирано приетото в мотивите на Решение от 20 юни 2013 г. на СЕС по дело С-653/11 г., Рaul Newey, т. 40 и Решение от 16 декември 2010 г. на СЕС по дело С-270/09 г., Mac’Donald Resorts, т. 16. Възприет е изводът, че в спорните фактури в достатъчна степен са конкретизирани вида и спецификата на услугите, тяхната стойност, установена е пряката връзка между услугите и обекта, в който са вложени, налице е реален резултат от изпълнението им, който отговаря на възложеното, като са представени и други относими към доставката писмени документи. Така постановеното решение в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно, постановено е в съответствие на материалния закон и обосновано от събраните по делото доказателства. При постановяването на съдебния акт не са допуснати пороците, обективирани в касационната жалба. Първоинстанционният съд е изследвал подробно всички предпоставки за възникване и упражняването правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, анализирал е доказателствата, събрани в хода на ревизионното и съдебното производство и е стигнал до обоснован извод за незаконосъобразност на издадения РА в частта му относно отказаното право на данъчен кредит по фактурираните доставки от „Карс - Транс БГ“ ЕООД и „КБ Трейд импорт- експорт“ ЕООД. На първо място, по приложението на материалния закон следва да бъде посочено, че съгласно националния данъчен закон и постоянната практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От т. 33 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С - 285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право. Съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, т. 1 от Директива 2006/112/ЕО/ фактическото предаване на стоката/, а при доставката на услуги - към момента на извършването им /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/. В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на услуги/стоки. Правилен е подходът на административният съд, при който е съобразявана законосъобразността на РА, изследвайки въпросите, засягащи реалното осъществяване на процесните преки доставки и приложените в тази връзка доказателства, с които ревизираното лице се опитва да обосноваваналичието на предпоставките, обуславящи възникването на претендираното данъчно предимство. Между страните не е спорно обстоятелството, че през процесните периоди основната дейност на „Елен Инвест“ ЕООД е проектиране и изграждане на оранжерии холандски тип, съгласно сключени договори, както и работи като подизпълнител по посочения предмет на дейност. За осъществяване на дейността си дружеството разполага с Удостоверение от камарата на строителите № 1- TV 017921 и Удостоверение от камарата на строителите № 1- TV 016609. По делото липсва спор и относно наличието на изготвен и одобрен технически проект по смисъла на ЗУТ, отнасящ се за обект „Оранжерия Пловдив“, както и относно изграждането на цитирания обект. Установява се от доказателствата по делото, че е представен договор от 12.10.2015г. сключен между ДЗЗД „Виссер Инвест“, като изпълнител по обществена поръчка с предмет „Инженеринг – проектиране и изграждане на стоманено-стъклена оранжерия с две врати за нуждите на Аграрен университет – Пловдив“. Ревизираното лице от своя страна е част от ДЗЗД „Виссер Инвест“ (лист 379 от адм. дело), предвид което се легитимира и като изпълнител по сключения договор за възлагане на обществената поръчка за изграждането на „Оранжерия Пловдив“. Тези обстоятелства не са спорни и са потвърдени от заключението по приетата и неоспорена от страните СТЕ, констатациите по която първоинстанционният съд правилно е кредитирал като компетентни и относими. Спорът в настоящия случай се концентрира върху отговора на въпроса дали фактурираните към ревизираното дружество доставки са извършени именно от посочените във фактурите доставчици – „КБ Трейд импорт – експорт“ ЕООД и „Карс - Транс БГ“ ЕООД. За да отговори на този въпрос, правилно административният съд е съобразил, че осъществяването на доставките и използването на услугите в случая от получателя за неговите облагаеми доставки, респективно във връзка с осъществяваната независима икономическа дейност, са основните две предпоставки, които следва да са налице, за да се признае правото на приспадане на ДДС /т. 33 от Решението на СЕС от 6 декември 2012 по дело C-285/11, Боник/. Лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това /виж т. 44 от определение на СЕС от 15 юли 2015 по дело С-123/14, Италес/. Въпросът дали дължимият ДДС за предходни или последващи продажби на определени стоки/услуги е бил внесен или не в държавния бюджет, е без значение за правото на данъчнозадълженото лице да приспадне платения по получени доставки ДДС /т. 28 от решението на СЕС по делото Боник/, поради което невключването на фактурите от доставчиците в дневниците им за продажбите не е основание за непризнаване правото на данъчен кредит на получателя. Същото се отнася и до непредставянето от страна на доставчиците на доказателства за произход на доставените стоки /Решение от 21 юни 2012 г. по дело Mahagйben и Dбvid, C-80/11 и C-142/11/. Тъй като отказът да се признае право на приспадан, представлява изключение от основния принцип, какъвто се явява това право, то за да бъде потвърден от съда този отказ, компетентният орган по приходите трябва надлежно да установи обективните данни, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре или надолу по веригата от доставки /Решение по дело Mahagйben и Dбvid, посочено по-горе, т. 49/. Константна е съдебната практика на СЕС, както и на ВАС, съгласно която кадровата, материалната и техническата обезпеченост на доставчиците не е законова предпоставка за признаване правото на данъчен кредит на получателя по доставките. Касае се за действия, респективно бездействия на доставчиците, които не могат да се контролират от получателя на спорните доставки. В тази връзка следва да се посочи, че и в решения на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-140/11, както и по дело С-18/13 изрично се сочи, че не може да се отказва правото на данъчен кредит на получателя по доставката, ако доставчиците му не са представили доказателства за тяхната обезпеченост – кадрова, материална и техническа. 1. Правилни и в съответствие със събраните доказателства са възприетите от първоинстанционния съд изводи за незаконосъобразност на РА в частта му относно отказаното право на данъчен кредит по фактура № 333/29.09.2015г. издадена от „КБ Трейд импорт – експорт“ ЕООД с предмет „по договор“. Видно от данните по делото в хода на административното оспорване на РА с допълнение към жалбата от ревизираното лице е представен договор за наем от 17.09.2015г., сключен между „Елен Инвест“ ЕООД, като наемател и доставчика в качеството си на наемодател с положени надлежни подписи и печат на страните по сделката (лист 200 от адм. преписка). Следва да се посочи, че съгласно констатациите в РА (лист 75 гръб адм. дело), цитираният договор е представен още с възражението срещу РД. Предмет на договора във връзка, с който е издадена и спорната фактура, съгласно посоченото в чл. 1, ал. 1 от същия „Във връзка с изграждане на Оранжерия Пловдив наемодателят предоставя на наемателя за временно възмездно ползване следната вещ: -моторен свредел “STIHL“ – 1 брой; - скелета монтажни – 2 броя; - електронен нивелир – 1 брой; - лебедка за повдигане на товари – 1 брой“. Съгласно уговореното в чл. 1, ал. 2 от така сключения договор „Настоящият договор има силата на протокол за предаването на вещта“. Предвид постигнатите между страните съглашения, както и подробното описание на вещите, с изрично конкретизиране на целта, за която ще бъдат използвани, следва безпротиворечивият извод за наличието на пряка връзка между предмета на предоставената услуга и обекта за изграждането на който са използвани отдадените под наем вещи. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че за доказване на насрещната престация по сключения договор е необходимо наличието на съпътстващи документи, удостоверяващи възможността на доставчика да се разпорежда с предмета на договора и документи удостоверяващи приемането им. На първо място следва да се посочи, че въпросът относно възможността на доставчика за предоставяне на вещите е неотносим, същият е свързан с материалната и техническа обезпеченост на доставчика и не може да бъде тълкуван в тежест на ревизираното лице. В тази връзка правилно в обжалвания съдебен акт е съобразена относимата практика на СЕС по дело С-80/11 и С-142/11 във връзка с непредоставянето от страна на доставчиците на доказателства за произхода на доставените стоки. Съобразявайки естеството на договорените облигационни отношения, свързани с отдаването под наем на на техническо оборудване предназначено за изпълнението на проект „Оранжерия Пловдив“, както и подробно посочените по – горе постигнати споразумения в чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от сключения договор, следва обоснованият извод, че приемо – предаването на вещите е удостоверено със сключването на самия договор, като по делото не е спорно наличието на резултат от извършените услуги. 2. Изводите на административния съд за реалност на доставките по 3 бр. фактури № 21/15.10.2015г., № 38/11.11.2015г. и № 96/30.11.2015г., издадени от „Карс - Транс БГ“ ЕООД и за незаконосъобразност на РА в тази част също се споделят от настоящият касационен състав. Към процесните фактури от ревизираното лице с допълнение към жалбата до административния орган са представени договор от 02.10.2015г. сключен между „Елен Инвест“ ЕООД и „Карс – Транс БГ“ ЕООД, както и приемо-предавателни протоколи за извършените СМР. Действително съгласно приложения в папка № 2, лист 213 договор, „Елен Инвест“ ЕООД е вписано като изпълнител, а „Карс - Транс БГ“ ЕООД като възложител. Тази допусната неточност в сключения договор следва да се възприеме като техническа грешка в изписването на качеството на страните по правоотношението, доколкото наличието на други доказателства свидетелства за престирането на услугите именно от посочения във фактурите доставчик – „Карс - Транс БГ“ ЕООД. Допуснатата неточност в изписването на страните по сделката не е достатъчно, за да обоснове извод за липсата на реални доставки по процесните фактури, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Предметът на договора е конкретно посочен чл. 1, т. 1 „Възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши строително-монтажни работи за обект оранжерии ВСУ гр. Пловдив“, като в чл. 2 е посочена цената на изчерпателно изброените по вид СМР "изготвяне ТП част архитектура О и В и конструкции за оранжерия ВСУ", "нулев цикъл на оранжерия Пловдив - изкопни дейности, кофражни работи, армиране, полагане на бетон съгласно част ТП Архитектура", „изработка метални конструкции обект Оранжерии ВСУ Пловдив“. Така очертания в договора конкретен предмет на възложените СМР съответства на обективираните данни в приложените към него двустранно подписани приемо - предавателни протоколи, в които са посочени изчерпателно технологичните параметри и броя на извършените работи. Оформените документи между страните напълно кореспондират с посочения предмет по спорните 3 бр. фактури, което обяснява и точният механизъм на доставките и престирането им от сочения във фактурите доставчик в полза на ревизираното лице. Представените от ревизираното лице доказателства във връзка с фактурираните доставки от „КБ Трейд импорт – експорт“ ЕООД и „Карс - Транс“ ЕООД - договори и приемо – предавателни протоколи като частни документи не са оспорени от процесуалния представител на приходната администрация по реда на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК относно тяхната автентичност, поради което правилна и обоснована е преценката на решаващия състав, че същите свидетелстват за вярност на обективираните в тях обстоятелства. Действително лисата на оспорване на частните документи не обуславя непременно извод за вярност на отразените в тях данни, но съдът следва да цени тези доказателства поотделно и в съвкупност със събрания доказателствен материал. Изложените от касатора доводи в тази насока са неоснователни, тъй като първостепенният съд е извършил подробен анализ на представените доказателства, като аргументирано е съобразил доказателствената им тежест, в резултат на което е достигнал до обосновани и законосъобразни изводи. Липсата на водено редовно счетоводство при преките доставчици, сочено в РД, РА и потвърждаващото го решение не може да доведе до извод за липса на реални доставки, тъй като осчетоводяването на фактурите не е законова предпоставка за признаване правото на данъчен кредит за получателя. Въпреки това ССчЕ е опровергала тези констатации, като е установила надлежното осчетоводяване на фактурите от ревизираното лице и включването им в отчетните регистри и СД по ЗДДС на дружествата доставчици през съответните данъч ни периоди. Доказано е и комбинирано разплащане в брой и по банков път между страните по сделките. В настоящия случай следва да се съобрази и приетото в Решение от 06.09.2012 г. по дело C-324/11на СЕС, според което Директива 2006/112/ЕО не допуска национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадължено лице правото да приспадне от ДДС, поради това че издателят на фактурата за предоставените услуги е извършил нарушения, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата. При доказана реалност на предмета на пряката доставка на получателя по фактурата се следва данъчен кредит, който не може да бъде отказан поради действия на преките доставчици, които ревизираното лице не може да контролира. Задължение за данъчните органи е да изложат конкретни обстоятелства за участието на ревизираното лице в данъчна измама, а такива обстоятелства не са били изтъкнати в хода на ревизията или по време на административното и съдебното обжалване. Въз основа на събраните доказателства правилно съдът е приел, че правото на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от посочените двама доставчици е упражнено по реално осъществени доставки на услуги съгласно чл. 68, ал. 1 във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗДДС. В случая безспорно е установена пряката връзка между основната дейност на ревизираното дружество и предмета на процесните доставки, като е налице реален резултат от извършените услуги и последващата им реализация към ДЗЗД „Виссер Инвест“ и „Компас Капитал“ АД – чл. 69, ал. 1 ЗДДС. По така изложените съображения, като е достигнал до извода за материална незаконосъобразност на РА в частта му относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит на „Елен Инвест“ ЕООД по фактурите, издадени от „КБ Трейд импорт – експорт“ ЕООД и „Карс Транс БГ“ ЕООД, Административният съд е постановил правилно решение в обжалваната му част, което следва да бъде оставено в сила. Във връзка с разноските такива не следва да бъдат присъждани – на касатора поради отхвърляне на касационната жалба и на ответника по касация поради липса на заявено искане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 746 от 10.02.2021 г. по адм. дело № 6280/2019 г. по описа на Административен съд, София град, трето отделение, 62 състав в обжалваната му част. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Светлозара Анчева секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Весела Павлова /п/ Полина Якимова
Други данни
- В регистъра от
- 17.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026