Решение · № 12568/2021 · дело 5945/2021

По дело 5945 / 2021 РЕШЕНИЕ № 12568 София, 08.12.2021 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Трето отделение , в съдебно заседание на осми ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ХРИСТОВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ при секретар Свилена Маринова и с участието на прокурора Георги Христов изслуша докладваното от председателя ГАЛИНА ХРИСТОВА по адм. дело № 5945/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Държавен фонд „Земеделие“, представляван от изпълнителния директор, чрез пълномощник, срещу Решение № 2082 от 30.03.2021 г., постановено по адм. дело № 11948/2020 г. от Административен съд София-град. В жалбата се развиват съображения за неправилност на обжалвания акт и наличие на отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна, решаване на спора по същество и присъждане на понесените по делото разноски. Ответната страна – „ТИ ЕР СИ“ ООД, със седалище и адрес на управление с. Левуново, общ. Сандански, обл. Благоевград, в писмен отговор и чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъжд9ане на разноски за настоящата инстанция, за които представя писмени доказателства и списък. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита оспореното решение на АССГ за неправилно - постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Намира, че по делото ищецът не е доказал наличието на пропуснати ползи за дружеството, които да се изразяват в осуетяване на възможността му да ползва и получи приход от собствените си парични средства, като не е установил какви точно са тези приходи, които е щял да получи от целевата субсидия по сключения между страните административен договор, още повече и с оглед факта, че процесната договорна инвестиция не е изградена. При отсъствието на един от елементите на фактическия състав на приложимата норма от закона, искът е неоснователен и е следвало да бъде отхвърлен. Предлага обжалваното решение да бъде отменено, а спорът – решен по същество, като се отхвърли предявения срещу ДФЗ иск. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Пред първостепенния съд е депозирана искова молба вх. № 35723/17.12.2018 г. и нейно уточнение, във връзка отменително Решение № 14759 от 27.11.2020 г., постановено по адм. дело № 9537/2019 г. по описа на ВАС вх. № 3042 от 28.01.2021 г., с която „ТИ ЕР СИ“ ООД е предявило иск срещу Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 126 673. 13 лв., представляващи пропусната полза в размер на законната лихва върху съответните суми, за периода за периода от 20.10.2016 г. до 17.01.2017 г. -обезщетение в размер на 24 402. 39 лв. и за периода от 17.01.2017 г. до 25.01.2018 г. - обезщетение в размер на 102 270. 74 лв., която пропусната полза е причинена от: 1. Бездействие на ответната страна да изпълни задължение по закон – фактическо действие по заверяване на сметката на търговското дружество с одобрената в договора от 14.05.2016 г. сума, съгласно императивната разпоредба на чл. 44 от Наредба № 9/ 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. (Наредба № 9 от 21.03.2015 г.), и отразен в договора 25-дневен срок, продължило от 20.10.2016 г. до 17.01.2017 г. 2. От отменен, с влязло в сила, на 22.11.2017 г., Определение № 7018 от 12.10.2017 г. по адм. дело 11992/2016 г. на АССГ, незаконосъобразен административен акт - Заповед № 03-РД-/120 от 17.01.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която е спряна обработката на заявката за авансово плащане, ведно със законната лихва от деня на подаване на исковата молба до пълното изплащане на сумите. С обжалваното решение съдът, на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е осъдил Държавен фонд „Земеделие" да заплати на „ТИ ЕР СИ“ ООД сумата от общо 126 673. 13 лв., представляващи пропуснати ползи, които за периода от 20.10.2016 г. до 16.01.2017 г. са в размер на 24 402. 39 лв. и са причинени от незаконосъобразното бездействие на ответника да изпълни задължението си да извърши авансово плащане, заявено със заявка от 14.09.2016 г. и за периода от 17.01.2017 г. до 25.01.2018 г. са в размер на 102 270. 74 лв. и са в резултат на отменен по съответния ред, като незаконосъобразен, административен акт - Заповед № 03-РД-120 от 17.01.2017 г. издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за спиране на обработката на плащане. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 2 150 лв. За да постанови този резултат е приел за безспорно установено от фактическа страна следното: 1. С договор № 01/04/1/0/03224 от 14.05.2016 г., сключен между „ТИ ЕР СИ“ ООД и ДФЗ, е уговорено предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1. "Инвестиции в земеделските стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода (ПРСР) 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони за изпълнението на одобрен проект № 01/04/1/0/03224 "Изграждане на оранжериен комплекс в УПИ III, ПИ 0002013 в землището на село Левуново, м. "Киселица", общ. Сандански". В раздел II "Размер и начин на плащане на помощта" са уговорени условията и сроковете за плащане съгласно договора и Наредба № 9 от 21 март 2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. (Наредба № 9 от 21.03.2015 г.); 2. На 14.09.2016 г. търговското дружество подава заявка за авансово плащане по договора № 01/04/0/03224/1/01, по която административният орган не се е произнесъл; 3. По жалба на търговското дружество е образувано адм. дело № 11992/2016 на АССГ срещу мълчаливия отказ на изпълнителния директор на ДФЗ по подадената заявка за авансово плащане; 4. Със Заповед № 03-РД/120 от 17.01.2017 г., издадена на осн. чл. 37, ал. 4, т. 2 от Наредба № 9/21.03.2015 г. от изпълнителния директор на ДФЗ е спряна обработката на процесната заявка до окончателното приключване на проверки от Апелативна прокуратура – София и е удължен срока за обработка на цитираната в т. 1 заявка за плащане с времето до получаването на резултати от извършените допълнителни проверки и необходимата информация от компетентните органи и структури за установяване на обстоятелствата от значение за по-нататъшното разглеждане или отхвърляне на подадената заявка; 5. С Определение № 7018/12.10.2017 г. по адм. дело № 11992/2016 г. на АССГ е отменена Заповед № 03-РД-/120 от 17.01.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ и преписката е изпратена на органа за продължаване на производството по подадената от "ТИ ЕР СИ" ООД заявка за авансово плащане. Със същото определение е оставена без разглеждане жалбата на оспорващото търговско дружество срещу мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДФЗ да се произнесе по заявката за авансово плащане и производството в тази част е прекратено; 6. С Определение № 14176/21.11.2017 г. по адм. дело № 12962/2017 г. по описа на Върховният административен съд е оставена без разглеждане частната жалба на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" срещу О HYPERLINK "apis://Base=VSST&DocCode=101160361&Type=201" пределение № 7018/12.10.2017 г. по адм. дело № 11992/2016 г. на АССГ и производството по делото е прекратено; 7. Преводът на сумата 985 093. 18 лв., по подадената от "ТИ ЕР СИ" ООД заявка за авансово плащане е извършен на 25.01.2018 г. съгласно Решение № 01-2600/659/30.01.2018 г. за изплащане на финансова помощ. При тази фактическа установеност съдът от първата инстанция е приел иска за допустим, основателен и доказан. В мотивите си е посочил, че е налице първия от комулативно изискуемите елементи от фактическия състав на приложимата правна норма – отменена, с влязло в сила Определение № 7018 от 12.10.2017 г., постановено по адм. дело № 11992/2016 г. по описа на АССГ, Заповед № 03-РД-120 от 17.01.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. За периода от 20.10.2016 г. до 17.01.2017 г. съдът е приел наличие на незаконосъобразно бездействие на административния орган, като в този период за ищеца не е настъпила имуществена вреда от отменената, като незаконосъобразна, Заповед № 03-РД-120 от 17.01.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, тъй като тя не е съществувала в правния мир, но вредата е настъпила от неизпълнение на фактическо задължение на органа, посочено в чл. 44, ал. 8 от Наредба № 9/2015 г., а именно: да изплати или мотивирано да откаже да изплати сумата по договора от 14.05.2016 г., в предвидения в закона 25-дневен срок от подаване на заявката за авансово плащане (т.е. до 19.10.2016 г.), като уведоми за това заявителя. След това е направил извод, че за периода от 14.09.2016 г. до 25.01.2018 г. дружеството е било лишено „ … от възможността да ползва собствените си средства в размер на 985 093. 18 лв., като така е понесъл вреди във формата на пропуснати ползи, чиито минимален и неподлежащ на нарочно доказване размер е този, равен на размера на законната лихва за периода на задържане на сумата.“. Приел е за доказан и последния от елементите от фактическия състав – пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното бездействие и отменения, като незаконосъобразен, административен акт и вредата и е уважил иска така, както е предявен. Уважил е и предявения акцесорен иск, както и претенцията на ищеца за присъждане на разноските в производството. Решението е валидно и допустимо, но е частично неправилно. В случая спор по релевантните за исковата претенция факти не е налице. Събрани са и относимите за правилното му решаване доказателства, но изводът за основателност на иска в пълния му предявен размер е направен при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Процесуалният ред, по който засегнатият субект може да търси обезщетение и отговорност за причинените от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица вреди е уреден в Глава единадесета на АПК - „Производство за обезщетения“. В зависимост от правната характеристика на източника, от който се претендират вреди – административен акт, действие или бездействие, в чл. 204, ал. 1 – 4 АПК законодателят е предвидил различни процесуални възможности за реализиране на правото на обезщетение: - след отмяна на административния акт по съответния ред – чл. 204, ал. 1 АПК; - при предявяване на претенцията за обезщетение в производството по оспорване на административния акт – чл. 204, ал. 2 АПК; - при установяване на незаконосъобразността на акт, който е нищожен или оттеглен в производството по иска за обезщетение – чл. 204, ал. 3 АПК и - при установяване на незаконосъобразността на действието или бездействието от съда, пред който е предявен искът за обезщетението – чл. 204, ал. 4 АПК. В случая ищецът претендира обезщетение от „темпоралното комулиране“: 1. На бездействие на ответната страна да изпълни задължение по закон – фактическо действие по заверяване на сметката на търговското дружество с одобрената в договора от 14.05.2016 г. сума, съгласно императивната разпоредба на чл. 44, ал. 8 от Наредба № 9/ 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. (Наредба № 9 от 21.03.2015 г.), продължило от 20.10.2016 г. до 17.01.2017 г. и 2. От незаконосъобразен административен акт - Заповед № 03-РД-120 от 17.01.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която е спряна обработката за плащане, отменена с влязло в сила, на 22.11.2017 г., Определение № 7018 от 12.10.2017 г. по адм. дело 11992/2016 г. на АССГ до реалното изплащане на сумата по договора – 25.01.2018 г. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на визираните в закона предпоставки : 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; 2. вреда от такъв административен акт, респ. действие или бездействие; 3. пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липса на някой от елементите на фактическия състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по посочения ред. Наличието на тези предпоставки следва да бъде доказано от ищеца с допустимите по АПК и ГПК доказателства и доказателствени средства. За съда съществува задължение да приеме за ненастъпили тези правни последици, чиито юридически факт е останал недоказан. Неправилно съдът от първата инстанция е приел, че в периода от 20.10.2016 г. до 17.01.2017 г. е налице незаконосъобразно бездействие на административния орган, от което за ищеца са настъпили имуществените вреди, представляващи законната лихва в този период върху сумата по договора - 985 093. 18 лв. Административният акт, съответно – действието или бездействието, са незаконни, когато противоречат на закона или на друг нормативен акт или когато не са предвидени в него, т.е. при липса на законово основание. Под действия и бездействия, съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по ТД № 3/2004 година на ОСГК, се разбират фактически действия и бездействия, които административният орган или длъжностните лица са длъжни да извършат по силата на нормативен акт. В този случай на задължение на административния орган, произтичащо пряко от закона, следва да съответства прогласено от същия нормативен акт субективно право на гражданин или организация, като двата елемента съставят регламентирано от този нормативен акт административно правоотношение. Следователно е необходимо наличие на такова административно правоотношение, при което да е налице защитимо от закона субективно право, което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административния орган, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт. Това са основните предпоставки, за да се установи налице ли е "бездействие" от страна на съответния административен орган и дължал ли е той определено действие. Неоснователното бездействие на административен орган е неизпълнението на фактически действия, произтичащи от нормативен акт. Процедурата за разглеждане на заявления за подпомагане е уредена подробно в Наредба № 9/21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделските стопанства, от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от ПРСР за периода 2014-2020 г. (Наредбата или Наредба № 9). В Глава трета, Раздел ІІ законодателят е установил точно и конкретно както действията, дължими от длъжностните лица от областните дирекции на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), така и сроковете, в които се извършва преглед и корекция на подадените, по място на извършване на инвестицията, заявления за подпомагане по образец, съгласно Приложение № 10 и приложените документи, указани в същото приложение (накратко документите). Административният орган одобрява или отхвърля, писмено и мотивирано, заявленията за подпомагане в срок от три месеца след приключване на приема на документи, освен ако не са налице изключенията, посочени в чл. 37, ал. 4, т. 2 от Наредбата, когато този срок може да бъде удължен при изпратен сигнал до съответната прокуратура или разследващите органи със установени съмнения за наличие на престъпни обстоятелства – до постановяване на влязъл в сила акт на компетентния орган. В тези случаи, съгласно ал. 5 на текста, изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, издава заповед за спиране на производството по обработка на заявлението за подпомагане, която се връчва на кандидата. В Глава втора, Раздел ІІІ от Наредбата са посочени финансовите условия за предоставяне на помощта, като в чл. 16 е предвидено финансовата помощ по проект да може да бъде изплащана авансово, междинно и окончателно. „Авансово плащане“, съгласно § 1, т. 2 от ДР на Наредба № 9/2015 г. е плащане по смисъла на чл. 63 на Регламент (ЕС) № 1305/2013 г.:„ Авансовите плащания се подчиняват на условието за предоставяне на банкова гаранция или еквивалентна гаранция, съответстваща на 100 % от размера на авансовото плащане. … 2. Гаранцията може да бъде освободена, когато компетентната разплащателна агенция установи, че размерът на реалния разход, който съответства на публичната помощ, свързана с операцията, надхвърля размера на авансовото плащане.“. Авансовото плащане се заявява не по-рано от 10 работни дни след датата на сключване на договора и не по-късно от шест месеца преди крайната дата за изпълнение на инвестицията по сключения договор за отпускане на финансовата помощ. Извършва се, при условие че е предвидено в договора за предоставяне на финансова помощ; в размер до 50 на сто от стойността на одобрената финансова помощ по проекта; изплаща се при условията и по реда на сключения договор и след изпълнение на изискванията на чл. 17 от Наредба № 9/2015 г., вкл. изпълнение на условието неговият размер да надвишава 10 на сто от стойността на одобрената финансова помощ по проекта и да е представена от ползвателя безусловна и неотменима банкова гаранция в полза на РА в размер 100 на сто от стойността на авансовото плащане или договор за поръчителство, с който най-малко двама поръчители, всеки от които се задължава пред кредитора РА да отговаря за изпълнението на задължението по авансовото плащане на длъжника – ползвател на помощта, в размер 100 на сто от стойността на авансовото плащане. Следователно авансовото плащане не е просто, безусловно и фактическо задължение на ответника „да завери“ сметката на ползвателя в срока по чл. 44, ал. 8 от наредбата - до 25 работни дни от датата на подаване на заявката за авансово плащане. РА изплаща одобрената сума, която може да е до 50 на сто (а не 50 на сто), от стойността на одобрената финансова помощ по проекта (или мотивирано да откаже авансовото плащане, за което уведомява писмено ползвателя), т.е. след подаване на заявлението за авансово плащане РА следва да издаде административен акт, с който да нареди изплащане на одобрената авансова сума, която може да бъде до 50 на сто от стойността на одобрената финансова помощ, или мотивирано да откаже авансовото плащане Ето защо в случая не е налице незаконосъобразно фактическо бездействие на административния орган, тъй като за него не съществува нормативно установено (законово) задължение „да завери“ сметката на претендиращия авансово плащане по договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по процесната подмярка. Налице е мълчалив отказ на административния орган да се произнесе по заявеното искане, който мълчалив отказ е бил оспорен пред съда (адм. дело № 11992/2016 г. по описа на АССГ) и спорът е бил разрешен с влязъл в сила съдебен акт. Затова изводът на първоинстанционния съд, че автоматично след изтичането на посочените от законодателя 25 дни сметката на правоимащия следва да бъде заверена точно с исканите 50 % от посочената в договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ сума, след който срок държавата дължи обезщетение, е необоснован и незаконосъобразен. Искът в тази част е неоснователен, поради отсъствие на един от комулативно изискуемите елементи от фактическия състав на приложимата материалноправна норма, и е следвало да бъде отхвърлен. По отношение на претендираните имуществени вреди от отменения, като незаконосъобразен, административен акт - Заповед № 03-РД-120 от 17.01.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която е спряна обработката за плащане, изводът на решаващия съд, че искът е основателен и доказан за периода от 22.11.2017 г. до 25.01.2018 г. и за сумата от 17 787. 83 лв., съгласно заключението на вещото лице следва да бъде споделен. В останалата част необосновано съдът е приел, че искът е основателен и доказан. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ: „Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.“ Деликтната отговорност на държавата/общините не се презюмира от закона, поради което в тежест на ищеца е да проведе главно и пълно доказване на всички елементи от фактическия състав на предявения иск, както се посочи по-горе. Съгласно чл. 204, ал. 3 АПК когато вредите са причинени от унищожаем административен акт, този акт трябва да е отменен, като незаконосъобразен, преди завеждането на исковата молба. В случая преди 17.01.2017 г. не е налице акт на административния орган, с който той да се е произнесъл по заявеното искане за авансово плащане. Такъв акт не е налице и след издаването на Заповед № 03-РД-120 от изпълнителния директор на ДФЗ на 17.01.2017 г., в хода на съдебното производство по оспорване на мълчаливия му отказ, тъй като с нея е спряна обработката на заявката за авансово плащане до окончателното приключване на проверки от Апелативна прокуратура София, каквато законова възможност е предоставена на административния орган с нормата на чл. 37, ал. 4, т. 2 от Наредба № 9/2015 г. без да е отговорено на искането. Заповед № 03-РД-120 от 17.01.2017 г. е отменена с влязло в сила, на 22.11.2017 г., Определение № 7018 от 12.10.2017 г. постановено по адм. дело № 11992/2016 г. по описа на АССГ и преписката е върната на ответника за ново произнасяне по искането за авансово плащане с указания по приложението на материалния закон. След отмяната на акта административното производство е било възобновено и дължимата сума по договора – преведена на 25.01.2018 г. по сметка на правоимащия. С оглед на така установеното от фактическа страна и т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г., постановено по ТД № 3/2004 г. от ОСГК на ВКС, задължително за съдилищата, дължимостта на законната лихва върху сумата по процесния договор е от влизане в сила на решението, с което е отменен унищожаемия административен акт, т.е. от 22.11.2017 г. до датата на която е произнесено решението на административния орган, с което е наредено сумата, представляваща авансово плащане, да се преведе по сметка на търговското дружество – 25.01.2018 г. От приетата с протоколно определение от 22.04.2019 г., като компетентно и безпристрастно изготвена и неоспорена от страните, съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на законната лихва за периода от 22.11.2017 г. до 25.01.2018 г., върху сумата от 985 093,18 лв. възлиза на 17 787. 83 лв., в който размер искът се явява основателен и доказан и е следвало да бъде уважен. В останалата част искът е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. Основателен и доказан е и акцесорният иск – за присъждане на законната лихва върху сумата по главния иск - 17 787. 83 лв., от деня на завеждане на исковата молба – 17.12.2018 г. до пълното й изплащане. Претенцията за присъждане на разноски по делото следва да бъде съобразена с представените писмени доказателства (платежно нареждане за платена държавна такса, платежно нареждане за платено възнаграждение на вещо лице и списък на разноските по делото) в размер на 200 лв. Съгласно правилото на чл. 10, ал. 3, предл. второ от специалния закон – ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, какъвто е имал такъв, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие, съразмерно с уважената част от иска или сумата от 273. 83 лв. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК върховният административен съд, трето отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ Решение № 2082 от 30.03.2021 г., постановено по адм. дело № 11948/2020 г. от Административен съд София-град В ЧАСТТА, с която Държавен фонд „Земеделие“ е осъден да заплати на „ТИ ЕР СИ“ ООД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление с. Кривина, Софийска област обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи в периода от 20.10.2016 г. до 16.01.2017 г. в размер на 24 402. 39 (двадесет и четири хиляди четиристотин и два, 0.39) лева, причинени от незаконосъобразното бездействие на ответника да изпълни задължението си да извърши авансово плащане, заявено със заявка от 14.09.2016 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТИ ЕР СИ“ ООД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление с. Кривина, Софийска област срещу Държавен фонд „Земеделие“ иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи в периода от 20.10.2016 г. до 16.01.2017 г. в размер на 24 402. 39 (двадесет и четири хиляди четиристотин и два, 0.39) лева, причинени от незаконосъобразно бездействие на административния орган. ОТМЕНЯ Решение № 2082 от 30.03.2021 г., постановено по адм. дело № 11948/2020 г. от Административен съд София-град В ЧАСТТА, с която Държавен фонд „Земеделие“ е осъден да заплати на „ТИ ЕР СИ“ ООД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление с. Кривина, Софийска област обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи в периода от 17.01.2017 г. до 21.11.2017 г. и от 22.11.2017 г. до 25.01.2018 г. за разликата над 17 787. 83 (седемнадесет хиляди седемстотин осемдесет и седем, 0.83) лева до присъдения размер от 102 270. 74 (сто и две хиляди двеста и седемдесет, 0. 74) лева, причинени от отменен по съответния ред, като незаконосъобразен, административен акт – Заповед № 03-РД-120/17.01.2017 г., издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТИ ЕР СИ“ ООД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление с. Кривина, Софийска област срещу Държавен фонд „Земеделие“ иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи в периода от 17.01.2017 г. до 21.11.2017 г. и от 22.11.2017 г. до 25.01.2018 г. за разликата над 17 787. 83 (седемнадесет хиляди седемстотин осемдесет и седем, 0.83) лева до присъдения размер от 102 270. 74 (сто и две хиляди двеста и седемдесет, 0. 74) лева, причинени от отменен, по съответния ред, като незаконосъобразен, административен акт – Заповед № 03-РД-120/17.01.2017 г., издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. ОТМЕНЯ Решение № 2082 от 30.03.2021 г., постановено по адм. дело № 11948/2020 г. от Административен съд София-град В ЧАСТТА, с която Държавен фонд „Земеделие“ е осъден да заплати на „ТИ ЕР СИ“ ООД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление с. Кривина, Софийска област разноски по делото за разликата над 273. 83 (двеста седемдесет и три, 0.83) лева до присъдения размер от 2 150 (две хиляди сто и петдесет) лева. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Галина Христова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Албена Радославова /п/ Александър Митрев