Определение · № 12328/2021 · дело 9049/2021

По дело 9049 / 2021 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 12328 София, 01.12.2021 Върховният административен съд на Република България - Пето отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДИМИТРОВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИАНА СЛАВОВСКА ТИНКА КОСЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ИЛИАНА СЛАВОВСКА по адм. дело № 9049/2021 Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Къчеви“ ЕООД срещу определение № 176 от 29.07. 2021 г., постановено по административно дело № 216/2021 г. на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 03-РД/1064/30.03.2021 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. По наведени доводи за неправилност на определението, като необосновано и незаконосъобразно се иска отмяната му и присъждане на направените деловодни разноски. Препис от жалбата е изпратен на насрещната страна – Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) с указания за възможността в тридневен срок от получаването й да подаде възражение с писмени доказателства срещу нея, но такива по делото не са постъпили. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебното производство е била заповед № 03-РД/1064/30.03.2021 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, с която на основание чл. 60, ал. 5 от Наредба № 22 от 14.12.2015 г. за прилагане на подмярка 19.2 "Прилагане на операции в рамките на стратегии за Водено от общностите местно развитие" на мярка 19 "Водено от общностите местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.(Наредбата) са одобрена проектни предложения като законосъобразно проведена процедура в ИСУН BG06RDNP001-19.379-S1 за подбор на проектни предложения по подмярка 6.4.1“Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 -2020 г., в частта по т. 4, в която са отхвърлени от МИГ “Нова Загора“ с УРН 678082 проектни предложения по процедурата, включително резерви, с която е включено проект в ИСУН BG06RDNP001-19.379-0004, с наименование „Стартиране и развиване на бизнес с местни храни основно от собствени земеделски продукти, чрез обект за производство на готови ястия, включително и със сертифицирани биологични продукти“ на „Къчеви“ ЕООД (проектно предложение;ПП) и в частта по т. 5, в която е разгледано подаденото от дружеството възражение и е взето решение да бъдат потвърдени мотивите на Комисията за подбор на проектните предложения (КППП), изложени в Уведомително писмо (УП) изх. № 86/30.11.2020 г. от СНЦ МИГ – Нова Загора за неговото отхвърляне и възражението е оставено без уважение. С определение № 226 от 02.06.2021 г., постановено по същото дело съдът отделя в друго производство жалбата в частта по т.4 от посочената заповед и оставя за разглеждане в това производство жалбата в частта й по т. 5, в която е оставено без уважение възражението на „Къчеви“ ЕООД против УП 86/30.11.2020 г. на СНЦ МИГ „Нова Загора“, с което дружеството е уведомено, че предложението им не е одобрено,с формулировка, че същото не отговаря на критериите за оценка на етап Административно съответствие и допустимост и не може да премине към Техническа и финансова оценка поради несъответствие с т.13.2 Условия за допустимост на дейностите от Условията за кандидатстване (Условията), изразено в непредставяне на посочените в 5 точки в УП документи. За да отхвърли жалбата в определението , предмет на проверка пред настоящия състав първоинстанционният съд приема, че правилно в обжалваната заповед е прието, че оспорващия не е представил удостоверение за регистрация на обекта по чл. 26 от Закона за храните, както и одобрен инвестиционен проект, изработен във фаза „Технически проект“ или „Работен проект“ в съответствие със ЗУТ и Наредба № 4от 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти (без да са цитирана конкретните разпоредби, изискващи такива), а също и технологичен проект, ведно със схема и описание на технологичния процес, изготвен и заверен от правоспособно лице, при което не са изпълнени изискванията на т. т. 14, 10 и 13 от раздел 13.2. от Условията. Определението е неправилно. Основателен е наведеният довод в частната жалба, че спорът е останал неизяснен от фактическа страна, но не поради посоченото в нея - недопускане назначаването на съдебно икономическа експертиза. Правилно съдът не е допуснал назначаването на такава на първо място поради това, че предметът на спора е свързан с правилността на извода на административния орган дали са представени нормативно определените необходими документи, който факт може да бъде установен при анализ на съдържанието на преписката, за което не са необходими специални знания, които съдът не притежава, а освен това от непрецизната формулировка на задачите на вещото лице се установява, че същите са неотносими към правния спор, тъй като са свързани с оценка на ПП, а не с изпълнение на административните изисквания за допускането му. Делото е неизяснено поради липсата на писмени доказателства към преписката, за които обаче има данни, че са част от същата. В обжалваното определение е прието, че с ПП не са представени одобрен инвестиционен проект, изработен във фаза „Технически проект“ или „Работен проект (работни чертежи и детайли)“ в съответствие с изискванията на Закона за устройство на територията и Наредба № 4/2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, съгласно изискванията на т. 10 от раздел 13.2 от Условията, при което то не е съответствало на т.10, б. „б“, при липсата на условията по б.“д“ от Условията, тъй като становището на главния архитект е, че в случая за изпълнение на инвестиционния проект е необходимо собственикът да промени предназначението на имота с процедиране на ПРЗ от предвиждане за „Жилищно застрояване- Жм“ в „Предимно производствена зона – Пп“, а дружеството, което е наемател на имота има възможност единствено да извърши текущ ремонт на съществуващите в имота жилищни и стопански сгради. От приложеното към преписката копие от формуляр за кандидатстване (от съдържанието на който не може да се установи на коя дата е подаден от дружеството), раздел 1.3 Прикачени електронно подписани документи, л. 140 е посочено – решение за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС, което е приложено на л. 366, като на л. 367- 369 е приложено архитектурно заснемане и количествено стойностна сметка на два подобекта – Административно-битова сграда и Производствена сграда без система за климатизация. На л. 140 гръб е посочен като представен одобрен инвестиционен проект, изработен във фаза „Технически проект“ или работен проект или заснемане или архитектурен план на обекта, съоръжението, което ще се изгражда, ремонтира или обновява. Същото отбелязване е налице и на л. 141 от делото, като след него е посочено и представен документ за количествено стойностни сметки и становище на главния архитект, че строежът не се нуждае от издаване на разрешение за строеж. В случая няма спор, че се касае до промяна предназначението на съществуваща сграда, при което съдът е следвало да извърши преценка за необходимостта от такива документи, различни от представените с оглед този факт и представените доказателства за строително монтажните работи посочени в ПП. При това изводът, както на административния орган така и на съда, че жалбодателят не е представил изискуеми се по т. 10, б. „б“ от Раздел 13.2. от Условията е необоснован. Вярно е, че част от посочените документи макар и фигуриращи в заявлението не са представени с преписката, но това също не обосновава еднозначен извод за неизпълнение на условията за допустимост. При липсата на установяване, че преписката е представена в пълнота е следвало съдът да изясни релевантния за спора въпрос – дали тези документи действително са представени с преписката или не, като даде съответни конкретни указания по реда на чл. 170 АПК за представянето им. Отделно от това в случая будят недоумение изводите, че жалбодателят е разполагал с достатъчно време за осигуряване на посочените документи без да е посочено кога е стартирана процедурата, кога същият е подал документите за това, при безспорно установения факт, че органи на Община Нова Загора по неясни причини не са изпълнявали задълженията през месец ноември 2020 г., но при положение, че ПУП РЗ е входиран от собственика на имота на 13.10.2020 г. и по същия има произнасяне едва в началото на м. януари 2021 г. следва извод, че същите не са изпълнявали задълженията си и през втората половина на месец октомври, както и през месец декември 2020 г., при което жалбодателят е бил в обективна невъзможност да представи каквито и да било документи, за които е било необходимо произнасяне на тези общински органи. При формиране на изводите си както административните органи, така и съдът не са положили усилия да изяснят дали жалбодателят е предприел необходимите действия по снабдяване с изискуемите се документи, като за това е следвало да се изясни кога и какви действия е предприел жалбодателят в тази насока. Настоящият състав намира, че неправилно в обжалваното определение е прието, че ПП не отговаря на изискванията на т.13 от раздел 13.2 от Условията, тъй като цитираният текст предвижда две алтернативни възможности за инвестиции за закупуване и/или инсталиране на нови машини, оборудване и съоръжения, които са част от технологичен процес, както е и в процесното ПП: 1. Представяне на технологичен проект ведно със схема и описание на технологичния процес, изготвен и заверен от правоспособно лице или 2. Технически спецификации, каквито са представени от дружеството, с което изискванията са изпълнени. По отношение на изискванията по т.14 от раздел 13.2 от Условията – липсата на представен лиценз за регистрация на предприятие за производство, преработка и/или дистрибуция на храна по чл. 26 от Закона за храните. Цитирания текст урежда в процедурата по регистрация на обект за производство, преработка и/или дистрибуция на храни или за производство на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води по Регламент (ЕО) № 852/2004, изискванията към документите и спецификите с оглед различни хипотези, при които осъществява дейност оператора, но във всички случаи за да е налице регистрация следва да е налице обект, годен за експлоатация, а в случая ПП е за изграждане на такъв, макар и чрез реконструкция на съществуваща сграда, както и закупуване и монтиране на необходимото оборудване, като завършващ етап за възникване на такъв обект. При липсата на обект очевидно е невъзможно същият да бъде регистриран, като това според цитираната норма ще може да бъде сторено една след като такъв е налице. В останалата част определението не е предмет на частната жалба, доколкото в обжалваното определение е прието, че тази част административния акт е неправилен. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав, който да изясни релевантните за спора факти, след което да се произнесе по съществото на спора. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236 , във вр. с чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ определение № 176 от 29.07.2021 г., постановено по административно дело № 216/2021 г. от Административен съд Сливен и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Анна Димитрова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Илиана Славовска /п/ Тинка Косева