Решение · № 12288/2021 · дело 6915/2021
Акт
- Вид
- Решение
- Номер
- 12288
- Година на номера
- 2021
- Дело №
- 6915/2021
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 6915 / 2021 РЕШЕНИЕ № 12288 София, 01.12.2021 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение , в съдебно заседание на първи ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: СИБИЛА СИМЕОНОВА ДОБРОМИР АНДРЕЕВ при секретар Мариана Салджиева и с участието на прокурора Нели Христозова изслуша докладваното от председателя НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ по адм. дело № 6915/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 405 от Кодекса за труда (КТ). С решение № 59 от 08.04.2021 г., постановено по административно дело № 401/2020 г. по описа на Административен съд - Перник, е: 1) отменено като незаконосъобразно постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, съставено от Д. Стоянова – главен инспектор, К. Вълкова – началник отдел „БТКД“ и В. Вутов – старши юрисконсулт в Дирекция „Инспекция по труда“ – Софийска област, с което на основание чл. 405а, ал. 2 от КТ (Кодекса на труда) е обявено съществуването на трудово правоотношение между С. Йотов с ЕГН [ЕГН] и „САЛАМАНДЪР - АСО ФЛ“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул.„Кракра“ № 38, представлявано от управителя Л. Пенев; 2) осъдена Дирекция „Инспекция по труда“ – Софийска област да заплати на „САЛАМАНДЪР - АСО ФЛ“ ООД, сумата от 1250 лева, представляваща направени съдебни разноски по делото. Срещу решението е подадена касационна жалба от С. Йотов от гр. Враца и Д. Йотова от гр. София, действащи чрез пълномощника адв. Грозев. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска неговата отмяна, както и отхвърляне на първоначалната жалба на дружеството срещу процесното постановление като неоснователна. Наведени са доводи, че е доказано наличието на трудово правоотношение между покойния наследодател на касаторите С. Йотов и „САЛАМАНДЪР - АСО ФЛ“ ООД. Възведена е и претенция за присъждане на деловодните разноски. Постановеният съдебен акт е атакуван с касационна жалба и от Дирекция „Инспекция по труда“ – Софийска област, представлявана от директора, действащ лично и чрез пълномощника ст. юрк. Петров. Този касатор също твърди, че решението е неправилно поради наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и обосновава теза, че С. Йотов е предоставял работна сила в полза на работодателя „САЛАМАНДЪР - АСО ФЛ“ ООД, за когото е работил като охранител на обект „Охрана на Метростанция 16“, пост № 1, гр. София. Моли съдебния акт да бъде отменен, а отмененото с него постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение – потвърдено. Претендира присъждане на сторените разноски за производството пред двете съдебни инстанции, както и на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание процесуалният представител прави и възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът по касация „САЛАМАНДЪР - АСО ФЛ“ ООД, действащ чрез пълномощника адв. Асенова, оспорва касационните жалби и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. Обосновава становище за правилност на обжалваното с тях решение, като твърди, че С. Йотов не е работил по трудов договор, а се е обучавал съгласно чл. 235 от КТ, за да започне работа в „САЛАМАНДЪР - АСО ФЛ“ ООД. Отправя и искане да му се присъдят направените разноски по делото. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационните жалби и неправилност на съдебното решение, като предлага то да бъде отменено. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационните жалби за основателни. За да приеме сезиралата го жалба от „САЛАМАНДЪР - АСО ФЛ“ ООД за основателна, а оспореното с нея постановление за обявяване на трудово правоотношение за незаконосъобразно, Административен съд – Перник е аргументирал теза, че постановлението е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при издаването му е допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е извел извод, че С. Йотов, намерен починал на 29.02.2020 г. в охраняемия от дружеството строителен обект „Метростанция 16“ (част от извършващото разширение на метрото в гр. София - трета метролиния), през процесния период е бил на обучение при „САЛАМАНДЪР - АСО ФЛ“ ООД във връзка с изпълнявания договор между тях за обучение по чл. 235 от КТ, а правоотношението им не е било трудово. Съдът се е позовал на представените от дружеството списък на охранителите на обекта, графици за осъществяване на охраната за януари и февруари 2020 г., договор за обучение от 10.01.2020 г., присъствена книга за извършено обучение на С. Йотов, графици за провеждане на обучение, показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели Б. Владимиров, К. Иванов и Д. Иванов, заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Коментирал е и заключенията на допуснатите три съдебно-графологични експертизи, като е приел, че ако и с тях да е установено, че ръкописно изписаните три имена „С. Йотов“ и подписът, положен в мястото за „обучаващо се лице“ в договора за обучение от 10.01.2020 г., не са положени от С. Йотов, то това не означава, че между покойния Йотов и „САЛАМАНДЪР – АСО ФЛ“ ООД е било налице трудово правоотношение, а не такова на обучение. Решаващите изводи на Пернишкия административен съд са необосновани и в противоречие с приложимия материален закон. С договор за охрана на обект изх. № 178 от 16.06.2017 г. между „ДЖИ ПИ ГРУП“ АД, в качеството на възложител, и „САЛАМАНДЪР – АСО ФЛ“ ООД, в качеството на изпълнител, страните са се споразумели срещу възнаграждение да се извърши и обезпечи сигурността и мониторинга на обект: „Проект за разширение на метрото в София, трета метролиния – бул. „Ботевградско шосе“ – бул. „Владимир Вазов“ – Централна градска част – ж.к. „Овча купел“, етап II - от км. 11+941,33 до км. 15+749,00 с четири метростанции по обособени позиции, обособена позиция № 1, участък от км. 11+941,33 до км. 14+277,56 с две метростанции“, подобект МС 15 / наричан по-долу обекта/. Следва да се посочи, че в договора като обект на охрана е посочен подобект метростанция 15, докато във всички други документи като такъв присъства метростанция 16. За това, че дейността по охрана е осъществявана на МС 15 свидетелстват и показанията на Д. Иванов. Това обстоятелство е ирелевантно за предмета на настоящото производство. На 16.12.2019 г. е сключено допълнително споразумение към договора, неразделна част от него. Със заповед № 18 от 16.12.2019 г. управителят на „САЛАМАНДЪР – АСО ФЛ“ ООД на основание Правилника за вътрешния трудов ред и договора за охрана на обекта е определил охранителния режим на обекта да се реализира с нощна охрана, за дните от понеделник до събота /включително/ и 24 часова охрана в неделя. В изпълнение на заповедта е представен и приет по делото списък на охранителите на обекта, относно запознаването им с нея, като между лицата липсва С. Йотов. Със заповед № 3 от 08.01.2020 г. на управителя на „САЛАМАНДЪР – АСО ФЛ“ ООД, на основание чл. 235 от КТ и във връзка със сключени договори за обучение, е наредено на Б. Владимиров и на К. Иванов, и двамата заемащи длъжност „организатор охрана“, заедно с охранителните функции на обекта да извършат обучение по утвърден график на обучаемите лица - кандидати за работа в „САЛАМАНДЪР – АСО ФЛ“ ООД Д. Витанов и С. Йотов. Указано е обучението да се документира от обучителите в присъствена книга, каквато е представена и приложена по делото. Между дружеството и С. Йотов е сключен договор от 10.01.2020 година, с предмет провеждане на обучение на лицето в областта на охранителната дейност с цел придобиване на знания и умения на обучаваното лице да работи за в бъдеще като охранител в дружеството. В договора е определен срок на обучението в размер на 78 часа, който е разпределен по график, считано от 10.01.2020 година до 10.03.2020 година. Посочено е и мястото на изпълнение обект в гр. София, охраняван от дружеството, формата и начина на обучение. Определени са условията и сроковете за сключване на трудов договор между страните, както и размера на възнаграждението за периода на обучението - 1 120 лева, платимо на два пъти. От доказателствата по делото се установява, че на 29.02.2020 г. Йотов е починал на охранявания от него обект. Във връзка с настъпилата смърт е подаден сигнал, впоследствие допълнен, от адв. Грозев, в качеството му на повереник на Д. Йотова и С. Йотов, наследници на починалото лице С. Йотов, по повод на който на основание чл. 212, ал. 2 от НПК е образувано досъдебно производство № 230 ЗМК - 440/2020 г. по описа на 06 РУ-СДВР, вх. № 7956/2020 г. по описа на Софийска градска прокуратура. С даденото съгласие по искане на административния орган с постановление на наблюдаващия прокурор от 28.04.2020 г. материалите по досъдебното производство са присъединени по надлежния ред към административната преписка по издаване на процесния акт. Административен съд - Перник безкритично е възприел показанията на разпитаните пред него свидетели, без обаче да съобрази наличието на противоречия между тях и свидетелските показания на същите лица, дадени в хода на досъдебното производство. Кредитирани са обяснения на свидетели, водени пред първоинстанционния съд от първоначалния жалбоподател, а приобщените по преписката доказателства по досъдебното производство не са преценявани в тяхната съвкупност. Съдът не е взел предвид наличието на явно противоречие в дадените от свидетеля Владимиров показания, който при проведения в досъдебното производство разпит твърди, че Йотов е работил като охранител, а при дадените пред първоинстанционния съд показания в проведено на 14.12.2020 г. съдебно заседание, и обяснения и сведения в административното производство сочи, че Йотов е бил на обучение във фирмата. От друга страна, показанията на свидетелите К. Иванов и Б. Владимиров не са преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК, приложима субсидиарно на основание чл. 144 от АПК, съгласно която тези показания се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Свидетелите работят в дружеството, т.е намират се в служебна зависимост с дружеството – страна по делото и въпреки липсата на забрана за техните показания да служат за установяване на факти, ползващи дружеството или такива, които вредят на противната страна, както нееднократно ВКС е посочвал, че към техните показания следва да се подходи със засилена критичност. Видно от приложения по административната преписка протокол за разпит на свидетеля Д. Иванов, проведен на 02.03.2020 г., С. Йотов е работил за „САЛАМАНДЪР АСО ФЛ“ ООД, като е охранявал обект на метрото – „Станция 16“. Обстоятелството, че Йотов е работил като охранител по график в обекта се потвърждава и от показанията на свидетелите Д. Витанов и Ц. Владимирова, събрани в хода на досъдебното производство и приобщени по надлежния ред към административната преписка. По делото са назначени съдебно-графологична и две съдебно-графически (почеркови) експертизи, от които се установява, че представеният (в два „оригинала“) договор за обучение от 10.01.2020 г. е неистински (неавтентичен), тъй като същият не е подписан от С. Йотов. По този начин е оборена формалната доказателствена сила на документа, като е налице и изначална липса на материална такава. Договорът за обучение е послужил за основание за издаването/съставянето на представените по делото заповед за обучение и присъствена книга, както е посочено в тях самите. От друга страна, липсват доказателства обучаваните лица да са запознати със съдържанието на тези документи. Действително липсва законово изискване за сключването на договора в писмена форма, но съществуването му не следва да намира опора единствено в показанията на свидетели, чиито показания според настоящата инстанция не са безпристрастни. Още повече, че в хода на съдебното производство допреди представянето на писмената защита дружеството защитава и аргументира изцяло тезата за наличие на сключен и действащ през относимия период писмен договор за обучение. Като логични и убедителни се преценяват и доводите на касаторите, досежно липсата на актуални дати на изготвените графици за обучения, на данни за обучаваните лица (и на обучаващите), за уведомяването им за обученията и за липсата на техните подписи в присъствената книга. Такава липса се установява и по отношение на датите на изготвяне, утвърждаване и завеждане на представените графици за дежурства за месеците януари и февруари 2020 г. Посочените частни документи нямат достоверни дати, противопоставими на трети неучаствали в съставянето им лица и удостоверяват изгодни за дружеството факти, поради което следва да се преценяват с оглед всички събрани по делото доказателства. Установената неавтентичност на договора и другите посочени обстоятелства пораждат основателни съмнения в истинността на данните, съдържащи се в издадените от дружеството документи и дискредитира достоверността им досежно отразените в тях факти. Както правилно е посочено в оспореното пред първоинстанционния съд постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, налице е и несъответствие между уреденото в чл. 1.2. от договора за обучение продължителност на обучението в размер на 78 часа по график и представения по досъдебното производство график на дежурствата за месец февруари 2020 г., съгласно който са предвидени 12 нощни смени и две 24-часови дежурства или общо 192 часа. Посоченото обстоятелство също не е съобразено и обсъдено от съда. С оглед гореизложените обстоятелства необосновани са формулираните от съда изводи за липса на достатъчно убедителни доказателства за съществуването на трудово правоотношение между С. Йотов и „САЛАМАНДЪР-АСО ФЛ“ ООД и за липсата на характеристики на трудовия договор - работно време, задължение за спазване на определена трудова дисциплина и йерархичната зависимост на работника при трудов договор. Същият не се подкрепя от анализа на доказателствената съвкупност по делото. Правилно в оспореното постановление е установено, че е налице прикрито трудово правоотношение. Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. В процесния случай е установено, че С. Йотов е предоставял работна сила като охранител в обект на дружеството – ответник по касация. Работата е била организирана от дружеството и е осъществявана под негово ръководство. От събраните по делото доказателства е установено наличието на елементите на трудовото правоотношение, като престиране на работна сила за извършване на еднородна дейност през определен период от време срещу уговорено възнаграждение, което е изплащано като месечно възнаграждение, а не за извършване на дейност, определена по обем, като в представеното копие от платежен фиш Йотов присъства на длъжността „охранител“. Установено е също наличие на работно време, наличие на работно място и отношения на контрол от страна на дружеството по отношение на извършваната работа. Констатациите при извършената проверка са удостоверени в съставения протокол за проверка, който представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила, чиято обвързваща съда материална доказателствена сила не е опровергана в рамките на съдебното производство. По делото са налице достатъчно доказателства, събрани по надлежния ред, които установяват релевантните за спора факти и обстоятелства, поради което фактическата обстановка по случая е изяснена. Предвид изложеното настоящият касационен състав намира, че следва да отмени първоинстанционното решение и вместо него да отхвърли жалбата срещу постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение, издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Софийска област. При този изход на спора по настоящото дело претенцията на ответника по касация за присъждане на направените разноски е неоснователна, а исканията на касаторите за присъждане на сторените деловодни разноски са основателни и доказани, поради което дружеството – ответник по касация „САЛАМАНДЪР - АСО ФЛ“ ООД гр. Перник следва да бъде осъдено да заплати на С. Йотов от гр. Враца и Д. Йотова от гр. София сумата от 140 лева (сто и четиридесет лева) разноски съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК, представляваща платени държавни такси за касационната инстанция, както и да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - Софийска област сумата от 570 лева (петстотин и седемдесет лева) разноски за двете инстанции, представляваща юрисконсултски възнаграждения в общ размер на 200 лв., по 100 лв. за всяка от инстанциите, платена държавна такса за образуване на касационното производство в размер на 70 лв. и внесен депозит за съдебно-графологична експертиза в първоинстанционното производство в размер на 300 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 59 от 08.04.2021 г., постановено по административно дело № 401/2020 г. по описа на Административен съд – Перник, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на „САЛАМАНДЪР - АСО ФЛ“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул.„Кракра“ № 38, против постановление от 22.05.2020 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение, съставено от Д. Стоянова – главен инспектор, К. Вълкова – началник отдел „БТКД“ и В. Вутов – старши юрисконсулт в Дирекция „Инспекция по труда“ – Софийска област, с което на основание чл. 405а, ал. 2 от Кодекса на труда е обявено съществуването на трудово правоотношение между С. Йотов с ЕГН [ЕГН], работил на обект „охрана на строителен обект метростанция 16“, находящ се в гр. София, бул. „Монтевидео“, като „охранител“, и „САЛАМАНДЪР - АСО ФЛ“ ООД, ЕИК[ЕИК], като работодател, считано от 10.01.2020 г. ОСЪЖДА „САЛАМАНДЪР - АСО ФЛ“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Кракра“ № 38, да заплати на С. Йотов, ЕГН [ЕГН], адрес: гр. Враца, [улица], ет. [номер], и Д. Йотова, ЕГН [ЕГН], адрес: гр. София,[жк], [жилищен адрес] сумата от 140 лева (сто и четиридесет лева) разноски за касационната инстанция. ОСЪЖДА „САЛАМАНДЪР - АСО ФЛ“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Кракра“ № 38, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - Софийска област, адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 6, сумата от 570 лева (петстотин и седемдесет лева) разноски за двете съдебни инстанции. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Николай Гунчев секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Сибила Симеонова /п/ Добромир Андреев
Други данни
- В регистъра от
- 17.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026