Решение · № 12414/2021 · дело 7380/2021

По дело 7380 / 2021 РЕШЕНИЕ № 12414 София, 06.12.2021 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение , в съдебно заседание на осми ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ХИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ПЕТКОВ КРАСИМИР КЪНЧЕВ при секретар Ирена Асенова и с участието на прокурора Нели Христозова изслуша докладваното от председателя ТАТЯНА ХИНОВА по адм. дело № 7380/2021 Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Грозд – Г. Няголов“, със седалище и адрес на управление в гр. Карнобат, чрез адв. Трифонов, срещу решение № 274 от 22.02.2021 г., постановено по адм. д. № 2054/2020 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което e отхвърлена жалбата на едноличния търговец против заповед №03-РД/1485 от 12.06.2020 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФЗ), с която е отказано финансиране по заявление за подпомагане с идентификационен номер (ИН) 2931010101 от 08.02.2019 г. по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“. Касационният жалбоподател, в касационната жалба и в съдебно заседание, навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и излага подробни съображения. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения акт, а при условията на алтернативност след отмяна на решението, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Бургас. Ответникът – изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, редовно призован, в писмен отговор и в съдебно заседание чрез адв. Пачаманов, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на разноски. По същото дело е подадена и частна жалба от ЕТ „Грозд – Г. Няголов“ срещу определение № 790 от 19.04.2021 г., с което е оставено без уважение искането на едноличния търговец за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските като едноличният търговец е осъден да заплати на ответника сумата 14 325,26 (четиринадесет хиляди триста двадесет и пет лева и двадесет и шест стотинки). С частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Направено е искане за отмяна на определението и постановяване на друго за изменение на основното решение, с което да бъде осъден жалбоподателят да заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в минималния размер от 500 лева. Ответникът по частната жалба - изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, редовно уведомен по реда на чл. 232 от АПК, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав намира подадените касационна и частна жалба за допустими, като подадени от лице за което обжалваните съдебни актове са неблагоприятни, същите са подадени в рамките на преклузивните срокове. Разгледани по същество жалбите са неоснователни. От фактическа страна е установено, че със заповед №03-РД/5262 от 27.12.2018 г. изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, на основание чл.3, ал.1 и 3 от Наредба №6 от 26.10.2018 г. е определил период на прием на заявления за предоставяне на финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 г. - 2023 г., а именно: 28.01.2019 г. - 08.02.2019 г., с индикативен бюджет по мярката за 2019 г. - 21 802 818.14 лева и 2020 г. - 28 521 112.58 лева. На 08.02.2019 г. едноличният търговец е подал заявление за предоставяне на финансова помощ по мярката с идентификационен номер (ИН) 2931010101, за финансиране на дейност „промяна на местонахождението на лозята“, съгласно утвърден план за преструктуриране и конверсия с размер на инвестицията от 1 254 362,19 лева без ДДС. На 08.02.2019 г. е подадено заявление за предоставяне на финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозята“ от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 г.-2023 г., с ИН 2931010105, от друг субект: ЕТ „Топаз - Д. Балджиев“, за същата дейност за финансиране на дейност „промяна на местонахождението на лозята“ с размер на инвестицията от 1 730 406.50 лева без ДДС. На 07.02.2019 г. в ДФЗ са подадени две заявления от ЕТ „Агрокомерс- Ж. Фегали“ по същата мярка на програмата с размер на инвестицията от 678 044.85 лева без ДДС с размер на инвестицията в размер на 2 217 589,46 лева без ДДС, за изпълнение на дейност „изграждане на автоматизирани системи за капково напояване“. При проверка на постъпилите заявления и приложените към тях документи, е констатирано изкуствено създадени условия въз основа на персонална, правна, икономическа и географска координация между посочените еднолични търговци. Прието е, че е налице отношение на координация и партньорство между ЕТ „Грозд – Г. Няголов“; ЕТ „Топаз – Д. Балджиев; ЕТ „Агрокомерс – Ж. Фегали“ и физическото лице М. Стайков. Установено е било, че трите еднолични търговеца, в подадените заявления са посочили един и същи адрес за кореспонденция; същите са съдружници във „Винитера Карнобат“ ООД, заедно с още осем еднолични търговеца; Г. Няголов е управител на „Любата естейтс“ ЕООД, чиито едноличен собственик на капитала е „Топаз мел“ ООД със съдружници и управители М. Стайков и Д. Балджиев, както и на „Винпром Карнобат-1811“ООД, в което съдружници са: “СИС индустрийс“ ООД; М. Стайков Ж. Фегали и др.; представляват се от едни и същи пълномощници с един и същи адрес, идентичен със седалището и адреса на управление на „Винитера Карнобат“ ООД и [фирма], с пълномощни, заверени при едни и същи нотариуси; ЕТ „Топаз – Д. Балджиев“ и ЕТ „Грозд – Г. Няголов“ кандидатстват за финансиране на една и съща дейност, а именно „промяна на местонахождението на лозята“, с предвиден заявен аванс и възползване от парично обезщетение за загуба на доход и използват една и съща банка; получили са еднакъв брой точки по критерий „получена е подкрепа от съюза по мярка „преструктуриране и конверсия на лозя“ от националната програма за подпомагане на лозаро-винарски сектор, а именно 5 точки и проектът ще се реализира в район с производство на вина със защитено географско указание (ЗГУ) - 5 точки; вписани са в лозарски регистър на една и съща дата като гроздопроизводители; плановете за преструктуриране и конверсия на тримата еднолични търговци, представени към заявленията за предоставяне на финансова помощ, са издадени на една и съща дата и имат съвпадение на един от имотите за изпълнение на дейност „изкореняване“ в с. Деветак; по дейност „изкореняване“ имотите съвпадат по ЕКАТТЕ, номер на масив, населено място, община и сорт; за дейностите „засаждане“ и „изграждане на подпорна конструкция“ имотите съвпадат по ЕКАТТЕ и сорт; по-голяма част от имотите, заявени за подпомагане, са със сключени договори за аренда, малка част са собствени имоти, които съвпадат по номер на ЕКАТТЕ и номер на масив, а именно 20417-019; в инвестиционните проекти са налице идентични операции в технологичните карти, като за всяка дейност разликата произтича само от одобрените хектари от Изпълнителна агенция по лозата и виното (ИАЛВ). По предоставена от Специализирана прокуратура информация се посочва, че девет еднолични търговеца са свързани лица, подписали обратни писма, от които е видно, че всички имуществени и неимуществени права, които ще бъдат реализирани от проектите им в резултат на подадени заявления за подпомагане и сключените договори, ще бъдат в полза на М. Стайков. На 12.06.2020 г., изпълнителният директор е издал заповед №03-РД/1485, с която, на основание чл.13, ал.11, т.1 и 4, вр.чл.8, ал.7 Наредба №6 от 26.10.2018 г., е отказал финансиране по заявление ИН2931010101, подадено от „Грозд – Г. Няголов“. Като мотив за отказа административният орган е посочил наличие на изкуствено създадени условия, които са в противоречие с изискванията за допустимост на получаване на финансово подпомагане по мярката и с нейните цели, тъй като с проектите, които са реализирани за подпомагане от доказано свързани помежду си лица и сключените договори, стои едно единствено лице, реален получател на финансовото подпомагане по мярката. За да отхвърли оспорването съдът е приел от правна страна, че административният акт не страда от пороците, визирани в чл. 146 на АПК. Според съда данните по делото сочат, че въпреки формално спазване на предвидените правила за участие в програмата и представяне на необходимите документи, са нарушени целите на програмата, определени в Наредбата и в правото на ЕС. Нарушена е нормата на чл. 8, ал. 1 и ал. 7 от Наредбата. Чрез разделяне на дейностите по четири различни проекта, на лица, за които безспорно се установява, че са свързани помежду си, се е достигнало до надвишаване на максимално допустимия размер за финансиране по мярката, като изкуствено се създават условия за получаване на финансовата помощ от лице, което не е нейният реален получател по заявленията и по договорите с фонда. Финансирането на тези проекти би довело до концентриране на значителен финансов ресурс в определен кръг лица, което е в нарушение на принципа на конкурентоспособност и целите на мярката да се предоставят нови възможности на българските производители да се възползват от финансови средства за обновяване и преструктуриране на лозята и подобряване на методите и технологиите в лозарските стопанства и подобряване на позициите им на пазари в държави, извън Европейския съюз. Изложени са и подробни доводи за наличието на изкуствено създадени условия за финансиране на дейностите. С постановяването на решение за отхвърляне на оспорването съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на ответника разноски в размер на 14 325,26 лв. Срещу решението, в частта му относно разноските, е била подадена молба за изменение по реда на чл. 248 от ГПК с искане същите да бъдат намалени до размер от 500 лв., съгл. чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С обжалваното определение № 790 от 19.04.2021 г. съдът е приел това искане за неоснователно. Изложени са мотиви, че в основното решение са изложени съображения за присъждане на конкретно присъдения размер на адвокатското възнаграждение, поради което не е налице хипотезата на чл. 248 от ГПК. По касационната жалба: Касационната жалба е неоснователна. При така установените факти правилно първоинстанционният съд е приел, че в резултат на свързаността между ЕТ „Грозд – Г. Няголов“; ЕТ „Топаз – Д. Балджиев; ЕТ „Агрокомерс – Ж. Фегали“ и физическото лице М. Стайков са създадени изкуствено условия за получаване на помощта в противоречие с целите на мярката, довело до получаване на средства, надхвърлящи максималния размер на помощта по чл. 8, ал. 1 от Наредба № 6/26.10.2018 г. и в нарушение на чл. 8, ал. 7 от Наредбата, т.е. при наличие на изкуствено създадени условия. Касационният жалбоподател неоснователно твърди, че се явява абсолютно самостоятелен търговец, а проектът му функционално и фактически не е обвързан или зависим от други такива. Легалната дефиниция за свързаност на лицата е дадена в Търговския закон. По смисъла на §1, ал. 1 и 2 на Търговския закон свързани са тези лица при които едно лице участва в управлението на друго лице; съдружниците; лицата, които пряко или косвено контролират трето лице; лицата, които участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице или лица, поради което между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните. По делото безусловно присъстват данни, от които е видно, че ЕТ „Грозд – Г. Няголов“ е съдружник в дружеството „Винитера Карнобат“ ООД, заедно с още 10 лица, сред които ЕТ „М. Стайков – Комерс“, „Агрокомерс – Ж. Фегали“, ЕТ „Топаз – Д. Балджиев“ – Г. Няголов е управител на „Любата естейтс“ ЕООД, чиито едноличен собственик на капитала е „Топаз мел“ООД със съдружници и управители М. Стайков и Д. Балджиев, както и на „Винпром Карнобат-1811“ ООД, в което съдружници са: “СИС индустрийс“ ООД; М. Стайков; Ж. Фегали; Д. Николова и С. Горинов. Тези лица са свързани по смисъла на § 1 от ДР на Търговския закон като тези обстоятелства са безспорно установени. От своя страна правната връзка между лицата е елемент на фактическия състав на понятието „изкуствено създадени условия“. Легална дефиниция на понятието „изкуствено създадени условия“ се съдържа в § 1, т. 11 на Наредбата, която гласи, че "Изкуствено създадено условие" е всяко установено условие по смисъла на чл. 60 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерки за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие. Изкуствено създадени условия се установяват, когато въпреки формалното спазване на предвидените в съответната правна уредба условия кандидатите за подпомагане биха получили предимство чрез създаване на координация помежду си или между тях съществува географска, икономическа, правна и/или персонална връзка. Разпоредбата на чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 гласи, че без да се засягат специфичните разпоредби, в секторното законодателство в областта на селското стопанство не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за което е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство. Касационният жалбоподател едностранчиво посочва, че при преценка относно наличие на нередност по смисъла на чл. 60 от регламент № 1306/2013 г. на ЕП и на Съвета съдът следва да се увери, че всички обективни елементи следва да се установят при условията на кумулативност. Според т. 39 от решение на Съда на Европейския съюз от 21 юли 2005 г. по дело С-515/03, Eichsfelder Schlachtbetrieb, за да се докаже наличие на злоупотреба от страна на потенциален бенефициер на такава помощ, от една страна, е необходима съвкупност от обективни обстоятелства, от които следва, че въпреки формалното спазване на предвидените в съответната правна уредба условия, целта, преследвана с тази правна уредба, не е постигната, и от друга страна, е необходим субективен елемент, изразяващ се в намерението да се получи предимство от правната уредба на Съюза, като изкуствено се създават условията, необходими за неговото получаване. Сумарната стойност на търсеното финансиране от ЕТ „Грозд – Г. Няголов“, ЕТ „Топаз - Д. Балджиев“ ЕТ „Агрокомерс- Ж. Фегали“ възлиза на 5 880 403 без ДДС, която субсидия не би била постигната при условията на чл. 8, ал. 1, изр. 2-ро на Наредбата № 6, ако всеки едноличен собственик кандидатства с независим проект. Тези констатации са в противоречие с целите на националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019-2023 г., дейностите и изискванията, определени в Наредба № 6 и в правото на ЕС с цел заобикаляне на разпоредбите на чл. 8, ал. 1 от същата Наредба. Посредством разделяне на дейностите на четири проекта, за които безспорно се установява, че са свързани помежду си, се достига до максимално допустимия размер на финансиране на мярката. Така установени фактите индикират нарушение и на чл. 13, ал. 11, т. 1 и т. 4 от Наредба № 6. Относно субективния елемент Съдът на Европейския съюз приема, че фактическите обстоятелства, които националната юрисдикция може да вземе предвид, са връзките от правно, икономическо и/или лично естество между лицата, участващи в съответната операция по инвестиране (решение от 14 декември 2000 г. по дело Emsland-Starke, т. 58). Наличието на този субективен елемент може да бъде потвърдено и ако се докаже тайно съглашение, което може да приеме формата на умишлена координация между различни инвеститори, кандидатстващи за помощ по схема за подпомагане от ЕЗФРСР, особено когато инвестиционните проекти са еднакви и между тях съществува географска, икономическа, правна и/или персонална връзка, според т. 44 от решение от 12 септември 2013 г. по дело С-434/12, „Слънчева сила“. Съответно на цитираните решения на СЕС е и определението в § 1, т. 11 на Наредба № 6 в което се приема, че изкуствено създадени условия се установяват, когато въпреки формалното спазване на предвидените в съответната правна уредба условия кандидатите за подпомагане биха получили предимство чрез създаване на координация помежду си или между тях съществува географска, икономическа, правна и/или персонална връзка. Установените в административното и съдебното производство факти, сочат на наличието на връзки от икономическо и лично естество между кандидатът за помощта и другите цитирани участници – наличие на един и същи адрес за кореспонденция: гр.София, [адрес]; ЕТ „Топаз - Д. Балджиев“ и ЕТ „Грозд – Г. Няголов“ кандидатстват за финансиране на една и съща дейност, а именно „промяна на местонахождението на лозята“, с предвиден заявен аванс и възползване от парично обезщетение за загуба на доход и използват една и съща банка; получили са еднакъв брой точки по критерий „получена е подкрепа от съюза по мярка „преструктуриране и конверсия на лозя“ от националната програма за подпомагане на лозаро-винарски сектор, а именно 5 точки и проектът ще се реализира в район с производство на вина със защитено географско указание (ЗГУ)-5 точки; вписани са в лозарски регистър на една и съща дата като гроздопроизводители; плановете за преструктуриране и конверсия на тримата еднолични търговци, представени към заявленията за предоставяне на финансова помощ, са издадени на една и съща дата. Безспорно инвестиционните проекти са еднакви и е налице географска връзка между тях. Налице е тайно съглашение между действителния получател на помощта и кандидатстващите за помощта по смисъла на цитираните съдебни решения на СЕС с оглед наличие на административните, правни и лични връзки. Не се споделят твърденията на касационния жалбоподател, че проектът му следва да се преценява като функционално и фактически необвързан от други лица, тъй като разполага с лозя, които са част от собствените му активи. Не са оборени изводите на първоинстанционния съд за наличие на посочените релации, а именно отношения на свързаност с цитираните по-горе търговци, има съвпадение на един от имотите за изпълнение на дейност „изкореняване“ в с. Деветак – по дейност „изкореняване“ имотите съвпадат по ЕКАТТЕ, номер на масив, населено място, община и сорт; за дейностите „засаждане“ и „изграждане на подпорна конструкция“ имотите съвпадат по ЕКАТТЕ и сорт, т.е. налице е географска връзка. По-голямата част от имотите, заявени за подпомагане, са със сключени договори за аренда, като тези, които са собствени, всъщност са малка част, които съвпадат по номер на ЕКАТТЕ и номер на масив, а именно № 20417-019; в инвестиционните проекти са налице идентични операции в технологичните карти, като за всяка дейност разликата произтича само от одобрените хектари от ИАЛВ; Тези обстоятелства безспорно покриват хипотезата на наличие на изкуствено създадени условия. Вярно е, както се твърди и от касационния жалбоподател, че Г. Няголов и ЕТ „Грозд - Г. Няголов“ не са сред лицата за които от специализираната прокуратура са предоставени „обратни писма“. В същото време обаче, във връзка с постъпилите данни от специализираната прокуратура при Държавен фонд „Земеделие“ е осъществена самостоятелна административна проверка на деветте еднолични търговци и тяхното участие по схемите и мерките, финансирани от ДФЗ. Събрани са доказателства, че тези девет еднолични търговеца посочват като изпълнители на одобрените да финансиране проекти дружествата „Топаз Мел“ ООД, чийто собственик М. Стайков притежава 95% от пазарния дял и ЕТ „Агрокомерс – Ж. Фегали“, между които и ЕТ „Грозд – Г. Няголов“ се констатира свързаност. И трите участника са подписали декларация за запознаване с понятията „нередност“ и „измама“, налични по делото. Съобразно декларацията „нередност“ е всяко нарушение на разпоредба на правото на Общността, в резултат на действие или бездействие от икономически оператор, което е имало или би имало за резултат нарушаването на общия бюджет на общностите или на бюджетите, управлявани от тях, или посредством намаляването или загубата на приходи, произтичащи от собствени ресурси, които се събират направо от името на Общностите или посредством извършването на неоправдан разход. Под измама следва да се разбират по отношение на разходите всяко умишлено действие или бездействие с използването на тези средства за използването на различни цели от тези, за които те първоначално са били отпуснати. Предвид изложеното обосновани са мотивите на първоинстанционния съд, че чрез разделяне на дейностите по четири различни проекта, на лица, за които се установява, че са свързани помежду си, се е достигнало до надвишаване на максимално допустимия размер за финансиране по мярката, като изкуствено се създават условия за получаване на финансовата помощ от лице, което не е нейният реален получател по заявленията и по договорите с фонда По частната жалба: Определението е правилно. Съобразно нормата на чл. 248, ал. 1 от ГПК съдът може да допълни решението в частта за разноските, когато не се е произнесъл по тях или да го измени в случаите, когато не се е произнесъл по цялото искане или не е съобразил възражението за прекомерност. Правилно е посочено, че тези предпоставки не са били налице. Видно от акта, чието изменение се иска, съдът е взел предвид направеното от жалбоподателя възражение за прекомерност, изложил е мотиви защо разноски следва да се присъдят в цялост в полза на ответника - претендираните от него разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно материалния интерес по спора в размер на 14 325.26 лева, съобразно чл.8, ал.1, т.6 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (обн.ДВ, бр.64/23.07.2004 г.). В случая не е приложим чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба №1, както твърди частният жалбоподател. Административният акт е издаден на пряко основание чл. 8, ал. 7 от Наредба № 6 от 26.10.2018 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019-2023 г. От своя страна наредбата е издадена на основание чл. 56, ал. 3 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, а не по приложение на Закона за подпомагане на земеделските производители, поради което не е налице основание за отмяна на така постановеното определение № 790 от 19.04.2021 г. Постановените решение и определение, като правилни, следва да бъдат оставени в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника с следва да се присъдят разноски в размер на 14 325.26 (четиринадесет хиляди триста двадесет и пет лева и двадесет и шест ст.), представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно чл. 8, ал. 2, т. 6 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо и чл. 236 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 274 от 22.02.2021 г., постановено по адм. д. № 2054/2020 г. по описа на Административен съд – Бургас. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 790 от 19.04.2021 г., постановено по адм. д. № 2054/2020 г. по описа на Административен съд – Бургас. ОСЪЖДА ЕТ „Грозд-Г. Няголов“, със седалище и адрес на управление - гр.Карнобат, [адрес], да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ разноски в размер на 14 325.26 (четиринадесет хиляди триста двадесет и пет лева и двадесет и шест стотинки) лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Татяна Хинова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Тодор Петков /п/ Красимир Кънчев