Решение · № 12617/2021 · дело 7721/2021

По дело 7721 / 2021 РЕШЕНИЕ № 12617 София, 09.12.2021 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение , в съдебно заседание на седемнадесети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ МИРЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТО КОЙЧЕВ СТАНИМИРА ДРУМЕВА при секретар Галина Узунова и с участието на прокурора Момчил Таралански изслуша докладваното от съдията ХРИСТО КОЙЧЕВ по адм. дело № 7721/2021 Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ – София и от "“ЕМВЕ“ ООД Перник, представлявано от В. Варадинов срещу решение № 38/10.03.2021г., постановено по адм. дело № 391/2020г. на Административен съд Перник, в съответните му части. Касаторът - директорът на дирекция "ОДОП" София обжалва решението в частта в която е отменен, респек. изменен РА № Р-22002219001312-091-001/20.11.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с негово решение № 750/08.05.2020г., за над задължението по ЗДДС в размер на 37 523.84лв. до размера на определеното в РА в размер на 57 091.59лв., вкл. и в частта за определени лихви за забава, в резултата на непризнато право на ДК по процесните фактури и за над задължението по ЗКПО в размер на 18 711.35лв. до размера на определеното в РА от 28 617.57лв., вкл. и в частта за определените лихви за забава, поради увеличение на финансовите резултати на дружеството за 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г., като неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касаторът съдът неправилно е признал за реално извършени авторемонтни услуги от страна на доставчиците по тях, тъй като от доказателствата по делото не се установяват фактически наемни отношения. В договорите за наем е посочено, че неразделна част от тях ще са протоколи за предаване на наетата вещ, като такива липсват, а от там следва и извода, че превозните средства, не са реално предоставени за ползване от РЛ. Доставчиците не са имали наети лица които да извършват такава дейност, което е от значение за реалността на предоставените услуги. По отношение на доставчиците „Тед Ойл БГ“ ЕООД, „Милениум Проконсулт 44“ ЕООД, „Сирикус КА“ ЕООД и „Уеарнинг“ ЕООД се сочи, че съдът не е съобразил обстоятелството, че при направените им насрещни проверки те не са били открити на адресите за кореспонденция, а издадените фактури не са отразени в дневниците им за продажби. В частта по ЗКПО се приема, че неправилно е отменен РА, тъй като с оглед липсата на реалност на извършените доставки, то фактурираните разходи, не са документално обосновани. Иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго с отхвърляне на жалбата на „ЕМВЕ“ ООД срещу РА в тази му част. Претендира присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Ответната страна по касационната жалба – „ЕМВЕ“ ООД не изразява становище по нея. Втория касатор - "ЕМВЕ“ ООД обжалва решението в частта, в която е отхвърлена, респек. изменена жалбата му срещу процесния РА, като се излагат доводи за неговата неправилност - поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага подробни съображения за необоснованост от страна на първоинстанционния съд на извода, че по делото не са налице доказателства за извършване на процесните доставки, предмет на фактурите с издатели „Тора Бора 2007“ ЕООД, „Би Пи Ай Консулт“ ЕООД, „Трансмет 90“ ЕООД, „Феникс Дизайн БГ“ ЕООД, „Алу Стил Солюшънс“ ЕООД, „Рострой Комерс“ ЕООД, „Ес Пи Ес – 68“ ЕООД, „Ивали – 40“ ЕООД, „Ас Ес Ти 85“ ЕООД и „Рекламна къща АБС“ ЕООД, поради липса на съпътстващи към фактурите документи. Сочи се, че за процесните доставки не е въведено изискване за наличие на съпътстващи документи, тъй като сделките между дружеството и доставчиците му са търговски такива и наличието на представените договори са достатъчни да обосноват реалност на посочените в тях услуги. Издадените фактури са със съдържание което е задължително по ЗСч. и жалбоподателят не е бил длъжен да представя допълнителни доказателства, когато осъществените от него стопански операции са обективирани във фактури. На следващо място се сочи, че нито от документите в ревизионното производство, нито от тези събрани в хода на съдебното може да се направи извод, че фактурите са издадени с измамна цел. Решението на съда е в противоречие с решение постановено по съединени дела С-80/11 и С-142/11, тъй като непредставянето от страна на доставчиците на изискани от органа документи, удостоверяващи доставката, не може да се тълкува във вреда на ревизирания субект. Навежда и доводи, че неправилно РА не е отменен за данъчен период 2013г., поради изтекла давност за провеждане на ревизионното производство, като сочи, че ревизията е започнала с издадена заповед за това от дата 05.03.2019г., и е изтекъл срока както по чл. 109, ал. 1 от ДОПК, така и този в чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Според касатора производството не е едно също, тъй като с предходно решение № 356/26.02.2019г., директора на дирекция „ОДОП“ София е отменил РА на дружеството и е върната преписката за нова ревизия, като настоящата ревизия не е продължение на предходната такава. В конкретния случай ревизионното производство е започнало на 05.03.2019г. и е изтекъл 5-годишния погасителен давностен срок за задължения по ЗДДС за данъчни периоди 01.08.-30.11.2013г. Иска отмяна на решението в тази част и постановяване на друго с което да се отмени РА в тази му част. Претендира направените по делото разноски. Отвеникът по втората касационна жалба – Директор на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП в с.з. чрез процесуален представител я оспорва и моли съда да потвърди решението на АС – Перник в отхвърлената му част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на дружеството и за основателност на тази на данъчния орган. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като разгледа доводите в касационните жалби, намира, че касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледани по същество са неоснователни. Предмет на оспорване пред АС – Перник е ревизионен акт /РА/ № Р-22002219001312-091-001/20.11.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, в която е потвърден с Решение № 750/08.05.2020г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ София, при ЦУ на НАП, с който на "ЕМВЕ" ЕООД не е признато право на приспадане на ДДС по ЗДДС в общ размер на 57 901.59лв. за данъчни периоди август 2013г. до ноември 2016г., и месец септември 2017г., ведно с лихви за забава в общ размер на 27 473.11лв. и са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО в общ размер на 28 617.57лв. и лихви за забава в размер на 11 743.13лв., за данъчни периоди 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. За да постанови обжалвания акт, на първо място първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по чл. 119, ал. 2 от ДОПК и е в предписаната в чл. 120, ал. 2 от ДОПК форма. Установено е, че ревизираното лице е упражнило право на приспадане на данъчен кредит, както следва: - по фактура № 60…021/12.01.2016г., издадена от „Тора Бора 2007“ ЕООД с предмет на доставка "разпространение на рекламни материали", с данъчна основа 4 018лв. и ДДС 803.60лв.; - по фактури № 30…0209/17.06.2015г., с предмет „изготвяне и разпространение на рекламни материали“; № 30…..071/27.05.2015г., с предмет „авторемонтни услуги“; № 40…044/24.07.2015г., № 40….093/31.08.2015г., № 40….134/21.09.2015г., № 50…..08/10.10.2015г. всички с предмет „товаро-разтоварна дейност“, с данъчна основа общо 30 787.50лв. и ДДС 6 157.50лв., издадени от "“Би Пи Ай Консулт“ ЕООД; - по фактура № 30….729/15.08.2016г., издадена от "Ел Ел Си Консултинг“ ЕООД, с предмет на доставка "авторемонтни услуги", с данъчна основа 8 020лв. и ДДС 1 604лв.; - по фактури № 80….02/31.08.2013г. и № 80….06/30.10.2013г., издадени от "Трансмет 90“ ЕООД, с предмет "транспортна услуга", с данъчна основа 11 666.67лв. и ДДС 2 333.33лв.; - по фактури № 30….085/12.02.2015г., № 30….080/09.02.2015г., № 30….055/29.01.2015г. № 30…..127/20.03.2015г. и № 30….158/17.04.2015г., издадени от "Петис Трейд" ЕООД, с предмет на доставките "разпространение на рекламна фирмена продукция“ и авторемонтни услуги“", с данъчна основа общо в размер на 32 212.50лв. и ДДС 6 442.50лв.; - по фактура № 70….046/20.03.2014г., издадена от "Транс Еко-11" ЕООД, с предмет на доставката "изработка на вал, муфа, фланец и втулки", с данъчна основа 3 737.50лв. и ДДС 747.50лв.; - по фактури № 441/30.09.2013г., № 453/31.10.2013г., № 505/12.02.2014г. и № 755/08.03.2016г., издадени от „Феникс Дизайн БГ“ ЕООД, с предмет на доставките "работно облекло и обувки" и „договор за реклама“, с данъчна основа общо от 5 720.25лв. и ДДС общо от 1 144.05лв; - по фактури № 80….123/19.09.2016г. и № 80…153/06.10.2016г., издадени от"Алу Стил Солюшънс“ ЕООД, с предмет на доставката "товаро-разтоварна дейност", с данъчна основа в общ размер на 11 510лв. и ДДС в общ размер на 2 302лв.; - по фактури № 30…..040/30.12.2013г., и № 30….134/10.01.2014г., издадени от „Рострой Комерс“ ЕООД, с предмет на доставката „авторемонтни услуги“ и „товаро-разтоварна дейност и продажба на услуги“, с данъчна основа в общ размер на 6 766.67лв. и ДДС в общ размер на 1 353.33лв.; - по фактура № 30….094/27.02.2014г., издадена от „Момент Комерс“ ЕООД, с предмет на доставката „ремонт на ремарке“, с данъчна основа 3 200лв. и ДДС 640лв.; - по фактури № 00……….108/09.05.2014г., № 00…………148/30.06.2014г., № 30…326/26.09.2014г., № 30…..369/28.10.2014г., и № 30….424/19.11.2014г., издадени от 4“Ес Пи Ес-68“ ЕООД, с предмет на доставките „авторемонтни услуги“, „разпространение на рекламни флаери и постери“ и „строително-ремонтни работи“, с данъчна основа общо в размер на 32 087.50лв. и ДДС в общ размер на 6 417.50лв.; - по фактура № 20…..031/29.12.2014г., издадена от „Ивали-40“ ЕООД, с предмет „изготвяне на рекламен флаер, постери, календари, тефтери, химикалки, запалки и др.“ с данъчна основа 7 775лв. и ДДС 1 555лв.; - по фактури № 00……..124/27.05.2014г., и № 00…..137/09.06.2014г., издадени от „Ас Ес Ти 85“ ЕООД, с предмет на доставка „изготвяне и разпространение на рекламни флаери и постери“ и „авторемонтни услуги и товаро-разтоварна дейност“, с данъчна основа в размер на 22 625лв. и ДДС в размер на 4 525лв.; - по фактури № 00……222/24.07.2014г., № 30…..11/12.08.2014г. и № 30…..021/22.08.2014г., издадени от „Ивали-Инвест“ ЕООД, с предмет на доставките 4авторемонтни услуги“, с данъчна основа общо в размер на 13 290лв. и ДДС в размер на 2 658лв.; - по фактури № 50….272/06.04.2016г., № 50…..683/27.07.2016г., № 50…..151/23.02.2016г., № 50…….556/28.06.2016г., № 50…..571/30.06.2016г., № 50….459/26.05.2016г. и № 50….472/31.05.2016г., издадени от „Перформанс Ауто“ ЕООД, с предмет на доставките „товаро-разтоварна дейност и авторемонтни услуги“, с данъчна основа общо в размер на 41 484лв. и ДДС в размер на 8 296.80лв.; - по фактура № 50…..016/19.11.2015г., издадена от „Вал Сити“ ЕООД, с предмет „разпространение на реклама и товаро-разтоварна дейност“, с данъчна основа 4 900лв. и ДДС в размер на 980лв.; - по фактура № 00……..105/29.09.2017г., издадена от „Рекламна къща АБС“ ЕООД, с предмет на доставката „реклама и рекламни материали“, с данъчна основа 3 333.35лв. и ДДС 666.67лв.; - по отношение 6бр. фактури издадени от „Тед Ойл БГ“ ЕООД, с предмет на доставката „закупено дизелово гориво“, с данъчна основа 158лв. и ДДС 31.60лв.; - по фактури издадени от „Милениум Проконсулт 44“ ЕООД, с предмет на доставката „закупено дизелово гориво“, с данъчна основа 18 240лв. и ДДС 3 648лв.; - по фактури издадени от „Сирикус КА“ ЕООД, с предмет „закупено дизелово гориво“, с данъчна основа 7 451.05лв. и ДДС 1 490.21лв.; - по фактури издадени от „Уеаринг“ ЕООД, с предмет „закупено дизелово гориво“, с данъчна основа 13 894.40лв. и ДДС в размер на 2 778.88лв. За да постанови отмяна на РА в частта на отказания данъчен кредит по фактурите, издадени от „Ел Ел Си Консултинг“ ЕООД, „Петис Трейд“ ЕООД, „Момент Комерс“ ЕООД, „Ес Пи Ес – 68“ ЕООД, „“Инвали-Инвест“ ЕООД, „Тед Ойл БГ“ ЕООД, „Милениум Проконсулт 44“ ЕООД, „Сирикус КА“ ЕООД и „Уеарнинг“ ЕООД, първоинстанционния съд се е мотивирал с наличието на писмени документи – приемо-предавателни протоколи, двустранно подписани от страните, неоспорени от данъчната администрация, от съдържанието на които може да се заключи предаването на съответните стоки /резервни части за автомобили/ и извършване на съответните ремонтни дейности, а така също и от представените договори за наем на процесните моторни превозни средства, а по отношение на закупеното гориво, съдът се е позовал на представените пътни листи и заключението на ССЕ. Що се касае за отмяната на акта в частта на задълженията по ЗКПО е прието, че фактурите от посочените по-горе доставчици отразяват вярно обективираните в тях стопански операции и разходите по този начин са документално обосновани. По отношение на формирания извод на съда за материална законосъобразност на РА в останалата му част, съдът е приел, че няма доказателства за извършване на фактурираните услуги и по точно тези касаещи извършване и разпространение на рекламни материали и товаро-разтоварни дейности. Изрично е посочено, че представените към фактурите договори не индивидуализират по никакъв начин услугите, които са предмет на издадените фактури, а липсват други доказателства, установяващи безспорно реалността на доставките. По ЗКПО в тази му част са приети доводите на ревизиращия орган, че с оглед липсата на реалност на доставките фактурите не отговарят на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО – не отразяват вярно стопанските операции. Решението е правилно. Правото на ползване на данъчен кредит е законодателно уреден в Глава седма „Данъчен кредит“ от ЗДДС. Разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС гласи, че данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Нормата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обвързва възникването на правото на данъчен кредит от настъпването на данъчно събитие. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО/ фактическото предаване на стоката. Възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. В Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, се сочи, че по принцип правото на приспадане не би могло да бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. Преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право. С оглед на горното настоящата инстанция приема, че първоинстанционния съд правилно е разпределил доказателствената тежест, като е приел, че в тежест на ревизираното лице, претендиращо, че за него е възникнало субективното материално право на приспадане на данъчен кредит, е да установи предпоставките и условията за ползване на това право. I. По касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП"- София при ЦУ на НАП: Правилно АС – Перник е обсъдил събраните още в хода на ревизията писмени доказателства, ведно с тези събрани в хода на съдебното производство, вскл. И заключението на ССЕ, касаещи доставките от „Тед Ойл БГ“ ЕООД, „Милениум Проконсулт 44“ ЕООД, „Сирикус КА“ ЕООД и „Уеарнин“" ЕООД, с предмет „закупуване на дизелово гориво“. Установено е безспорно, че извършваната от РЛ дейност е спедиторска такава, последното е имало наети автомобили за които е било изписвано по представени пътни листи за изминати километри. Горивото е закупено от доставчици с основна дейност търговия с горива и смазочни материали, като към всяка една от фатурите е приложен и касов бон, издаден от ЕСФП. В.л. дава заключение, че изплатените суми са били осчетоводени от РЛ чрез дебатиране на счетоводна сметка 401 „доставчици“, по аналитична сметка на доставчика и е кредитирана счетоводна сметка 501 „каса в лева“. От своя страна издадените от доставчиците фактури са осчетоводени по сметка 302 „материали“ и по сметка 4531 „ДДС по покупки“. Установено е, че доставчиците са разполагали с персонал който да извърши обслужването на превозните средства на жалбоподателя чрез зареждането им с гориво. В процесния случай изводът на АССГ за материална незаконосъобразност на РА в тази му част е формиран при правилна преценка на доказателствата по делото и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Според касационната инстанция е доказана обвръзката между доставената стока и извършваната от РЛ стопанска дейност т.е. закупуването на дизелово гориво, предмет на оспорените от данъчната администрация фактури е свързано изцяло с развиваната от дружеството-жалбоподател стопанска дейност. Единствения довод на данъчния орган да откаже право на ДК по процесните фактури е ненамиране на доставчиците на посочените от тях адреси. Принципно ирелевантно за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит са обстоятелствата относно неоткриване на доставчика на декларирания от него адрес за кореспонденция, като в този случай данъчния орган може да откаже признаване на ДК но само при обосноваване на извод за осъществена данъчна измама, това следва от определение на СЕС от 15 юли 2015 г. по дело С-159/14. Съдът е посочил, че неоказването на съдействие на данъчните власти от страна на предходните доставчици на данъчнозадълженото лице по веригата от доставчици и липсата на претоварване на съответните стоки не представляват сами по себе си обективни данни, достатъчни за да се заключи, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, е част от данъчна измама. Тези две обстоятелства обаче са обективни данни, които могат да бъдат взети предвид при общата преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства, за да се определи дали данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама. Предвид на горното изводите на АС – Перник за реалност на доставките по процесните фактури са правилни. Неоснователни са доводите в касационната жалба на органа, че неправилно съдът е приел реалност на доставките по фактури издадени от „Ел Ел Си Консултинг“ ЕООД, „Петис Трейд“ ЕООД, „Момент Комерс“ ЕООД, „Ес Пи Ес – 68“ ЕООД и „Ивали – Инвест“ ЕООД с предмет „авторемонтни услуги“. Към всяка една от издадените от доставчиците фактури са представени договори за наем, от които се установява, че дружеството-жалбоподател е имало наети моторни превозни средства. Липсата на приемо-предавателен протокол към договорите не води до извод за липса на реално предаване на вещта във владение на наемателя. В българското законодателство липсва специална уредба на договор за наем на моторно превозно средство. Той е разновидност и представлява частен случай на договора за наем, уреден в чл. 228-239 от ЗЗД. С него най-общо наемодателя се задължава да предостави на наемателя определен автомобил за временно ползване, а наемателя да му плати определена цена. Договорът се счита за сключен с постигане на съгласие между страните, като предаването на вещта се осъществява имено при сключване на договора. Липсата на подписани между дружеството-жалбоподател, като наемател и наемодателите на приемо-предавателни протоколи не водят до липса на предаване на вещите за ползване от наемателя. Правилно АС – Перник е ценил тези доказателства с останалите събрани, а именно със заключението на ССЕ за извършвана транспортна дейност на дружеството през процесните данъчни периоди с посочените в договорите превозни средства. Както се посочи по-горе предмет на доставката по издадените от „Ел Ел Си Консултинг“ ЕООД, „Петис Трейд“ ЕООД, „Момент Комерс“ ЕООД, „Ес Пи Ес – 68““ ЕООД и „Ивали – Инвест“ ЕООД фактури са авторемонтни услуги и в тежест на жалбоподателят е да установи факта на осъществяването им. Представени са приемо-предавателни протоколи, неоспорени от данъчния орган и установяващи дата, място и вид на извършената услуга. Същото се отнася и до фактура № 30………424/19.11.2014г., издадена от „Ес Пи Ес – 68“ ИООД с предмет „строително-ремонтни работи“, с оглед представения Протокол Акт 19 с подробно посочени извършени дейности, както и приложения към него договор. Наведените в касационната жалба доводи, че липсват доказателства за материална и кадрова обезпеченост на доставчиците са неоснователни. Тази липса респек. неустановяване при доставчика не може да бъде самостоятелно основание за отказ на право на данъчен кредит, в който смисъл е практиката на ВАС и решения на СЕС по дело С-324/11 и С-18/13. Тя трябва да се разглежда във връзка с останалите събрани доказателства, а последните сочат на реалност на извършените авторемонтни услуги по наетите под наем моторни превозни средства, служещи за осъществяване стопанската дейност на дружеството. В обобщение следва да се посочи, че решението на АС – Перник в тази му част е правилно, а подадената касационна жалба е неоснователна. II. По касационната жалба на „ЕМВЕ“ ООД На първо място касаторът излага доводи за изтекла погасителна давност по отношение задълженията за ДДС за данъчни периоди август 2013г. – ноември 2013г., предвид нормата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК и чл. 171 и чл. 172, ал. 2 от ДОПК. Разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК гласи, че не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация. От своя страна чл. 171, ал. 1 от ДОПК сочи, че публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В конкретния случай, както правилно е посочил и АС – Перник ревизионното производство е започнало преди да изтече срокът по чл. 109, ал. 1 от ДОПК. Това е така тъй като ревизионното производство по смисъла на чл. 112, ал. 1 от ДОПК се смята за образувано с издаване на заповедта за възлагане на ревизията и по-точно, според практиката на ВАС с връчване на последната на ревизираното лице. В конкретния случай липсва спор, че настоящото ревизионно производство е второ такова, след постановено решение № 356/26.02.2019г., на директора на дирекция „ОДОП“ София, с което е отменен предходния издаден на дружеството РА и е върната преписката за нова ревизия. Новата ревизия е възложена със заповед от 05.03.2019г., връчена на 03.04.2019г. на дружеството. Като се има предвид, че производството по отменения ревизионен акт е започнало със заповед за възлагане на ревизия от 11.01.2018г., то с отмяната му е възстановена висящността на ревизионното производство, започнало през 2018г. Затова следва да се приеме, че е налице едно ревизионно производство, но се издават два ревизионни акта, като първия е отменен при административното му обжалване и е върната преписката за издаването на нов ревизионен акт. С оглед на така установеното следва да се приеме, че за сочените данъчни периоди от жалбоподателя – август – ноември 2013г., преклузивният срок не е изтекъл. Справката-декларация по ЗДДС за сключени облагаеми доставки се подава в срок до 14-то число на следващия месец, в който срок е дължимо и плащането по ДДС – чл. 125, ал. 5 от ЗДДС. За данъчни периоди август 2013г. – ноември 2013г., задължението за ДДС следва да се плати през 2013г., и съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК давностния срок за тези задължения започва да тече от 01.01.2014г. и е изтекъл на 01.01.2019г., но както се посочи по-горе ревизионното производство е запознала с издаване респек. връчване на първата заповед за възлагане на ревизията – през януари 2018г. По същество на спора жалбоподателят сочи реалност на извършените от доставчиците му стоки и услуги по издадените фактури. Жалбоподателят, като данъчнозадължено лице, което се позовава на правото на приспадане, следва да притежава всички документи, свързани с доставките и да установи реалното им осъществяване, предпоставките и условията за упражняване на субективното материално право на данъчен кредит. Правилни са изводите на АС – Перник, че липсват доказателства за реалност на извършените доставки. Липсват съпътстващи документи към фактурите на посочените доставчици, насочени към установяване на факта на приемо-предаване на стоките от тях на получателя. В представените договори за разпространение на реклама и изработване на рекламни материали липсва идентификация на извършваните рекламни услуги – как ще бъдат извършвани, място на извършване, от какви материали ще се изработват рекламните средства, какво количество и какъв е вида на тези рекламни материали. По отношение фактури с предмет „товаро-разтоварна дейност“ правилно съдът е посочил, че липсват доказателства за индивидуализация на тези дейности – не е изяснено къде ще е мястото на извършване на товаро-разтоварната дейност, липсва посочване на количество и вид на стоките и услугите предмет на тази дейност. Същото се отнася и до 2бр. фактури издадени от „Трансмет 90“ ЕООД с предмет „транспортна услуга“, тъй като към тези първични счетоводни документи липсва представяне на договори за извършване на транспортни услуги, сключени между жалбоподателят и неговия доставчик, заявки и приемо-предавателни протоколи за установяване реалността на документираните услуги. По отношение фактура № 30…..134/10.01.2014г., издадена от „Рострой Комерс“ ЕООД, № 00……108/09.05.2014г., фактури № 30…..326/26.09.2014г., издадени от „Ес Пи Ес – 68“ ЕООД, фактура № 00……137/09.06.2014г., издадена от „Ас Ес Ти 85“ ЕООД и фактура № 30………21/22.08.2014г., издадена от „Ивали-Инвест“ ЕООД, се споделят изводите на АС – Перник, че доставката касае авторемонтна услуга, то следва да се установи по безспорен начин нейното извършване, като влагане на съответни резервни част и извършване на конкретните ремонтни дейности. Такива доказателства не са представени, като по този начин РЛ не е доказало реалността на извършените авторемонтни услуги т.е. че последните са извършени именно от сочения във фактурата доставчик. Както се посочи по-горе в тежест на задълженото лице е да докаже наличието на условията за възникване на право на данъчен кредит, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС, като изходящият относим факт за приложимостта на визираните разпоредби от ЗДДС е установяването на реално осъществени доставки на стоки и/или услуги. В процесния случай касатора „ЕМВЕ“ ООД не е успяло да докаже факта на реалност на фактурираните стоки и услуги от доставчиците „Тора Бора 2007“ ЕООД, „Би Пи Ай Консулт“ ЕООД, „Трансмет 90“ ЕООД, „Феникс Дизайн БГ“ ЕООД, „Алу Стил Солюшънс“ ЕООД, „Рострой Комерс“ ЕООД, „Ес Пи Ес – 68“ ЕООД, „Ивали – 40“ ЕООД, „Ас Ес Ти 85“ ЕООД и „Рекламна къща АБС“ ЕООД. По отношение частта на РА касаещ ЗКПО изцяло се споделят изводите на първоинстанционния съд. По силата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводните разходи, които не са документално обосновани по смисъла на закона. Разхода е документално обоснован, според чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, когато за него е съставен първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч., отразяващ вярно стопанската операция. В конкретния случай не се оспорва факта, че разходите са обективирани в издадените от доставчиците фактури, които съответстват на изискванията на чл. 7 от ЗСч. и са редовно осчетоводени. Правилно съда е посочил, че по отношение на издадените фактури, по които следва да се признае ползване на ДК, стопанските операции са отразени правилно и в тази си част РА следва да се отмени и по отношение на допълнително начислените задължения по ЗКПО за процесните периоди. Що се касае до фактури, по които е отказано право на ДК, поради липса на реалност на доставките, то посочените в тях стопански операции не са документално обосновани и органите по приходите в съответствие с чл. 22, т. 1 вр. чл. 23, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 от ЗКПО са преобразували финансовия резултат, като са го увеличили именно с тези разходи. С оглед гореизложеното, касационните жалби се явяват неоснователни и обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на страните не се дължат разноски. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 38/10.03.2021г., постановено по адм. дело № 391/2020г. на Административен съд Перник. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Мирослав Мирчев секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Христо Койчев /п/ Станимира Друмева