Решение · № 13023/2021 · дело 5207/2021

По дело 5207 / 2021 РЕШЕНИЕ № 13023 София, 20.12.2021 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение , в съдебно заседание на десети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ЗЛАТКОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА ПОЛИНА ЯКИМОВА при секретар Жозефина Мишева и с участието на прокурора Ася Петрова изслуша докладваното от председателя МИЛЕНА ЗЛАТКОВА по адм. дело № 5207/2021 Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на „ЕВРОТРАНС ЛОДЖИСТИК БГ“ ООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: [населено място], община Ботевград, област София, [улица] /съдебен адрес: гр. София, [адрес]/, подадена чрез процесуалния му представител адв. Ц. Попова, против решение № 195 от 05.03.2021 г. на Административен съд - София - област /АССО/, постановено по адм. д. № 1026/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-22002318004228-091-001/26.02.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 863/20.05.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП, и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско в размер на 3 969.80 лв. С доводи за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и да му бъдат присъдени сторените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – директор на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Зарева и заявява искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение, както и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 3 969.80 лв. Счита, че адвокатското възнаграждение е прекомерно като размер с оглед фактическата и правна сложност на делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, частично основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е РА Р-22002318004228-091-001/26.02.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 863/20.05.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП. С него е отказано правото на приспадане на ДДС на ревизираното дружество „ЕВРОТРАНС ЛОДЖИСТИК БГ“ ООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС вр. чл. 6 и чл. 9 вр. чл. 25, ал. 2 ЗДДС по фактури, издадени му от [фирма], „КРИСТАЛ ВИЖЪН ПРОДЖЕКТ” ЕООД, „ФРОНТ ФЕЙМ СТАР” ЕООД и „БГ КОМПАНИЯ АЛЕКСАНДРОВ” ЕООД, „ДЖИ ЕНД ДЖИ ФОРМ” ЕООД. В резултат на непризнатия данъчен кредит са установени задължения по ЗДДС в размер на 128 549.60 лв. /главница/ и 15 431.10 лв. /лихви за забава до датата на акта/. АССО е приел оспорването за допустимо. Преценил е РА като валиден акт, издаден от компетентни органи. За да потвърди РА като материално законосъобразен, съдът е изложил мотиви за това, че услугите за СМР и други услуги, както и строителните материали и други стоки, не са индивидуализирани нито във фактурите, нито в представените договори, нито в представените приемо-предавателни протоколи, поради което правилно приходните органи не са признали правото на приспадане на ДДС. Дори и в представените в съдебното производство договори и протоколи /актове обр. 19/ строителните услуги не са описани в достатъчна степен по вид, количество и единична цена. Обсъдени са в мотивите на първоинстанционното решение и констатациите в ревизионния доклад /РД/ относно доставчиците, които са представили фактурите и придружаващите ги документи, но не са представили необходимите счетоводни документи и други доказателства, въз основа на които да е възможно да се установи, че са разполагали със стоките, че са разполагали с необходимия персонал и техника, че са осчетоводили разходи във връзка с процесните доставки, както и доказателства за заплащане на стоките и услугите от получателя. Представените фискални бонове не са декларирани в НАП. Настоящата касационна инстанция преценява оспореното решение на АССО като валидно, допустимо и частично неправилно. Правилни и съответни на приложимите материално правни норми са изводите на ревизиращия екип, потвърдени и от административния съд, за това, че фактурите не отговарят на изискването на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС. Съгласно чл. 6, ал. 5 от Закона за счетоводството, може да се приеме, че е налице документална обоснованост и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ал. 1 и 2 /в т.ч. предмет и стойностно изражение на стопанската операция/, при условие, че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. С искането от 30.07.2018 г. е поискано от ревизираното лице да представи фактурите от изброените доставчици, договорите към тях заедно с анекси, ако има такива, стокови разписки, приемо-предавателни протоколи, търговска кореспонденция, заявки и др. Представени са договори за СМР с „ФРОНТ ФЕЙМ СТАР” ЕООД, „ДЖИ ЕНД ДЖИ ФОРМ” ЕООД и „МОТОМАГ СПОРТ” ЕООД, в които вид и обем на строителните работи не са договорени. Според протоколите изпълнителите предават завършен обект в [населено място]. Предмет на фактурите не са само строителни услуги и строителни материали, а и други услуги, посочени като „сервизиране”, „посреднически услуги”, „комисионни услуги”, „ремонтни дейности”, както и гуми, покривало, масло и др. стоки. По отношение на строителните услуги и строителните материали още в хода на ревизията е установено, че разходите за тях са отчетени в счетоводството на „ЕВРОТРАНС ЛОДЖИСТИК БГ“ ООД като разходи за придобиване на ДМА. Според обясненията на управителя те са за построяването на ремонтна база и офис в [населено място], където камионите на дружеството домуват. След проверка на счетоводството при посещение в счетоводния офис ревизиращият екип е констатирал, че тези разходи са отчетени в нарушение на СС 16 „Дълготрайни материални активи”. Извършен е и оглед на ремонтната база на дружеството в [населено място] и е констатирано, че са построени офис сграда, ремонтно хале, санитарни помещения, ограда и насип на терена. Според приетата без оспорване в съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/ по счетоводна сметка 613 „Разходи за придобиване на ДМА” са натрупани обороти по част от процесните фактури в общ размер 522 549 лв. При завършване на обектите и след въвеждането им в експлоатация с акт 16, разходите, натрупани в сметка 613, са прехвърлени в счетоводна сметка 202 „Сгради и конструкции”. Заприходен е ДМА „Автосервиз и административни помещения в [населено място]” с дата на придобиване 14.01.2019 г. на обща стойност 522 549 лв. Вещото лице дава заключение, че счетоводството е редовно. От съдебно-техническата експертиза /СТЕ/ се установява, че строителството на посочения обект е извършено въз основа на издадено разрешение за строеж № 55/18.05.2017 г. и одобрени инвестиционни проекти от 18.05.2017 г. Съставени са изискващите се актове и протоколи по време на строителството и строежът е въведен в експлоатация по реда на ЗУТ с удостоверение № 5/14.01.2019 г. В представените строителни книжа като строител фигурира жалбоподателят. Въз основа на представените от него в съдебното производство актове обр. 19 експертът дава заключение, че СМР по изброените от него фактури от доставчиците „МОТОМАГ СПОРТ” ЕООД, „КРИСТАЛ ВИЖЪН ПРОДЖЕКТ” ЕООД, „ФРОНТ ФЕЙМ СТАР” ЕООД „БГ КОМПАНИЯ АЛЕКСАНДРОВ” ЕООД, „ДЖИ ЕНД ДЖИ ФОРМ” ЕООД съответстват на изпълнените строителни работи на обекта, находящ се в [населено място], община Ботевград, УПИ ХIV-1210, кв. 60, а строителните материали по изброените от него фактури от доставчиците „ДЖИ ЕНД ДЖИ ФОРМ” ЕООД /1 фактура/ и „КРИСТАЛ ВИЖЪН ПРОДЖЕКТ” ЕООД /3 фактури/ са вложени в строежа. При така установените факти настоящият съдебен състав намира, че неправилно АССО е потвърдил РА в частта му на отказаното право на данъчен кредит в общ размер 122 623 лв. по фактурите с предмет строителни услуги, описани на стр. 15 и стр. 16 от СТЕ, и по фактурите за доставка на строителни материали, описани на стр. 17 и стр. 18, поради следното: Според решението на СЕС 15 септември 2016 г. по дело C-516/14, Barlis 06 целта на данните, които задължително трябва да фигурират във фактурата, е да могат данъчните административни органи да контролират плащането на дължимия данък и ако е необходимо, наличието на право на приспадане на ДДС. Ето защо именно през призмата на тази цел трябва да се провери дали фактурите отговарят на изискванията по член 226, точка 6 от Директива 2006/112 /т. 27/. Затова запитващата юрисдикция е длъжна да вземе предвид всички сведения, включени в процесните фактури и в представените от Barlis приложения, за да провери дали материалноправните предпоставки за правото му на приспадане на ДДС са изпълнени /т. 45/. В т. 40 от цитираното решение, както и в множество други свои решения, СЕС определя материалноправните предпоставки за възникване на правото на приспадане на ДДС според член 168, буква а) от Директива 2006/112, а именно: стоките или услугите, за които се иска да бъде признато това право, трябва впоследствие да се използват от данъчнозадълженото лице за нуждите на облагаемите сделки, които самото то е сключило, и да са му били доставени от друго данъчнозадължено лице. В случая е безспорно установено изпълнението на строителните услуги и изграждането на обект, в който ревизираното дружество осъществява дейността си. Поради това, констатациите на приходните органи, направени в резултат на насрещните проверки на доставчиците, описани по-горе, не могат да обосноват извод за липса на доставка и отказ на правото на приспадане на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Основателен е доводът на касатора, че ако се домогваше да докаже, че издателите на фактурите не са изпълнители на строителните работи и не са доставили строителните материали, ответникът по делото е имал процесуалната възможност да оспори протоколите при представянето им като неавтентични, доколокото в тях са вписани имената на подписалите ги лица от името на дружествата. Фактите по настоящия спор са сходни с тези, във връзка с които са постановени решенията на СЕС по делата C-142/11, Mahagеben и Dаvid и C-324/11, Gаbor Tоth. Според тях Директива 2006/112 не допуска национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадължено лице правото да приспадне от ДДС, поради това че издателят на фактурата за предоставените услуги е извършил нарушения, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки /т. 50 от първото решение и т. 38 от второто/. В подкрепа на тезата на жалбоподателя са и свидетелските показания на работниците, потвърждаващи извършването на строителни работи на процесния обект от името на двама от доставчиците. По отношение на останалите доставки на стоки и услуги изводите на АССО са правилни и съответни на приложимия материален закон и на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК не следва да бъдат повтаряни отново. С оглед изложените мотиви решението на АССО следва да се отмени в частта му, в която е отхвърлена жалбата на „ЕВРОТРАНС ЛОДЖИСТИК БГ“ ООД против РА относно отказа на правото на данъчен кредит в размер на 122 623 лв. по фактурите с предмет строителни услуги, описани на стр. 15 и стр. 16 от СТЕ, и по фактурите за доставка на строителни материали, описани на стр. 17 и стр. 18, и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени акта. В останалата му част решението следва да бъде оставено в сила. Разноски: Неоснователно е възражението на ответника по касация за прекомерност на договореното и заплатено от касатора адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лв., доколкото то е изключително близко като размер до минималното адвокатско възнаграждение, определено по реда на Наредба № 1/2004 г., което е в претендирания от самия ответник размер на юрисконсултско възнаграждение - 3 969.80 лв. На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на страните се присъждат разноски за всяка една инстанция, съответни на уважената и отхвърлена част от жалбата. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 195 от 05.03.2021 г. на Административен съд - София - област, постановено по адм. д. № 1026/2019 г., в частта му, в която е отхвърлена жалбата на „ЕВРОТРАНС ЛОДЖИСТИК БГ“ ООД против ревизионен акт № Р-22002318004228-091-001/26.02.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 863/20.05.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София при ЦУ на НАП, относно отказано право на приспадане на ДДС в общ размер 122 623 лв. по фактурите с предмет строителни услуги и по фактурите за доставка на строителни материали, издадени от [фирма], „КРИСТАЛ ВИЖЪН ПРОДЖЕКТ” ЕООД, „ФРОНТ ФЕЙМ СТАР” ЕООД и „БГ КОМПАНИЯ АЛЕКСАНДРОВ” ЕООД, „ДЖИ ЕНД ДЖИ ФОРМ” ЕООД, и установените в резултат на това задължения за ДДС и лихви, както и в частта за разноските, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ ревизионен акт № Р-22002318004228-091-001/26.02.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 863/20.05.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София при ЦУ на НАП, относно отказано право на приспадане на ДДС в общ размер 122 623 лв. по фактурите с предмет строителни услуги и по фактурите за доставка на строителни материали, издадени от [фирма], „КРИСТАЛ ВИЖЪН ПРОДЖЕКТ” ЕООД, „ФРОНТ ФЕЙМ СТАР” ЕООД и „БГ КОМПАНИЯ АЛЕКСАНДРОВ” ЕООД, „ДЖИ ЕНД ДЖИ ФОРМ” ЕООД, и установените в резултат на това задължения за ДДС и лихви. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – София да заплати на „ЕВРОТРАНС ЛОДЖИСТИК БГ“ ООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: [населено място], община Ботевград, област София, [улица] разноски в размер на 11 800 лв. /единадесет хиляди и осемстотин лева/. ОСЪЖДА „ЕВРОТРАНС ЛОДЖИСТИК БГ“ ООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: [населено място], община Ботевград, област София, [улица] да заплати на Национална агенция за приходите – София разноски в размер на 1 323.70 лв. /хиляда и триста и двадесет и три лева и седемдесет стотинки/. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Милена Златкова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Благовеста Липчева /п/ Полина Якимова