Решение · № 994/2022 · дело 1456/2020

3 февруари 2022 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Решение
Номер
994
Година на номера
2022
Дело №
1456/2020

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 1456 / 2020 РЕШЕНИЕ № 994 София, 03.02.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия , в съдебно заседание на дванадесети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ КОЛЕВ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА СТЕФКА КЕМАЛОВА ЕМИЛ ДИМИТРОВ при секретар Светла Панева и с участието на прокурора Веселин Найденов изслуша докладваното от съдията ГЕОРГИ КОЛЕВ по адм. дело № 1456/2020 Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Застрахователна компания "Надежда" АД, със седалище в гр. София, срещу Решение № 17139/13.12.2019 г., постановено по адм. дело № 4644/2017 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството срещу решение № 408-03/10.03.2017 г. на Комисията за финансов надзор. В касационната жалба се развиват доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се иска неговата отмяна. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна - Комисията за финансов надзор, в писмено становище и в открито съдебно заседание, чрез юрисконсулт Василева, оспорва касационната жалба и излага подробни аргументи относно нейната неоснователност. Моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, а решението на тричленния състав на ВАС, като правилно и обосновано, да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на II колегия, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред тричленния състав на ВАС е решение № 408-03/10.03.2017 г. на Комисията за финансов надзор /КФН/. За да отхвърли жалбата на Застрахователна компания "Надежда" АД, съдът е приел от фактическа страна, че в административния акт са посочени фактическите и правни основания за издаването му. От съдържанието на решението е установено, че съгласно § 10, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници /ЗВПКИИП/ КФН организира преглед на балансите на застрахователите при участие на независими външни лица и институции, като прегледът е извършен в съответствие с утвърдената от КФН съобразно § 10, ал. 2 от ПЗР на ЗВПКИИП методология за преглед на балансите на застрахователите в България. Лицата, които следва да извършат прегледа са определени съгласно § 10, ал. 3 от ПЗР на ЗВПКИИП. С вх. № 38-00-510 от 1.02.2017 г. в КФН е постъпил доклад от 20 януари 2017 г. от независим външен експерт - Mazars SA, Франция, с погрешно посочена дата на изготвяне 20.01.2017 г., вместо от 30.01.2017 г., което обстоятелство е преценено като такова, което не се отразява на законосъобразността на акта. Докладът съдържа фактическите констатации направени при прегледа на баланса на ЗК "Надежда" АД към 30.06.2016 г. В резултат на извършените процедури върху баланса на дружеството към посочената дата, изготвен в съответствие с Платежоспособност II, независимият външен експерт предложил корекции отразени в таблица. В резултат на извършените корекции на активите и пасивите на застрахователя независимият външен експерт преизчислил КИП /капиталово изискване за платежоспособност/ на дружеството, като изпълнението на капиталовите изисквания към 30.06.2016 г. от ЗК "Надежда" АД е представено в таблица. Поради това, че след отразяване на резултатите от оценката на независимия експерт отчетената в КФН към 30.06.2016 г. чрез образците по Регламент 2015/2450 информация ще претърпи съществена промяна, образците следва да се представят в КФН по отношение на отчетния период, завършващ на 30.06.2016 г. След така отразените констатации, в решението на КФН са изложени мотиви по направените от жалбоподателя възражения в предоставения за целта срок. Съдът е приел, че актът е издаден в рамките на материалната компетентност на КФН, съобразно чл. 18, ал. 2 ЗКФН, да възложи извършването на оценка на активи или пасиви на външен независим експерт и да задължи поднадзорното лице да предостави коригирани количествени образци. Установяването на покритието на капиталовите изисквания е в резултат на извършената оценка на пасивите и активите, а задължението да представи коригирани количествен образци е в изпълнение на възможността да изисква поднадзорното лице да отрази резултатите от оценката във финансовите си отчети. Като неоснователни са преценени доводите на жалбоподателя, че Комисията няма правомощие да разпорежда промени във финансовите отчети на застрахователя, както и че не разполага с компетентността да извършва действия, свързани с Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2450, доколкото компетентността по чл. 18, ал. 2 от ЗКФН включва възможността да изисква отразяване на резултатите на оценката във финансовите отчети и е свързвана с приложението на регламента. Съдът е приел още, че изготвеният от Mazars SA, Франция, доклад от 30.01.2017 г., постъпил в КФН с писмо, вх. № 38-00-510/01.02.2017 г., действително не представлява одит съгласно Международните одиторски стандарти /МОС/, но целта на извършеният преглед на баланса не е одит по смисъла на МОС, а проверка дали балансът отговаря на изискванията на Платежоспособност II. Обсъдено е, че независимият външен експерт / Mazars SA, Франция/ всъщност е изготвил два доклада при проверката на баланса на ЗК "Надежда" АД - първият от 21.12.2016 г., изготвен по реда на Платежоспособност I, а вторият 30.01.2017 г. е изготвен по реда на Платежоспособност II. В доклада от 30.01.2017 г. е посочено, че стойността на активите, коригирани в баланса по Платежоспособност I, се считат за съвместими с остойностяване по Платежоспособност II, като изключенията са изрично посочени в него. В Доклада от 30.01.2017 г. се съдържат изчисленията и резултатите на Mazars SA, Франция, които са съгласно изискванията на Платежоспособност II и при които е налице разлика в третирането на същите показатели в сравнение с изискванията на Платежоспособност I. В останалата си част изискванията на Платежоспособност I и Платежоспособност II са съвместими, поради което са валидни и актуални заключенията, посочени в доклада от 21.12.2016 г., които не попадат в изключенията, посочени на стр. 5 от доклада от 30.01.2017 година. При това в решение № 408-03/10.03.2017 г. изрично е посочено, че същото е издадено след преглед на фактическите констатации, направени от Mazars SA, Франция, в Доклада от 30.01.2017 г., т.е. именно въз основа на доклада по Платежоспособност II. Съдът е изложил мотиви, че КФН, след извършването на преглед по Платежоспособност I, е възложила при същите параметри да се изготви преглед и с алтернативни изчисления при режим Платежоспособност II, който се състои от две страници последвани от таблични изложения. В тази връзка е обсъдил, че в открито заседание процесуалният представител на ответника е обяснил, че първоначалният доклад не е бил съставен при режим Платежоспособност II, защото на външния оценител не му било представено решението на КФН, за да види, че компанията трябва да бъде класифицирана като застраховател по Платежоспособност II. Тричленният състав на ВАС е преценил като основен въпроса дали дружеството следва да се оцени по Платежоспособност I или по Платежоспособност II и в тази връзка се е позовал на разпоредбите на 4, б. "г" от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) и § 21 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за застраховането. Обсъдил е издаденото Решение № 217 - 03 от 08 април 2016 г. на КФН, съгласно което ЗК "Надежда" АД може да сключва застраховки "Обща гражданска отговорност", застраховка "Кредити", застраховка "Гаранции" и застраховка "Правни разноски", поради което е приел за неприложим режим Платежоспособност I, при който се имат предвид Граница на платежоспособност и Минимален гаранционен капитал, е неприложим. В тази връзка е изложил, че Независимият външен експерт Mazars SA, Франция, определен от КФН, е изготвил коригиран баланс на ЗК „Надежда" АД към 30.06.2016 г. със стойности на активите и пасивите в него, преизчислени по Платежоспособност II, както следва справедлива стойност на активите: 4 676 861 лева; справедлива стойност на пасивите: 970 284 лева; превишение на активите над пасивите: 3 706 577 лева; допустими основни собствени средства: 3 706 577 лева; минимално капиталово изискване: 7 400 000 лева; размер на покритието на МКИ: недостиг от 3 693 423 лева; капиталово изискване за платежоспособност: 10 133 443 лева; размер на покритието на КИП: недостиг от 6 426 866 лева. Съдът е допуснал изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, в която са включени вещо лице актюер и вещо лице оценител на недвижими имоти. С протоколно определение от 04.06.2018 г. тричленният състав е приел, че с оглед предмета на оспорения акт, съдебната експертиза следва да даде крайно заключение, досежно съдържанието на финансовите отчети на дружеството към посочената в акта дата - 30.06.2016 година. Независимо от това по делото са депозирани заключения както следва: комплексна съдебна експертиза /част оценителна/ профил: недвижими имоти от 10.09.2018 г., изготвена от вещо лице инж. ик. - Л. Герджиков; счетоводно техническа и актюерска експертиза за техническите провизии от 18.01.2019 г., изготвена от вещо лице В. Петрова; две заключения от изпълнена съдебно - счетоводна експертиза от 05.06.2019 г. и от 07.10.2019 г. на вещото лице доцент Н. Орешаров - доктор по икономика. Съдът е формирал изводите си въз основа на така представените заключения, като е дал приоритет на второто депозирано от Н. Орешаров, което е приел за преработено и допълнено, независимо че вещото лице е посочило, че поддържа и двете. В заключение първоинстанционният съдебен състав е приел, че в решение № 408-03/10.03.2017 г. са посочени нормативните основания, въз основа на които са извършени корекции и преизчисления, за да се приведе баланса на ЗК "Надежда" АД в съответствие с изискванията на Платежоспособност II. Административният орган е посочил, че собствените средства на компанията към 30.06.2016 г. възлизат на 3 706 577 лв., което означава, че при изискване за КИП /капиталово изискване за платежоспособност/ от 10 133 443 лв. и за МКИ /минимално капиталово изискване/ от 7 400 000 лв., се осигурява покритие съответно от 36.6 % и 50.1 % на двете посочени капиталови изисквания. Изложил е аргументи, че издаденият административен акт е законосъобразен, поради което е отхвърлил подадената срещу него жалба на ЗК "Надежда" АД и е присъдил на ответната страна претендираното юрисконсултско възнаграждение. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Настоящият петчленен състав на ВАС, счита че решение № 408-03/10.03.2017 г. на Комисията за финансов надзор е постановено от компетентен орган, съобразно правомощията, предоставени в чл. 18, ал. 2 ЗКФН - да назначи външен одитор или външни независими експерти за извършването на оценка на активи или пасиви на поднадзорното лице и да изисква от поднадзорното лице да отрази резултатите от оценката във финансовите отчети. Съгласно § 10, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, КФН организира преглед на балансите на застрахователите при участие на независими външни лица и институции. За тази цел с Протокол № 28 от 13.05.2016 г. е утвърдена Методология за преглед на балансите на застрахователите в България. Методологията не е била оспорена по съдебен ред, поради което е част от позитивното право. Съгласно Методологията прегледът на балансите на застрахователите и презастрахователите и прегледа на активите на пенсионните фондове се извършва под надзора на Управляващ комитет, който включва представители на КФН /член/, Министерство на финансите /наблюдател/, Българска народна банка (наблюдател), Европейската комисия /наблюдател/ и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване /член/. С решение № 521-03 от 14.07.2016 г., в качеството му на независим външен експерт за извършване на преглед на баланса на ЗК „Надежда“ АД е назначен Mazars SA, Франция. По делото са представени два доклада на независимия външен експерт извършил преглед на баланса на ЗК „Надежда“ АД към 30.06.2016 г. - първият от 21.12.2016 г. е изготвен по реда на Платежоспособност I, а вторият от 30.01.2017 г. е изготвен по реда на Платежоспособност II. Съгласно първия доклад за фактически констатации / Преглед на балансите на българския застрахователен пазар/ на Mazars SA, Франция, прегледът на баланса се извършва от КФН в съответствие с Националната програма за реформи в изпълнение на Стратегия Европа 2020, актуализация за 2015 год., приета с Решение на Министерски съвет № 298 от месец май 2015 год. и на основание § 10 от Преходните и заключителните разпоредби на закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници /ЗВПКИИП/, с оглед на ефективното функциониране на финансовата система и необходимостта от осигуряване на по-голяма прозрачност на сделките на местния финансов пазар. Като основни цели на прегледа са посочени: - Анализ на застрахователния портфейл на всяко застрахователно дружество, за да се установят задълженията по застрахователните договори, да се оцени адекватността на техническите резерви по Платежоспособност II, да се получи разумна приблизителна оценка на икономическата стойност на съответните технически резерви. - Да се направи оценка, за съответствие с рамката Платежоспособност II, доколко са подходящи принципите за признаване и оценка, прилагани за всички активи и пасиви, като специално се наблегне върху оценката на влиянието на операциите и сделките с физически и юридически лица в тесни връзки със застрахователя. - Да се направи оценка на ефективността, в съответствие с рамката Платежоспособност II, на прехвърлянето на рискове на трети страни, произтичащо от (пре) застрахователни договори, сключени от застрахователите, включително презастрахователните договори с ограничено поемане на риска. - Да се преизчислят пруденциалните показатели в съответствие с Платежоспособност II (МКИ и КИП). Това включва необходимостта одиторите да предоставят становище дали по отношение на застрахователите са налице условията за прилагане на чл. 131 и чл. 3086 (14) от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Европейския съвет от 25.11.2009 год. (Директивата за Платежоспособност II) Като констатация от това становище следва да се състави таблица за всеки застраховател , включваща 1. презентираща показателите КИП, МКИ и марж на платежоспособност (налична и изискуема граница на платежоспособност). Ще трябва да се преизчисли границата на платежоспособност в края на месец декември 2015 год. ако дадено дружество не покрива КИП или МКИ, освен ако границата на платежоспособност не е отрицателен в края на годината или проверяващият е убеден, че няма съществена промяна на този пруденциален показател в края на годината. - Да се направи преглед на рисковете на застрахователите и да се предостави информация и повиши осведомеността за рисковете и слабите места в застрахователния сектор, включително евентуално заразяване на останалата част от финансовия сектор и реалната икономика. В доклада изрично е отбелязано, че Компанията /ЗК „Надежда“ АД/ е класифицирана като изключение според приложимата рамка, посочена и обяснена в секция 1.5.2. от Методологията за преглед на баланса. Компанията попада в обхвата на чл. 4 от Директивата за Платежоспособност II /т.е. изключените от обхвата на Платежоспособност II/ и поради тази причина се прилагат параметрите на Платежоспособност I относно изчисляване на границата на платежоспособност и на държавните допустими активи за покриване на техническите резерви. За изпълняване целите на тази задача се изисква пълното прилагане на параметрите на Платежоспособност II относно системата на управление, информационни системи и качество на данните, принципа на благоразумност, както и честотата на отчитане. Следствие на това целите и процедурите на прегледа са адаптирани въз основа на зададените указания и методология, посочени в глава 4, раздел С1 и С2. Отбелязано е и че Компанията е изключение по смисъла на обхвата на Платежоспособност II заради размера си и поради тази причина се прилагат параметрите на Платежоспособност I. Съобразно цитираната секция 1.5.2. „Приложима нормативна уредба“ от Методологията за преглед на баланса, приета през 2016 г. от КФН, балансите, на които ще се прави преглед, следва да бъдат изготвени в съответствие с изискванията на Платежоспособност II, включително следното: - Технически стандарти за прилагане на Директива 2009/ 138/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. - Делегиран Регламент (ЕС) 2015/35 от 10 октомври 2014 г. за допълване на Директива 2009/138 / ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II). - „Омнибус II“ (Директива 2014/51 / ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за изменение на директиви 2003/71 / ЕО и 2009/138 / ЕО и Регламент (ЕО) № 1060/2009, (ЕС) № 1094 / 2010 и (ЕО) № 1095/2010 по отношение на правомощията на Европейския надзорен орган (европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) и Европейския надзорен орган (европейски орган за ценни книжа и пазари). - Делегиран регламент (ЕК) за изменение на Делегиран регламент (ЕК) 2015/35 относно изчисляването на регулаторните капиталови изисквания за няколко категории активи, държани от застрахователни и презастрахователни дружества, публикувани на 30 септември 2015 г. Във втория доклад за фактически констатации /Преглед на балансите на българския застрахователен пазар/ на Mazars SA, Франция се съдържа изложение за баланса по Платежоспособност II. Посочено е, че стойността на активите, коригирани в баланса по Платежоспособност I се считат за съвместими за остойностяване по Платежоспособност II със следните изключения: корекции по справедлива стойност, направени в баланса по Платежоспособност I са изчислени отново в баланса Платежоспособност II; вземания; отсрочени данъчни активи. В доклада липсва разяснение кое е наложило да бъде изготвен втори по ред такъв, при положение, че вече е съставен предходен. Като разяснение в тази насока не може да бъде счетено посоченото в началото на доклада, чедопълнителни дейности са изискани от КФН, тъй като не се сочи какви са, както и не са представени доказателства в тази насока. И в двата доклада е отбелязано, че същите са изготвени въз основа на информацията, предоставена от Дружеството по негова собствена воля, въз основа на искания на Mazars SA за предоставяне на информация. Принудителната мярка е наложена в резултат на констатациите, направени в доклада от 30.01.2017 г., депозиран в КФН с вх. № 38-00-510 от 01.02.2017 г, изготвен по реда на Платежоспособност II. Доколкото основният въпрос по делото се явява дали ЗК „Надежда“ АД попада в обхвата на Платежоспособност I или Платежоспособност II, то настоящата касационна инстанция споделя изводите на тричленния състав на ВАС, че от 1 януари 2016 г. е приложима новата риск базирана европейска регулаторна уредба за застраховането - Платежоспособност II (Директива 2009/138/Е0 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност). Жалбоподателят, в качеството си на застраховател, който притежава лиценз, издаден по реда и при условията на КЗ, вписан в регистъра на КФН по смисъла на чл. 30, ал. 1, т. 9 ЗКФН, има право на достъп до пазара на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, поради което е длъжен да спазва разпоредбите на КЗ, свързаните с прилагането му подзаконови нормативни актове (чл. 15, ал. 2 КЗ) и актовете на Европейската комисия по прилагане на Директива 2009/138 (Платежоспособност ІІ), която Кодексът за застраховането транспонира. Независимо от този извод обаче, настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 200, ал. 3, изр. 2 и на чл. 201, пр. 2 от ГПК. В открито съдебно заседание, проведено на 15.10.2019 г., е изслушано заключението, изготвено от вещото лице Орешаров. В хода на съдебното заседанието, процесуалният представител на Застрахователна компания "Надежда" АД категорично се е противопоставил на приемането на заключението на вещото лице Орешаров, като е изложил подробни аргументи за необоснованост на експертизата, пораждащи за страната основателни съмнения относно нейната правилност. Изрично е посочено също, че на основание чл. 201 ГПК се иска назначаването на повторната експертиза, с която да се даде отговор на същите въпроси, но като бъдат съобразени възраженията направени в съдебното заседание. От своя страна съдът е оставил без уважение това доказателствено искане без обаче да бъдат изложени мотиви защо счита, че на поставените въпроси е отговорено подробно и ясно в приетата по делото експертиза, както и без да коментира възраженията, направени от страната. Настоящият съдебен състав счита, че според разпоредбата на чл. 201 ГПК, приложима на основание чл. 144 АПК, допълнително заключение се възлага, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторно - когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Страните могат да задават въпроси на вещото лице за изясняване на заключението и да оспорят същото, като мотивират възраженията и исканията си. Право на съда е да прецени дали искането за възлагане повторна или допълнителна експертиза е основателно, но тази преценка не следва да е формална, а да се основава на установените в закона критерии. Ако съдът счита, че страната не е мотивирала искането си за назначаване на друга експертиза по делото с посочване на конкретни възражения срещу представеното заключение, следва да й укаже да стори това. В конкретния случай жалбоподателят ясно и недвусмислено е формулирал възраженията си и доводите, поради което иска повторна експертиза, поради което съдът е бил длъжен да изложи мотиви защо оставя без уважение това доказателствено искане. При наличието на така допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила, оспореното с касационната жалба решение на тричленния състав следва да бъде отменено, а делото да бъде изпратено за ново разглеждане на Административен съд София област при съобразяване на дадените с настоящото решение указания по прилагането на закона. С оглед изхода на делото, по направените искания за присъждане на разноски и възражения в тази връзка, по тях следва да се произнесе Административен съд София област. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, РЕШИ: ОТМЕНЯ Решение № 17139/13.12.2019 г., постановено по адм. дело № 4644/2017 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от състав на Административен съд София - област, при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Особено мнение на съдия Виолета Главинова Не споделям изводите на мнозинството от петчленния състав по следните съображения. Намирам обжалвания пред петчленния състав на ВАС втора колегия съдебен акт за допустим, валиден и правилен. За да мотивира неправилност на първоинстанционното решение, мнозинството от петчленния състав приема, че при постановяване на оспорения съдебен акт е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 200, ал. 3, изр. 2 и на чл. 201, пр. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Конкретно нарушението се изразява в обстоятелството, че в открито съдебно заседание, проведено на 15.10.2019г. тричленният състав на ВАС, седмо отделение изслушва и приема заключение на вещото лице Орешаров, въпреки противопоставянето на приемането на заключението от процесуалния представител на ЗК „Надежда“ АД-жалбоподател по делото. От последния са изложени подробни аргументи за необоснованост на експертизата, което поражда основателни съмнения относно нейната правилност. Поисканото от процесуалния представител на жалбоподателя назначаване на повторна експертиза на основание чл. 201 от ГПК за отговор на същите въпроси, след съобразяване с направените в заседанието възражения, решаващият състав оставя без уважение искането, без изложение на мотивите за отказа. Немотивираният отказ на тричленния състав да допусне и изслуша повторна експертиза със същите задачи, според мнозинството на петчленния състав на ВАС, втора колегия, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на съдебния акт, което обосновава неправилност на решението и води до неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Намирам че, посоченото от мнозинството нарушение на процесуалните правила не е съществено по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. второ от АПК. Същественото нарушение на процесуалната норма според теорията и съдебната практика е онова нарушение, което ако не беше допуснато, би се стигнало до други фактически и/или правни изводи при решаване на делото. За да е такова, то трябва да нарушава норма, която е съществена за правилността на решението. Отказът на съда да допусне и изслуша повторна експертиза без да изложи съображения в откритото заседание на 15.10.2019г. не обективира нарушение на процесуална норма, тъй като събирането на това доказателство няма съществено значение за делото. В подкрепа на изложеното са подробните и задълбочени мотиви, основани на всички становища и възражения на страните по спора, както и на събраните по делото доказателства, включително прецизния анализ на заключенията на вещите лица по възложените експертизи както следва: комплексна съдебна експертиза (част оценителна) профил: недвижими имоти от 10.09.2018г., изготвена от вещо лице Л. Герджиков; счетоводно техническа и актюерска експертиза за техническите провизии от 18.01.2019г., изготвена от вещо лице В. Петрова, както и две заключения на съдебно-счетоводна експертиза съответно от 05.06.2019г. и 07.10.2019г. на вещото лице Н. Орешаров. Видно от мотивите на съдебния акт-първоинстанционният съд обсъжда и анализира подробно всяко едно от заключенията както поотделно, така и в съвкупността им с останалите събрани по делото доказателства. Заключението за законосъобразност на оспорения административен акт е правилно и обосновано. В разглеждания казус, както е прието и от първоинстанционния съд, и в мотивите на мнозинството на настоящия петчленен състав, спорният по делото въпрос е правен и се отнася до това дали дружеството попада и следва да бъде оценявано по Платежоспособност І или Платежоспособност ІІ. Безспорно установено и прието е, че застрахователят-касатор в настоящото производство притежава допълнителен лиценз от 08.04.2016г. за нови застраховки, включващи застраховка „Обща гражданска отговорност“ застраховка „Гаранции“ и застраховка „Правни разноски“, поради което режим Платежоспособност ­І, при който се имат предвид Граница на платежоспособност и Минимален гаранционен капитал е неприложим по аргумент от разпоредбата на чл. 4, б. „г“ от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност ІІ). В тази връзка както заключенията на вещите лица, така и констатациите на Комисията за финансов надзор категорично и безпротиворечиво сочат, че Застрахователна компания „Надежда“ АД не покрива изискванията за Платежоспособност ІІ по изчисленията на независимия експерт Mazars SA Франция. Застрахователят-касатор в настоящото производство не покрива капиталовото изискване за платежоспособност, като е налице недостиг от 3 693 423 лв., изчислен от независимия експерт, а вещото лице Орешаров дори сочи по-висока стойност на недостига-3 730 491 лв. Ето защо повторна експертиза, каквато искат жалбоподателите, която на основание на установените вече по делото факти да даде отговор на вече зададени въпроси, на които е отговорено в многобройните експертизи няма да доведе до различен правен резултат от постановения от тричленния състав на ВАС, седмо отделение. По изложените съображения намирам, че при постановяване на обжалваното решение на тричленния състав на ВАС, седмо отделение, не е допуснато соченото от мнозинството на петчленния състав на ВАС, втора колегия съществено процесуално нарушение, което да доведе до неправилност на решението и до обоснове неговата отмяна. Съдия Виолета Главинова Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Георги Чолаков секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Георги Колев /п/ Виолета Главинова /п/ Стефка Кемалова /п/ Емил Димитров

Други данни

В регистъра от
16.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026