Решение · № 12933/2021 · дело 6102/2021

По дело 6102 / 2021 РЕШЕНИЕ № 12933 София, 16.12.2021 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение , в съдебно заседание на осми декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ЗЛАТКОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА ПОЛИНА ЯКИМОВА при секретар Пенка Котанидис и с участието на прокурора Христо Ангелов изслуша докладваното от председателя МИЛЕНА ЗЛАТКОВА по адм. дело № 6102/2021 Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на „Мар Саба” ЕООД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул. „Васил Левски” № 38, ет. 5, подадена чрез пълномощниците му адв. Велкова и адв. Николаев, против решение № 397 от 04.03.2021 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по адм. д. № 452/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-22000119001547-091-001/17.10.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 519 от 02.04.2020 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП, и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 563.44 лв. С доводи за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, или делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав при констатирани съществени процесуални нарушения. В открито съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Велкова, която представя подробни писмени бележки по съществото на спора и заявява искане за присъждане на разноски за двете съдебни производства, посочени в списък на разноските. Ответникът по касационната жалба – директор на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Василева и заявява искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, частично основателна. Настоящата касационна инстанция преценява решението на Благоевградския административен съд като валидно и допустимо. Правилно е приел административният съд, че оспорването е допустимо и че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи в предвидената от закона форма след ревизионно производство, възложено от компетентен орган. Съдът правилно е определил спорните между страните по делото въпроси, установил е фактите въз основа на събраните доказателства и е обсъдил съдебно-счетоводната експертиза, приета без възражения. Обосновал е изводи за неоснователност на жалбата и материална законосъобразност на РА. 1. По отношение на отказаното право на данъчен кредит в размер на 278 112.17 лв. за данъчните периоди м. декември 2018 г. и м. януари 2019 г. по 38 фактури, издадени от „Бултранс 2018” ЕООД, с предмет на доставките: услуга почистване на биоразградими отпадъци по една фактура, транспортни услуги и доставки на стока биомаса по 13 фактури /общо 39 004.54 т./ първостепенният съд е приел, че по делото не са представени от жалбоподателя и от доставчика доказателства за реалното извършване на услугата почистване на биоразградими отпадъци. Не са представени договори, сключени между жалбоподателя и собствениците на земите, които са почистени, нито са предоставени данни за начина на изчисляване на възнаграждението. Позовавайки се на решението по дело С-653/11, Newey, съдът е приел, че между страните липсва действително правоотношение. Невъзможно е да се установи как е определена и цената на транспортните услуги. Такава не е договорена нито в договора за първата услуга, нито в договора за вторите услуги. Затова според него те създават изкуствена конструкция, която не отговаря на действителното икономическо и търговско положение. Наред с това е счел за основателни и доводите на приходната администрация за липсата на техническа и кадрова обезпеченост на доставчика. 2. По отношение на отказаното право на данъчен кредит в размер на 96 295.01 лв. за данъчния период м. януари 2019 г. по 5 фактури, издадени от „Метросистем” ЕООД, с предмет авансово плащане по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот първостепенният съд е изложил съображения за това, че във връзка с авансовите плащания липсва осъществена доставка, а и всички представени писмени доказателства налагат извод за липсата на намерение у страните за изпълнението на предварителния договор. Настоящият касационен състав преценява като неправилно решението на административния съд в частта му, в която е потвърден РА относно отказаното с него право на приспадане на ДДС на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС с мотиви за липса на доставки по фактурите, издадени от „Бултранс 2018” ЕООД, за транспортни услуги и доставки на стока и установените във връзка с това задължения на „Мар Саба” ЕООД за ДДС и лихви за забава до датата на акта, поради следното: Още в хода на ревизионното производство към всяка една от фактурите са представени протокол за извършените курсове с описание на същите по дати, единична цена без ДДС и с включен ДДС и обща стойност, товарителници, пътни листове и кантарни бележки. Същите са подробно описани и проследени от вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза /ССЕ/. Представените документи към фактура № 2 и фактура № 5 от м. декември 2018 г. доказват натоварване на стока с изпращач „Надеж” ООД и получаването й от ТЕЦ-Бобов дол. Документите към фактури № 10, № 15, № 20, № 25 и № 30 от м. януари 2019 г. доказват натоварване на стока с изпращач „КМД” ЕООД и получаването й от ТЕЦ – Бобов дол. Документите към фактури № 14, № 18 и № 22, № 27 и № 30 от м. януари 2019 г. доказват натоварване на стока с изпращач „Траш Енерджи” ЕООД и получаването й от „Дайнинг Енерджи” ЕООД. Вещото лице е обвързало тези транспортни услуги с предоставените от жалбоподателя на ТЕЦ – Бобов дол, „Дайнинг Енерджи” ЕООД и „Траш Енерджи” ЕООД транспортни услуги по издадените им от него фактури. Документите към останалите фактури за транспорт доказват натоварване на стока с изпращач „Мар Саба” ЕООД и получател „Дайнинг Енерджи” ЕООД. По отношение на транспортираната стока биомаса се установява придобиването на 39 004.54 т. от „Мар Саба” ЕООД по 13 фактури, издадени му от „Бултранс 2018” ЕООД, и продажбата на същата стока на „Дайнинг Енерджи” ЕООД по 13 фактури, описани в справка 04 на стр. 15 от експертизата. Транспортът на стоката от мястото на натоварването й до мястото на получаването й от „Дайнинг Енерджи” ЕООД е един и той е осъществен от „Бултранс 2018” ЕООД според представените документи. С оглед данните в протоколите към фактурите за транспорт за единична цена без данък и с включен данък за всеки един от описаните курсове и обща стойност, неправилно е приел административният съд, че след като цените на транспортните услуги не са договорени между страните в сключения договор, то за услугата не може да се определи насрещна престация и договорът показва изкуствена конструкция. Когато фактурите не отговарят на изискването на чл. 114, ал. 1, т. 11 ЗДДС, тъй като не съдържат единична цена без данъка, може да се приеме, че е налице документална обоснованост, когато за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват, съгласно чл. 6, ал. 5 от Закона за счетоводството. Ревизиращият екип не е извършил насрещни проверки на получателите на стока и транспортни услуги по издадените им от „Мар Саба” ЕООД фактури и не е изискал от тях документите, с които те разполагат, за получените от тях доставки. Независимо от това, е приел, че доставки има, но не са осъществени от „Мар Саба” ЕООД, след като няма доставки от „Бултранс 2018” ЕООД към ревизираното дружество. Установено е обаче включването на фактурите в дневниците за покупките на ТЕЦ – Бобов дол, „Дайнинг Енерджи” ЕООД и „Траш Енерджи” ЕООД. При наличието на доказателства, представени от дружеството в ревизионното производство за осъществени доставки на стоки и транспортни услуги и използването им от получателя за неговите облагаеми доставки правото на приспадане на ДДС следва да му бъде признато. Това е прието и от Административен съд – Благоевград в мотивите на неговото решение, който се е позовал и на решенията на Съда на Европейския съюз /СЕС/ /т. 31 от решението на СЕС по дело С-285/11 например/. Неправилно обаче съдът е приел, че липсват транспортни услуги, тъй като от договора не става ясно как се определя цената им. Що се отнася до липсата на кадрова и техническа обезпеченост по принцип при доказани материално правни предпоставки за признаване правото на данъчен кредит, отказът му не може да се обоснове с непредставяне на доказателства за материална и кадрова обезпеченост на доставчика / пар. 2 от диспозитива на решението на СЕС от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, Mahagеben kft, Pеter Dаvid/. Независимо от изложеното, в конкретния случай номерата на транспортните средства са видни от товарителниците и пътните листове, а доставчикът е представил доказателства, от които са видни имената на шофьорите. Въпреки че ревизиращият екип е установил чия собственост са транспортните средства, не е извършил необходимите проверки с цел доказване на твърдените от него обстоятелства, че транспортни услуги с тези превозни средства не са извършвани, а е мотивирал извода си единствено с непредставянето на договори за наем на същите от „Бултранс 2018” ЕООД. Насрещни проверки на шофьорите също не са извършени в хода на ревизията, въпреки че писмените обяснения на трети лица са допустими доказателства. По изложените съображения се налага извод, че приходната администрация не е доказала по убедителен начин тезата си, че стоката е получена от крайните получатели, но не е доставена от жалбоподателя, съответно не е транспортирана от „Бултранс 2018” ЕООД. Според т. 37 от цитираното по-горе решение на СЕС по дело С-285/11 националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба. От решението на СЕС по дело С-255/02, Халифакс следва, че за да е налице злоупотреба с право, е необходимо сделката да има като резултат данъчно предимство и това данъчно предимство да противоречи на целите на директивата ДДС. От мотивите на РА не се установява в какво се изразява данъчното предимство, което страните по сделките получават, за да може съдът да прецени дали то противоречи на целите на директивата. Плащането на цената на стоките и транспортните услуги е частично и това се потвърждава от ССЕ, но плащането на цената изцяло не е сред материално правните предпоставки за признаване правото на приспадане, както и разчитането на дължимия ДДС към бюджета от доставчика. В този смисъл е налице и решение на Съда на Европейския съюз от 21.06.2012 г. по съединени дела C-80/11 и C-142/11, Mahagеben kft, Pеter Dаvid / т. 40/. Като е отхвърлил жалбата на „Мар Саба” ЕООД против частта от РА, в която е отказано право на приспадане по доставките от „Бултранс 2018” ЕООД на стока и транспортни услуги, първостепенният съд е постановил решение в противоречие с приложимите материално правни норми, което следва частично да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което частично да се отмени РА. Решението на Благоевградския административен съд е правилно в частта му, в която е потвърден РА относно отказаното право на данъчен кредит в размер на 15 591.40 лв. по фактура № 1/01.12.2018 г., издадена от „Бултранс 2018” ЕООД, с предмет „почистване на биоразградими отпадъци”. Мотивите на съда относно липсата на достатъчна индивидуализация на услугата във фактурата и договора на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК не следва да бъдат преповтаряни. Същественото според настоящия съдебен състав е обстоятелството, че не се доказва връзката между тази услуга и облагаемите доставки на жалбоподателя, тъй като съгласно сключения договор между него и „Бултранс 2018” ЕООД, според обясненията на жалбоподателя и изложеното в жалбите му /до първоинстанционния съд и касационната жалба/, а и от събраните доказателства безспорно се установява, че в резултат на тази услуга именно доставчикът „Бултранс 2018” ЕООД е придобил стоката биомаса, която след това е доставил на „Мар Саба” ЕООД. Решението на Благоевградския административен съд е правилно в частта му, в която е потвърден РА относно отказаното право на данъчен кредит в размер на 96 295.01 лв. за данъчния период м. януари 2019 г. по 5 фактури, издадени от „Метросистем” ЕООД, с предмет авансово плащане по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. На основание чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК мотивите му не следва да бъдат преповтаряни. Важно е да се отбележи, че касаторът не оспорва, че и към момента на приключване на устните състезания по настоящото дело не е осъществена доставката, във връзка с която се твърди, че са направени авансовите плащания. Не се твърди от него да му е предоставено правото на разпореждане със стоката, макар и да не е сключена сделка в изискуемата според националното законодателство нотариална форма. При идентични факти между същите страни има вече постановено съдебно решение, което е влязло в сила на 07.07.2020 г., а именно решение № 778/11.06.2020 г. на Административен съд – Благоевград по адм.д. № 733/2019 г. В тази част оспореното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на страните се присъждат разноски за всяка инстанция съразмерно с уважената и отхвърлена част от жалбата. Юрисконсултското възнаграждение на ответника по касация се определя по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 397 от 04.03.2021 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по адм. д. № 452/2020 г., в частта му, в която е отхвърлена жалбата на „Мар Саба” ЕООД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул. „Васил Левски” № 38, ет. 5 против ревизионен акт № Р-22000119001547-091-001/17.10.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 519 от 02.04.2020 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София при ЦУ на НАП, относно отказано право на приспадане на ДДС в общ размер 262 520.77 лв. по фактури, издадени от „Бултранс 2018” ЕООД, в резултат на което са му установени задължения за ДДС за данъчните периоди м. декември 2018 г. и м. януари 2019 г. и лихви за забава към датата на акта, както и в частта на разноските, и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ ревизионен акт № Р-22000119001547-091-001/17.10.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 519 от 02.04.2020 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София при ЦУ на НАП, в частта му на отказано право на приспадане на ДДС в общ размер 262 520.77 лв. по фактури, издадени от „Бултранс 2018” ЕООД, в резултат на което са установени на „Мар Саба” ЕООД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул. „Васил Левски” № 38, ет. 5 задължения за ДДС за данъчните периоди м. декември 2018 г. и м. януари 2019 г. и лихви за забава към датата на акта ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. ОСЪЖДА „Мар Саба” ЕООД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул. „Васил Левски” № 38, ет. 5 да заплати на Национална агенция за приходите – София юрисконсултско възнаграждение за две инстанции в размер на 7 297.00 лв. ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – София да заплати на „Мар Саба” ЕООД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул. „Васил Левски” № 38, ет. 5 разноски за две съдебни инстанции в общ размер 5 434.00 лв. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Милена Златкова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Благовеста Липчева /п/ Полина Якимова