Решение · № 12870/2021 · дело 4684/2021

По дело 4684 / 2021 РЕШЕНИЕ № 12870 София, 15.12.2021 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение , в съдебно заседание на осми декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ЗЛАТКОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА ПОЛИНА ЯКИМОВА при секретар Пенка Котанидис и с участието на прокурора Христо Ангелов изслуша докладваното от съдията ПОЛИНА ЯКИМОВА по адм. дело № 4684/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. „Еневи моторс“ ООД, ЕИК[ЕИК], гр. Пловдив, район Западен, ул. „Силистра“ № 11, чрез пълномощника адв. Апрахамова, обжалва решение № 523/11.03.2021г., постановено по адм. дело № 2770/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлено оспорването на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-16001618004846-091-001/15.06.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 486/05.10.2020 г., на директора на дирекция "ОДОП" Пловдив, в частта на отказано право на данъчен кредит в размер на 15793,40 лв. заедно с лихви за забава 4634,52 лв. по фактури, издадени от „Ню дизайн медия“ ЕООД през данъчен период м.10.2016 г. и от „Лукс кар БГ“ ЕООД през данъчен период м.04.2018 г. Касаторът навежда трите касационни основания по чл. 209, т. 3, АПК, чието осъществяване аргументира с пропуск на АС Пловдив да възприеме идентификацията на превозните средства чрез посочване на номера на рамата в спорните фактури и в съпровождащите ги договори, плащането на продажната цена на автомобилите, обосноваващи надеждна доказателствена съвкупност. Игнорирани били и доказателствата за регистрация на превозните средства в сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, надценено е значението на факта дали тяхната продажбата е част от обичайната дейност на доставчиците. Според касатора произходът на движимите вещи е установен по несъмнен начин включително от заключението на ССчЕ. Акцентира се върху добросъвестността на получателя по доставките, които не следва да се квалифицират като такива на родово, а като индивидуално определени вещи по чл. 24, ал. 1 ЗЗД. За фактическото предаване на превозните средства на „Еневи моторс“ ООД свидетелства тяхното предявяване в сектор „Пътна полиция“ – Пловдив за регистрация именно от касатора. Искането до съда, поддържано в съдебно заседание и в писмено становище по съществото на спора от адв. Апрахамова, е за отмяна на решението и за отмяна на ревизионния акт в обжалваната част. Претендират се разноски по списък. Ответникът по касационната жалба – директорът на дирекция „ОДОП“ Пловдив чрез представител по пълномощие оспорва нейната основателност в подробно писмено становище, акцентирайки върху несъответствия в писмените доказателства, на които се базира тезата на дружеството за установен произход на стоките-автомобили. Позовава се на дерегистриране на доставчиците по ДДС, настъпило преди да са издадени спорните фактури; на ревизионни актове с обхват спорните периоди, в производството по издаване на които те не са представили нито счетоводни, нито търговски книжа. Поддържа се още, че заключението на ССчЕ не се основава на проверка в счетоводството на „Ню дизайн медия“ ЕООД и „Лукс кар БГ“ ЕООД, които не разполагат с техническа и кадрова обезпеченост на доставят двете превозни средства. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се възразява за прекомерност на възнаграждението в полза на адв. Апрахамова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения за недоказана реалност на доставка на родово определените употребявани автомобили, тъй като не е установен превозът им до получателя, спорните фактури са издадени от дерегистрирани по ЗДДС субекти, по доставките не е начислен ДДС, от издателите на фактурите е декларирана основна дейност, различна от търговия с употребявани автомобили. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС Пловдив е била законосъобразността на Ревизионен акт № Р-16001618004846-091-001/15.06.2020 г., издаден от С. Петрова, началник на сектор, възложил ревизията, и К. Николова, главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 486 от 05.10.2020 г. на директора на дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта на отказан данъчен кредит в размер на 15 793,40 лв., заедно с лихви в размер на 4 634,52 лв., по фактури, издадени от "Ню дизайн медия" ЕООД през м.10.2016 г. и от "Лукс кар БГ" ЕООД през м.04.2018 г. Според фактическите установявания на първоинстанционния съд "Ню дизайн медия" ЕООД и "Лукс кар БГ" ЕООД са с прекратена регистрация по ЗДДС по реда на чл. 176 от ЗДДС към датата на съставяне на спорните фактури. Не са подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО съответно за 2016 г. и 2018 г., не са регистрирани трудови договори, декларирана е основна дейност, различна от търговия с употребявани автомобили, не притежават активи, сгради, машини, транспортни средства, стопански инвентар или друг вид имущество. От „Ню дизайн медия“ ЕООД е издадена фактура № 1177/03.10.2016 г. с предмет употребяван автомобил Мерцедес МЛ 350 Блутек 4 Матик рама WDC1660241D062742, бял цвят на стойност 48 000 лв. и ДДС 9 600 лв., която не е включена в дневниците за продажби и в справките-декларации по ЗДДС. Насрещната проверка на доставчика останала без резултат. От "Лукс кар БГ" ЕООД е издадена фактура № 1000000006/29.04.2018 г. с предмет употребяван автомобил Мерцедес С 350 шаси WDD2221331A086766 на стойност 30 967 лв. и ДДС 6 193,40 лв. Към фактурите са приложени договори за покупко-продажба на употребявани автомобили, декларации за регистрацията им от органи на КАТ, фактури за предходни доставки, банкови извлечения за разплащания, фактури и договори с нотариална заверка на подписите за последваща продажба, счетоводни регистри на сметки за отразяване на фактурите за покупка, на фактурите за продажба, плащанията по тях и писмени обяснения. Според тези, изхождащи от управител на ревизираното лице /РЛ/, кореспонденцията с доставчиците е извършвана по телефона или от упълномощени за това лица. Превозът е включен в цената на автомобилите, която е платена, същите са приети от управителите на "Еневи моторс" ООД при доставката им в автосалона в гр. Пловдив, бул. "Пещерско шосе" № 157. Декларирано е, че дружеството няма собствен и не е ползвало нает транспорт за превоз на автомобили. Насрещните проверки на дружествата, посочени във фактурите за предходни доставки "Хера груп БГ" ЕООД, и "ВР ТРАНСБЪЛГАРИЯ" ЕООД останали без резултат. В рамките на ревизията не са представени доказателства за ресурсна обезпеченост на "Ню дизайн медия" ЕООД и "Лукс кар БГ" ЕООД за извършване на доставките, същото се отнася и за сочените предходни доставчици. В договор за покупко-продажба на МПС от 29.04.2018 г., сключен между доставчика „Лукс кар БГ“ ЕООД и касатора е вписано място на сключване гр. София, без точен адрес, а във фактура № 1000000006/29.04.2018 г., издадена от "Лукс кар БГ" ЕООД не е включен транспорт до гр. Пловдив, ул. "Пещерско шосе" № 157, мястото /обектът/, където се твърди от жалбоподателя, че е приет автомобилът Мерцедес С 350. В договор за покупко-продажба на МПС от 07.10.2016 г. на Мерцедес МЛ 350 е вписано място на сключване гр. Пловдив без адрес. Във фактура № 1177/03.10.2016 г., издадена от "Ню дизайн медия" ЕООД също няма отразен транспорт до гр. Пловдив, бул. "Пещерско шосе" № 157, мястото, където се твърди от РЛ, че е приет автомобилът. Органите по приходите констатирали, че в представените по Приложение № 1 към чл. 12а, ал. 1 т. 6 и чл. 12б, ал. 1 т. 6 от Наредба № I-45 за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, издадена от министъра на вътрешните работи, не е вписано кога процесните превозни средства са влезли на територията на страната и с какво превозно средство. Преките доставчици "Ню дизайн медия" ЕООД и "Лукс кар БГ" ЕООД не разполагат с материален и технически ресурс да извършат доставките, получени от трети лица. По отношение на стоковите поредици нито един от доставчиците не е декларирал, че е начислил ДДС по издадените фактури във връзка с доставката на автомобилите. По този начин от РЛ е приспаднат данъчен кредит без данъкът да е постъпил в бюджета. Според заключението на ССчЕ от формална гледна точка фактурите, издадени от "Ню дизайн медия" ЕООД и "Лукс кар БГ" ЕООД, съдържат изискуемите реквизити от ЗДДС и ЗСч., осчетоводени са надлежно, включително последващата реализация на автомобилите; налице е разплащане по фактурите; вещото лице е възпроизвело декларираното от РЛ, че автомобилите са доставени с транспорт на доставчиците "Ню дизайн медия" ЕООД и "Лукс кар БГ" ЕООД; счетоводството на РЛ е водено редовно по отношение на взетите стопански операции във връзка с проверените от експертизата документи, касаещи фактурите, по които е отказано правото на приспадане на данъчен кредит. От правна страна съдът е приел, че РА е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният ревизионен доклад е неразделна част от него. Не са констатирани съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При концентриране на спора върху действителното извършване на доставките на стоки съдът е съобразил доказателствена тежест за ревизирания търговец, който претендира права от този факт. Според АС Пловдив наличието на данъчни фактури и тяхното осчетоводяване само по себе си не е достатъчно за доказване на облагаеми доставки. 3адължително условие е фактически да е осъществено прехвърляне на правото на собственост върху стоките, т. е. да е настъпило данъчно събитие, което да е предпоставка за начисляване на данък. Липсата на доказателства за твърдяното от РЛ прехвърляне на правото на собственост върху двата автомобила е аргументирана от една страна с невъзможността органите по приходите да проверят счетоводството на доставчиците и с резултата от справките в база данни на НАП, че доставчиците на РЛ не разполагат с материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършването на разглежданите доставки. В съдебната фаза на установителното ревизионно производство не са ангажирани доказателства, че твърдените доставчици са притежавали стоките, описани във фактурите, за да могат да му прехвърлят правото да се разпорежда като собственик с тях. При насрещни проверки както на "Ню дизайн медия" ЕООД и "Лукс кар БГ" ЕООД, така и на предходните доставчици съответно "ВР ТРАНСБЪЛГАРИЯ" ЕООД и "Хера груп БГ" ЕООД, ИПДПОЗЛ са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК и нито един от изброените търговци не е представил документи и писмени обяснения. Освен това в РД, съставен в рамките на ревизия спрямо "Лукс кар БГ" ЕООД се сочи, че тя е с обхват ЗДДС за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2018 г., при която от дружеството не са представени счетоводни и други документи. Съдът поставил акцент върху невъзможността да се установи кога превозните средства са влезли на територията на страната и по какъв начин са стигнали до РЛ – на собствен ход или са превозени, в който случай от значение е материално-техническата обезпеченост на доставчиците. Разгледал е установеното от извършения обмен на информация обстоятелство, че през 2016 г. няма декларирани продажби от италианското дружество SIRIO S.R.L. към "ВР ТРАНСБЪЛГАРИЯ" ЕООД, предходен доставчик на "Ню дизайн медия" ЕООД, а от германския търговец Еurolink са декларирани продажби на стойност 40 000 евро към "Хера груп БГ", предходен доставчик на "Лукс кар БГ" ЕООД, а в същото време това дружество продава автомобила на последното за 36 182 лв., което изключва житейската и икономическа логика. Най-сетне, двете спорни фактури не са включени в дневниците за продажби и СД по ЗДДС на "Ню дизайн медия" ЕООД и "Лукс кар БГ" ЕООД. Изводът на АС Пловдив за законосъобразност на РА е съобразен с приетото от Съда на ЕС в т. 13 и т. 17 в решението му от 13 декември 1989 г. по дело С-342/87, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим единствено поради вписването му във фактурата, тъй като това право се ограничава само до действително дължимите данъци, т.е. тези, отговарящи на облагаема сделка и, ако всеки фактуриран данък можеше да се приспада, дори, когато не отговаря на действително дължим данък, то данъчната измама би била по-лесна. РЛ не сочи доказателства нито в рамките на ревизията, нито пред съда, за отделянето и предаването на процесните стоки, определени само по своя род - чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. За неоснователно е счетено позоваването в на жалбоподателя на решение от 21 юни 2012 г. на Съда на ЕС по присъединени дела С-80/11 и С-142/11, тъй като случаите не са идентични и поради това, че органите по приходите не са се обосновавали само с изследване на предходни доставки по веригата назад, а са отказали правото на приспадане на данъчен кредит поради липса на доказателства за реално осъществени доставки, по които се претендира това право. Съдът заключава, че в случая са налице само документално оформени сделки, без те да са осъществени от вписаните в тях като доставчици дружества "Ню дизайн медия" ЕООД и "Лукс кар БГ" ЕООД. Налице са съставени фактури без издателите реално да са изпълнили вписаните в тези фактури сделки, а ревизираното дружество, като участник в съставянето на тези документи, не може да не е запознато с това обстоятелство. В хода на ревизията са събрани достатъчно годни доказателства, които сочат, че и двамата доставчици не могат да извършат фактурираните доставки, тъй като не разполагат с необходимия кадрови и технически ресурс за това. Решението е неправилно. Правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 68 и сл. ЗДДС се поражда от действително осъществени облагаеми доставки. По силата на чл. 6, ал. 1 ЗДДС в относимата към двете спорни доставки редакция доставката на стока е прехвърляне право на собственост или друго вещно право върху стоката. При прилагането на тази норма следва да се съобрази тълкуването на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112, дадено в преюдициални заключения на Съда на ЕС, според което понятието "доставка на стока" не се отнася до прехвърлянето на право на собственост в предвидените от националното право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик. „Еневи моторс“ ООД е упражнило право на данъчен кредит по доставки на автомобили, за които поддържа, че е получило по договори за покупко-продажба от доставчиците „Лукс кар БГ“ ЕООД и „Ню дизайн медия“ ЕООД. За установяване тяхното осъществяване в рамките на ревизията от дружеството са представени преписи от фактури и договори за покупко-продажба на МПС. В отлика от приетото от АС Пловдив, предмет на договорите за покупко-продажба, сключени на 29.04.2018 г. с „Лукс кар БГ“ ЕООД и на 03.10.2016 г. с „Ню дизайн медия“ ЕООД, са индивидуално определени вещи – автомобили, конкретизирани като марка, модел и номер на рама, поради което прехвърлянето на правото на собственост настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предава вещта. Това следва от нормата на чл. 24, ал. 1 ЗЗД, която се отнася до всички сделки за прехвърляне на право на собственост или учредяване на друго вещно право. В разглеждания случай представените от „Еневи моторс“ ООД в ревизионното производство фактури и договори документират продажби на МПС, индивидуализирани с марка, модел и номер на рама/ шаси. По силата чл. 24, ал. 2 ЗЗД предаването на стоките е релевантно за момента на прехвърляне на правото на собственост на вещи, определени по своя род, а предмет на разглежданите доставки са индивидуално определени вещи. В съдържанието на двете спорни фактури - № 0…01177/ 03.10.2016 г., издадена от „Ню дизайн медия“ ЕООД /л. 1280, том 5 от първоинстанционното дело/ и № 10…06/ 29.04.2018 г., /на л. 1301 от том 5 на първоинстанционното дело/, са вписани номерата на рама/шаси на употребяваните автомобили. Тези номера са видими както в договора за покупко-продажба, сключен на 07.10.2016 г. между „Ню дизайн медия“ ЕООД и „Еневи моторс“ ООД, така и в този с дата 29.04.2018 г. между Лукс кар БГ“ ЕООД и РЛ. Двата спорни автомобила са индивидуализирани по същия начин – чрез посочване на номер на шаси/ рама във фактура № 10…0735/ 31.05.2016 г., издадена от „ВР Трансбългария“ ЕООД с получател „Ню дизайн медия“ ЕООД и съпровождащия я договор за покупко-продажба от същата дата, сключен между цитираните дружества. Така е конкретизиран автомобилът и в договора за покупко-продажба /наличен на италиански език на л.1299, том 5/, сключен между Sirio SRL, продавач и купувача „ВР Трансбългария“ ЕООД. Договорите за покупко-продажба на МПС не са надлежно оспорени в съдебното производство относно тяхната истинност по реда на чл. 193 ГПК, поради което съставляват годни писмени доказателства и доказателствената им сила подлежи на преценка като частни документи по смисъла на чл. 180 ГПК във връзка с останалите доказателства по делото. Горните доводи са относими и към фактура 20…030/ 29.04.2018 г., издадена от „Хера груп БГ“ ЕООД с получател „Лукс кар БГ“ ЕООД и договор за покупко-продажба от същата дата, както и във фактурата, издадена на 19.04.2018 г. в Швебиш хал, Германия от Eurolink, едноличен търговец, представляван от Е. Никова с получател „Хера груп БГ“ ЕООД. Така разгледаната поредица от доставки от „Хера груп“ ЕООД с получател „Лукс кар БГ“ ЕООД, съответно от последното в полза на РЛ е видима и от описа на приложенията към заявлението за транзитна регистрация на автомобила, подадено от „Еневи моторс“ ООД на 07.08.2018 г. /л.1585, том 6/, съответно заявлението за първоначална регистрация, подадено от РЛ на 07.10.2016 г. За използването на автомобилите в последващата облагаема дейност на дружеството свидетелстват договорът за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите, сключен между РЛ като продавач и Р. Мехмедали, съответно „В. Янев – Ани 2“ ЕООД от 15.08.2018 г. Разрешенията за временно движение на Мерцедес С 350 Блутек 4Матик с рама № WDD2221331A086766 /л.1586/ е издадено на „Хера груп БГ“ ЕООД, съответно това за автомобил с рама № WDC1660241A062742 /л.1592/ е с титуляр „ВР Трансбългария“ ЕООД, което съответства на тезата на РЛ за произход на двете превозни средства. Както разрешенията за временно движение, така и свидетелствата за първоначална регистрация на МПС са издадени от длъжностно лице, в кръга на неговите правомощия и са официални документи по смисъла на чл. 179 ГПК с достоверна дата, отразявайки към датата на издаването си кои документи са ценени от административния орган с оглед издаването на свидетелство за регистрация на МПС, валидно за придвижване на територията на страната без ограничение. По силата на чл. 5, ал. 3, т. 1-3 от Наредба № i-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства при регистрация звената на МВР извършват необходимите проверки за идентификацията на превозното средство в случаите, когато се изисква; достоверността на представените документи и данните на собственика и произхода на превозното средство. Неправилно приходните органи ценят процесуалното бездействие но доставчиците, включително предходните, в извънсъдебната фаза на процеса. Непредставянето на поискани от доставчика доказателства не обуславя извод за липса на такива доказателства. Презумпцията на чл. 37, ал. 4 от ДОПК е относима единствено към субекта на процеса – този извод се обуславя от редакцията на чл. 37, ал. 1 - 4 от ДОПК и чл. 9, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Пропускът на субекта ФЛ или ЮЛ /а не доставчика, който е участник без да е страна - чл. 9, ал. 3 от ДОПК/, поражда процесуалната възможност на другия субект - административния орган, да приеме, че изисканите, но непредставени доказателства, не съществуват. Неизпълнението на задължението на другите участници в производството да представят данните по чл. 37, ал. 5 от ДОПК не е скрепено с процесуалната тежест по ал. 4 от кодекса, а е възможен източник на административнонаказателна отговорност по чл. 273 от ДОПК. Впрочем с бездействието на доставчиците да представят документи и обяснения, както и да подадат ГДД по ЗКПО за данъчните години, през които са издадени спорните фактури, с липсата на регистрирани трудови договори приходните органи аргументират заключението, че двете дружества не разполагат с кадрова и ресурсна обезпеченост на извършат доставките на двата автомобила. Този подход не се подкрепя от тълкуването на Директива 2006/112 в преюдициалните заключения на Съда на ЕС в решения по съединени дела С-80/11 и С-142/11, С-324/11, С -285/11 и др. Дори да не бе установен, произходът на стоките не представлява самостоятелно основание за отказ на правото на данъчен кредит, освен при условията посочени от Съда на ЕС по тълкуването на Директива 2006/112. Тезата на приходната администрация, възприета от съда, за липса на материална и техническа обезпеченост на доставчиците да осъществят продажба на употребявани автомобили, не е аргументирана с вида ресурс, необходим за тяхното престиране на „Еневи моторс“ ООД. Действително, в обясненията на представляващ дружеството се сочи, че то не разполага с техника за превоз на МПС, но не твърди такава да е била необходима за спорните доставки още повече, че в издадените разрешения за временно движение е отразено, че са валидни за придвижване на превозните средства в страната без ограничение. По отношение на установената дерегистрация на дружествата-доставчици по ЗДДС към датата на издаване на двете спорни фактури приложение намират разрешенията, дадени в тълкувателно приложимата практика на СЕС - установеният в Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г., режим на приспадане на данъчен кредит цели да облекчи предприемача от тежестта на ДДС, който е дължим или платен във връзка с неговата икономическа дейност. В решение от 21.10.2010 г. по дело С-385/09 (Nidera), решение от 01.03.2012 г. по дело С-280/2010 г. (Polski Trawertyn), решение от 11.12.2014 г. по дело С-590/13 (Idexx) СЕС следва константната си практика, че държавите-членки могат да ограничат правото на приспадане на ДДС само в изрично предвидените от Директива 2006/112 случаи, както и че основният принцип на неутралитет на ДДС налага да се предостави приспадането му по получените доставки, ако са изпълнени изискванията по същество, дори и ако данъчнозадължените лица са пропуснали някои формални изисквания. Фактите по основния спор, във връзка с който е отправено преюдициалното запитване по това дело, включват неспазване от страна на данъчнозадълженото лице на изискването за отразяване на фактурите в дневника по ДДС. СЕС обаче приема, че ако данъчната администрация разполага с необходимата информация, за да установи, че изискванията по същество са изпълнени, приходната администрация не може да налага допълнителни условия във връзка с правото на данъчнозадълженото лице да приспадне този данък, които могат да доведат до осуетяване на упражняването на това право. Принципът на данъчен неутралитет изисква да бъде признато правото на приспадане, като ревизираното лице бъде облекчено от данъчната тежест за ресурс, който използва за извършване на облагаеми сделки. Изискването по чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС доставчикът да е регистрирано по този закон лице е формално изискване, което не може да постави под въпрос правото на освобождаване от ДДС, доколкото са изпълнени материалните условия за доставка на стока. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е постановено в противоречие с приложимия материален закон. Като е достигнал до друг извод, административният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, като вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което да се отмени Ревизионен акт № Р-16001618004845-091-001/15.06.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 486/05.10.2020 г., на директора на дирекция "ОДОП" Пловдив, в частта на отказано право на данъчен кредит в размер на 15793,40 лв. заедно с лихви за забава 4634,52 лв. по фактури, издадени от „Ню дизайн медия“ ЕООД през данъчен период м.10.2016 г. и от „Лукс кар БГ“ ЕООД през данъчен период м.04.2018 г. При този изход на спора основателна е претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, заявена своевременно пред настоящия съд. Националната агенция за приходите следва да бъде осъдена да заплати на дружеството разноски за двете инстанции в размер на 1813,42 лв., от които 1463,42 лв. разноски за касационната инстанция и 350 лв. за първата. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 523/11.03.2021г., постановено по адм. дело № 2770/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001618004846-091-001/15.06.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 486/05.10.2020 г., на директора на дирекция "ОДОП" Пловдив, в частта на отказано право на данъчен кредит в размер на 15793,40 лв. заедно с лихви за забава 4634,52 лв. по фактури, издадени от „Ню дизайн медия“ ЕООД през данъчен период м.10.2016 г. и от „Лукс кар БГ“ ЕООД през данъчен период м.04.2018 г. ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Еневи моторс“ ООД, ЕИК[ЕИК], гр. Пловдив, район Западен, ул. „Силистра“ № 11, сумата 1813,42 /хиляда осемстотин и тринадесет лева и четиридесет и две стотинки/ разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Милена Златкова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Благовеста Липчева /п/ Полина Якимова