Определение · № 13014/2021 · дело 11946/2021

По дело 11946 / 2021 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 13014 София, 20.12.2021 Върховният административен съд на Република България - Пето отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ НИКОЛОВА АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА по адм. дело № 11946/2021 Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от "Агро плод 85" ЕООД, ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Д. Димов, чрез пълномощника адв. М. Стоянова, против определение № 398 от 26.10.2021 г., постановено по адм. дело № 269/2021 г. на Административен съд - Търговище, с което е спряно производството по делото до приключване на обединени дела № С-160/21 и С-217/21 на Съда на Европейския съюз (СЕС), В частната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното определение, поради неправилно приложение на закона. Сочи се, че предмет на спряното производство е заповед № 03-РД/2838 от 02.09.2021 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), с която е спряна обработката на подаденото от дружеството - жалбоподател заявление за подпомагане, или жалбата е насочена против изричен административен акт, а не е насочена против мълчалив отказ на административния орган за произнасяне по заявлението за подпомагане. Предметът на делата, образувани пред СЕС касае въпроси, свързани с постановяваните мълчаливи отказ по заявленията за подпомагане и нямат преюдициален характер за производството по спряното дело. Предмет на контрол по същото е дали административният орган правилно е приложил основанието за спиране по чл. 54 от АПК, поради което съдът неправилно е спрял производството. Налице е отказ от правосъдие, тъй като произнасянето на СЕС отнема значително време. Освен това заявленията касаят кампания 2020 г., за която има произнасяне по отношение останалите кандидати, а чрез спиране на административното производство административният орган отказва издаване на акт и упражнява административен произвол. Иска се отмяна на определението за спиране на производството и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират се разноски за настоящото производство. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т. Станкова оспорва частната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Изразява становище, че решенията на СЕС са от съществено значение за решаване на спора, тъй като преюдициалните запитвания касаят и въпросите относно извършващите се текущи проверки, съответно са приложими и към заповедите за спиране на административното производство. Спирането на същото е единствената процесуална възможност за гарантиране на точното приложение на общностното право. Иска оспореното определение да бъде оставено в сила до приключване на цитираните дела на СЕС. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, в общ размер от 200 лева. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който прегражда пътя на производството и е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Търговище е образувано по жалба, подадена от настоящия частен жалбоподател против Заповед № 03-РД/2838/02.09.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която е спряна обработката на заявление УИН 25/050620/15895 по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2020 г., на основание чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК. От доказателствата по делото съдът е установил, че жалбоподателят е подал заявление за подпомагане с УИН 25/050620/15895 за кампания 2020 г., по което няма произнасяне. Съдът също така е констатирал, че пред СЕС са образувани дела C-160/21 и C- 217/21 по идентични преюдициални запитвания на Административен съд – Велико Търново, касаещи приложението на чл. 75, параграф 1 от Регламент № 1306/20131 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, въвеждащ термина „плащане”, съответно същият означава ли приключване на производството по подадена заявка за плащане, фактическото получаване на заявената сума от земеделския производител равнозначно ли е на положителен отговор от разплащателната агенция на подадената заявка за активиране на правата на плащане и съответно липсата на получени парични средства при публично заявено изплащане на суми по съответната мярка представлява ли отказ на заявените права за плащане, когато лицето не е уведомено за продължаване на производството с нови проверки; срокът по чл. 75, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика задължава ли държавата-членка да извърши преди изтичането му проверките на условията за допустимост, и само по изключение тези проверки могат да продължат и дали когато земеделският производител не е уведомен за извършване на допълнителни проверки и за такива липсва съставен писмен документ, неспазването на срока по чл.75, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика представлява мълчалив отказ за изплащане на подпомагане. Първоинстанционният съд е приел, че отговорът на СЕС по тези въпроси е от съществено значение за правилното решаване и на въпроса дали оспорената заповед за спиране е постановена при висящо административно производство или при приключило такова, което е от съществено значение за преценката за валидността на оспорения акт, поради което е приел, че е налице основанието чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и производството по делото следва да бъде спряно до приключване на делата C-160/21 и C- 217/21 на СЕС. По тези съображения е постановил оспорения понастоящем резултат. Така постановеното определение е валидно и допустимо и правилно. Правилен е изводът на първоинстанционният съд, че е налице преюдициалност на произнасянето на СЕС по поставените в двете преюдициални запитвания въпроси, към конкретния правен спор, тъй като преюдициалните запитвания касаят и въпросите относно извършващите се текущи проверки, съответно са приложими и към заповедите за спиране на административното производство. В случая, първоначалната жалба, по която е образувано производството пред Административен съд - Търговище, е насочена срещу заповед за спиране на административното производство по заявлението на "Агро плод 85" ЕООД за подпомагане, а част от въпросите, предмет на производството пред СЕС са свързани със сроковете за произнасяне по заявленията за подпомагане на земеделските производители, съответно възможността да се формира мълчалив отказ по тези заявления, което е свързано и с висящността на административното производство. Посоченото е релевантно за спора, тъй като в първоначалната жалба, самият жалбоподател е релевирал възражение, че по отношение него сроковете за произнасяне по заявлението са изтекли преди издаването на оспорената заповед, бил е формиран мълчалив отказ за подпомагане и това води до незаконосъобразност на заповедта за спиране на административното производство. Първостепенният съд е задължен да се произнесе по тези доводи за незаконосъобразност, формулирани от жалбоподателя и отговорът на преюдициалното запитване по двете дела на СЕС е от значение за това произнасяне. В този смисъл твърденията в частната жалба, че решаващият съд следва да провери единствено предпоставките по чл. 54 от АПК не кореспондира със съдържанието на жалбата до Административен съд - Търговище и задължението на съда да обсъди доводите на страните в акта по същество на делото. По тези съображения, настоящият състав приема, че правилно решаващият съд е приел, че са налице основанията на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, поради което определението следва да бъде оставено в сила. По исканията за разноски за настоящето производство следва да се произнесе Административен съд - Търговище при постановяване на акта по същество след възобновяване на производството, като вземе предвид изхода на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1, във връзка с чл. 236 от АПК Върховният административен съд, пето отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 398 от 26.10.2021 г., постановено по адм. дело № 269/2021 г. на Административен съд - Търговище. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Галина Карагьозова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Мария Николова /п/ Александър Митрев