Определение · № 13146/2021 · дело 12326/2021

По дело 12326 / 2021 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 13146 София, 22.12.2021 Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ГЪРБАТОВА ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА АНДРЕЕВА ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДОБРИНКА АНДРЕЕВА по адм. дело № 12326/2021 Производството е по реда на чл. 229, ал.1, т.2 АПК ,във връзка с чл. 166, ал.3 и 166,ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс(АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от "Южен кръст 2001"ЕООД, представлявано от управителя П.Блъсков,подадена чрез адв.И. Такева,срещу определение № 9210 от 22.11.2021 г., постановено по адм. д. № 11638/ 2021 г. от Административен съд София-град, в частта,с която е оставено без уважение неговото искане за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № ДС-20-2 от 12.11.2021 г., издадена от областния управител на Област София . В частната жалба са релевирани доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.Мотивирани са съображения за необоснованост на преценката на съда, че от предварителното изпълнение няма да настъпят значителни или трудно поправими вреди по смисъла на закона,както и че е налице настъпил нов факт-заведено гражданско дело в СРС. По тези съображения частният жалбоподател моли да се отмени обжалваното определение и да се постанови спиране на допуснатото предварително изпълнение на оспорения акт. Ответникът - областният управител на област София, с представен по делото писмен отговор, оспорва жалбата като неоснователна с доводи за правилност на обжалваното определение и с искане то да бъде оставено в сила. Частната жалба е подадена от надлежно упълномощен процесуален представител в законоустановения в чл. 166, ал. 3 от АПК 7-дневен срок , поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Административният съд е сезиран с жалба, подадена от настоящия частен жалбоподател, против Заповед № ДС-20-2 от 12.11.2021 г., издадена от областния управител на Област София, с която, на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДС, е наредено изземването от дружеството-жалбоподател на четири недвижими имоти: 1.обособен обект с обща площ 365,05кв.м., находящ се на трети етаж в блок 4; 2.обособен обект с площ 93,87 кв.м.,находящ се на втори етаж в блок 5Б; 3.обект №1 с полезна площ 342,39 кв.м., състоящ се от 13 бр. кабинети, коридор, фоайе и WC се на трети етаж в бл. 4 на сградния комплекс; 4.обект №2 с площ 114,88 кв.м.,състоящ се от 5 бр. кабинети, коридор и WC на четвърти етаж в бл. 5 на сградния комплекс,всички находящи се в недвижим имот - публична държавна собственост, актуван с Акт за публична държавна собственост № 03420/23.06.2003 г. , държани от адресата на заповедта без правно основание. В сезиращата АССГ жалба е направено искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение. По това искане е постановено обжалваното определение, с което съдът е отхвърлил искането. След преценка на представените с преписката писмени доказателства съдът е стигнал до извод, че допуснатото по закон предварително изпълнение не би могло да причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда, която да е противопоставима на обществения интерес. Административният съд посочил,че в случая се касае за допуснато предварително изпълнение по силата на изрична разпоредба-чл.80, ал.3 от приложимия специален закон-ЗДС, при което наличието на ценност от вида на изброените в чл.60, ал.1 от АПК е презюмирано необоримо. Посочил,че затова защитата по чл.166 от АПК има за предмет не установяването на липса на такава ценност, а наличието на друг противопоставим интерес- „значителна или трудно поправима вреда”, която ще настъпи пряко за лицето, дължащо изпълнение на разпореденото с индивидуалния административен акт задължение. Допълнил съображенията и ,че настъпването на вредите следва да е достатъчно вероятно,както и че в тежест на лицето, което иска спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е да докаже наличието на законовите основания за това,като според нормата на чл.166, ал.2 АПК следва да се касае за нововъзникнали факти и обстоятелства, т. е. Такива, възникнали след издаване на заповедта, които не са могли да бъдат известни при постановяването на акта. По тези съображения съдът отхвърлил искането за спиране на предварителното изпълнение. Обжалваното определение е правилно. Неоснователни са твърденията за допуснато от съда нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 80, ал. 3 от ЗДС изрично постановява, че обжалването на заповед за изземване на имот - държавна собственост не спира изпълнението, освен ако съдът разпореди друго. По този начин законодателят е въвел изключение от общото правило в административното правораздаване, въведено в чл. 166, ал. 1 от АПК, че оспорването спира изпълнението. Презюмирал е наличието на важни държавни и обществени интереси, които трябва да бъдат защитени чрез незабавното изпълнение на издадения административен акт. Съгласно чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК основание за спиране на предварителното изпълнение е налице, когато то би причинило на оспорващия значителни или трудно поправими вреди. Само те могат по значимостта си да противостоят на онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал със закон предварително изпълнение.При това значителните или трудно поправими вреди не могат да се презюмират, а следва да се конкретизират, като се представят доказателства за тях. Настоящият съдебен състав преценява, че твърдяните обстоятелства и представените доказателства не обосновават хипотезата на чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК поради следното: Представените по делото доказателства не установяват евентуалното настъпване на значителна или трудно поправима вреда, която по своята същност, степен и резултат да е противопоставима на презюмирания от закона държавен и обществен интерес от изземването. Обоснован е изводът на административния съд, че с искането за спиране не са приложени доказателства, които да установят, че предварителното изпълнението на заповедта би могло да причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда. Твърденията му не са доказани в производството пред административния съд. В частната жалба до ВАС също само се твърди,отново без доказателства, че от спирането биха настъпили вреди за жалбоподателя.След като не е установена опасност оспорващата страна да претърпи значителна или трудно поправима вреда от изземване на процесния имот, то не са налице материално-правните предпоставки на чл. 166, ал. 4 от АПК за спиране на предварителното изпълнение. Освен това, в конкретния случай липсват доказателства за възможността за настъпване на такива вреди за адресата на административния акт. Съображенията за невъзможност за упражняване на нормалната дейност на дружеството в случая са неотносими към спора, защото законодателят не е предвидил като основание за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт затрудняване или спиране на неговата дейност. Наличието на затруднения, съдебни или извънсъдебни спорове, в това число и свързаните с ползването на съответна материална база, са обстоятелства, свързани с осъществяването на всяка търговска дейност и упражняваната от оспорващото дружество не прави изключение. Така напр. и в определение № 13065 от 21.10.2020 г. по адм. д. № 9963/2020 г., определение № 10800 от 27.10.2021 г. по адм. д. № 10298/2021 г., определение № 5024 от 20.04.2021 г. по адм. д. № 4061/2021 г., определение № 11189 от 20.08.2020 г. по адм. д. № 8778/2020 г., определение № 11304 от 27.08.2020 г. по адм. д. № 9083/2020 г., ІV отд. на ВАС Освен това,ВАС е последоватален в практиката си ,че предпоставката, при която съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение - какъвто е настоящият случай , е възможността предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като тя може да бъде причинена само от нови обстоятелства - такива, които са се осъществили след издаването на акта. Факти и обстоятелства, които са пряко следствие на акта или които са се осъществили преди издаването на акта са ирелевантни за основателността на искането. Доказателствената тежест за тази нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на искателя. Тъй като става въпрос за изключение от принцип, тълкуването на законовите предпоставки е само stricto sensu.В този смисъл определение № 10855 от 27.10.2021 г. по адм. д.№ 10371/2021 г., VІІ отд. на ВАС. Несъмнено изпълнението на индивидуален административен акт, който не е влязъл в сила, винаги въздейства върху правната сфера на адресата, тъй като му придава изпълнителна сила. Това изпълнение, доколкото актът не е влязъл в сила и не е станал окончателен, включва потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Такова обстоятелство твърдението в настоящата жалба за образувано на 22.11.2021г. дело в СРС не е ./Впрочем по това твърдение е приложена само първа страница на неподписана искова молба,без данни за образувано производство./ Позоваването на вреди, които жалбоподателят твърди, че ще претърпи, не са в резултат на новонастъпили след издаването на заповедта факти, а произтичат от самото допуснато по силата на закона предварително изпълнение, но именно него законодателят е целял и допуснал въз основа на чл. чл.80, ал.3 ЗДС.В този смисъл определение № 7302 от 16.05.2019 г. по адм. д. № 4382/2019 г., 5 чл. с-в на ВАС. По следващите доводи следва да се посочи,че ВАС намира за обоснован изводът на АССГ,че при положение,че дружеството е получило на 14.07.21 г. писмо изх.№94-00-1897/12.07.21 г. на министъра на културата, с което му е отправено едномесечно предизвестие за прекратяване на договор за наем №РД 11-00-14/12.03.2012 г. и договор № РД 11-00-216/09.10.2015 г. ,и ново на 19.10.2021г./л.63 от делото/,а освен тези два договора за наем, с жалбата не се твърди наличието на друго правно основание да се държат процесните обекти,то е изминал достатъчно дълъг срок от време , през който дружеството е могло да прояви дължимата към делата си грижа на добър търговец, за да избегне настъпването на вредите, които твърди. При тези данни по делото настоящият съдебен състав намира, че обосновано и законосъобразно решаващият съд е отхвърлил искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта за изземване на имота. По изложените съображения съдът не е допуснал нарушенията, твърдяни в частната жалба, поради което определението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 9210 от 22.11.2021г. ,постановено по адм. д. № 11638/ 2021г. от Административен съд София-град. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Диана Гърбатова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Добринка Андреева /п/ Владимир Първанов