Решение · № 13247/2021 · дело 8024/2021

23 декември 2021 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Решение
Номер
13247
Година на номера
2021
Дело №
8024/2021

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 8024 / 2021 РЕШЕНИЕ № 13247 София, 23.12.2021 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение , в съдебно заседание на втори ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА СТАНИМИР ХРИСТОВ при секретар Мирела Добриянова и с участието на прокурора Ася Петрова изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА по адм. дело № 8024/2021 Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Образувано е по касационна жалба на „Колев и Колев“ АД, с [ЕИК], със седалище в гр. София, [адрес], представлявано от И. Иванов – [длъжност], вписан в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) като представляващ дружеството, чрез адв. Р. Савов от Софийска адвокатска колегия (САК), срещу решение № 4073/21.06.2021 г., постановено по адм. дело № 10651/2020 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № РД-16-939/01.10.2020 г. на главния директор на Главна дирекция (ГД) „Европейски фондове за конкурентоспособност“ (ЕФК) към Министерството на икономиката (МИ) и ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК) 2014-2020 г. за определяне на финансова корекция по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) № BG16RFOP002-2.001-0622-C01 в размер на 108 361, 39 лева. По поддържаните оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 2-ро АПК, е формулирано искане за отмяната му и решаване на спора по същество с отмяна на оспорения индивидуален административен акт. В касационната жалба се съдържат твърдения, че съдът не е обсъдил всички наведени със сезиращия го акт възражения, не е осъществил пълен анализ на ангажираната по делото доказателствена съвкупност и неправилно е тълкувал установените факти и приложимите към тях законови разпоредби. Едно от възраженията, засегнати от неправилното тълкуване на съда, е свързано със спазването на правилото, установено в чл. 29, ал. 3 от Наредбата за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 173 от 13.07.2016 г., обн., ДВ, бр. 57 от 22.07.2016 г., изм., бр. 55 от 7.07.2017 г., в сила от 7.07.2017 г., бр. 90 от 30.10.2018 г., в сила от 30.10.2018 г. (НАНЕСИФ), вменяващо в задължение на органа в производството по определяне на финансови корекции при възобновяване на подобна процедура да обективира волеизявлението си в изричен акт с конкретно правно основание. Липсата на акт с посоченото съдържание според касатора представлява порок в процедурата по издаване на оспореното властническо волеизявление, а възприемането на обратното от съда не почива на приложимата нормативна регламентация. Жалбоподателят не споделя мотивите на решаващия състав и че неуведомяването на бенефициера за възобновяване на процедурата е оправдано с оглед инцидентния характер на производството и необходимостта от осъществяване на обективен контрол за спазването на приложимото законодателство. Необсъдено според касатора е останало и възражението за неправилно изчисление на срока, относим към преценката за спазване на изискването за „дълготрайност на операциите“, визирано в чл. 71, §1 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013/Регламента). Излага съображения, че посоченият в цитираната разпоредба от Регламента срок при закъсняло с оглед предписанието на чл. 132 от същия нормативен акт окончателно плащане би следвало да има за начална дата крайния момент, който тази разпоредба сочи, а не датата, на която е осъществено на практика окончателното плащане. Наред с това, счита, че от показанията на свидетелите, които съдът също не е съобразил, както и от заключението по изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) следва еднозначен извод за извършена в анализирания период производствена дейност на територията на гр. Ветрен. По тези съображения счита, че съдът е постановил неправилно съдебно решение, което моли да се отмени, с отмяна на атакувания индивидуален административен акт, обективиращ волеизявление за определена на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ финансова корекция. Ответникът – главен директор на ГД „ЕФК)“ към МИ и ръководител на Управляващия орган (РУО) на ОПИК, чрез юрк. Н. Григорова, оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г. (Наредба № 1/2004). Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на „Колев и Колев“ АД, гр. София, против Решение № РД-16-939/01.10.2020 г. на главния директор на ГД „ЕФК“ към МИ и РУО на ОПИК 2014-2020 г. за определяне на финансова корекция по АДПБФП № BG16RFOP002-2.001-0622-C01 в размер на 108 361, 39 лева. За да постанови този правен резултат, съдът е установил от фактическа страна, че „Колев и Колев“ АД, гр. София, е бенефициер по сключен с МИ в качеството му на УО по ОПИК 2014-2020 г. въз основа на проектно предложение с рег. № BG16RFOP002-2.001-0622 АДПБФП № BG16RFOP002-2.001-0622-C01, по проект с наименование: „Повишаване на производствения капацитет на Колев и Колев ООД за производство на детски ортопедични обувки“, приоритетна ос 2: „Предприемачество и капацитет за растеж на МСП“, инвестиционен приоритет 2:2: „Капацитет за растеж на МСП“. Общо допустимите разходи по проекта възлизат на 728 531 лева, като максималният размер на предоставяната безвъзмездна финансова помощ (БФП) се равнява на 415 466, 35 лева и представлява 57, 03 % от очакваните допустими разходи по проекта. Със сключения договор бенефициерът е поел задължение да повиши конкурентните предимства на предприятието чрез реализиране на инвестиции в съвременни технологии и модернизация на оборудването, водещи до повишаване на производствения капацитет на фирмата, а поставените специфични цели при изпълнението на договора са следните: 1) реализиране на инвестиции, водещи до подобряване характеристиките на произвежданите детски ортопедични обувки, 2) закупуване на оборудване, необходимо за оптимизиране производствения процес по създаване на детски ортопедични обувки, 3) повишаване на производствения капацитет за изработка на ортопедични обувки, чрез оптимизиране и автоматизиране на манипулациите, в следствие закупуването на системи за производство на ортопедични стелки и табани и 4) Повишаване ефективността на производствените процеси и общата производителност чрез закупуване и пускане в експлоатация на ново технологично оборудване за производство на ортопедични обувки. Местоизпълненията по договора са десет на брой, в следните градове: София, Ветрен, Варна, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Русе, Сливен, Плевен и Добрич. В изпълнение на ангажиментите при осъществяване на разходите по проекта и в резултат на проведена от бенефициера процедура по избор на изпълнител, с „ИНИЦИА“ ЕООД е сключен договор № BG16RFOP002-2.001-0622-C01/Su-01 за доставка и инсталация на Система за производство на ортопедични стелки и Система за производство на ортопедични табани за фирма „Колев и Колев“ ООД по ДБФП № BG16RFOP002-2.001-0622-C01“. С Анекс № 1/22.11.2016 г. и Анекс № 2/20.01.2017 г. към цитирания договор е определено мястото на доставка и използване по предназначение на закупените активи. При последваща проверка на място в производствената база на дружеството в гр. Ветрен, извършена от контролните органи при УО на ОПИК и започнала по повод подаден сигнал за нередност, е установено, че в обекта се намират активи, предназначени за други търговски обекти в страната, а тези, предназначени за базата във Ветрен не извършват производствена дейност. В резултат на извършена втора проверка е установено, че производствената база е затворена, респ. не осъществява производствена дейност. Тези констатации са послужили на административния орган да вземе решение за определяне на финансова корекция на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ. Издадено е решение № РД-16-1951/10.12.2019 г., с което е определена корекция в тежест на „Колев и Колев“ ООД в размер на 30 785, 03 лева, представляващи 100% от допустимите разходи, представляващи БФП по за сегнатия административен договор, пропорционално на периода, за който е констатирано нарушението. След като производството е било възобновено, от контролните органи са извършени последващи проверки на 7-ми, 8-ми, 9-ти и 10-ти юли 2020 г. в гр. Ветрен, гр. Пловдив, гр. Бургас, гр. Каварна, гр. Добрич, гр. Плевен, гр. Русе и гр. София. Установено е, че производствената база в гр. Ветрен продължава да бъде затворена, като производствените активи са преместени в гр. София, въпреки изричния отказ за това, обективиран в писмо на УО с изх. № 26-К-211/06.12.2019 г. Констатирано е още, че закупените по проекта активи, предназначени за различни обекти на територията на страната, липсват, не функционират или са предоставени на трети лица въз основа на договори за франчайз между последните и „Колев и Колев“ АД. Отчитайки приложимите материалноправни разпоредби от ЗУСЕСИФ и Регламент 1303/2013, и най-вече предписанието на чл. 71, §1, б. „а“ и б. „в“ Регламента, както и правилата, съдържащи се в сключения АДПБФП и Общите условия (ОУ) към него, е формулиран краен извод за наличие на основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ – поради нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл. 71 от Регламент № 1303/2013. Предвиден е размер на корекцията съгласно т. 3 от Приложение № 2 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г. (Наредба за посочване на нередностите/Наредбата). За констатираните нарушения и квалификацията им като основание за определяне на финансова корекция, бенефициерът е уведомен с писмо изх. № 26-К-211/30.07.2020 г. на РУО на ОПИК 2014-2020 г., като му е предоставен срок за депозиране на бележки и възражения по наведените от административния орган твърдения. След проведена процедура по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, в рамките на която бенефициерът е подал своето възражение, РУО е издал оспорения административен акт, с който, възприемайки изцяло изводите, обективирани в изпратеното до бенефициера уведомление, е индивидуализирал нарушените разпоредби, както следва: чл. 71, §1, б. „а“ и б. „в“ Регламент 1303/2013 и чл. 1.9. ОУ, квалифицирайки ги като основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ. Квалификацията по т. 3 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 Наредбата за посочване на нередности е обосновала определянето на корекция в размер на 100% от стойността на поисканите и признати от РУО за допустими за възстановяване разходи, представляващи средства от ЕСИФ, по засегнатия от нарушението договор, пропорционално на проверявания период. Въз основа на установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата по чл. 73 ЗУСЕСИФ и в предвидената от закона писмена форма, с посочване на релевантните фактически и правни основания за постановяването му, и в съответствие с материалния закон. В отговор на наведените с първоинстанционната жалба възражения съдът е приел, че представените заповеди за командироване не оборват констатацията за преустановяване на производствената дейност в цеха, намиращ се в гр. Ветрен. Аргументирал е извода си с получената от УО информация от НАП и липсата на доклад за евентуалното извършване на дейността, за която са командировани лицата, по отношение на които са издадени съответните заповеди. Съдът е обосновал извод за правилно изчисляване размера на финансовата корекция и е отхвърлил възраженията на жалбоподателя относно неспазването на формата на акта за възобновяване на производството по чл. 73 ЗУСЕСУФ и тези по отношение на началния момент, от който тече срокът по чл. 71, §1 Регламента. По тези съображения съдът, мотивирайки извод за наличие на вменените нарушения, е отхвърлил жалбата на „Колев и Колев“ АД против атакуваното волеизявление за определяне на финансова корекция. Решението е валидно, допустимо и правилно. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, и спазването на законоустановената форма, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. По аргумент от чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и по размер. Основанието е извършената нередност, която предвид съдържанието на легалната дефиниция на понятието, дадена в чл. 2, т. 36 от Регламент 1303/2013, представлява всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Еднопосочна е практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) и на Върховния административен съд на Република България, че нередността, за която се определя финансова корекция, следва да бъде нормативно установена с посочване на предпоставките за осъществяването й и санкцията при проявлението на хипотезата й. Това е своеобразна гаранция за законосъобразното упражняване правото на защита на бенефициера, в чиято тежест се определя корекцията. В случая органът е посочил като основание за определяне на финансовата корекция разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ, чиято хипотеза, видно от нормативния текст на правилото, се свързва с нарушение на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл. 71 от Регламент 1303/2013. От хипотезите чл. 71, §1 Регламента РУО се е позовал на първата и последната, а именно – прекратяване или преместване на производствена дейност извън програмния район (б. „а“) и значителна промяна, която засяга естеството, целите или условията за изпълнение и която би довела до подкопаване на нейните първоначални цели (б. „в“). Страните не спорят, че към момента на извършените проверки от контролните органи производствената база на „Колев и Колев“ ООД/“Колев и Колев“ АД е била затворена и в нея не се е осъществявала производствена дейност – не само във връзка с проекта, а и изобщо. Също така, не е спорно, а и се установява от ангажираната доказателствена съвкупност, че част от активите са преместени от различните градове, в които е било предвидено да се осъществява дейността по проекта, в гр. София, повечето без позволение на РУО, а останалата част – въпреки изричния отказ (по отношение на гр. Ветрен). Безспорно е в този смисъл и обстоятелството, че в обектите в страната (с изключение на гр. София и гр. Сливен, доколкото в последния не е извършена проверка) активите не са били налични или не са функционирали по предназначение, респ. са били опаковани и неизползвани към момента на проверката. Спорът е по приложението на материалния закон и касае правната интерпретация на установените от първоинстанционния съд факти в контекста на осъщественото от административния орган властническо правомощие. Предвид застъпените пред касационната инстанция защитни тези и изложените в оспорения административен акт фактически и правни твърдения, предмет на съдебна преценка е по-специално дали преместването на активите, предназначени по сключения АДПБФП за градове, различни от гр. София, в гр. София, противоречи на забраната, установена в чл. 71, §1, б. „а“ и б. „в“ Регламент 1303/2013 г, да не се премества производствената дейност извън програмния район, в този смисъл дали понятията „програмен район“ и „район на планиране“ са тъждествени, дали с това не е извършена значителна промяна по смисъла на б. „в“, както и дали констатациите за неработеща производствена база в гр. Ветрен обуславят извод за прекратяване на дейността по смисъла на същата тази разпоредба и дали по този начин е извършена значителна промяна, която засяга естеството, целите или условията за изпълнение и която би довела до подкопаване на нейните първоначални цели. В контекста на оплакванията, съдържащи се в касационната жалба, спорно е и спазването на съдопроизводствените правила от първостепенния съд, както и въпросът кой момент се счита за начало на срока по чл. 71, §1 Регламента, в хипотеза на извършено окончателно плащане извън предвидения в чл. 132 от същия срок, както и дали възобновяването на производството по определяне на финансова корекция следва да бъде направено с изричен писмен акт, в т.ч. дали това е сторено в случая. Съгласно предписанието на чл. 29, ал. 1, т. 9 НАНЕСИФ процедурата по администриране на нередност се приключва ког ато е извършена финансова корекция по чл. 71, ал. 5 ЗУСЕСИФ. По аргумент от чл. 29, ал. 3 НАНЕСИФ разглеждането на случая може да се възобнови при възникване на нови обстоятелства, като решението за възобновяване на процедурата по администриране на нередност се обективира в писмен акт на компетентните органи по чл. 2. Този писмен акт следва да съдържа изброените в ал. 3 с. з. реквизити. В случая не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че с одобрен от г-жа И. Илиева – [длъжност] на ГД „ЕФК“ и РУО на ОПИК 2014-2020 г., доклад с № 93-00-1155/03.07.2020 г., изготвен от Р. Рачов – [длъжност], ГД „ЕФК“, е възобновен сигнал с рег. № 382. Бенефициерът е бил уведомен за това с изпратеното му уведомление с изх. № 26-К-211/30.07.2020 г. Видно от съдържанието на последното, РУО е описал всички факти и обстоятелства, свързани с подадения сигнал, в т.ч. както действията, извършени до издаването на Решение за определяне на финансова корекция № РД-16-1951/10.12.2019 г., така и причините, наложили възобновяването на приключилата процедура по администрирането на нередността, представляваща основание за издаването му. В този смисъл волята му да се произнесе с акт по смисъла на чл. 29, ал. 3 НАНЕСИФ е ясна и недвусмислена. Законът действително определя императивно форма за действителност на акта за възобновяване, но доколкото борави със словосъчетанието „писмен акт“, а безспорно уведомлението от 30.07.2020 г. е именно такъв, и предвид липсата на забрана за инкорпорирането на подобно волеизявление в друг акт, което безспорно осигурява необходимата процесуална икономия за административните производства, каквото е и това по възобновяването на приключили производства по администриране на нередности, следва, че изводът на съда в тази насока е правилен. Защитата на бенефициера срещу акта за възобновяване в случая би била евентуално по линията на обжалване на връченото му уведомление, инкорпориращо този акт. Но доколкото обхватът на съдебния контрол в производството по АПК е обусловен от въведените от жалбоподателя твърдения, а законосъобразността на това уведомление, в т. ч. и акта за възобновяване, съдържащ се в него, не е изрично оспорена в настоящото производство, възраженията във връзка с евентуални пороци в неговото съдържание са неотносими в случая. Противното би означавало съдът да извърши инцидентен контрол за законосъобразност, което е недопустимо превишаване пределите на дължимата съдебна преценка. Правилен е изводът на съда и относно началния момент на срока, в който бенефициерът е бил задължен да спазва изискването за дълготрайност на операциите по чл. 71, §1 Регламент 1303/2013. Разпоредбата на чл. 71, §1 Регламента е със следното съдържание: „Операциите, включващи инвестиции в инфраструктура или производствени инвестиции, възстановяват приноса от европейските структурни и инвестиционни фондове, ако в срок от пет години от крайното плащане към бенефициера или в рамките на периода от време, определен в правилата за държавна помощ — когато е приложимо — подлежат на едно от следните: (…)“. В идентичен смисъл е и правилото на цитираната от административния орган разпоредба на чл. 1.9. ОУ към сключения АДПБФП, според което в случай на проекти, които включват инвестиции в инфраструктура или производствени инвестиции в срок от „пет години от окончателното плащане към бенефициента или три години от окончателното плащане към МСП в случаите на регионална инвестиционна помощ, не се допуска: (…)“ Аналогична е разпоредбата на чл. 14, §5 от приложимия спрямо вида на предоставената помощ (вж. чл. 1. 2. АДПБФП) Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 година за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора (Регламент 651/2014). Буквалният прочит на цитираните разпоредби води до категоричния извод, че срокът започва да тече от момента на окончателното плащане. Не представлява аргумент за противното и разпоредбата на чл. 132 Регламент 1303/2013, т.к. тя установява срок за извършване на окончателното плащане, но не е относима към задължението за дълготрайност на операциите, регламентирано в чл. 71. Вярно е, че според предписанието на чл. 132 Регламента общата сума на дължимите допустими публични разходи следва да бъде получена от бенефициера в пълен размер и не по-късно от 90 дни от датата на подаване на искането за плащане. Но неспазването на този срок не рефлектира, още по-малко дерогира императивното правило на чл. 71, §1 Регламента, което самостоятелно определя начало на срока за изпълнение на задължението, регламентирано в него. Евентуалното забавено изпълнение по отношение на окончателното плащане, по аргумент от чл. 13. 5 ОУ към АДПБФП, би дало правно основание на бенефициера да заведе иск за обезщетение. По тази причина и във връзка с императивния характер на разпоредбата на чл. 71 Регламента следва да се отрече възражението за неправилно определяне началния момент на срока. В контекста на основните съображения на касационния жалбоподател, аргументиращи обратната теза, следва да се посочи, че именно предвидената договорна отговорност за неточно изпълнение/неизпълнение на практика не позволява на РУО да черпи благоприятни последици от евентуално противоправното си поведение. След направения от касационната инстанция във връзка с възраженията на касатора и в контекста на основанието по чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК предварителен анализ, следва да се извърши проверка по същество за наличие на материалноправните предпоставки за определянето на финансова корекция по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ. Видно от проектното предложение (ПП) на бенефициера „Колев и Колев“ (към тогавашния момент – ООД, към настоящия – АД), цялостният процес по производство на детските ортопедични обувки, за който е предвидена инвестицията по проекта, включва най-основно два етапа, а именно: 1) поръчка и вземане на мерки и 2) производство. Първият етап се осъществява в обектите, разположени на територията на Република България, а именно – гр. София, гр. Варна, гр. Пловдив, гр. Стара Загора, гр. Бургас, гр. Русе, гр. Сливен, гр. Плевен и гр. Добрич, а вторият в производствената база, намираща се в гр. Ветрен. В т. 11 „Допълнителна информация, необходима за оценка на проектното предложение“ от ПП на бенефициера, е посочено, че закупуването на сървър и специализиран софтуер за обработка и манипулиране на входящите файлове със сканирани ходила ще осигури бърза връзка между обектите за приемане на поръчки и звеното за производство на детски ортопедични обувки. В резултат на това е предвидено да се съкрати значително общото време за производство на един чифт обувки и да се подобри изпълнението на индивидуалните корекции. Констатациите от извършените проверки безспорно доказват преустановяването на дейността в производствената база на дружеството „Колев и Колев“ АД, находяща се в гр. Ветрен. Същите установяват категорично факта, че към момента на проверките базата е била заключена и не е осъществявала дейност. Обратен извод, противно на изложените от касатора доводи, не следва от заключението на вещото лице по изготвената ССчЕ. Внедряването на активите еднократно в изпълнение на сключения АДПБФП не доказва, че дейността е осъществявана в продължение на периода, релевантен към преценката за спазване на изискването за дълготрайност на операциите, а индикира за принадлежността им от счетоводна гледна точка. Съответно неотписването им по счетоводен път също няма отношение към разрешаването на настоящия правен спор. Предвидената в ПП връзка между обектите, разположени на територията на страната, и производствената база в гр. Ветрен, е обективно невъзможно да бъде осъществена, и то в реално време, каквато е целта на предвидената инвестиция, ако производствената база е затворена и не работи. Това имплицитно води до значителна промяна в заложените цели по смисъла на чл. 71, §1, б. „а“ Регламента. Този извод следва и от прочита на останалите, заложени по проекта, цели. Всяка една от последните очевидно е свързана с работеща производствена база. Така например една от специфичните цели, заложени с ПП на бенефициера „Колев и Колев“ ООД, е реализиране на инвестиции, водещи до подобряване характеристиките на произвежданите детски ортопедични обувки, друга такава цел е повишаване на производствения капацитет за изработка на ортопедични обувки (…), трета - повишаване ефективността на производствените процеси (…). Безспорно подобни резултати не биха могли да бъдат постигнати при затворена производствена база. Следователно изводът на РУО за нарушение на чл. 71, §1, б. „в“ Регламента е правилен. В контекста на касаторовите оплаквания следва да се посочи, че заповедите за командироване не доказват извършена работа с активите, закупени чрез предоставената по проекта БФП, а единствено установяват извършена едностранно от работодател временна промяна в местоизпълнението на сключения трудов договор, като едната дори не регламентира конкретния период, за който това е сторено. При подобно относително определяне на срока на командировката е било необходимо бенефициерът, в качеството си на жалбоподател и в този смисъл лице, в тежест на което е оборването на доказани от административния орган чрез съответни писмени документи твърдения, да представи доказателства както за крайния момент на този срок, така и за реалното извършване на дейност на мястото, където се твърди да са командировани лицата. От заповедите не следва автоматично, че същите са изпълнени и служителите действително са работили в цеха в гр. Ветрен. Но дори евентуално да се приеме обратното, а именно - че заповедите за командироване на служители от гр. София в гр. Ветрен, тълкувани във връзка с дадените от разпитаните по делото свидетели показания, установяват извършена работа с активите, закупени чрез предоставената БФП по проекта, то тази работа е била инцидентна, въз основа на обема на натрупалите се поръчки, както изрично сочи и жалбоподателят като аргумент в подкрепа на защитната си теза пред първостепенния съд. Смисълът на инвестицията в софтуера, както и в работните станции и 3д-принтерите, е да се осигури бързо и точно предаване на информацията относно поръчките. Функционирането на производствената база едва след като е било натрупано определено количество поръчки, дори да се приеме за установено, отново не би съответствало на заложените цели и би довело до значителна промяна по смисъла на чл. 71, §1, б. „в“ Регламента, състояща се в засягане на естеството, целите или условията за изпълнение и водеща до подкопаване на нейните първоначални цели. Освен че липсата на производствен процес води до подкопаване на заложените с проекта цели и не способства за тяхното постигане, същата представлява факт, субсумиращ се под хипотезата на „прекратяване на производствената дейност“ по смисъла на б. „а“ от чл. 71, §1 Регламента, представляваща самостоятелно основание за определяне на финансова корекция, т.к. е отделно от б. „а“ нарушение на изискването за дълготрайност на операциите. При наличие на данни за затваряне на обекта и липса на опровергаващи го фактически и правни твърдения е правилно заключението на административния орган, че дейността по производството на обувки в цеха, находящ се в гр. Ветрен, е била недопустимо прекратена. Съответства на материалния закон и констатацията за недопустимо с оглед предписанието на чл. 71, §1, б. „а“ Регламент 1303/2013 преместване на производствената дейност извън програмния район. Не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че предоставената по проекта БФП има характер на регионална инвестиционна помощ по смисъла на Регламент 651/2014. Съгласно чл. 14, §2 Регламент 651/2014 помощи се предоставят в подпомагани региони. Регламентът съдържа легална дефиниция за използваното словосъчетание, като в чл. 2, т. 27 от същия е посочено, че това са региони, посочени в одобрените карти на регионалните помощи за периода 1.7.2014 г. — 31.12.2020 г. в изпълнение на член 107, параграф 3, букви а) и в) от Договора. С решение от 25.06.2014 г. на Комисията относно Държавна помощ SA.38667 (2014/N) – България, Карта на регионалните помощи за периода 2014-2020 г., във връзка с чл. 178 от приетите на 28.06.2013 г. Насоки за регионалната държавна помощ за периода 2014-2020 г. (ОВ С 209, 23.07.2013 г., стр.1), според чието съдържание всяка държава-членка следва да уведоми Комисията за единна карта на регионалните помощи, приложима от 01.07.2014 г. до 31.12.2020 г. и въз основа на електронно уведомление от 28.04.2014 г. (2014/046040), е одобрена картата на регионалните помощи в България, определена в приложението, за периода 01.07.2014 – 31.12.2020 г. (Картата) Видно е, че Картата предвижда общо шест региона по NUTS ниво 2, а именно: Северозападен (Severozapaden), Северен централен (Severen tsentralen), Североизточен (Severoiztochen), Югоизточен (Yugoiztochen), Югозападен (Yugozapaden) и Южен централен (Yuzhen Tsentralen). Следователно територията на Република България за целите на помощите, предоставяни в съответствие с Регламент 651/2014 г., е разделена на шест региона. Т.к. процесната финансова подкрепа е подчинена на правилата, закрепени в Регламент 651/2014, поради характера си на регионална инвестиционна помощ, именно във връзка с това разделение следва да се тълкува и предписанието на чл. 71, §1, б. „а“ Регламент 1303/2013 г., което установява забрана за преместване на производствената дейност извън програмния район. Действително използваният термин „район“ словесно се различава от този, с който борави законодателят в Регламент 651/2014, а именно „регион“. Но доколкото двете думи са синоними и поради специфичността на предоставяната помощ и приложимостта на Регламент 651/2014 към нея, следва да се приеме, че недопустимото „преместване“ на дейността по смисъла на чл. 71, §1 Регламента в контекста на възникналия правен спор означава пренасочване на дейността от един към друг от следните региони - Северозападен, Северен централен, Североизточен, Югоизточен, Югозападен и Южен централен, съобразно предвиденото за съответния проект и неговото териториално разположение. Подобно тълкуване вече е възприето в практиката на Върховния административен съд (вж. решение № 1913 от 15.02.2021 г., постановено по адм. дело № 7913/2020 г., VII о. на Върховния административен съд, както и решение № 9037 от 04.08.2021 г., постановено по адм. дело № 5571/2021 г., VII о. на Върховния административен съд), която и настоящият състав споделя. В случая дейностите по проекта, видно от ПП, са разпределени като такива в Югозападния район и такива извън него, като в Югозападния са включени дейности във връзка с обектите на дружеството в гр. София, а тези извън Югозападния касаят обектите извън гр. София, и по-специално - гр. Варна, гр. Пловдив, гр. Стара Загора, гр. Бургас, гр. Русе, гр. Сливен, гр. Плевен и гр. Добрич. По делото е безспорно установено, че активи, предназначени за регионите извън Югозападния такъв, са преместени в обекта в гр. София, който попада точно в Югозападния регион. Доколкото чл. 71, §1, б. „а“ Регламента императивно ограничава подобно преместване, органът правилно е установил, че с действията си бенефициерът е нарушил тази забрана. По изложените съображения е правилен изводът на РУО на ОПИК 2014-2020 г. за наличие на нарушения, квалифицирани по чл. 71, §1, б. „а“ и б. „в“ Регламент 1303/2013. Налице е основание за определяне на финансова корекция по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ. С оглед извода за наличие на вменените на бенефициера нарушения, следва да бъде анализиран и третият елемент на фактическия състав на понятието за „нередност“ по смисъла на Регламент 1303/2013, а именно – вредата. Еднопосочна е практиката на Върховния административен съд и на СЕС, че нито националното законодателство, нито законодателството на Съюза поставят като изискване единствено наличието на реална вреда. Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. Това тълкуване на разпоредбата на чл. 2, т. 36 Регламент № 1303/2013 е трайно установено по повод на идентичните дефиниции в Регламент № 2988/1995, Регламент № 1083/2006, както и други секторни регламенти (виж решение Ireland v Commission, С-199/03, EU: C: 2005:548, т. 31; решение Chambre LТIndrе, С-465/10, EU: C: 2011:867, т. 47; решение Firma, С-59/14, EU: C: 2015:660, т. 24; решение Wrocуaw, EU: C: 2016:562, т. 44). Доколкото не може да се изключи възможността допуснатите нарушения да имат отражение върху бюджета на съответния фонд, то налице е основание за определяне на финансова корекция. Правилно е изчислен и точният размер на корекцията, при съобразяване с релевантния проверяван период. При липса на основание за намаляване на процентния показател органът правилно е приложил този от 100%. Законосъобразно е определена и основата, върху която е изчислена корекцията. При така установеното от фактическа и правна страна, настоящият състав на Върховния административен съд счита, че са били налице материалноправните предпоставки, констатирани от органа, за постановяване на оспорения административен акт. Следователно като е отхвърлил жалбата против оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно като краен резултат съдебно решение, което следва да се остави в сила. Оплакването на касатора за неправилност на решението, поради съществени нарушения за съдопроизводствените правила, е неоснователно. Видно от мотивната част на обжалваното съдебно решение, съдът е отговорил на възраженията на страните и е мотивирал правните си изводи. Несъгласието с последните не представлява порок в производствените правила, а обосновава правния интерес от съдебното оспорване на обективиращия ги акт на основание чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК. Поради липсата на други изложени във връзка с твърдението за наличие на порок по чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК доводи и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция не дължи произнасяне по него. При този изход на спора, претенц ията на ответника за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, е основателна и следва да бъде уважена, като „Колев и Колев“ АД бъде осъдено да заплати на МИ сумата от 100,00 (сто) лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4073/21.06.2021 г., постановено по адм. дело № 10651/2020 г. по описа на Административен съд – София-град. ОСЪЖДА „Колев и Колев“ АД, с [ЕИК], със седалище в гр. София, [адрес], да заплати на Министерството на икономиката, със седалище в гр. София, община Столична, ул. „Славянска“ № 8, разноски в размер на 100,00 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Павлина Найденова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Даниела Мавродиева /п/ Станимир Христов

Други данни

В регистъра от
17.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026