Решение · № 13252/2021 · дело 8425/2021

По дело 8425 / 2021 РЕШЕНИЕ № 13252 София, 23.12.2021 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение , в съдебно заседание на десети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ДРАГАНОВА ЕМИЛИЯ ИВАНОВА при секретар Венета Василева и с участието на прокурора Илиана Стойкова изслуша докладваното от съдията ЕМИЛИЯ ИВАНОВА по адм. дело № 8425/2021 Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на „РДК - Руска дистрибуционна компания“ ЕООД / с променено наименование в хода на ревизионното произвоство на РДК Регионална дистрибуционна компания ЕООД считано от 03.10.2019 г./ , подадена чрез адв. Найденова против решение № 1029 от 12.07.2021 г., постановено по адм. дело № 546 от 2021 г., по описа на Административен съд - Бургас. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт (РА) № Р-02000219004694-091-001/19.11.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърдена с решение № 22 от 30.01.2020г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) Бургас при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) и дружеството е осъдено да заплати на дирекция „ОДОП“ - Бургас при ЦУ на НАП сумата от 12 366 лв., представляваща разноски по делото. В касационната жалба са изложени твърдения, че решението е неправилно като постановено в противиречие с материалния закон, нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Твърди, че съдът не е формирал собствени мотиви, а е преповторил мотивите на приходните органи. Счита, че описаната фактическа обстановка от съда, противоречи на правните му изводи. При постановяване на решението си, съдът не е съобразил представените официални документи и другите представени доказателства, а е направил изводите си единствено върху предположения. Твърди, че са налице предпоставките по чл. 28 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 21 ППЗДДС, за да начисли върху доставката ставка нула на данъка, тъй като той е осъществил износ на процесните стоки към трета страна. Това е удостоверено с множество официални документи - на първо място от митническите органи на България е удостоверено кога, в колко часа и с кое МПС стоката е напуснала територията на България. В последствие, по линия на международния обмен, е изискана информация и от митническата служба на Полша. Полските власти също са удостоверили от кой митнически пункт, чрез коя митническа агенция стоката е напуснала страната. Представени са доказателства и за навлизането на стоките на територията на Руската Федерация. Касаторът твърди, че няма каквато и да е връзка между осъществените достаки и извършените превози от страна на превозвача по обратния маршрут. Дадени са обяснения, че обратният превоз е бил организиран от „Техно ТТ“ ООО, а не от касатора. Изводите на съда, че по първата доставка е изнесена стока с тегло 19 800 кг., а е внесена стока 19 900 кг., с различно описание не води до извод, че е върната същата стока. В случая товароносимостта на МПС е 20 тона и е нормално натоварената стока да е приблизително с такъв тонаж. По отношение на втората доставка изнесената стока е 20 459 кг., а внесената стока в България е 7 500 кг. Към спорните фактури са представени всички относими доказателства, които доказват реалност на доставките. Недопустимо е съдът да основава съдебният си акт на „съмнения“. Иска решението да бъде отменено. Претендира разноски по делото за двете инстанции, съобразно представен списък (л.25) в общ размер на 19 650 лв. Ответникът - директорът на Дирекция „ОДОП“ гр. Бургас при ЦУ на НАП - не взима становище по касационната жалба. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение, че касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Счита, че обжалваното решение е постановено при правилна преценка на доказателствата по делото, при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Предлага да бъде оставено в сила Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Делото е за втори път на производство пред ВАС. С решение № 2916 от 04.03.2021 г., постановено по адм. дело № 9014/2020 г. по описа на Върховния административен съд, е отменено решение № 940/27.07.2020 г. по адм. дело № 391/2020 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което по жалба на „РДК-Руска дистрибуционна компания“ ЕООД е обявен за нищожен РА № Р-02000219004694-091-001 от 19.11.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърден с решение № 22 от 30.01.2020 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - Бургас при ЦУ на НАП и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав със задължителни указания, според които следва да бъде извършена проверка относно валидността на положените електронни подписи от органите по приходите, а при необходимост по делото може да бъде назначена и СТЕ, която еднозначно да отговори на въпроса, подписани ли са надлежно с валиден електронен подпис ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА. Установява ли се връзка между КЕП по делото и тези описани в новопредставените документ пред касационната инстанция. С оспорения пред административния съд ревизионен акт са определени на „РДК-Руска дистрибуционна компания” ЕООД допълнителни задължения за данък върху добавената стойност за ревизирания период в общ размер 441 468.39 лв., като след приспадане на данъчния кредит за периода е определен данък за внасяне в размер на 21 106.45 лв., ведно с лихва за просрочие в размер на 2 351.21 лв. към датата на издаването му. Начисленият допълнителен размер на ДДС за периода произтича от инвойс фактури №1000000061 от 26.09.2018 г. и № 1000000063 от 28.09.2018 г. с получател ООО „Техно-ТТ“, гр. Калининград, Руска федерация. Приходните органи са приели, че неправомерно е определена от дружеството нулева данъчна ставка по посочените фактури, тъй като не е извършен износ на стоки, респ. няма реално осъществени доставки към руския клиент, поради което на основание чл. 82, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във вр. с чл. 17, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 от ЗДДС е прието, че ДДС по фактурите следва да се начисли в пълен размер от доставчика - ревизираното дружество. За процесния период е подадена от ревизираното дружество справка-декларация по ЗДДС, с която е деклариран резултат за периода - ДДС за възстановяване в размер на 420 361.93 лв. В нея са включени и облагаеми доставки по процесните инвойс фактури № 1000000061/26.09.2018 г. с данъчна основа в размер на 1 087 611.64 лв. и № 1000000063/28.09.2018 г. с данъчна основа 1 119 730.28 лв., отчетени с нулева данъчна ставка на основание чл. 28 от ЗДДС, за износ на стоки с получател ООО „Техно-ТТ“, гр. Калининград, Руска федерация, с предмет на доставката „Рувимат 3Д декор“, както следва: 9 346.000 кв.м. с инвойс фактура № 1000000061/26.09.2018 г. (л. 164) и 9 622.000 кв.м. с инвойс фактура № 1000000063/28.09.2018 г. (л.167). Във фактурите е отбелязано, че заплащането се отсрочва със 180 дни от фактурирането. Посочено е място на натоварване гр. Русе, България, и условия на доставката - FCA- Русе. От ревизираното лице са представени писмени обяснения (на л. 160 и л. 212), с приложени писмени доказателства. Представен е договор за покупко-продажба № 1/2018/RUS-BG от 01.03.2018 г., сключен между ООО „Техно-ТТ“- купувач и ревизираното дружество-доставчик, с който е постигнато между страните съгласие да бъдат предадени в собственост на купувача стоково-материални ценности в количество, асортимент и срокове, конкретизирани в спецификации, представляващи неразделна част към договора (непредставени в хода на ревизията), при задължение на купувача да приеме стоките и да ги заплати. Представени са също съобщения за потвърждаване на износа, опаковъчни листи, международни товарителници, договор за доставка от 01.09.2018 г., сключен с „Булелектрикс“ ЕООД, счетоводни документи, споразумения за прихващане; оборотна ведомост, извлечение от с/ка Доставчици, с/ка Клиенти, главна книга за периода м.09.2018 г. (л.149-153), в които по отношение на процесните фактури са отразени вземания от ООО „Техно-ТТ“ в размер на 2 207 341.92 лв., непогасени в края на периода, както и възникнало задължение към „Булелектрикс“ ЕООД в размер на 2 607 563.52 лв., частично погасено. За установяване реалността на фактурите в хода на проведената ревизия са представени По време на ревизията са представени спорните фактури и доказателства за тяхната реалност: за фактура № 1000000061 от 26.09.2018 г. (л. 164) са представени опаковъчен лист № 1000000061 от 26.09.2018 г. (л.165) с посочено бруто тегло на стоката 19 900 кг., разпределени в 252 рула, представляващо 9346 кв.м. „Рувимат 3Д декор“ и условия на доставката FCA- Русе, с място на натоварване- гр. Русе, България; митническа декларация 18PL372020E0035258 (л.165); потвърждение за износ - „Komunikat IE599“, в който са отразени номера на митническата декларация, изпращача и получателя на стоката, условия на доставката FCA- Русе, крайна дестинация – Русия, дата и час на излизане – 29.09.2018 г. в 18:03 часа, както и ЧМР от 26.09.2018 г. (л.166 и л. 56). За фактура № 1000000063 от 28.09.2018 г. (л.167) са представени опаковъчен лист № 1000000063 от 28.09.2018 г. (л.167) с посочено бруто тегло на стоката 20 495 кг., разпределени в 252 рула, представляващо 9622 кв.м. „Рувимат 3Д декор“ и условия на доставката FCA- Русе, с място на натоварване – гр. Русе, България; митническа декларация 18PL372020E0037688 (л.168); потвърждение за износ- „Komunikat IE599“, в който са отразени номера на митническата декларация, изпращача и получателя на стоката, условия на доставката (FCA- Русе), крайна дестинация- Русия, дата и час на излизане – 18.10.2018 г. в 15:21 часа, както и ЧМР от 12.10.2018 г. (л.169). В приложените два броя ЧМР, като износител е вписано РЛ. В същите документи е посочено, че транспортът е осъществен от „Булгартранс“ ЕООД с автомобил с рег. [рег.номер на МПС]. В тях се съдържат данни за изпращача - ревизираното дружество, за получателя- ООО „Техно-ТТ“, гр. Калининград, Руска федерация, място на натоварване- гр. Русе, България, ул. „Тутракан“ 23А, място на доставка-Русия, гр. Калининград, ул. „Вагонстроителная“ 3-5, посочени са номерата на фактурите, наименованието на стоката, статистически шифър, бруто тегло, място и дата на изготвяне- гр. Русе, съответно на 12.10.2018 г. и 26.09.2018 г., поставени са подписи и печати от името на изпращача, на превозвача и на получателя. В писмени обяснения (на л. 59, 74) управителят на „Булгартранс“ ЕООД заявява, че автокомпозицията, извършила превоза, се състои от влекач с рег. [рег.номер на МПС] , отговарящ на изискванията за превоз на такъв вид стоки, собственост на дружеството и бордово полуремарке с рег. [рег.номер на МПС] , управлявани от С. Великсар и М. Бозбей. Заявява също, че дружеството притежава необходимата материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на услугата, в подкрепа на което е представил свидетелство за регистрация на МПС (л.78), Лиценз № 5971 за международен автомобилен превоз на товари (л.77), както и копие на инвентарна книга с вписани транспортни средства, в т.ч. участващите в автокомпозицията по доставка на стоките по процесните фактури (л.346). По отношение на процесния износ сочи, че транспортът е извършен за сметка на ООО „Техно-ТТ“, за което представя фактури № 1100003780/28.09.2018 г. (л.71) и № 1100003804/17.10.2018г. (л.67) и за неустойка № 1100003811/24.11.2018г. (л.69)- престой 8 дни (15-22.10.2018 г.), по които получател е руското дружество ООО „Техно-ТТ“. Заявява, че транспортът е осъществен от гр. Русе до Калининград, съобразно посоченото в ЧМР, като лицето, получило стоката, е служител на ООО „Техно ТТ.“ В този смисъл са и дадените писмени обяснения (напълно идентични) на лицата, извършили превоза - Великсар и Бозбей (л.117 и л.134) и предали стоката. Двамата шофьори сочат още, че стоките са напуснали Европейския съюз при ГКПП Бранево, Полша, като документите за износ са оформени от митническо бюро в Бранево. Представени са разрешения № 0330151 (л.75) и № 0329499 (л.62 и 61) от Министерството на транспорта на Руската федерация. В първото от тях е отбелязано, че на 29.09.2018 г. през Мамоново 2, автокомпозицията с рег. [рег.номер на МПС] е влязла на територията на Русия с товар - Рувимат D15 с бруто тегло 19 900 кг. с пункт на натоварване - България, гр. Русе и пункт на разтоварване - Русия, Калининград, и същата автокомпозиция е напуснала територията на Русия през Т/П МАПП- Чернишевская на 05.10.2018 г. с товар - Рувимат с бруто тегло от 19 900 кг., място на натоварване - Русия, Калининград и място на разтоварване- България, гр. Русе. В разрешение № 0329499 (л.62 и 61) е отразено, че автокомпозицията с рег. [рег.номер на МПС] е влязла на територията на Русия на 18.10.2018 г. през Мамоново 2, с товар- Рувимат с бруто тегло 20 495 кг. с пункт на натоварване - България, гр. Варна и пункт на разтоварване- Русия, Калининград, и същата автокомпозиция е напуснала територията на Русия през Т/П МАПП- Чернишевская на 23.10.2018 г., без товар, с посочено направление: Русия, Калининград- България, гр. Шумен. При извършена от приходните органи справка в информационната система на НАП, ПП „Митници“ (л.275-281), е установено, че товарен автомобил с рег. [рег.номер на МПС] е напуснал България на 27.09.2018 г. през ГКПП Русе Дунав мост с водач С. Великсар и вид на превозваната стока- текстилни артикули, облекла, обувки с тегло 19 900 кг, както и на 13.10.2018г. през ГКПП Дунав мост ІІ- Видин с водач С. Великсар и вид на превозваната стока- разни видове изделия с тегло 21 т. Установено е също влизане на територията на страната на 07.10.2018 г. през ГКПП Русе Дунав мост с регистриран товар 19 800 кг.- дървен материал и изделия от дърво, както и на 28.10.2018 г. през Русе Дунав мост с регистриран товар 7.500 кг. дървен материал и изделия от дърво. В хода на ревизията е изпратена по реда на чл. 7 от Регламент 904/2010/ЕС молба за административно сътрудничество до данъчната/приходна администрация на Полша (л.254-260). В отговор от полската администрация е посочено, че съгласно дадените обяснения от митническия представител на „РДК- Руска дистрибуционна компания“ ЕООД в Полша - „S.C. KA-BRO KASZA PIOTR, BROCHOCKI RADOSLAW,ROJECKI JERZY“ декларациите по процедурата за износ са направени в електронната система AES и износът е потвърден от митническата служба на граничния пункт в Полша, като към отговора са приложени разпечатки от системата - митнически декларации (декларация IE529), и потвърждения за износ (Декларация IE599), както и вида на стоките предмет на износа - полимерни мембрани RUVIMAT 3D DECOR, с брутно тегло 19 900 кг. При провеждане на ревизията е установено, че стоките, предмет на декларирания износ са придобити от „РДК Руска дистрибуционна компания“ ЕООД по силата на договор с „Булелекрикс“ ЕООД от 01.09.2018 г. за доставка на стоки (л.367), с фактури № 3000000007/26.09.2018г. на стойност 1037 406.00 лева за закупени 9 346.000 кв.м. „Рувитекс 3Д декор“ и № 3000000032/28.09.2018 г. на стойност 1 068 042.00 лева за закупени 9 622.000 кв.м. „Рувимат 3Д декор“. Доставките са отразени по сметка „Стоки на склад“, видно от приложеното (на л.161) извлечение от аналитичен дневник. От своя страна „Булелектрикс“ ООД е закупило стоката от „Рувитекс Индъстри“ АД, с договор за доставка от 10.09.2018 г. (л.88). При извършена насрещна проверка на последното са представени три фактури за периода м.09.2018 г.: фактура № 1000001464/26.09.2018 г. (л.87) на стойност 1 028 060.00 лева и ДДС 205 612.00 лева, за закупени от „Булелектрикс“ ООД 9346 кв.м. „Рувимат 3Д декор“, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата, с посочено място на предаване на стоката - гр. Русе, ул. „Тутракан“ 23А, склад на продавача (л.88); фактура № 1000001468/28.09.2018г. (л.85) на стойност 1 058 420 лева и ДДС 211 684.00 лева, за закупени от „Булелектрикс“ ООД 9622 кв.м. „Рувимат 3Д декор“, ведно с приемо - предавателен протокол от същата дата - гр. Русе, ул. „Тутракан“ 23А, склад на продавача (л.86); фактура № 1000001467/28.09.2018г. (л.86) на стойност 65 520.00 лева и ДДС 13 104.00 лева, за закупени от „Булелектрикс“ ООД 10 080 кв.м. „Рувимат Д15“, ведно с приемо- предавателен протокол от същата дата- гр. Русе, ул. „Тутракан“ 23А, склад на продавача (л.87). Фактурите за извършените покупко-продажби са отразени в дневниците за продажби на двете дружества доставчици - „Рувитекс Индъстри“ АД и „Булелектрикс“ ООД. За погасяване задълженията по тях са сключени споразумения за прихващане от 10.10.2018 г. (л.89), две споразумения от 31.12.2018 г. (л.90 и л.92), 08.10.2018 г. (л.91), 21.12.2018 г. (л.161), 11.10.2018 г. (л.162), 31.12.2018 г. (л.164). Относно процесните фактури за извършен износ от ревизираното дружество към ООО „Техно-ТТ“, гр. Калининград, Руска федерация, не са представени доказателства за извършено плащане. Според данните от представената извадка от главна книга на „РДК - Руска диструбуционна компания“ ЕООД, персонални салда по сметка „Клиенти“, стойностите по процесните фактури са осчетоводени като възникнали вземания от получателя по тях, но няма отразяване в същия период за погасяване на вземането, не са представени и доказателства за извършено по-късно плащане. Въз основа на така установените данни е формиран от приходните органи извод, че не са изпълнени изискванията на чл.21 ППЗДДС, вр. чл.28 ЗДДС, тъй като представените от ревизираното дружество ЧМР не съдържат нужната информация (къде, кога и от кого са получени стоките) и не е доказано реалното извършване на износ. Прието е, че сключеният между ревизираното дружество и ООО „Техно-ТТ“ договор за покупко-продажба № 1 от 01.03.2018г. съдържа противоречиви клаузи. С оглед съдържанието на тези договорни клаузи е прието от приходните органи, че договорът не въвежда яснота относно мястото и времето на изпълнение на доставка, доколкото за тях са предвидени различни условия. На основание чл.17, ал.2 от ЗДДС е прието, че място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът и към получателя, и за доставките, документирани с процесните инвойс фактури №1000000061 от 26.09.2018г. и № 1000000063 от 28.09.2018г., собствеността върху стоката е прехвърлена на територията на България, в гр. Русе. Прието е, че декларираният износ на стоки не е реално извършен към руския клиент, поради което и на основание чл.86, ал.2 ЗДДС, вр. с чл.17, ал.2 и чл.26, ал.1 ЗДДС е начислен допълнителен ДДС в общ размер на 441 468.39 лева за данъчен период от 01.09.2018 г. до 30.09.2018 г. При повторното разглеждане на делото, административният съд е приел, че РА е издаден от материално и териториално компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 120 ДОПК. За да достигне до този извод се е позовал на изслушана по делото съдебно-техническа експертиза, въз основа на която е установено, че издадените като електронни документи РД, ЗВР и РА са подписани надлежно от компетентни длъжностни лица. Съдът е посочил, че в представения договор от 01.03.2018 г., сключен между ревизираното лице и ООО „Техно-ТТ“ (превод на л. 369), стоките, предмет на доставката, не са индивидуализирани. С него доставчикът поема задължение да предаде в собственост на купувача стоково-материални ценности в количество, асортимент, стойност и срокове, посочени в Спецификации - неразделна част от договора. Спецификациите не са представени по делото. Липсват каквито и до било данни за осъществена комуникация между двете дружества и за направена поръчка от страна на руското дружество за описаните в процесните фактури стоки. Не са представени и доказателства за извършени плащания по процесните фактури. Съдът е посочил, че от данните по делото е видно, че жалбоподателят не разполага със склад и с наличности от стоките, предмет на доставките. Според данните от представените фактури № 3000000007 и № 3000000032, издадени от „Булелектрикс“ ООД съответно на 26.09.2018 г. и 28.09.2018 г., на посочените дати са закупени от жалбоподателя 9 622.000 кв.м. „Рувимат 3Д декор“. От своя страна доставчикът „Булелектрикс“ ООД е придобил стоката от „Рувитекс Индъстри“ АД съгласно договор за доставка от 10.09.2018 г. Управител на ревизираното лице и на производителя „Рувитекс индъстри“ АД е едно и също лице, но сделките се сключват с участието на трето дружество - „Булелектрикс“ ЕООД, като стоките не напускат склада на производителя „Рувитекс индъстри“ АД (при износа те са натоварени в този склад). Според данните от представената справка за аналитични салда по сметка 3031 „продукция на склад“, през м.септември 2018 г. „Рувитекс Индъстри“ АД не разполага с наличност от стоката на склад, а с оглед данните за производствения капацитет, съдържащи се в писмените обяснения на управителя на дружеството, от датата на сключване на договора с „Булелекрикс“ ЕООД до датата на износа дружеството не би могло да произведе фактурираното количество стоки. Между трите дружества няма реално заплащане на стоки, а взаимоотношенията им са уредени със споразумения за прихващане. В кл. 24 на представените по делото ЧМР, съставени на 26.09.2018 г. (л.166 и л. 56) и на 12.10.2018 г. (л.169), е положен подпис на физическо лице и печат на дружеството - получател ООО „Техно-ТТ“. Не е отбелязано кое е лицето, положило подписа при получаване на стоките по доставките, нито е индивидуализирано мястото на получаването им. Данни в тази насока не се съдържат и в обясненията на двамата шофьори, за които се сочи от превозвача, че са осъществили превоза. Други доказателства за получаване на стоките от страна на руското дружество не са представени. Съдът е посочил, че според данните от представените митнически декларации и потвърждения за износ - „Komunikat IE599“ (с вписани номер на митническа декларация, изпращач и получател на стоката, условия на доставката, крайна дестинация, дата и час на излизане), стоките по процесните доставки са напуснали митническата територия на Съюза през Полша и са влезли на територията на Русия през ГКПП Мамоново 2. В Разрешението с № 0330151 от Министерството на транспорта на Руската федерация (на л. 75), издадено във връзка с доставката по фактура №1000000061/26.09.2018 г., обаче е отбелязано, че при напускане територията на Русия към Република България автокомпозицията е натоварена със същото количество стока - 19 900 кг. „Ruvimat“. Такива данни се съдържат и в извършената справка в информационната система на НАП, ПП „Митници“ (л.275-281), според която на 07.10.2018 г. (два дни след напускане територията на Русия въз основа на Разрешение № 0330151), същата автокомпозиция, със същия шофьор - С. Великсар, е преминала границата на Република България през ГКПП Русе - Дунав мост с регистриран товар 19 800 кг., деклариран като „дървени изделия“ . Както при износа, така и при вноса, е налице несъответствие между декларирания товар на българската граница и този, заявен пред митническите органи на Полша и Руската федерация. Първоинстанционният съд е приел, че тези данни поставят под съмнение реалното извършване на отразените в процесните фактури доставки и сочат, че изнесената през Полша към Русия стока не е доставена на получателя, а отново е внесена на територията на Република България. Съдът е приел за сходни обстоятелствата и във връзка с доставката по фактура № 1000000063 от 28.09.2018 г. В разрешение № 0329499, издадено за доставката на стоки с брутно тегло 20 459 кг., е посочено място на натоварване гр. Варна, което не съответства на отразеното в останалите документи за доставката място на натоварване в гр. Русе. В разрешението е отбелязано, че автокомпозицията напуска територията на Русия без товар, но според данните от извършената справка в информационната система при тази доставка композицията е преминала границата на Република България през Дунав мост ІІ - Видин на 13.10.2018 г. с товар 21 тона, без посочено наименование и се е върнала на територията на България на 28.10.2018 г. с товар 7.500 кг., деклариран като дървен материал и изделия от дърво, като при влизане на територията на Република България е избран по-отдалеченият пункт - КГПП Дунав мост ІІ - Видин. По отношение на тази доставка не са представени потвърждения от страна на посредника, оформил стоките за освобождаване от митнически режим в Полша - „S.C. KABROKASZA PIOTR, BROCHOCKI RADOSLAW, ROJECKI JERZY“ PL5821611434, каквато информация е получена по реда на административното сътрудничество по отношение на доставката по фактура 1000000061/26.09.2018 г., макар запитването да е отправено за двете спорни фактури. Административният съд е приел, че извършването на фактурираните доставки към ООО „Техно-ТТ“ не е доказано по изискуемия от процесуалния закон начин. Направил е извод, че са налице данни за връщане на стоките на територията на Република България. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице срещу РА, съдът е приел, че в случая не са налице предпоставките на чл. 28 и чл. 21, ал. 1 ЗДДС за прилагане на нулева данъчна ставка за ДДС. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. При постановяване на съдебния акт са споделени изцяло констатациите на органите по приходите, че не са изпълнени изискванията на чл.21 ППЗДДС вр. с чл.28 от ЗДДС, тъй като от представените доказателства не е установено къде, кога и от кого са получени стоките. По двете процесни фактури са изложени идентични мотиви въз основа на които не е признат износ осъществен от ревизираното лице. Съгласно чл. 28, т. 1 от ЗДДС облагаема доставка с нулева ставка е доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия, от или за сметка на доставчика. В чл. 37, ал. 1 от ЗДДС е посочено, че документите, с които се удостоверява наличието на обстоятелства по тази глава (Глава трета – Облагаеми доставки с нулева ставка), се определят с правилника за прилагане на закона. Изброяването на документите за доказването на доставки по чл. 28, т. 1 от ЗДДС, е направено в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС и се прилага в случеите при които стоките се изпращат или превозват до трета страна. Те са: митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, удостоверяващ напускането на стоките от митническо учреждение на напускане или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство; фактура за доставката; документ за превоза на тези стоки. От приетите за установени факти пред първоинстанционния съд се налага извод, че изброените документи в чл.21, ал.1 от ППЗДДС са представени от ревизираното лице. Приложени са документи за потвърждаване на износа, оповачни листи, международни товарителници и договор за осъществяване на транспорт от "Булелектрикс" ЕООД. Спорът между страните е дали те отразяват реално осъществен износ и съответно дали правилно е фактурите са оформени с нулева ставка при условията на чл.28 от ЗДДС. При безспорно установения факт, че ревизираното дружество разполага с митнически документ, в който е вписан като износител на стоките по двете фактури, получена информация по реда на Регламент 904/2010/ЕС за административно сътрудничество, че е налице износ през ГКПП Бранево Полша, неправилно от първоинстанционния съд е прието, че не са доказани доставки, облагаеми с нулева ставка. Наличието на износен документ е задължително изискване за да се приложи нулева ставка. Това изискване е формално, но следва да се спази, за да се породят правните последици касаещи начисляване на нулева ставка за извършеният износ. Изисква се също така наличие на фактури, които също са представени. От доказателствата по делото е видно, че са извършени проверки не само на РЛ, но и на предходните доставчици. Установено е, че при тях са налице доказателства за наличие на стоката, фактурите за извършените покупко-продажби са отразени в дневниците за продажби на „Рувитекс Индъстри“ АД и "Булелектрикс"ЕООД. За погасяване задълженията между дружествата са сключени споразумения за прихващане, които също са проверявани от органите по приходите. Неоснователно е приетото от съда, че само формално са изпълнени условията на чл.21, ал.1 от ППЗДДС. Доказателства за извършения износ са представени от митническата администрация на Полша и от митническите органи на Руската федерация. Те не са съобразени при преценка на доказателствения материал по делото. Според изискването на чл.21, ал.1 от ППЗДДС е установен с надлежни докуменити и осъществения превоз на стоката. Проверка в хода на ревизионното производство е извършена и на дружеството превозвач -„Булгартранс“ ЕООД. Същото приежава лиценз за осъществяване на международен превоз на стоки, разполага с необходимата техника за осъществяване на такъв вид превози и е дал обяснения за начина по който е действало ръководеното от него дружество при извършването на превоза до Руската федерация. Налична е и информация за конкретните превозни средства, с които е извършена доставката до Русия. Нещо повече обяснения са дадени и от шофьорите осъществили превозите, същите са безпротиворечиви и подробни, като се сочи къде е доставена стоката и как е приета на място. Съдът е приел, че са налице данни за връщане на стоките на територията на РБ, но кои са тези данни не е посочено. Констатираните разминавания в съдържанието на договора, не са основание да бъде отказано признаването на износ за руското дружество. Този извод противоречи на официалните документи предоставени от митническите органи, че стоката е напуснала страната. Договорът, установява специфични условия при изпълнението на доставката, а соченото противоречие в тях не означава, че доставката не е осъществена. Сред предпоставките, въз основа на които се признава осъществяване на износ няма посочено изискване за спазване на строги правила на търговска кореспонденция и установяване на отношения между страните по договора предхождащи доставката. Неоснователно е прието, че липсата на плащане е достатъчно, за да не се признае реално извършен износ. Плащането касае търговските отношения между дружествата, които са се договорили по конкретна сделка. То е индикация за нейното осъществяване, но не може да бъде решаващ аргумент, за да се приеме, че износът не е извършен. Наличието на изброените в чл.21, ал.1 от ППЗДДС документи е достатъчно, за да се начисли нулева ставка на ДДС. В законовия текст не е въведено изискване за представяне на документи за плащане по сделката. Налице е и вписано отложено плащане в процесните фактури. Следва да се отбележи и обстоятелството, че между страните свързани с доставката са налице споразумения за прихващане, представени още в хода на ревизията. Изводите на първоинстанционния съд не се споделят от настоящата инстанция. При постановяване на оспореното съдебно решение са допуснати съществени нарушения на материалния закон, така както се сочи и в касационната жалба. Акцентирано е върху разминаванията, в част от представените в хода на ревизията документи и са пренебрегнати доказателствата, които установяват наличието на осъществен износ. Въз основа на горното, се налага извод, че са основателни твърденията на касатора за неправилност на постановеното съдебно решение. Същото следва да бъде отменено, като се постанови ново по същество на спора, с което да бъде уважена подадената от „РДК-Руска дистрибуционна компания“ ЕООД жалба срещу РА № Р-02000219004694-091-001/19.11.2019 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.Бургас, потвърден с решение № 22/30.01.2020 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр.Бургас. С оглед изхода на делото в полза на дружеството следва да бъде уважено направеното искане за присъждане на разноски. За установяване на размерът им е приложен списък по чл.80 от ГПК и доказателстава за реалното им заплащане. За двете съдебни инстанции са представени доказателства за сторени разноски в размер на 19 650 лв., които следва да бъдат присъдени. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 1029 от 12.07.2021 г. постановено по адм.д.№546 по описа на Административен съд гр.Бургас за 2021 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ ревизионен акт №Р-02000219004694-091-001/19.11.2019 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.Бургас, потвърден с решение №22 от 30.01.2020 г. на Директора на Дирекция „ОДОП”-Бургас при ЦУ на НАП. ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на "РДК-Руска дистрибуционна компания” ЕООД с[ЕИК], представлявано от М. Михов –управител сумата от 19 650 лв. представляваща разноски за двете съдебни инстанции. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Димитър Първанов секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Росица Драганова /п/ Емилия Иванова