Решение · № 120/2022 · дело 8409/2021

По дело 8409 / 2021 РЕШЕНИЕ № 120 София, 11.01.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение , в съдебно заседание на шестнадесети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА СТАНИМИР ХРИСТОВ при секретар Мирела Добриянова и с участието на прокурора Симона Попова изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА по адм. дело № 8409/2021 Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), чрез процесуален представител И. Испиридонова – главен юрисконсулт при Териториална дирекция (ТД) на НАП – гр. София, срещу решение № 169 от 21.06.2021 г., постановено по адм. дело № 154/2021 г. по описа на Административен съд (АС) – Кюстендил, с което съдът е отменил по жалба на „Рекпласт“ ЕООД негова Заповед № З-ЦУ-1050/07.04.2021 г., обективираща отказ от предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК) 2014-2020 г. по Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“, по повод подадено от „Рекпласт“ ЕООД заявление с рег. № BG16RFOP002-2.095-1544. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Мотивира основна защитна теза за правилно постановен отказ от предоставяне на заявената БФП. Излага съображения, че годишните отчети на дружеството, подадени в Националния статистически институт (НСИ/Института), свидетелстват за осъществявана през 2019 г. основна икономическа дейност с код по Класификацията на икономическите дейности (КИД 2008) 43.32 „Монтаж на дограма и дърводелски работи“, като липсват данни за друга основна или допълнителна дейност, в това число и такава с код по КИД 2008 56.30 „Дейност на питейни заведения“ или 47.59 „Търговия на дребно с мебели, осветителни и други стоки за бита, некласифицирани другаде“. Според касатора, след като в срока, предоставен на кандидата с отправено до него съобщение на 08.03.2021 г., не са представени доказателства, че осъществяваната от него основна или допълнителна икономическа дейност е с допустим с оглед т. 4 от раздел 11.1 от Условията за кандидатстване и условия за изпълнение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“ (Условията/УКИ) код по КИД 2008, както и доколкото кодът се определя веднъж годишно от НСИ на базата на подадените годишни отчети за дейността, в частта им, наименувана „Нетни приходи от продажби“, в съответствие с утвърдена и хармонизирана с европейските стандарти методология, следва да се отрече правилността на мотивирания от първостепенния съд извод за допустимост на кандидата. По изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение и да реши делото по същество с отхвърляне на подадената от „Рекпласт“ ЕООД жалба против оспорения индивидуален административен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, изчислено по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 6.01.2006 г., обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.2006 г., в сила от 1.01.2006 г. Навежда възражение за прекомерност на претенцията на ответната страна за адвокатско възнаграждение. Ответникът – „Рекпласт“ ЕООД, не ангажира становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение съдът е отменил по жалба на „Рекпласт“ ЕООД Заповед № З-ЦУ-1050/07.04.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, обективираща отказ от предоставяне на БФП по ОПИК 2014-2020 г. по Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“, по повод подадено от „Рекпласт“ ЕООД заявление с рег. № BG16RFOP002-2.095-1544. За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд е установил, от фактическа страна, че „Рекпласт“ ЕООД е подало проектно предложение с рег. № BG16RFOP002-2.095-1544, по Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“. Дружеството е посочило код на основна икономическа дейност, за която е заявена финансовата подкрепа, - 56.30 „Дейност на питейни заведения“, и код на допълнителна такава – 47.59 „Търговия на дребно с мебели, осветителни и други стоки за бита, неквалифицирани другаде“. Извършена е служебна проверка за допустимост на подалия проектното предложение участник, в следствие на която до последния е изпратено съобщение чрез ИСУН 2020, с което е предоставен 7-дневен срок за удостоверяване на допустима с оглед Условията дейност – основна или допълнителна. В рамките на предоставения срок дружеството е депозирало отговор с приложени документи, удостоверяващи осъществявана търговска дейност в търговски обект кафе-аперитив „АВС“ – гр. Кюстендил, представена е справка от НАП за вписани трудови договори, както и свидетелства за регистрирани касови апарати в обекта, месечни отчети на последния за 2019 г. и оборотна ведомост за същата година, аналитичен регистър за сметка 702 „Приходи от продажба на стоки за търговския обект – кафе-аперитив, сметка 703 „Приходи от продажби на услуги – PYC и А1“ за 2019 г. и сметка 709 „Други приходи от дейността за 2019 г.“, както и сметка 705 „Приходи от продажби на дълготрайни активи от 2019“. След извършена проверка чрез НСИ/Мониторстат e установено, че основната икономическа дейност на дружеството е с КИД 43.32 „Монтаж на дограма и дърводелски работи“, като в отчетите липсва информация за осъществявана основна или допълнителна дейност с кодове 56.30 или 47.59. Това обстоятелство е възприето от административния орган като достатъчно основание за постановяване на процесната заповед за отказ от предоставяне на БФП, поради недопустимост по смисъла на т. 11. 1, подточка 4 от УКИ на кандидата, респ. на неговото заявление. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма, но в противоречие с административнопроизводствените правила и в нарушение на приложимия материален закон. Съдът е приел, че органът не е извършил дължимото с оглед предписанието на чл. 34 и чл. 35 АПК установяване на фактите и обстоятелствата от значение по случая, като въпреки че в проектното предложение е посочен код на икономическата дейност 56.30 и 47.59 и че са представените доказателства за извършената в обекта дейност и реализирания оборот, единствено въз основа на подадените от дружеството отчети е формулиран извод за недопустимост на кандидата. Неизяснената фактическа обстановка според АС-Кюстендил е довела до съществено нарушение на административнопроизводствените правила, налагащо отмяната на акта и връщането му на органа за ново произнасяне по подаденото заявление. Отделно от това, е направен извод и за нарушение на материалния закон, аргументиран с доказано по делото осъществяване на и двете декларирани в ПП на кандидата икономически дейности. Изложените съображения са довели до отмяната на атакуваното волеизявление от съда и връщането на преписката на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване с дадените с решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, и спазването на законоустановената форма, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК и не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Предвид застъпените пред касационната инстанция защитни тези, спорните въпроси се свеждат до това, дали органът е нарушил административнопроизводствените правила при издаването на акта си и дали „Рекпласт“ ЕООД отговаря на условието за допустимост, регламентирано в т. 11. 1, подточка 4 Условията, и по-специално – дали основната или допълнителната му икономическа дейност попада сред допустимите такива по проекта. За целите на настоящия анализ е необходимо да се установи по какъв начин се определя кодът на основната и допълнителната икономическа дейност. Макар между страните да не съществува спор относно приложимата нормативна рамка, за прецизност на изложението следва да се посочи, че процесните обществени отношения са предмет на регулация не от общите разпоредби на Глава Трета ЗУСЕСИФ, а от утвърдените от изпълнителния директор на НАП и въз основа на изричната законова делегация по чл. 21, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) (обн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) (ЗМДВИППП) документи, сред които и цитираните в атакувания административен акт Условия за кандидатстване и изпълнение. Последните са влезли в сила, поради което са задължителни както за кандидатите, така и за органа, който ръководи административното производство. Относно съдържащите се в тях критерии за предоставяне на помощта и реда за доказване на съответствие с тях дружеството - ответник е било предварително и надлежно запознато, като това се удостоверява с подписването на съответната декларация (Приложение 1), задължително изискуема като приложение към проектното предложение. По настоящата процедура не е предвидено извършването на техническа и финансова оценка и процедурата се провежда по опростени правила, в съответствие с чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗМДВИППП, като водещо значение има принципът на бързина. В т. 21 от Условията за кандидатстване изрично е посочено, че за финансиране ще бъдат предложени заявленията, които съответстват на критериите за подбор (оценка на административно съответствие и допустимост на заявленията), до изчерпване на финансовия ресурс по схемата. В т. 11. 2, подточка 2 е предвидено, че в случай че след проверката се установи, че съгласно данните от НСИ/Мониторстат кодът на основната/допълнителната икономическа дейност на кандидата за 2019 г. е недопустим, заявлението се отхвърля. В т. 11.1, подточка 4 от Условията за кандидатстване са посочени кодове/сектори съгласно Класификация на икономическите дейности (КИД - 2008), които са допустими за финансиране. Кандидатите могат да участват както с кода за основната си икономическа дейност, така и ако осъществяват допълнителни такива, съобразявайки допустимите кодове в УКИ. Основната икономическа дейност се определя от НСИ веднъж годишно и в съответствие с Методология за определяне на код на основна икономическа дейност по КИД-2008 (Методологията) на базата на представените от стопанските субекти годишни отчети за дейността (ГОД) и осигурено съответствие между съдържанието на отчета и определената дейност. Според текста на Методологията НСИ, в изпълнение на общоприетата европейска методология за определяне на основна икономическа дейност на дадено предприятие, използва показателя „Нетни приходи от продажби“, съдържащ се в Отчета за приходите и разходите – част от ГОД. Пак според правилата на Методологията, в „Справка за предприятието“ – част от ГОД, се посочват относителните дялове на нетните приходи от продажби от осъществяваните икономически дейности. Тази, чийто дял е повече от 50%, се приема като основна, а ако никоя не формира такъв числен дял, класифицирането на единицата по основната икономическа дейност се определя по т.нар. метод „от горе надолу“ (Top down method) съгласно методологичните указания на Класификацията на икономическите дейности (КИД-2008) (NACE Rev. 2) в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година за установяване на статистическа класификация на икономическите дейности NACE Rev. 2 и за изменение на Регламент (ЕИО) № 3037/90 на Съвета, както и на някои ЕО регламенти относно специфичните статистически области (Регламент 1893/2006). По данни на НСИ така определената основна икономическа дейност на „Рекпласт“ ЕООД не е с код по КИД 56.30 „Дейност на питейни заведения“, както е посочено в проектното предложение на кандидата, а с код по КИД-2008 43.32 „Монтаж на дограма и дърводелски работи“, каквито данни са предоставени с отчетите пред НСИ. Отново по данни на Института, информация за допълнително осъществявани, извън тази с код 43.32, дейности липсва, като страните и не спорят, че в отчета за 2019 г. не е попълнена друга дейност, било то с код 56.30 или 47.59. По делото не са представени доказателства за извършената от административния орган проверка, въз основа на която е получена информацията от НСИ за кода на осъществяваната от дружеството икономическа дейност за 2019 г., но от отговора (наименуван „декларация от Р. Крумов Управител на „Рекпласт“ ЕООД ЕИК[ЕИК]), приет като доказателство по делото, както и от подадената пред АС-Кюстендил жалба, се установява, че в ГОД на дружеството за 2019 г., който е подаден към НСИ, действително като извършвана икономическа дейност е посочена само такава с код 43.32. В обстоятелствената част на жалбата представителят на дружеството сочи като мотив за допуснатата липса невъзможността да се декларират данни за дейност извън основната, която не оспорва, че е с посочения код (43.32). За прецизност настоящият състав на Върховния административен съд следва да посочи, че това твърдение не отговаря на обективната истина – дружеството е свободно да декларира извършването на толкова дейности, колкото желае, стига това да съответства на съответните счетоводни записвания. Следователно доколкото не се спори, че в годишния отчет за дейността на дружеството за 2019 г., подаден в НСИ, е посочен код 43.32, а не заявеният от дружеството във формуляра за кандидатстване код за допълнителна икономическа дейност 56.30, нито пък 47.59, то този факт следва да се счита за безспорно установен. Условията за кандидатстване по конкретната процедура допускат административният орган да извърши корекция във формуляра за кандидатстване, когато след проверката се установи, че съгласно данните от НСИ/Мониторстат за 2019 г. кодът на основната/допълнителната икономическа дейност на кандидата е допустим, но е попълнен погрешно във Формуляра за кандидатстване, но не и да извърши корекция на кода, подаден от кандидата в НСИ, т.к. административният орган е обвързан от него и няма правомощие да проверява неговото съответствие. В този смисъл е и формиралата се при сходна фактология съдебна практика на Върховния административен съд, която и настоящият състав поддържа. (вж. например: решение № 13171 от 22.12.2021 г., постановено по адм. дело № 8492/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, решение № 13064 от 21.12.2021 г., постановено по адм. дело № 8052/2021 г., VII o. на Върховния административен съд, както и решение № 12085 от 25.11.2021 г., постановено по адм. дело № 7116/2021 г., VII о. на Върховния административен съд). Следователно и представените доказателства за извършване на ресторантьорска дейност са неотносими към предмета на настоящия спор, доколкото не се установява деклариране на относимия код пред НСИ в законоустановения срок. При извършването на проверката по проектното предложение административният орган е бил длъжен да вземе предвид именно наличната към релевантния момент информация в информационната система, поддържана от НСИ, което в случая е изпълнено, поради което и изводът на съда за съществено нарушение на административнопроизводствените правила се явява неправилен. По изложените съображения съдът неправилно е приел, че актът е постановен в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съдебното решение следва да бъде отменено като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и вместо него бъде постановено ново, с което да се отхвърли жалбата на „Рекпласт“ ЕООД против Заповед № № З-ЦУ-1050/07.04.2021 г на изпълнителния директор на НАП. При този изход на спора, претенцията на касатора за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, като „Рекпласт“ ЕООД бъде осъдено да заплати на НАП разноски в размер на 100,00 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 169 от 21.06.2021 г., постановено по адм. дело № 154/2021 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Рекпласт“ ЕООД, с ЕИК 109581084, със седалище в гр. Кюстендил, [улица], , представлявано от управителя Р. Крумов, против Заповед № З-ЦУ-1050/07.04.2021 г., обективираща отказ от предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. по Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“, по повод подадено от „Рекпласт“ ЕООД заявление с рег. № BG16RFOP002-2.095-1544. ОСЪЖДА „Рекпласт“ ЕООД, с ЕИК 109581084, със седалище в гр. Кюстендил, [улица] да заплати на Националната агенция за приходите, със седалище в гр. София, район „Оборище“, бул. „Княз Дондуков“ № 52, разноски в размер на 100,00 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Павлина Найденова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Даниела Мавродиева /п/ Станимир Христов