Решение · № 83/2022 · дело 7744/2021
Акт
- Вид
- Решение
- Номер
- 83
- Година на номера
- 2022
- Дело №
- 7744/2021
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 7744 / 2021 РЕШЕНИЕ № 83 София, 07.01.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение , в съдебно заседание на втори ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА СТАНИМИР ХРИСТОВ при секретар Мирела Добриянова и с участието на прокурора Ася Петрова изслуша докладваното от председателя ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА по адм. дело № 7744/2021 Производството е по чл. 208 и с от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Одесос 33" ЕАД срещу решение № 419 от 13.05.2021 г. по адм.д. № 949/2020 г. на Административен съд София- област, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу решение № 530-ИП/17.07.2020 г. на зам. председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление "Надзорна инвестиционната дейност", потвърдено с решение № 620-ИП/18.08.2020 г. на Комисията за финансов надзор. С акта "Одесос 33" ЕАД е задължено в двуседмичен срок от получаване на решението за прилагане на принудителната административна мярка да представи в Комисията за финансов надзор писмени доказателства за преуреждане на правоотношенията с клиентите, с които има действащ „Договор за предоставяне на инвестиционни услуги чрез Платформа за търговия“, че занапред няма да се прилагат в договорните правоотношения помежду им уговорената в точка 13.1. буква „е“ клауза: „Клиентът приема и се съгласява, че ако съгласно Договора има непогасени и изискуеми задължения към ИП или трета страна (напр. Кредитор), ИП ще спре да третира като Клиентски Пари тази част от парите, държани в полза на Клиента, еквивалентна на сумата на тези задължения, съгласно Правилата за клиентските пари. Освен това Клиентът се съгласява, че ИП може да използва тези пари за или във връзка с погасяването на всички или част от дължимите задължения, платими на ИП или трета страна (напр. Кредитор) съгласно Приложимото Законодателство. За целите на Договора всички подобни задължения ще станат незабавно дължими и изискуеми без предизвестие или претенции от страна на ИП, когато са надлежно поети от Клиента или в негова полза. В тези случаи ИП има право на обезпечение, задържане и/или прихващане върху активите (Финансовите инструменти) на Клиента “ и уговорената в точка 13.2. букви „а“, „b“ и „с“ клауза: „Ако Клиентът е класифициран като Професионален Клиент или Приемлива Насрещна Страна:(a) Клиентът приема и се съгласява, че правото на собственост и/или собствеността на всички пари, които инвестира при ИП, ще бъде прехвърлено към ИП с цел гарантиране или погасяване на настоящи, бъдещи, действителни, условни или предполагаеми задължения и ИП няма да съхранява тези пари в съответствие с Правилата за клиентските пари. ИП ще прехвърли еквивалентната сума пари обратно към Клиента, ако парите са дължими към Клиента;(b) Когато Клиентът инвестира пари при ИП Клиентът се съгласява, че всички пари, прехвърлени по неговата Сметка, са депозирани с цел бъдещи Трансакции чрез ИП и следователно са предназначени да погасят клиентските настоящи, бъдещи, действителни, условни или предполагаеми задължения към ИП. Клиентът не следва да инвестира каквито и да било пари при ИП, които нямат за цел обезпечаването или погасяването на настоящи, бъдещи, действителни, условни или предполагаеми задължения към ИП; (с) парите, които Клиентът прехвърля към ИП, няма да бъдат отделяни от собствени пари на ИП и Клиента ще бъде класифициран като наш необезпечен кредитор в случай на несъстоятелност или друго неизпълнение. “ Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според жалбоподателя са неправилни изводите на съда, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, след като клиентите на дружеството не са уведомени за административното производство по издаване на мярката. Счита, че са нарушени принципите на чл. 6 и чл. 7 АПК, органът не е изпълнил изискванията на чл. 13 АПК за приемане на критерии и вътрешни правила, не са издадени наказателни постановления за установени нарушения, не е разгледано възражението, че ЗДФО не подлежи на регулация от КФН, актът не отговаря на целта на закона, неправилно е прието, че мярката не е изпълнена още във фазата на откриването на производството по издаването й. Касационният жалбоподател сочи, че на 17.07.2020 г.. до 10.26 ч. е изпратил електронни съобщения до съответните клиенти по Договорите за предоставяне на инвестиционни услуги чрез Платформата за търговия, общо 22 на брой. На двама клиенти (А. Костадинова и „Лено" АД) са връчени лично писмени уведомления на дата 17.07.2020 г., преди получаване на Решение № 530-ИП/17.07.2020 г. Ответната страна, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата, представя писмени бележки, претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 530-ИП от 17.07.2020 г. административният орган е задължил жалбоподателя да представи писмени доказателства за предуреждане на правоотношенията с клиентите, с които има действащ договор за предоставяне на инвестиционни услуги чрез платформа за търговия. Прието е, че договорна клауза по точка 13.1. буква „е“застрашава интересите на инвеститорите и е в противоречие с регламентираните на европейско и национално ниво задължения по повод съхранението и защитата на клиентските активи, държани от инвестиционния посредник предвид съображение 52 от Преамбюла на Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 2014 г. относно пазарите на финансовите инструменти, както и чл. 92, ал. 1 и 4 и чл. 95, ал. 1 от ЗПФИ. При тълкуване на изречението„Клиентът приема и се съгласява, че ако съгласно Договора има непогасени и изискуеми задължения към ИП или трета страна (напр. Кредитор), ИП ще спре да третира като Клиентски Пари тази част от парите, държани в полза на Клиента, еквивалентна на сумата на тези задължения, съгласно Правилата за клиентските пари" е прието, че урежда предварително съгласие на клиента да загуби правото си на собственост върху държаните от Посредника негови парични средства, в случай че има изискуемо задължение към ИП или трето лице и представлява предварителна уговорка за обезпечение в полза на инвестиционния посредник с прехвърляне на собствеността върху държаните от него парични средства на клиента. В тази връзка е посочено, че разпоредбата на чл. 95, ал. 1 от ЗПФИ въвежда императивно изискване, което не може да бъде преодоляно със съгласието на клиента, съгласно което ,,Инвестиционният посредник не може да сключва с непрофесионални клиенти договори за финансови обезпечения с прехвърляне на собствеността върху обезпечението с цел обезпечаване на настоящи, бъдещи, определени, условни или очаквани задължения на клиента.“, а клаузата в договорите за предоставяне на инвестиционни услуги чрез платформа за търговия, сключвани между Посредника и отделния клиент, се отнася както за професионални, така и за непрофесионални клиенти. В т. 13.1. б. „е“ от договорите е предвидено и съгласие на клиента, че ИП може да използва тези пари за или във връзка с погасяването на всички или част от дължимите задължения, платими на ИП или трета страна (напр. кредитор) съгласно приложимото законодателство, което разглеждано в контекста на вече уговореното с първото изречение от договорната клауза прехвърляне на собствеността, позволява на ИП едностранно да се разпореди с поверените му клиентски пари с цел погасяване на всички твърдени задължения на клиента към Посредника или трето лице. При наличието на подобна уговорка предварително се приема, че всяко твърдяно от ИП или от трето лице вземане от клиента е ликвидно (установено по основание и размер), безспорно (клиентът няма възражения срещу него), изискуемо и не е погасено по давност. Като допълнителна опасност за накърняване на клиентския интерес е приета уговорката, че Посредникът може да използва съхраняваните при него клиентски парични средства по повод на задължения на клиента към трети страни, като е отчетено обстоятелството, че всички непрофесионални клиенти на „Ленно Глобъл Адвайзъри“ ЕАД, търгуващи с договори за разлика посредством „Договор за предоставяне на инвестиционни услуги чрез Платформа за търговия“, са сключили и целеви потребителски кредит с „Лено“ АД - финансова институция, която е едноличен собственик на капитала на Посредника и разглежданата клауза създава предпоставка за привилегировано положение на едноличния собственик на капитала на ИП, явяващ се трето лице - кредитор спрямо клиентите на Посредника. В т. 13.1. б. „е“ от ,Договора за предоставяне на инвестиционни услуги чрез Платформа за търговия" е посочено и че „3а целите на Договора всички подобни задължения ще станат незабавно дължими и изискуеми без предизвестие или претенции от страна на ИП, когато са надлежно поети от Клиента или в негова полза. “ с което предварително се урежда незабавна изискуемост на всички задължения на клиента към ИП или трета страна, като се уточнява, че не е необходимо предизвестие или изрична претенция от страна на Посредника. Това обезпечава възможността на ИП да приложи предходните две изречения от клаузата, а именно: да придобие собственост върху паричните средства на клиента и да ги използва за погасяване на всички дължими задължения на клиента, платими към Посредника или трета страна, като предварително се уговаря незабавна дължимост и изискуемост. В обхвата на „всички подобни задължения“ е възможно да влязат и задълженията на клиента към трети страни, тъй като изрично са предвидени на няколко пъти в разглежданата договорна клауза. Прието е от органа, че в противоречие с приложимата нормативна уредба в т. 13.1.б. „е“ от „Договора за предоставяне на инвестиционни услуги чрез Платформа за търговия“, съгласно които, в случай на непогасени задължения на клиента към Посредника или трето лице, клиентът се съгласява:1) съхраняваните при ИП негови пари, отговарящи на размера на задължението му, вече да не бъдат третирани като клиентски;2)Посредникът да използва същите тези пари във връзка с погасяването на всички или част от дължимите задължения;3) всички задължения на клиента ще станат незабавно дължими и изискуеми без предизвестие;4) ИП ще има право на обезпечение, задържане и/или прихващане върху активите на клиента. Относно клаузата в точка 13.2. е прието, че се уговаря финансово обезпечение с прехвърляне на собствеността върху паричните средства на клиента, в случай че бъде категоризиран като „професионален клиент“ или "приемлива насрещна страна“, което е недопустимо, тъй като се заобикалят изискванията на чл. 9, ал. 2-8 от Наредба № 58 от 28.02.2018 г. за изискванията за защита на финансовите инструменти и паричните средства на клиенти, за управление на продукти и за предоставяне или получаване на възнаграждения, комисиони, други парични или непарични облаги (Наредба № 58) и застрашава интересите на клиентите на посредника, тъй като е предпоставка за злоупотреба с категоризацията на клиентите с цел автоматично да бъде сключен договор за финансово обезпечение с прехвърляне на собствеността. В жалбата до КФН се е твърдяло, че принудителната административна мярка е изпълнена още във фазата на откриване на производството по нейното прилагане, като е представен протокол от заседание на Съвета на директорите на „Ленно Глобал Адвайзъри“ ЕАД, проведено на 16.07.2020 г. видно от който Съветът на директорите е приел три решения: да се отменят изцяло и занапред да не се прилагат чл. 13.1., б. (е) и чл. 13.2., б. (а), б. (b) и б. (с) от ,Договор за предоставяне на инвестиционни услуги чрез Платформа за търговия с настоящите клиенти на „Ленно Глобал Адвайзъри“ ЕАД; за бъдещите клиенти на „Ленно Глобал Адвайзъри“ ЕАД текстовете в чл. 13.1., б. (е) и чл. 13.2., б. (а), б. (b) и б. (с) в Договор за предоставяне на инвестиционни услуги чрез Платформа за търговия да не бъдат включвани; да се изпратят уведомления до настоящите клиенти на „Ленно Глобал Адвайзъри“ ЕАД във връзка с извършените промени в Договор за предоставяне на инвестиционни услуги чрез Платформа за търговия. КФН е приела, че дружеството не е представило доказателства за изпълнението на принудителната административна мярка в срок до 17.07.2020 г. - датата на връчване на акта. В предоставения срок за изпълнение на принудителната административна мярка, а именно до 31.07.2020 г., ,Ленно Глобал Адвайзъри“ ЕАД не е представил писмени доказателства, от които да е видно, че посредникът е преуредил правоотношенията си с клиентите: за изпратено уведомление до всеки клиент; анекс/допълнително споразумение с всеки клиент към съответния Договор за предоставяне на инвестиционни услуги чрез Платформа за търговия. За да отхвърли подадената жалба съдът е потвърдил изводите в оспорения акт. Решението е правилно. Правилни са изводите на съда, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма, в съответствие с материалния закон и при наличие на материалноправните предпоставки за издаването му. По делото е представената и приета заповед № 3- 377/13.11.2019 г. служителите на КФН, извършили проверката на "Ленно Глобъл Адвайзъри" ЕАД, са оправомощени да извършват проверки и в случай на констатирани нарушения да съставят АУАН, с оглед спазването на нормативните актове, вкл. ЗППЦК и ЗПФИ. Решението е издадено на основание на чл. 276, ал. 1, т. 1 от ЗПФИ, съгласно който органът може да приложи принудителна административна мярка в няколко хипотези, сред които и хипотезата, когато инвестиционен посредник нарушава разпоредби на ЗПФИ и на актовeте по прилагането му, както и когато са застрашени интересите на инвеститорите. В тези случаи заместник-председателя може да задължи инвестиционен посредник да предприеме конкретни мерки, необходими за предотвратяване и отстраняване на нарушенията, на вредните последици от тях или на опасността за интересите на инвеститорите. Както е приел съдът неоснователни са доводите, че надзорният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като не е спазил разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от АПК и чл. 61, ал. 1 от АПК тъй като като клиентите на "Ленно Глобъл Адвайзъри“ ЕАД не са уведомени за откритото административно производство. Правилно е прието, че актът непосредствено не засяга техни права, свободи или законни интереси, тъй като не са адресати на акта, изисква се инвестиционният посредник да преуреди на правоотношенията с клиентите, като ги уведоми, че в договорните правоотношения няма да се прилагат посочените клаузи, не се указва на клиентите на дружеството да извършват определени действия. Верен е и извода на съда, че клиентите на инвестиционния посредник не се явяват заинтересовани лица по отношение на приложената мярка. В касационната жалба не се оспорват изводите на КФН и на съда, че цитираните в акта клаузи в договорите противоречат на цитираните нормативни разпоредби. С оглед приложението на материалния закон се е възразявало пред административния съд, че т. 13.1. б. „е“ урежда правото на Посредника „да извършва обезпечение, задържане или прихващане само до размера на задължението на клиента, което не е забранено“, но не и „съгласието на клиента да загуби правото си на собственост върху парите държани при ИП. “ Действително в точка 13.1. буква „е“, изр. първо няма изрична клауза за прехвърляне на собствеността, но е прието, че е в този смисъл уговорката, че ИП ще спре да третира като Клиентски Пари тази част от парите държани в полза на Клиента, еквивалентна на сумата на тези задължения, съгласно Правилата за клиентските пари /подобно на клаузата в точка 13.2. „а“Клиентът приема и се съгласява, че правото на собственост и/или собствеността на всички пари, които инвестира при ИП, ще бъде прехвърлено към ИП и ИП няма да съхранява тези пари в съответствие с Правилата за клиентските пари/. Независимо от това правилен е извода на надзорния орган относно изречението „В тези случаи ИП има право на обезпечение, задържане и/или прихващане върху активите (Финансовите инструменти) на Клиента.“, че е необходимо подобна договорна клауза изчерпателно да урежда хипотезите, при които инвестиционният посредник ще може да предприема цитираните действия с цел да бъде гарантиран инвеститорският интерес, както и спазването на разпоредбите, уреждащи императивни изисквания по отношение на правото на обезпечение, задържане и прихващане. Правото на задържане или правото на обезпечение може да бъде упражнено от инвестиционния посредник във връзка със забава на клиента да изпълни свои изискуеми задължения към самия посредник (не и към трети лица) и до размера на задължението на клиента. Правилно е прието, че изискванията спрямо инвестиционните посредници относно съхранението, ползването и защитата на държаните при тях клиентски активи имат императивен характер и е недопустимо наличието на неясни и противоречиви договорни клаузи в тази насока, както и относно правото на задържане и прихващане, че цитираните правни институти могат да бъдат приложени в определени хипотези и е недопустимо да бъдат уредени по общ начин, както е в действащия „Договор за предоставяне на инвестиционни услуги чрез Платформа за търговия". Относно другата клауза по т. 13.2. е прието, че е налице предварителна уговорка, в случай че даден клиент бъде категоризиран като „професионален“ или „приемлива насрещна страна“, за сключването на договор за финансово обезпечение с прехвърляне на собствеността върху обезпечението (паричните средства на клиента) с цел обезпечаване на настоящи, бъдещи или условни задължения на клиента. Чл. 95, ал. 1 от ЗПФИ въвежда изрична забрана за сключването на подобен договор с непрофесионални клиенти на посредника, като по аргумент на противното, е позволен по отношение на професионални клиенти и приемливи насрещни страни. Неправилно е прието, че се сключва подобен договор с непрофесионални клиенти на посредника, предвидено е в случай, че даден клиент бъде категоризиран като„професионален“ или „приемлива насрещна страна“ клиентът приема и се съгласява, че правото на собственост и/или собствеността на всички пари, които инвестира при ИП, ще бъде прехвърлено към ИП с цел гарантиране или погасяване на настоящи, бъдещи, действителни, условни или предполагаеми задължения, но правилно е прието, че могат да се застрашат интересите на инвеститорите при категоризацията на клиента. Правилно е прието, че чл. 95, ал. 2 от ЗПФИ изрично урежда, че допълнителните изисквания във връзка с условията и реда за учредяване на финансови обезпечения се определят с наредба, Наредба № 58 от 2018 г. за изискванията за защита на финансовите инструменти и паричните средства на клиенти, за управление на продукти и за предоставяне или получаване на възнаграждения, комисиони, други парични или непарични облаги (Наредба 58). Чл. 9, ал. 2 от Наредба 58 предвижда, че „инвестиционният посредник има право да сключи договор за финансово обезпечение с прехвърляне на собствеността върху обезпечението с професионален клиент или с приемлива насрещна страна в случаите на задължения на клиента към посредника, когато предмет на обезпечението са клиентските активи“ и в следващите алинеи се въвеждат допълнителни изисквания по повод на сключването на подобни договори, които не са предвидени в договора. Друг е въпросът, че надзорният орган не е посочил кои законови разпоредби заместват посочените договорни клаузи. Правилно са приети за неоснователни доводите, че след като няма влязло в сила наказателно постановленение за нарушение на чл. 3, ал. 4 от Наредба № 58 от 28.02.2018 г. за изискванията за защита на финансовите инструменти и паричните средства на клиенти, за управление на продукти и за предоставяне или получаване на възнаграждения, комисиони, други парични или непарични облаги, не е налице основанието по чл. 276, ал. 1, т. 1 от ЗПФИ за прилагане на принудителна административна мярка, поради това, че инвестиционният посредник е извършил или извършва дейност в нарушение на приложимото законодателство. Производството по прилагане на принудителна административна мярка е различно от административнонаказателното производство и не се предпоставя от проведено административнонаказателно производство. С принудителните административни мерки компетентния административен орган предприема своевременни действия за предотвратяване на извършването на административни нарушения или преустановяването на вече осъществени такива. С оглед характера и вида на конкретната мярка, за прилагането й не е необходимо и задължително условие да бъде установено извършването на конкретно административно нарушение от жалбоподателя, както и наказателното постановление, с което се ангажира отговорността на нарушителя за извършеното конкретно административно нарушение - наказателното постановление - да е влязло в сила. Както е посочил органът и е приел съдът нарушението по чл. 3, ал. 4 от Наредба № 58 не е основанието за издаване на оспорения индивидуален административен акт за прилагане на принудителна административна мярка. Принудителната административна мярка е обоснована с оглед на наличието на договорни клаузи, които противоречат на приложимото законодателство и представляват предпоставка за нарушаване на изискванията за съхранение и използване на клиентските активи. Неоснователно се твърди, че от дружеството не е изискано да представи конкретни документи и това създава за него неяснота как да изпълни решението, съответно,че жалбоподателят е изпълнил разпореденото с мярката още преди нейното издаване, което я прави безпредметна. Видно от диспозитива на решението, жалбоподателят е задължен в предоставения му двуседмичен срок да представи в Комисията за финансов надзор писмени доказателства за преуреждане на правоотношенията с клиентите...“. От него е изискано да преуреди отношенията с неговите клиенти и да представи доказателства пред надзорния орган в потвърждение на извършените промени. Твърденията на касационния жалбоподател, че принудителната административна мярка е изпълнена в дадения от органа 14-дневен срок не дават основания за отмяната й, тъй като освен правопрекратяващо действие мярката има и превантивен характер. Посоченият в административният акт срок е за изпълнение на мярката и дори спазването му не води до отпадане на основанието за издаването на акта. Законосъобразността на административиня акт се преценява към момента на издаването му и с издаването му е даден 14-дневен срок за изпълнение на мярката, следователно изпълнението й в този срок не е основание за отмяната на акта. Неоснователен е доводът на касатора, че органът е нарушил чл. 13 от АПК като не е огласил публично критерии при упражняване на оперативната си самостоятелност. Законът не определя конкретните мерки които може да предприеме надзорния орган за предотвратяване на опасността за интересите на инвеститорите, в определен от органа срок и органът не може да ги определя нормативно, няма данни, че тази практика е установена преди издаване на акта. Неоснователно е възражението, че издавайки акта заместник- председателят на КФН е излязъл извън компентността си, тъй като няма правомощия по Закона за договорите за финансово обезпечение. В мотивите на акта органът е посочил, че една от клаузите в договорите между „Ленно Глобъл Адвайзъри“ ЕАД и неговите клиенти (клиентът да бъде категоризиран като „професионален клиент“ или „приемлива насрещна страна“, с което се съгласява да прехвърли правото на собственост върху всички пари, които инвестира в Посредника, с цел обезпечаване на настоящи, бъдещи, действителни, условни или предполагаеми задължения към ИП) противоречи както на чл. 95, ал. 2 от ЗПФИ, така и на чл. 9 от Наредба № 58 (която е акт по прилагане на ЗПФИ). Това са нормативни актове за точното прилагане на които от страна на инвестиционните посредници, КФН и ресорният заместник-председател следят и имат съответни надзорни правомощия. При издаване на административния акт органът се е позовал на тези разпоредби, като тяхното нарушение е едно от условията за прилагане на мярка по чл. 276, ал. 1, т. 1 от ЗПФИ. По отношение на Закона за договорите за финансово обезпечение макар инвестиционния посредник да има право да сключва договори за финансово обезпечение, това не му дава право са заобикаля императивните изисквания на ЗПФИ, ЗППЦК и нормативните актове по тяхното прилагане. Не е нарушен принципът на съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК и чл. 7 от АПК. Административният орган е изискал от инвестиционния посредник да предприеме действия, чиято крайна цел е договорите за предоставяне на инвестиционни услуги чрез платформа за търговия, да са съобразени с императивните нормативни изисквания, касаещи защитата на активите на клиентите, като същевременно от „Одесос 33 “ЕООД не се изисква да извърши повече от това, което е регламентирано в закона като изискване. Следователно процесната мярката е съразмерна и съответна на преследваната законова цел. В конкретния случай с обжалваното решение се прилага мярка с основно превантивен характер и се цели да се защитят интересите на инвеститорите на по-ранен етап, преди да бъде осъществено нарушение и да настъпят вредни последици от него. В обжалваното решение е мотивирано наличието на застрашени инвеститорски интереси на клиентите на жалбоподателя вследствие на цитираните в диспозитива на акта договорни клаузи. Правилно е прието, че не е налице порок по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК, който да е основание за отмяна на оспорвания пред съда адмнистративен акт. Обжалваното съдебно решение като правилно следва да се остави в сила, а на ответната страна да се присъдят претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лв. по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 419 от 13.05.2021 г. по адм.д. № 949/2020 г. на Административен съд София- област. Осъжда "Одесос 33" ЕАД да заплати на Комисията за финансов надзор разноски по делото в размер на 240 лв. юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Павлина Найденова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Даниела Мавродиева /п/ Станимир Христов
Други данни
- В регистъра от
- 16.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026