Решение · № 324/2022 · дело 7914/2021

По дело 7914 / 2021 РЕШЕНИЕ № 324 София, 17.01.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Пето отделение , в съдебно заседание на осми ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА ЧАКЪРОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ДИМИТРОВ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА при секретар Милка Ангелова и с участието на прокурора Ася Петрова изслуша докладваното от съдията ЕМИЛ ДИМИТРОВ по адм. дело № 7914/2021 Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция по безопасност на храните-Велико Търново, чрез процесуален представител, против решение №122 от 11.05.2021г., постановено по адм. дело № 55/2021г. по описа на Административен съд Велико Търново/АС-Велико Търново/. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответната страна – „Еко маркет експорт“ЕООД, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Велико Търново е отменил по жалба на „Еко маркет експорт“ЕООД, обективираният в писмо изх.№47/14.01.2021г. на директора на ОДБХ-Велико Търново отказ, с което на „Еко маркет експорт“ЕООД е отказано издаването на електронен здравен сертификат от системата TRACES, по подадено заявление вх.№128/12.01.2021г., и делото е изпратено като преписка на директора на ОДБХ-Велико Търново за ново произнасяне по заявлението на дружеството в 14-дневен срок от отстраняване на нередовностите, при спазване указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към решението. За да постанови този резултат съдът е приел, че заявление вх.№128/12.01.2021г. не е отговаряло на изискванията на чл.238, ал.1, т.3, т.4 и т.5 от Закон за ветеринарномедицинската дейност/ЗВМД/ и в случая е налице нарушение от административния орган на чл.30, ал.2 АПК, което е обусловило произнасянето му при неспазване изискванията на чл.35 и чл.36 АПК- при неизяснена фактическа обстановка и без да бъде предоставена възможност на заявителя да отстрани нередовностите в искането си. АС-Велико Търново е счел, че за издаване на поискания здравен сертификат за търговия в Общността и за въвеждането в Съюза на пратки от продукти от свинско месо, от основно значение са въпросите за произхода на това месо и съответстват ли продуктите на изискванията на страната членка, към която се изнасят, а нито един от тези въпроси не се изяснява от наличните в преписката документи, вкл. дали продуктите съдържащи свинско месо са с произход от стопанство, което е на територията на областите и общините в България, изчерпателно посочени в актуалното приложение към Решение за изпълнение 2014709/ЕС на Комисията от 09 октомври 2014г., изменено в приложението с Решение за изпълнение ЕС 2020/1402 на Комисията от 05.10.2020г. Според съда спазването на принципите по чл.4, чл.7 и чл.35 АПК и този на служебното начало, не се дерогира от специалните закони –Закон за управление на агрохранителната верига/ЗУАВ/ и ЗВМД, и то е приложимо на общо основание в процедурата по чл.44 ЗУАВ и чл.238 ЗВМД. Решението е правилно като краен резултат. Законосъобразен е крайният извод на АС-Велико Търново, че при постановяване на оспорения административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но по различни от изложените от съда съображения. По делото е установено, че административното производство е инициирано със заявление вх.№128/12.01.2021г. от „Еко маркет експорт“ЕООД до директора на ОДБХ –Велико Търново, с което е поискана регистрация на дружеството като търговец на продукти, извършващ вътреобщностна търговия с продукти съгласно Решение №709/2014/ЕС и издаване на електронен здравен сертификат съгласно Решение №709/2014/ЕС за вътреобщностна търговия на продукти, описани в приложен към заявлението списък. В отговор на заявлението, до дружеството е изпратено писмо изх.№47/14.01.2021г. от директора на ОДБХ-Велико Търново, с което заявителя е уведомен, че приложените към заявлението документи не съдържат конкретна информация, подробно посочена в 6 точки, както и част от хранителните продукти, заявени за вътреобщностна търговия не са месни продукти, съдържащи в състава си свинско месо, поради което по отношение на тях сертификат за вътрешна търговия по системата TRACES не се издава. Процесното заявление е по същество искане за официално сертифициране чрез предоставяне от компетентните органи на уверение за съответствие с едно или повече от изискванията, установени в правилата, посочени в член 1, параграф 2 на Регламент (EС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 година относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (EО) № 396/2005, (EО) № 1069/2009, (EО) № 1107/2009, (EС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (EС) 2016/429 и (EС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (EО) № 1/2005 и (EО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/EО, 1999/74/EО, 2007/43/EО, 2008/119/EО и 2008/120/EО на Съвета, и за отмяна на регламенти (EО) № 854/2004 и (EО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/EО, 96/93/EО и 97/78/EО на Съвета и Решение 92/438/EИО на Съвета (Регламент относно официалния контрол). Съгласно чл.1, т.2, б. „а“ от Регламент (EС) 2017/625, същия се прилага по отношение на официалния контрол, извършван за проверка на съответствието с правила — независимо дали са установени на равнището на Съюза, или от държавите членки — с оглед прилагането на законодателството на Съюза в областите, касаещи: a) въпросите, свързани с храните и тяхната безопасност, тяхната цялост и здравословност, на всички етапи на производството, преработката и разпространението на храните — включително правилата, с които се цели да се гарантират справедливи търговски практики и да се защитят интересите на потребителите и правото им на информация, — както и уреждащи производството и използването на материали и предмети, предназначени да влизат в контакт с храни. Видно от съдържанието на заявлението на дружеството, в случая е поискано удостоверение в електронна форма (официален сертификат) по см. на чл. 3, т.27 от Регламент (EС) 2017/625, в частност здравен сертификат за вътресъюзна търговия, предвиден в приложението към Регламент (ЕО) № 599/2004 по см. на чл.13, б.“в“ от Решение 2014/709/EC за изпълнение на Комисията от 9 октомври 2014 година относно мерките за контрол на здравето на животните във връзка с африканската чума по свинете в някои държави членки и за отмяна на Решение за изпълнение 2014/178/ЕС. Съгласно чл.87 от Регламент (EС) 2017/625 Членове 88, 89 и 90 се прилагат: а) когато в съответствие с правилата, посочени в член 1, параграф 2, се изисква издаването на официален сертификат. Съгласно чл.88, т.1 и т.2 от Регламент (EС) 2017/625 Официалните сертификати се издават от компетентните органи, като компетентните органи определят сертифициращите служители, които са упълномощени да подписват официални сертификати, и гарантират, че тези служители: a) са безпристрастни и по отношение на тях няма никакъв конфликт на интереси и по-специално не са в положение, което може пряко или косвено да засегне безпристрастното им професионално поведение по отношение на предмета на сертифицирането; и б) са получили подходящо обучение относно правилата, съответствието с които се удостоверява с официалния сертификат, и относно техническата оценка на съответствието с тези правила, както и относно съответните правила, определени в настоящия регламент. На национално ниво изискването за сертификат в качеството му на документ, придружаващ суровини и храни от животински произход-обект на търговия с държавите –членки на ЕС, се извлича от разпоредбите на чл.76, ал.2, т.2 ЗВМД вр. чл.1, т.1 и чл.4, т.1 от Наредба №5 от 30.09.2020г. за здравните изисквания към животните от които се добиват храни. По силата на чл.7, ал.1, т.4 от ЗУАВ, един от компетентните органи по смисъла на чл.4 от Регламент (ЕС) 2017/625, осъществяващи официален контрол и други официални дейности е Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). В чл.35 ЗУАВ е посочено, че Българската агенция по безопасност на храните осъществява официален контрол и други официални дейности върху храните съгласно изискванията на приложимото право на Европейския съюз в областта на храните, този закон, Закона за храните и подзаконовите нормативни актове по прилагането им. Безспорно в случая се касае за вътресъюзна търговия, а не за износ, поради което при прякото действие на разпоредбите на Регламент (EС) 2017/625 и предвид чл.4, ал.1, т.2 от Закона за Българската агенция за безопасност на храните и чл.30, чл.31 от Устройствения правилник на БАБХ, компетентния орган за произнасяне по заявлението на дружеството е именно директора на ОДБХ-Велико Търново, както правилно е приел първостепенния съд. При липса на специална уредба относно административното производство по издаване здравен сертификат за вътресъюзна търговия, приложими са общите превила по АПК. В този смисъл след получаване на заявлението, АО е следвало на осн. чл.30, ал.2 АПК при преценка, че искането не удовлетворява изисквания на приложимите нормативни актове, да уведоми заявителя да отстрани недостатъците( чрез точното, ясно и изчерпателното им посочване), в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. Вместо да стори това АО е уведомил заявителя за липса в приложените към заявлението документи на достатъчно информация, което обосновава невъзможност за издаване на позитивен акт. Допуснатото нарушение е от категорията на съществените, защото допусната от заявителя нередовност на искането задължава АО да предприеме действията по чл.30 АПК, като при евентуалното отстраняване на нередовностите от заявителя би се стигнало до издаване на акт с друго съдържание. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Разноски в настоящото производство не са претендирани от ответната страна, поради което такива не следва да се присъждат. По изложените съображения Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение №122 от 11.05.2021г., постановено по адм. дело № 55/2021г. по описа на Административен съд Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Донка Чакърова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Емил Димитров /п/ Камелия Стоянова