Решение · № 243/2022 · дело 8727/2021

По дело 8727 / 2021 РЕШЕНИЕ № 243 София, 13.01.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - I колегия , в съдебно заседание на единадесети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ МИТКОВА МИЛЕНА ЗЛАТКОВА МИРОСЛАВ МИРЧЕВ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА при секретар Боряна Георгиева и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията МИЛЕНА ЗЛАТКОВА по адм. дело № 8727/2021 Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане с правни основания чл. 239, т. 1 АПК и чл. 239, т. 4 АПК на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ - София, бул. „Княз Дондуков” № 8-10, подадено чрез председателя ѝ И. Иванов, приподписано от юрк. Райков, за отмяна на влязлото в сила решение № 1742 от 10.02.2021 г. на Върховен административен съд /ВАС/, трето отделение, постановено по адм. д. № 3570/2020 г., в частта му, в която е отменено решение № 8209 от 19.12.2019 г. на Административен съд – София – град /АССГ/, постановено по адм.д. № 13204/2018 г., и вместо него е постановено друго по съществото на спора. В искането се твърди, че решението на ВАС е неправилно и противоречи на други, влезли в сила съдебни решения – решение № 5129 от 23.07.2019 г. на АССГ по адм. д. № 4506/2019 г., решение № 4039 от 15.06.2017 г. на АССГ по адм. д. № 2596/2015 г., решение № 6849 от 14.11.2019 г. на АССГ по адм. д. № 3003/2019 г., решение № 4783 от 06.07.2015 г. на АССГ по адм. д. № 2450/2014г., решение № 3008 от 29.04.2015 г. на АССГ по адм. д. № 6139/2014 г. и решение № 646 от 04.02.2020 г. на АССГ по адм. д. № 13157/2018 г. Като ново писмено доказателство, установяващо ново обстоятелство, се сочи решение № Ц-12 от 26.03.2021 г. на КЕВР. Иска се отмяна на решение № 1742 от 10.02.2021 г. на ВАС, трето отделение, постановено по адм. д. № 3570/2020 г., в посочената част на основание чл. 239, т. 1 АПК и на основание чл. 239, т. 4 АПК. В открито съдебно заседание искането на КЕВР се поддържа от пълномощника му юрк. Методиева. Заявява се и искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по искането за отмяна – „Пи Ес Контракт“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. София,[жк], [жилищен адрес] - оспорва същото като неоснователно чрез процесуалния си представител адв. Симеонов. Не претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав на първа колегия намира искането за частична отмяна на посоченото в него влязло в сила съдебно решение за допустимо, като подадено в срока по чл. 240, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 и т. 4 АПК и от страна, за която атакуваният съдебен акт е неблагоприятен /чл. 238, ал. 1 АПК/. За да се произнесе по основателността му, настоящият съдебен състав съобрази следните факти: С решение № 1742 от 10.02.2021 г. на ВАС, трето отделение, постановено по адм. д. № 3570/2020 г., чиято отмяна се иска, е отменено частично решение № 8209 от 19.12.2019 г. на АССГ, постановено по адм.д. № 13204/2018 г., и вместо него е постановено друго по съществото на спора, с което КЕВР е осъдена да заплати на „Пи Ес Контракт“ ЕООД: обезщетение за причинени имуществени вреди за периода от 01.04.2011 г. до 17.12.2013 г. от незаконосъобразен административен акт, а именно т. 7 на решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР, в размер на 1 250 734, 43 лева /един милион двеста и петдесет хиляди седемстотин тридесет и четири лева и четиридесет и три стотинки/, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане; обезщетение в размер на законната лихва за забава 634 323, 32 лева /шестстотин тридесет и четири хиляди триста двадесет и три лева и тридесет и две стотинки/ за периода от 17.12.2013 г. до 14.12.2018 г.; обезщетение за вреди, представляващи пропуснати ползи в размер на 1 938 942, 03 лв. /един милион деветстотин тридесет и осем хиляди деветстотин четиридесет и два лева и нула три стотинки/, формиран като произведение на произведеното и продадено от праводателя на ищеца количество електрическа енергия по разликата между ценовото равнище на продажбите по преференциална цена от 112. 48 лв. /МВтч без ДДС и преференциална цена при продажба на електрическа енергия в размер на 213. 09 лв. /МВтч без ДДС, за периода 18.12.2013 г. до 19.03.2018 г.; обезщетение за вреди за пропуснати ползи в размер на 176 259, 26 лв. /сто седемдесет и шест хиляди двеста петдесет и девет лева и двадесет и шест стотинки/, формирани като произведение на произведеното и продаденото от ищеца количество електрическа енергия за разликата между ценовото равнище на продажбите при преференциална цена от 112. 48 лв. /МВтч без ДДС и преференциална цена при продажба на електрическа енергия в размер на 213. 09 лв. /МВтч без ДДС, за периода 20.03.2018 г. до 30.11.2018 г.; обезщетение за вреди представляващи пропуснати приходи в размер на 761 836, 60 лв. /седемстотин шестдесет и една хиляди осемстотин тридесет и шест лева и шестдесет стотинки/ от продажба на пълно нетно специфично количество електрическа енергия, въз основа на което е определена преференциална цена по решение № Ц – 5 от 20.02.2015 г. на ДКЕВР в размер на 213, 09 лв. /МВтч без ДДС, като разликата при ценовото равнище на продажбите /на свободен пазар по свободно договорени цени или по цени за излишък на балансиран пазар/, реализирани от ищеца – касационен жалбоподател или от неговия праводател за количествата над 2 500 работни часа и пълното нетно специфично производство 3 724 КВтч, за периода 20.02.2015 г. до 31.12.2017 г.; обезщетение за вреди представляващи пропуснати приходи в размер на 257 999, 98 лв. /двеста петдесет и седем хиляди деветстотин деветдесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки/ от продажба на пълно нетно специфично количество електрическа енергия, въз основа на което е определена преференциална цена по решение № Ц – 5 от 20.02.2015 г. на КЕВР в размер на 213, 09 лв. /МВтч без ДДС, като разликата при ценовото равнище на продажбите /на свободен пазар по свободно договорени цени или по цени за излишък на балансиран пазар/, реализирани от ищеца – касационен жалбоподател или от неговия праводател за количествата над 2 500 работни часа и пълното нетно специфично производство 3 724 КВтч, за периода 20.03.2018 г. – 30.11.2018 г.; както и сумата от 3980, 71 лева /три хиляди деветстотин и осемдесет лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща законната лихва за забава за периода 12.11.2018 г. до 14.12.2018 г.; както и сумата от общо 2 535, 20 лева /две хиляди петстотин тридесет и пет лева и двадесет стотинки/, представляваща разноски по делото. За да е налице основанието за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК, е необходимо между същите страни за същото искане и на същото основание да е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Противоречието следва да е между диспозитивите на влезлите в сила решения на еднакво компетентни правораздавателни органи и да е налице пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които те са постановени /виж мотивите на тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. по тълкувателно дело № 4/2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд/. С влязлото в решение № 5129 от 23.07.2019 г. на АССГ по адм. д. № 4506/2019 г., оставено в сила с решение № 492 от 14.01.2021 г. на ВАС по адм.д. № 13432/2019 г., по жалбата на „Геа – консулт” ООД е обявена нищожността на решение № Ц-14 от 03.04.2019 г. на КЕВР, с което се определя считано от 01.04.2011 г. преференциална цена в размер на 112.48 лв./МВтч без ДДС при средногодишна продължителност на работа 2 500 часа за изкупуване на електрическа енергия, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 МW, които са въведени в експлоатация до влизане в сила на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата /отм./, и административната преписка е върната на КЕВР за ново произнасяне при спазване на дадените указания по прилагане на закона. С влязлото в сила решение № 4039 от 15.06.2017 г. на АССГ по адм. д. № 2596/2015 г., оставено в сила с решение № 13785 от 12.11.2018 г. на ВАС по адм.д. № 12851/2017 г., е отменено решение № Ц-5 от 20.02.2015 г. на КЕВР, с което се определя считано от 01.04.2011 г. преференциална цена в размер на 112.48 лв./МВтч без ДДС при средногодишна продължителност на работа 2 500 часа за изкупуване на електрическа енергия, произведена от съществуващи водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 МW по смисъла на пар. 3, ал. 1, т. 1 от ПЗР на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата /отм./, и административната преписка е върната на КЕВР за ново произнасяне при спазване на дадените указания по прилагане на закона. Очевиден е фактът, че не е налице идентитет между диспозитивите на решението, чиято отмяна се иска, и двете решения на АССГ, посочени от искателя, с които съответно се прогласява нищожност и се отменя решение на КЕВР. Решенията не са постановени между същите страни и на едно и също правно основание, т.е. не е налице идентичност нито в предмета на делата, нито в страните. С влязлото в сила решение № 6849 от 14.11.2019 г. на АССГ по адм. д. № 3003/2019 г., оставено в сила с решение № 689 от 19.01.2021 г. на ВАС по адм.д. № 906/2020 г., са отхвърлени обективно съединените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 203 АПК, предявени от „Победа” ООД против КЕВР за имуществени вреди от незаконосъобразни административни актове на ДКЕВР, а именно т. 7 от решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР и решение № Ц-5 от 20.02.2015 г. на ДКЕВР. С влязлото в сила решение № 4783 от 06.07.2015 г. на АССГ по адм. д. № 2450/2014г., оставено в сила с решение № 480 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм.д. № 12918/2015 г., е отхвърлен искът с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 203 АПК, предявен от „Ариел ТН” ЕООД против ДКЕВР за имуществени вреди от незаконосъобразен административен акт на ДКЕВР, а именно т. 7 от решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР. С влязлото в сила решение № 3008 от 29.04.2015 г. на АССГ по адм. д. № 6139/2014 г., оставено в сила с решение № 3620 от 30.03.2016 г. на ВАС по адм.д. № 7329/2015 г., е отхвърлен искът с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 203 АПК, предявен от „Райтър” ЕООД против ДКЕВР за имуществени вреди от незаконосъобразен административен акт на ДКЕВР, а именно т. 7 от решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР. С влязлото в сила решение № 646 от 04.02.2020 г. на АССГ по адм. д. № 13157/2018 г., оставено в сила с решение № 4307 от 02.04.2021 г. на ВАС по адм.д. № 5510/2020 г., са отхвърлени обективно съединените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 203 АПК, предявени от „Черна места” ООД против КЕВР за пропуснати ползи от незаконосъобразни административни актове на ДКЕВР, а именно т. 7 от решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР и решение № Ц-5 от 20.02.2015 г. на ДКЕВР. Макар изброените четири влезли в сила съдебни решения да са постановени по дела, по които КЕВР е ответник по предявени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от едни и същи отменени негови административни актове, както и решението, чиято отмяна се претендира, то не е налице идентичност между страните, доколкото исковете са предявени от различни дружества. Липсва идентичност и на предмета на делата, доколкото предметът на всяко едно дело се определя от правните твърдения на ищеца /основанието на иска/ и неговия петитум. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Нормата визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Нови обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти, и които, независимо че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новите обстоятелства, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото, т.е. такива които биха довели до различно разрешение на правния спор. Видно от мотивите на представеното с искането за отмяна решение № Ц-12 от 26.03.2021 г. на КЕВР, то е издадено в изпълнение на решение № 5129 от 23.07.2019 г. на АССГ по адм. д. № 4506/2019 г., оставено в сила с решение № 492 от 14.01.2021 г. на ВАС по адм.д. № 13432/2019 г., с което е обявена нищожността на решение № Ц-14 от 03.04.2019 г. на КЕВР и административната преписка е върната на КЕВР за ново произнасяне при спазване на дадените указания по прилагане на закона. С него се определя считано от 01.04.2011 г. преференциална цена в размер на 112.48 лв./МВтч без ДДС при средногодишна продължителност на работа 2 500 часа за изкупуване на електрическа енергия, произведена от обособената група руслови подязовирни, деривационни с горен или долен изравнител водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 МW. Безспорно решение № Ц-12 от 26.03.2021 г. на КЕВР с оглед датата му има характер на новосъздадено писмено доказателство, което не е съществувало към датата на приключване на събирането на доказателства и съответно, на устните състезания, в съдебното производство, приключило с решението, чиято отмяна се иска. Следователно, то би следвало да доказва факти и обстоятелства, които страната е твърдяла в хода на процеса, но не е могла да докаже именно поради липса на този документ. Решение № Ц-12 от 26.03.2021 г. на КЕВР не доказва такъв факт. Това е така, защото в хода на съдебното производство пред първата инстанция по делото е било представено решение № Ц-14 от 03.04.2019 г. на КЕВР, определящо също като решение Ц-12 от 26.03.2021 г., считано от 01.04.2011 г. преференциална цена в размер на 112.48 лв./МВтч без ДДС при средногодишна продължителност на работа 2 500 часа за изкупуване на електрическа енергия, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 МW. С поред изложените в решението на ВАС мотиви : „При съобразяване с обстоятелството, че периодът, за който се претендират пропуснатите ползи, е отминал, се извежда извод, че новият ценови акт на КЕВР е неизпълним и неотносим. Решение № Ц-14 от 03.04.2019 г. на КЕВР не може да бъде приложено с обратна сила по аргумент за по-силното основание от чл. 14, ал. 2 от Закона за нормативните актове.” От изложеното следва, че решение Ц-12 от 26.03.2021 г. не установява ново обстоятелство, което би довело до различно разрешение на правния спор, доколкото преценката на действието на решение № Ц-14 от 03.04.2019 г. на КЕВР от страна на съда е относима и към решение Ц-12 от 26.03.2021 г. на комисията, т.е дори това решение да беше представено като доказателство по делото, то не би довело до различен резултат. Отмяната е процесуален способ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се дължи на изчерпателно изброените в чл. 239 АПК основания. Нейната цел е преодоляване на неправилно формираната сила на пресъдено нещо на съдебния акт в изрично регламентираните в закона случаи. В случая от страна на подалата искането за отмяна КЕВР не е доказано нито едно от твърдените основания по чл. 239 АПК, поради което искането й следва да бъде отхвърлено. Мотивиран така, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ искането на Комисия за енергийно и водно регулиране - София, бул. „Княз Дондуков” № 8-10, подадено чрез председателя ѝ И. Иванов, приподписано от юрк. Райков, за отмяна на влязлото в сила решение № 1742 от 10.02.2021 г. на Върховен административен съд, трето отделение, постановено по адм. д. № 3570/2020 г., в частта му, в която е отменено решение № 8209 от 19.12.2019 г. на Административен съд – София – град, постановено по адм.д. № 13204/2018 г., и вместо него е постановено друго по съществото на спора. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Георги Чолаков секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Емилия Миткова /п/ Милена Златкова /п/ Мирослав Мирчев /п/ Албена Радославова