Решение · № 343/2022 · дело 8372/2021

По дело 8372 / 2021 РЕШЕНИЕ № 343 София, 17.01.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Второ отделение , в съдебно заседание на четиринадесети декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СОЛАКОВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЕТА МИЛЕВА БРАНИМИРА МИТУШЕВА при секретар Илияна Венелинова Иванова и с участието на прокурора Георги Христов изслуша докладваното от съдията БРАНИМИРА МИТУШЕВА по адм. дело № 8372/2021 Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на главен архитект на Община Ямбол, чрез процесуалния представител юрк. Караиванова,и по касационна жалба на „Аргос 2006“ ЕООД, чрез пълномощника адв. Атанасов и адв. Ангелов, срещу Решение № 139 от 29.06.2021 г., постановено по адм. дело № 78/2021 г. по описа на Административен съд – Ямбол, с което е отменено разрешение за поставяне на преместваемо съоръжение № РПЧИ-000024/17.09.2019 г. на главния архитект на Община Ямбол и е осъдена Община Ямбол да заплати разноски по делото. В касационната жалба на главен архитект на Община Ямбол се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилност и необоснованост на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон. Излагат се доводи, че съдът избирателно е извадил понятието „строеж“ от контекста на изготвеното конструктивно становище, както и че независимо от това понятие по същество се касае за монтиране на преместваем обект, потвърдено и от заключението на вещото лице. Твърди се, че определянето от съда на съоръжението като навес е в противоречие с чл. 56 и чл. 57 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Според касатора при постановяване на съдебното решение необосновано не е взета предвид извършената и приета по делото съдебно-техническа експертиза. Претендира се отмяна на съдебното решение. В касационната жалба на „Аргос 2006“ ЕООД се релевират касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК – недопустимост, неправилност и необоснованост на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Според касатора съдът се е произнесъл по една недопустима жалба, тъй като „Еврокам“ ЕООД не е заинтересовано лице да оспорва разрешението за поставяне. Твърди се, че съдът не е изложил мотиви защо не споделя извода на вещото лице, че разрешеното съоръжение изпълнява функциите на преместваем обект, въпреки че е възприел като обективно изготвено заключението на вещото лице. Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на извода на първоинстанционния съд, че разрешената козирка не отговоря на изискванията за преместваем обект, както и че същата представлява строеж, за който е необходимо разрешение за строеж. Възразява се също така, че неправилно съдът е приел, че в конкретния случай е било необходимо съгласие на съсобствениците, позовавайки се на чл. 183, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. Претендира се обезсилване на съдебното решение и прекратяване на производството, алтернативно отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответниците – „Ванина Експорт“ АД,„Спарум“ ЕООД,„Дениз-89“ ЕООД, „Дикс 2001“ ЕООД и „Хит“ ЕООД, редовно призовани, в съдебно заседание не изпращат представители и не изразяват становища по касационните жалби. Ответникът – Община Ямбол, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрк. Караиванова, изразява становище за основателност на касационната жалба на „Аргос 2006“ ЕООД. Ответникът – „Еврокам“ ЕООД, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител. В приложени по делото писмен отговор и молба, чрез процесуалния си представител адв. Гачева, изразява становище за неоснователност на касационните жалби, както и претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. Производството пред административния съд е образувано по жалба на „Еврокам“ ЕООД срещу разрешение за поставяне на преместваемо съоръжение № РПЧИ-000024/17.09.2019 г., издадено от главния архитект на Община Ямбол, с която на основание чл. 56 и чл. 57 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ се разрешава на „АРГОС 2006“ ЕООД, гр. Ямбол, поставяне на преместваема козирка, предназначена за слънцезащитно съоръжение – сенник, с размери 24.10 м./4.20 м. или площ 101.22 кв. м., с адрес на обекта: гр. Ямбол, [улица], сграда с идентификатор 87374.510.135.1.14 по кадастралната карта на гр. Ямбол. С договор за продажба на търговско предприятие и нотариален акт за продажба на недвижим имот жалбоподателят се легитимира по делото като съсобственик в поземлен имот, целият с площ 4650 кв.м., съставляващ парцел VIII-7089 от кв.142 по плана на гр.Ямбол, ведно с построените в него гараж № 10, гараж № 11 и гараж № 12. От приетите по делото писмени доказателства, включително и приетата съдебно-техническа експертиза, се установява, че след одобряване на кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Ямбол поземленият имот е с идентификатор 87374.510.135, а гаражите са нанесени като самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 87374.510.135.1, в която самостоятелни обекти /гаражи с №13, 14, 15, 16, 17, понастоящем с идентификатори 87374.510.135.1.8, 87374.510.135.1.9, 87374.510.135.1.10, 87374.510.135.1.14 и 87374.510.135.1.15/ притежава и титуляра на оспореното разрешение за строеж, както и още няколко търговски дружества, конституирани като заинтересовани по делото страни. Съгласно приета в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза процесният обект, описан в оспореното разрешение за поставяне на преместваемо съоръжение, е монтирано на сграда с идентификатор , представляваща склад на един етаж с 12 самостоятелни обекти за осъществяване на складова дейност, като сградата е разположена в централната част имот с идентификатор, съсобственост на Община Ямбол, „Ванина експорт“ АД, „Спарум“ ЕООД, „Аргос 2006“ ООД, „Денис - 89“ ЕООД, „Дикс 2001“ ЕООД, „Хит“ ЕООД и „Еврокам“ ЕООД. При извършения на място оглед вещото лице установява, че по северозападната фасада на сграда с идентификатор 87374.510.135.1, в обхвата на самостоятелни обекти с идентификатори 87374.510.135.1.8, 87374.510.135.1.9, 87374.510.135.1.10, 87374.510.135.1.14 и 87374.510.135.1.15 е изградена метална козирка с размери в план 24.10 м/4.20 м, с площ 101.22 кв. м., на височина 3,10 м от прилежащия терен, като конструкцията на козирката е изцяло стоманена и включва напречно разположени главни греди, всяка от които е свързана с окачвач, а между гредите са монтирани надлъжно разположени столици. Констатирано е още, че процесната конструкция е закрепена само за стоманобетоновите колони на сградата, без да е изграждан фундамент или по друг начин да е свързана с терена, както и че изградената козирка е тип конзолна и изпълнява функциите на слънцезащитно съоръжение. От огледа на място вещото лице потвърждава, че изпълнената козирка-сенник, отговаря на указанията за изпълнение на обекта, приложени към делото. Разпитано в съдебно заседание вещото лице е заявило, че принципно може да се демонтира съоръжението, след пространствено укрепване, както и че същото би могло да се ползва на друго място със същите функции. За да отмени оспореното разрешение за поставяне Административен съд – Ямбол е приел, че административният акт е издаден при съществени процесуални нарушения и при несъответствие с материално-правните разпоредби на закона, като вместо реда за разрешаване на строеж е приложен реда за издаване на разрешение за преместваемо съоръжение, каквото процесното не е. Според първоинстанционния съд в конструктивно отношение и по предназначението си процесното съоръжение представлява строеж – навес към сграда с идентификатор 87374.510.135.1, който обслужва самостоятелни обекти с идентификатори 87374.510.135.1.8, 87374.510.135.1.9, 87374.510.135.1.10, 87374.510.135.1.14 и 87374.510.135.1.15, като доказателство за това е одобреното конструктивно становище за съоръжението, в което последното е описано като „строеж“, за изпълнение на който са предвидени строително-монтажни работи. Прието е още, че обстоятелството, че съоръжението може да бъде демонтирано на части и преместено на друго място с възможност за ново изграждане чрез описаните в конструктивното становище строително-монтажни работи, го изключва като преместваем обект, който, освен по предназначението си, което съдът определя за търговски цели – навес, пристроен към съществуващата сграда, следва да отговаря и на следните условия: да може да бъде отделен от недвижимият имот към който е прикрепен в цялост, без демонтиране на отделни части и да може да бъде преместен в пространството, без да губи своята конструктивна цялост, както и да е възможно ползването му на друго място със същото предназначение на това, за което е ползван на мястото от което е отделен. Съдът приема също така, че изграденото на място съоръжение не е и леко слънцезащитно такова, нито сенник по смисъла на чл. 93, ал. 1 и чл. 91 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, с оглед начина му на изпълнение чрез строително-монтажни работи, площта от 101 кв.м., конструкцията, включваща стоманени елементи и покрив, а и поради това, че видно от снимките към експертизата площта под същото се ползва за склад – с изграждането на този навес се заема и част от площта на поземления имот. Според административния съд процесното съоръжение не е със слънцезащитно предназначение - сенник, а представлява навес, изграден като пристройка към сградата и представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за който се изисква разрешение за строеж по чл. 148 от ЗУТ, а не разрешение за поставяне по чл. 56 и чл. 57 от ЗУТ, каквото е издал главният архитект на община Ямбол. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира решението за валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Правилен е извода на първоинстанационния съд, че жалбоподателят „Еврокам“ ЕООД е заинтересовано лице с право на жалба срещу разрешение за поставяне на преместваемо съоръжение № РПЧИ-000024/17.09.2019 г., издадено от главния архитект на Община Ямбол, като в тази връзка се явява неоснователно касационното оплакване на касатора „Аргос 2006“ ЕООД, че съдът се е произнесъл по една недопустима жалба. При съобразяване на разпоредбите на чл. 56, ал. 5 и чл. 57, ал. 3 и ал. 4 от ЗУТ следва, че само собственикът на поземлен имот, съответно сграда, и етажните собственици, имат гарантирано от закона право на участие в административното производство за разрешаване на поставянето на преместваем обект в този имот, съответно сграда, както и право на жалба срещу разрешението за поставяне, в случай на засягане на това право, на основание чл. 147, ал. 1 от АПК. С оглед на това и при съобразяване на обстоятелството, че имот с идентификатор 87374.510.135 е съсобственост на няколко търговски дружества, в това число и жалбоподателят, както и че част от същите и жалбоподателят притежават самостоятелни обекти със съответните идеални части от общите части на сграда с идентификатор 87374.510.135.1, то в случая се явяват засегнати всички останали съсобственици, поради засягане както на общи части от сградата, тъй като процесното разрешение е безспорно свързано със закрепващо се на фасадата на сградата съоръжение, така и на съсобствения поземлен имот. Неправилно обаче административният съд е приел, че в конструктивно отношение и по предназначението си процесното съоръжението представлява строеж – навес към сграда с идентификатор 87374.510.135.1, обслужващ част от самостоятелните обекти. Обстоятелството, че в одобреното конструктивно становище за съоръжението, в което същото е описано като преместваема козирка, предназначена за слънцезащитно съоръжение - сенник към съществуваща сграда в урегулирания поземлен имот, е използван изразът „строеж” и са предвидени за монтирането му строително-монтажни работи, не обосновават извод за наличие на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ - навес, както неправилно приема първоинстанционният съд. В процесния случай от приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, която и съдът кредитира в нейната констативно-съобразителна част, безспорно се установява, че процесният обект представлява преместваемо съоръжение – козирка, предназначена за слънцезащитно съоръжение. Видно от заключението на вещото лице в процесния случай е изградена метална конструкция – козирка, тип конзолна, която е разположена на нежилищни помещения в първи надземен етаж и на височина 3.10 м. над прилежащия терен, изпълняваща функциите на слънцезащитно съоръжение, предпазващо входовете на самостоятелните обекти и от климатични въздействия като дъжд и сняг. Така описаното и установено на място изградено съоръжение съответства на изискването на чл. 91 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Доколкото вещото лице е заявило също така, че процесното съоръжение би могло да бъде демонтирано и да се ползва на друго място със същите функции, то настоящата инстанция намира също така, че спорният обект съответства и на определението за „преместваем обект”, дадено в § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Неправилният извод на първоинстанционния съд, че процесният обект представлява строеж, мотивирал отмяната на оспореното разрешение за поставяне, не променя обаче правилността на решението като краен резултат, доколкото по делото се установява, че разрешението за поставяне е издадено в несъответствие с материално-правните норми, а именно в противоречие с нормите на чл. 56, ал. 5 и чл. 57, ал. 3 и ал. 4 от ЗУТ. Това е така, тъй като в посочените разпоредби е предвидено, че когато преместваеми обекти от съответните типове се поставят в чужди поземлени имоти и сгради, съответно в сгради – етажна собственост, е необходимо писменото съгласие на съответния собственик на имота, съответно на етажните собственици. Тези разпоредби са приложими и в настоящия случай, тъй като разрешението за поставяне се отнася за съсобствен поземлен имот, тоест част от същия се явява чужд за заявителя, както и за сграда с идентификатор 87374.510.135.1, в която съответните идеални части и самостоятелни обекти притежават няколко търговски дружества. Безспорно е установено по делото, че поземлен имот с идентификатор 87374.510.135 не е еднолична собственост на заявителя и адресат на акта, а е съсобствен между него и конституираните в първоинстанционното производство заинтересовани страни, както и че преместваемият обект е поставен върху сграда с идентификатор 87374.510.135.1, в която самостоятелни обекти притежава и ответника „Еврокам“ ЕООД. При така установеното по делото настоящият съдебен състав намира, че в съответствие с цитираните разпоредби е било необходимо съгласието на останалите съсобственици на имот с идентификатор 87374.510.135 и собственици на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 87374.510.135.1, на която е и поставен процесният преместваем обект. Такова изрично писмено съгласие от тези заинтересовани страни или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ по делото се установява, че липсва. След като не е налице такова съгласие, а е издадено оспореното разрешение за поставяне, то настоящата съдебна инстанция намира, че същото е издадено в противоречие със закона. Констатираното нарушение на посочените разпоредби е съществено и е достатъчно да обоснове материалната незаконосъобразност на разрешението за поставяне. В тази връзка следва да се има предвид, че приложената по делото нотариално заверена декларация от 04.10.2007 г., с която се дава съгласие от ЕТ „Динев – Д. Монев“ и ЕТ „Дениз – П. Петров“ на „Стомид“ ООД за монтиране на лека метална конструкция, не обоснова извод за наличие на съгласие към датата 17.09.2019 г. от съсобствениците на поземления имот и сградата за поставяне на процесното преместваемо съоръжение. При така обективираните факти, като е приел като краен резултат, че обжалваното разрешение за поставяне е незаконосъобразен индивидуален административен акт, първоинстанционният съд е постановил съответно на материалния закон решение. При постановяване на съдебното решение не са допуснати и съществени нарушения на съдопроизводственитеправила, а и конкретни такива не се сочат от касаторите. По изложените съображения касационните жалби са неоснователни, а решението на съда е допустимо и правилно като краен резултат, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора искането на касатора „Аргос 2006“ ЕООД за присъждане на разноски е неоснователно, а искането на ответната страна по касация „Еврокам“ ЕООД за присъждане на разноски в размер на 900 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, е основателно. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 139 от 29.06.2021 г., постановено по адм. дело № 78/2021 г. по описа на Административен съд – Ямбол. ОСЪЖДА „Аргос 2006“ ЕООД, с ЕИК[ЕИК], и Община Ямбол да заплатят по-равно на „Еврокам“ ЕООД, с ЕИК[ЕИК], сумата в размер на 900 /деветстотин/ лева, представляваща разноски пред касационната инстанция. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Галина Солакова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Мариета Милева /п/ Бранимира Митушева