Решение · № 138/2022 · дело 6733/2021

По дело 6733 / 2021 РЕШЕНИЕ № 138 София, 11.01.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение , в съдебно заседание на двадесет и осми септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА СТАНИМИР ХРИСТОВ при секретар Пенка Котанидис и с участието на прокурора Чавдар Симеонов изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА по адм. дело № 6733/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност“ (ОПИК) към Министерство на икономиката против решение № 1648 от 16.03.2021 г., постановено по адм. № 12484/2020 г. по описа на Административен съд – София град(АССГ), с което е отменено решение № РД-16-1494 от 11.09.19 г. на Ръководителя на УО на ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. към Министерство на икономиката, в частта, с която е отказана верификация на следните разходи по т.1. сумата от 233.06лв. поради превишаване на максималния допустим осигурителен доход на лицето за месеците януари и февруари 2019г. и сумата от 1189,86 лева/ 1 070,89 лева БФП/, по б.р.1 по б.р.1.5 „експерт М. Бейков /20 месеца * 1500 лева/, поради превишаване на брутното месечно възнаграждение за 4 часов работен ден, както и по т.2. разходи в общ размер на 2 378.95 лева /2141.06 лева БФП/, верифицирани в първи, трети и четвърти междинни отчети по б.р. 1.5. „Експерт М. Бейков /20 месеца * 1500 лева/, поради превишаване на брутното месечно възнаграждение за 4-часов работен ден. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилен извода на съда, че административният акт е незаконосъобразен. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на първоначалната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът – „Плам Енерджи“АД, чрез своя процесуален представител в писмен отговор до съда изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспорения административен акт АССГ е отменил решение № РД-16-1494 от 11.09.19 г. на Ръководителя на УО на ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. към Министерство на икономиката, в частта, с която е отказана верификация на следните разходи по т.1. сумата от 233.06лв. поради превишаване на максималния допустим осигурителен доход на лицето за месеците януари и февруари 2019г. и сумата от 1189,86 лева/ 1 070,89 лева БФП/, по б.р.1 по б.р.1.5 „експерт М. Бейков /20 месеца * 1500 лева/, поради превишаване на брутното месечно възнаграждение за 4 часов работен ден, както и по т.2. разходи в общ размер на 2 378.95 лева /2141.06 лева БФП/, верифицирани в първи, трети и четвърти междинни отчети по б.р. 1.5. „Експерт М. Бейков /20 месеца * 1500 лева/, поради превишаване на брутното месечно възнаграждение за 4-часов работен ден. За да постанови решението си, съдът е установил от фактическа страна следното: Между Министерство на икономиката и дружеството „Плам Енерджи“ АД е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Иновации и конкурнетоспособност" 2014-2020 г. по процедура чрез подбор № BG16RFOP002-1.002. Договорът е сключен на основание чл. 37, ал. 3 ЗУСЕСИФ във връзка с постъпило проектно предложение № BG16RFOP002-1.002-0448 и т. 4 от оценителен доклад (изготвен на основание чл.35 ЗУСЕСИФ), одобрен на 10.04.2017 г. от ръководител на Управляващия орган. Въз основа на извършена проверка на искане за пето междинно плащане за периода 26.10.2018 г. - 30.04.2019 г. по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № В616КРОР002-1.002-0448-С01 с бенефициер „Плам Енерджи“ АД, са констатирани отчетени разходи за възнаграждения, вкл. здравни и осигурителни вноски за сметка на работодателя по бюджетен ред 1.5. „Експерт 5 М. Бейков (20 месеца * 1500 лева)“, а от Декларация за осигурителния доход на М. Бейков за месец януари и февруари 2019 г. се установява, че общият осигурителен доход на лицето по основното му трудово правоотношение и по втория му трудов договор, съгласно който изпълнява функции по проекта, е 3 000,00 лева. Посоченото е възприето от УО, че е в противоречие с т. 14.2. „Допустими разходи“ от Условията за кандидатстване по процедура ВС16КРОР002-1.002 „Подкрепа за разработване на иновации от стартиращи предприятия“. Нa следващо място е констатирано, че данък върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) се плаща в месеца, следващ месеца на изплащане на възнагражденията на служителите по проекта, и предвид, че не е внесен ДДФЛ за месец февруари 2019 г. - размерът на допустимите разходи е намален с дължимата, но невнесена в бюджета сума на данъка, съгласно изискванията на т. 14.1 от Условията за кандидатстване по процедурата. Във връзка с горепосочените констатации, с кореспонденция № BC16RFOP 002-1.002-0448-С02-М056 от 01.08.2019 г. до бенефициера е изпратено Искане за пояснения и допълнителни документи изх. № 26-П-101/01.08.2019 г., в отговор на което към пакет отчетни документи, документ „Финансов отчет", дружеството е представило разяснения, в които посочва, че съгласно чл. 9, т. 4 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г. (обн., ДВ, бр. 102 от 11.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), считано от 01.01.2019 г. максималният месечен размер на осигурителния доход е в размер на 3 000,00 лева, а не както до 31.12.2018 г. - 2 600,00 лева. Изтъкнатото не е възприето, предвид изричното указание в Условията за кандидатстване. При проверката на междинния отчет с период на изпълнение 26.10.2018-22.08.19 г. още е констатирано, че брутното трудово възнаграждение на лицето, наето по б.р. 1.5. „Експерт 5 М. Бейков(20 месеца * 1500 лева)“ е в размер на 1 500,00 лева, което превишавало максимално допустимата за финансиране месечна брутна работна заплата, съгласно Условията за кандидатстване - съобразно която допустимото брутно възнаграждение за 4-часов работен ден не може да надвишава 1 300,00 лева. С Искане за пояснения и допълнителни документи изх. № 26-П-101/22.08.2019 г. с кореспонденция № ВС16КРОР002-1.002-0448-С02-М060 от 22.08.19 г. е поискано от бенефициера да разясни констатираните несъответствия. В отговор на Искането за пояснения и допълнително документи, към пакет отчетни документи, документ „Финансов отчет" и документ „Искане за плащане", „Плам Енерджи“АД е представило възражение срещу така направените констатации. Изложените в него възражения са приети от УО за неоснователни. С решение № РД-16-1494/11.09.2019г., ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020, е отказал да верифицира разходи, както следва: Съобразно т. 1 от посоченото решение - разходи в общ размер 2 303,58 лева, от които 2 073,23 лева безвъзмездна финансова помощ по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP002-1.002-0448-C01 с бенефициер „Плам Енерджи“АД, както следва: 188,72 лева (169,85 лева БФП) по б.р. 1.1. „Експерт 1 Ч. Каменаров /20 месеца * 3060 лева)“; 231,08 лева (207,97 лева БФП) по б.р. 1.2. „Експерт 2 Ц. Кирилова (20 месеца * 3060 лева)“; 109,92 лева (98,93 лева БФП) по б.р. 1.3 „Експерт 3 Г. Динков (20 месеца * 1500 лева)“; 378,16 лева (340,33 лева БФП) по б.р. 1.5. „Експерт 5 М. Бейков (20 месеца * 1500 лева)“, от които 233,06 лева, поради превишаване на максималния допустим осигурителен доход на лицето за месеците януари и февруари 2019 г. и 145,10 лева, поради невнесен преди подаването на междинния отчет ДДФЛ за месец февруари 2019 г.; 1 189,86 лева (1 070,89 лева БФП) по б.р. 1.5 „Експерт 5 М. Бейков (20 месеца * 1500 лева)“, поради превишаване на брутното месечно възнаграждение за 4-часов работен ден; 205,84 лева (185,26 лева БФП) по б.р. 1.7. „Експерт 6 Д. Динков (11 месеца * 3060 лева)". Съобразно т. 2 от посоченото решение - разходи в общ размер на 2 378,95 лева (2 141,06 лева БФП), верифицирани в първи, трети и четвърти междинни отчети по б.р, 1.5. „Експерт 5 М. Бейков (20 месеца * 1500 лева)“, поради превишаване на брутното месечно възнаграждение за 4-часов работен ден. Така издадено решение от Ръководителя на УО от ОП, е на основание чл. 9, ал. 5 изр. второ, чл. 57, ал. 1, т. 2, чл. 62 и чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ, чл. 30 ал. 1, т. 2 от У. правилник на Министерството на икономиката (приет с ПМС № 447 от 23.12.2014 г, обн., ДВ, бр. 108 от 2014 г., посл. изм. ДВ, бр. 42 от 2019 г.), чл. 32 във връзка с чл. 13, ал. 4 от Наредбата за определяне на условията, реда и механизма за функциониране на информационната система за управление и наблюдение на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ИСУН) и за провеждане на производства пред управляващите органи посредством ИСУН (приета с ПМС № 243/20.09.2016 г„ обн., ДВ, бр. 76 от 2016 г., посл. изм. ДВ, бр. 35 от 2019 г.) Срещу това решение в частта, с която е отказано верифициране на разходи по т.1. за сумата от 233.06лв. поради превишаване на максималния допустим осигурителен доход на лицето за месеците януари и февруари 2019г. и за сумата от 1189,86 лева/ 1 070,89 лева БФП/, по б.р.1 по б.р.1.5 „експерт М. Бейков /20 месеца * 1500 лева/, поради превишаване на брутното месечно възнаграждение за 4 часов работен ден, както и по т.2. за сумата от 2 378.95 лева /2141.06 лева БФП/, верифицирани в първи, трети и четвърти междинни отчети по б.р. 1.5. „Експерт М. Бейков /20 месеца * 1500 лева/, поради превишаване на брутното месечно възнаграждение за 4-часов работен ден, е постъпила жалба в административния съд. При така установените факти съдът е стигнал до извод, че обжалваният акт е незаконосъобразен - постановен е в нарушение на разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 АПК, тъй като в него не са посочени фактическите основания, въз основа, на които е издаден адм.акт. От друга страна съдът е приел, че решението е издадено и в противоречие с материалния закон и с целта на закона, доколкото процесните разходи са приети за допустими от УО, тъй като същите са одобрени от Управляващия орган на етап кандидатстване и се съдържат в Приложение I, което представлява неразделна част от договора между страните. Така мотивиран АССГ е отменил административния акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в чл. 60 - чл. 68 ЗУСЕСИФ. Съгласно цитираните разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. Съгласно чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ УО извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и на проверки на място, когато това е приложимо. Общите условия за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ. Според чл. 59, ал. 1 ЗУСЕСИФ конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите за съответния програмен период за всяка оперативна програма по чл. 3, ал. 2 от закона се определят с нормативен акт на Министерския съвет. Следователно разпоредбите, които регламентират условията за допустимост, представляващи правно основание за верифициране или отказ от верифициране на разходи, се съдържат в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ. Административният орган, при обективиране на волята си да откаже верификация на разхода следва да подведе своите фактически установявания, изложени в оспорената част на административния акт, под хипотезата на някоя от горепосочените правни норми като изложи и съответните мотиви в какво точно се изразява твърдяната от него недопустимост на разхода. Тежестта да установи и да докаже, че извършените от ответника по касационната жалба разходи не са допустими е на УО. Той е длъжен също да даде мотивирано заключение по установените от него обстоятелства, по събраните доказателства и по избраната от него правна квалификация на установената недопустимост на разхода. В конкретния случай правилно съдът е приел, че административният акт, в обжалваната част, с която е отказана верификация на процесните разходи, е постановен в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. По делото е установено безспорно, че процесните разходи са одобрени от Управляващия орган на етап кандидатстване и се съдържат в Приложение I, което представлява неразделна част от договора за безвъзмездна финансова помощ. А договорът между страните има силата на закон. Съгласно одобреният проект и сключен административен договор за безвъзмездна финансова помощ разходите за възнаграждения на Експерт 5 М. Бейков (20 месеца * 1500 лева) са одобрени, като същите са и верифицирани и платени с първи, трети и четвърти междинни отчети, съгласно писма с изх. No 26-П-101/18.04.2018 г., изх. № 26-П-101/09.10.2018 г. и изх. № 26-П-101/12.04.2019 г. на главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентноспособност" и Ръководител на УО на ОПИК, представени като доказателства по делото. Към момента на кандидатстване административният орган е установил, че процесните разходи са допустими и че не са в противоречие на чл. 14.2 „Допустими разходи" от условията за кандидатстване и ги е одобрил. Същите са станали част от сключения между страните договор. Експерт 5 М. Бейков е осигуряван на максималния осигурителен по основното си трудово правоотношение праг, като трудовият договор по проекта е сключен за основно месечно възнаграждение в размер на 1500,00 лева, съгласно административния договор за безвъзмездна финансова помощ и одобреното проектно предложение - Приложение I към Договора. Както е посочено по-горе, подадените 3 междинни финансови отчети са одобрени и платени, като те включват и разходите за Експерт 5 М. Бейков, и не са счетени за недопустими. Съгласно чл. 24 от сключения Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, бенефициерът изпълнява проекта, в съответствие с одобреното проектно предложение № BG16RFOP002-1.002-0448-C01, Условията за кандидатстване и Условията за изпълнение по процедура № BG16RFOP002-1.002. От изложеното по-горе следва, че констатирането на недопустимост на разходите от административния орган след одобрение на проекта от него самия и при наличието на сключен административен договор за безвъзмездна финансова помощ/без договорът да е изменен преди това/ противоречи на закона, на договора и на Общите условия към него, както и не съответства на целта на закона. По този начин са нарушени и принципът на последователност и предвидимост в действията на административните органи, прокламиран в чл. 13 от АПК, който е един от важните и основополагащи принципи, заложени в административния процес и гарантира равенството на страните в процеса, достъпност, публичност и прозрачност на провежданите процедури. Предвид горното направеният от АССГ извод за незаконосъобразност на процесното решение на УО в оспорената част, се явява обоснован. В хода на съдебното производство не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна на обжалваното решение. По така изложените съображения решението на АССГ като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на съдебни разноски за настоящата инстанция. В полза на ответника следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 1000/хиляда/ лева – адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Същото не е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото, с оглед на което възражението за прекомерност на касатора следва да се отхвърли като неоснователно. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1648 от 16.03.2021 г., постановено по адм. № 12484/2020 г. по описа на Административен съд – София град ОСЪЖДА Администрацията на Министерство на икономиката да заплати на „Плам Енерджи“АД, ЕИК[ЕИК] съдебни разноски за настоящата инстанция в размер на 1000/хиляда/ лева. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Павлина Найденова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Даниела Мавродиева /п/ Станимир Христов