Решение · № 110/2022 · дело 5725/2021

По дело 5725 / 2021 РЕШЕНИЕ № 110 София, 10.01.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Второ отделение , в съдебно заседание на тринадесети декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАДКОВА ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ АНАНИЕВА МАРТИН АВРАМОВ при секретар Станка Ташкова и с участието на прокурора Момчил Таралански изслуша докладваното от съдията АНЕЛИЯ АНАНИЕВА по адм. дело № 5725/2021 Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ж. Цветков, действащ в качеството си на ЕТ "В. - експрес - Ж. Цветков", със седалище и адрес на управление: гр. Силистра, чрез адв. Дойчева като процесуален представител, против решение № 39 от 05.04.2021 г., постановено по адм. дело № 262/2020 г. по описа на Административен съд – Силистра. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго по същество, с което да се отмени оспорената заповед. Касаторът претендира присъждане на разноски. Ответникът – кметът на община Дулово, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на ЕТ "В. - експрес - Ж. Цветков" срещу заповед № РД-04-775/03.12.2020 г., издадена от кмета на община Дулово, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: „Бетонова площадка и основи за автомобилна везна“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 66038.182.429 по кадастрална карта и кадастралните регистри на [населено място], област Силистра. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Излага съображения за наличие на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, изпълнен през 2020 г. без строителни книжа. Обосновава извод, че същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и по отношение на него не са приложими предпоставките за търпимост по § 16, ал. 1 – 3 ПЗР ЗУТ и § 127, ал. 1 ЗИД ПРЗ ЗУТ, поради което подлежи на премахване. Решението е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 АПК. Административният акт е мотивиран с посочване на фактическите и правни основания за постановяването му. Строежът е индивидуализиран ясно, с описание на местоположението и параметрите му. Спазена е предвидената в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура. Заповедта е постановена след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая в съответствие с правилото по чл. 35 АПК. По делото е установено, че разпореденият за премахване обект безспорно попада в дефиницията за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Същият представлява монолитна бетонова конструкция с приблизителни размери 8.90/46.30 м., състояща се от възходяща рампа с дължина от 3.60 м., равна площадка и низходяща рампа. В равната площадка е изпълнена шахта с излети основи за монтиране на автомобилна везна с размери 18,00х3,05 м. и дълбочина от 0,45 м. На ниво дъно шахта са изпълнени 8 бр. „товарни клетки“ или сензорни фундаменти за монтаж на „тензодатчици“, с размери 0,50/0,50/0,12 м., разположени симетрично от двете страни на площадката, с разстояние между тях от 5,40 м. Всички страни на шахтата са обрамчени с метални профили, като на дъното е оставена тръба за отводняване. Върху горната повърхност на сензорните фундаменти са монтирани квадратни метални планки със заготвени централни отвори. Така направеното описание в заповедта и установеното на място от вещото лице сочи, че се касае за строеж, който с оглед спецификата на изградените елементи съставлява част от цялостно съоръжение – стационарна автомобилна везна. Предвид характеристиките, начина на изпълнение и естеството му законосъобразно е прието, че същият е такъв от пета категория - арг. от чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "б" ЗУТ. Безспорно е установено, че е изпълнен от касатора без одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж в нарушение на разпоредбата на чл. 148, ал. 1 ЗУТ, поради което е незаконен. От представената по делото декларация за периода на неговото извършване е видно, че е реализиран през 2020 г. С оглед времето на изграждане не са налице условията за определянето му като търпим съгласно § 16, ал. 1 – 3 ПЗР ЗУТ и § 127, ал. 1 ЗИД ПРЗ ЗУТ. Правилен е изводът на административния съд за неоснователност на възражението, че процесният строеж попада в предвидените с нормата на чл. 151, ал. 1, т. 2 ЗУТ изключения, визиращи строежите, за които не се изисква разрешение за строеж. С оглед извършените строително - монтажни работи и предназначението на обекта, същият не може да бъде квалифициран като текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 42 ДР ЗУТ, нито като поддържане на елементите на техническата инфраструктура по чл. 64, ал. 1, с който не се променят трасето и техническите характеристики, в каквато насока са изложените и в касационната жалба съображения. В случая се касае за нов строеж, извършван без необходимите строителни книжа. Неоснованетелно е и възражението за пристрастност на вещото лице. Несъгласието на жалбоподателя с направените констатации в приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза не води до заинтересуваност при установяване на фактите относно начина, степента на изпълнение и техническите характеристики на изградения строеж. Като достига до заключение за законосъобразност на оспорената заповед, съдът постановява решението си в съответствие с материалния закон. Не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което съдебният акт като правилен следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 39 от 05.04.2021 г., постановено по адм. дело № 262/2020 г. по описа на Административен съд – Силистра. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Таня Радкова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Анелия Ананиева /п/ Мартин Аврамов