Определение · № 275/2022 · дело 11754/2021
Акт
- Вид
- Определение
- Номер
- 275
- Година на номера
- 2022
- Дело №
- 11754/2021
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 11754 / 2021 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 275 София, 13.01.2022 Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение , в закрито заседание на десети януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИРА РАЙЧЕВА МАРИЯ РАДЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА по адм. дело № 11754/2021 Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 407, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от "Екселор Холдинг груп" ЕАД, чрез пълномощника му юрисконсулт Л. Стойчев, против т. 2 от разпореждане на председателя на Четвърто отделение от 10.11.2021 г., постановено по адм. дело № 8234/2020 г. по описа на Върховния административен съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в производство по издаване на изпълнителен лист. В законоустановения срок е постъпил отговор по частната жалба от директора на Дирекция "Управление на собствеността и социални дейности"-МВР, подаден чрез пълномощника му главен юрисконсулт К. Генова, в който са изложени съображения за нейната неоснователност. Върховният административен съд приема частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, в законоустановения срок по чл. 407, ал. 1 ГПК, а разгледана по същество - за неоснователна, с корекция в изложените в подкрепа на атакувания отказ мотиви, поради следното: Производството по адм. дело № 8234/2020 г. по описа на ВАС, четвърто отделение, е приключило с влязло в сила решение № 378/12.01.2021 г. С последното е оставено в сила решение № 569/16.07.2020 г. по преписка № КЗК-374/2020 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което по жалбата на "Екселор Холдинг Груп" ЕООД е отменено като незаконосъобразно решение № 5785опр-85/26.05.2020 г. на директора на Дирекция "УССД"-МВР за класиране на участниците и определянето на изпълнител на обществена поръчка, с предмет: "Доставка на електропреносни уреди", по две обособени позиции: обособена позиция № 1 "Доставка на еднозаряден, електропреносен прибор и специализиран USB кабел за сваляне на информация" и Обособена позиция № 2 "Доставка на двузаряден, електропреносен прибор и специализиран USB кабел за сваляне на информация", в частта му по обособени позиции №№ 1 и 2, и процедурата е върната с указания за ново провеждане от етап последното законосъобразно действие или решение, съобразно мотивите на решението. Със съдебното решение Министерство на вътрешните работи е осъдено да заплати на "Екселор Холдинг Груп" ЕООД сумата от 200лв, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. С молба за издаване на изпълнителен лист вх.№ 15535/09.11.2021 г., "Екселор Холдинг Груп" ЕАД /в качеството на правоприемник на "Екселор Холдинг Груп" ЕООД/, е поискало издаването на изпълнителен лист за присъдените по адм. дело № 8234/2020 г. на ВАС, разноски. С молбата за издаване на изпълнителен лист е отправено и искане за присъждане на възнаграждение за правна помощ за изготвянето й, в размер на 120лв, като молителят се е позовал на чл. 27, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП, Наредбата/, приложима според него и за юрисконсултските възнаграждения на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. В тази връзка, на 10.11.2021 г. председателят на Четвърто отделение е разпоредил, след заплащане на дължимите държавни такси, да се издаде в полза на "Екселор Холдинг Груп" ЕАД, като правоприемник на "Екселор Холдинг Груп" ЕООД, изпълнителен лист за сумата от 200лв, платима на основание влязлото в сила решение по делото /видно от точка първа от обжалваното разпореждане от 10.11.2021 г./, а с точка втора от атакуваното разпореждане - оставил без уважение, искане за включване в изпълнителния лист на сумата от 120лв, представляващи разноски за правна помощ в производството по издаване на изпълнителен лист, съгласно чл. 27, ал. 1 НЗПП. В подкрепа на така постановения отказ, председателят на четвърто отделение е изложил три групи съображения, а именно: 1. претендираната сума от 120лв не е елемент на влязлото в сила съдебно решение по чл. 404, т. 1 ГПК; 2. позоваването на разпоредби от Наредбата е неотносимо, тъй като молбата е подадена от юрисконсулт на юридическо лице, а според чл. 2 НЗПП, възнаграждения за предоставена правна помощ получават само адвокати, отговарящи на определени нормативноустановени условия; 3. позоваването на чл. 78, ал. 8 ГПК също е неотносимо, тъй като препращането към ЗПП е относно размера на присъжданите възнаграждения, а не към основанието за тяхното присъждане. Предмет на обжалване в настоящото производство е точка втора от разпореждането от 10.11.21 г., с оплакванията, че отказът за присъждане на възнаграждението от 120лв за предоставена правна помощ в производството по издаване на изпълнителен лист, е необоснован и противоречи на приложимия материален закон. В действителност, председателят на Четвърто отделение е извършил неправилна преценка приемайки, че се претендира издаване на изпълнителен лист и за сумата от 120лв, като пряка последица от диспозитива на влязлото в сила съдебно решение. Видно от съдържанието на молба вх.№ 15535/09.11.2021 г., посочената сума се претендира като дължима за предоставена правна помощ в производството по издаване на изпълнителен лист, при това на посоченото в нея самостоятелно правно основание - чл. 27, ал. 1 НЗПП. Предвид това, не може да бъде възприета първата част от мотивите, по които е оставено без уважение заявеното искане, а именно - че претендираната сума от 120лв не е елемент от влязлото в сила съдебно решение по чл. 404, т. 1 ГПК. Законосъобразен обаче е решаващият извод - че в случая не се дължат разноски за осъществена правна помощ. Не намира опора в данните по делото и приложимата нормативна уредба, твърдението на частния жалбоподател, че депозираната от него молба удостоверява предоставена правна помощ в производство по издаване на изпълнителен лист, поради което му се дължи възнаграждение съгласно действащото от 01.10.2021 г. правило на чл. 27, ал. 1 НЗПП, приложимо според него и за юрисконсултските възнаграждения на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП. Това е така, защото осъщественото от юрисконсулт процесуално представителство на дружество в производство по издаване на изпълнителен лист, не съставлява оказване на правна помощ по смисъла на ЗПП. Съгласно чл. 2 от същия закон, правната помощ по ЗПП се осъществява от авокати и се финансира от държавата, а чл. 5 на свой ред предписва, че правна помощ се предоставя на физически лица, на основанията, посочени в този и други закони. Иначе казано, системата на правна помощ по принцип обхваща процесуално представителство, осъществено от адвокати, назначени по определен ред и в случаите, посочени в закон, при това, по отношение на физически лица, а не на юридически лица, в кръга на които попада търговското дружество - частен жалбоподател. Следователно, законосъобразно председателят на Четвърто отделение е приел за неоснователно искането на молителя за присъждане на възнаграждение за правна помощ по реда на чл. 27, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ /в редакцията й по ДВ, бр. 74/07.09.2021 г., в сила от 1.10.2021 г./. Частният жалбоподател без основание се позовава на посочения текст от Наредбата, считайки, че му се дължи възнаграждение в претендирания размер от 120лв, при условията на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27, ал. 1 от Наредбата. Настоящият състав приема, че тълкуването, което предлага жалбоподателя в тази връзка, не държи сметка за смисъла на очертания по-горе, институт на правната помощ. Правилно в обжалваното разпореждане е съобразено, че по правилата на Наредбата, възнаграждение за предоставена правна помощ могат да получават само адвокати, които са вписани по надлежния ред в Националния регистър за правна помощ и са били определени и назначени по реда на чл. 25 и 26 ЗПП. По принцип, правилата за достъп до системата на безплатна правна помощ, т.е. на правна помощ, финансирана от държавата, е изчерпателно разписан в глава Четвърта от закона, в която систематично попадат и визираните две разпоредби. Все там е посочено при какви предпоставки се взима решение за предоставяне на правна помощ, кои са органите, които следва да го вземат, как се осъществява назначаването на определения адвокат за повереник и така нататък, т.е. следва да е налице основание за заплащане на възнаграждение за правна помощ, изрично предвидено в закона, каквото в случая не е налице. Във връзка с довода на частния жалбоподател, че твърдяната възможност да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение по реда на Наредбата на основание чл. 27, ал. 1 от нея вр. чл. 78, ал. 8 ГПК следва да бъде разграничавана от невъзможността за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се отбележи, че препращането в чл. 78, ал. 8 ГПК, към ЗПП, е относимо единствено при преценката на размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение, без посочената разпоредба да съставлява основание за присъждане на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Този извод се налага и от прочита на обсъжданата норма, според която "в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ". Както бе посочено и по-горе, основание за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 27, ал. 1 НЗПП в случая не е налице, поради което всички доводи досежно евентуалния му размер са ирелевантни. Цитираната в частната жалба, съдебна практика - определение № 5045/19.04.2018 г. по адм. дело № 12792/2017 г. на ВАС, седмо отделение, също не подкрепя тезата на жалбоподателя, доколкото обсъждания в акта въпрос се свежда до това правилно ли е определен размера на юрисконсултско възнаграждение, след като при това е съобразена Наредба №1/2004 г., а не Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения, разпореждането в обжалваната му част е правилно като краен резултат, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане на председателя на Четвърто отделение от 10.11.2021 г., постановено по адм. дело № 8234/2020 г. по описа на Върховен административен съд, в обжалваната част. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Кремена Хараланова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Мира Райчева /п/ Мария Радева
Други данни
- В регистъра от
- 16.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026