Решение · № 403/2022 · дело 8196/2021

По дело 8196 / 2021 РЕШЕНИЕ № 403 София, 19.01.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение , в съдебно заседание на осми декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ВАСИЛЕВ ЧЛЕНОВЕ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН ВЕСЕЛА НИКОЛОВА при секретар Мариана Салджиева и с участието на прокурора Милена Беремска изслуша докладваното от съдията ВЕСЕЛА НИКОЛОВА по адм. дело № 8196/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ – София град, представляван от началник на сектор „Правно обслужване“ - Е. Вълчева против решение № 2182 от 02.04.2021 г. по адм. дело № 12317/2020 г. на Административен съд – София град. Излагат се доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените съображения с касационната жалба се иска отмяна на обжалвания съдебен акт. Претендират се разноски. Ответникът по делото – „Мелексис България“ ЕООД, чрез процесуалния представител адв. С. Димовски изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване и законосъобразност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като съобрази доводите в касационната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – София град е отменил по жалба на „Мелексис България“ ЕООД решение № Ц1040-21/17.11.2020 г. на директора на ТП на НОИ – София град, с което е била отхвърлена жалбата на дружеството против Задължителни предписания, издадени от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – София град с № ЗД-1-21-00829637/23.10.2020 г. и са присъдени разноски. Съдът е приел, че осигуряването на служителя е възникнало и въпреки съответните установени прекъсвания последният е следвало да се разглежда като осигурено лице в деня на настъпване на временната неработоспособност, въпреки че същият съвпада с деня, в който лицето е трябвало да започне да отработва определените дни за съответния месец. Съдът е приел, че фактическото престиране на трудова дейност не е правопораждащ юридически факт, предвид което служителят може да се ползва с правата си по КТ и КСО независимо от момента на настъпване на временната неработоспособност. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че Д. Кумбарова е сключила през 2018г. с „Мелексис България“ ЕООД трудов договор на основание чл. 114 във вр. с чл. 70, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), като е била назначена на длъжността „Технически сътрудник – административни отдели“, с 32-часова работна седмица и работно време – 8 часа на ден, от понеделник до четвъртък, считано от 03.12.2018г. Видно от представени от осигурителя документи, съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредбата за парични обезщетения и помощи от ДОО, лицето е представило болнични листове за временна неработоспособност, а именно: БЛ № 201998499113 от 06.01.2020 г. до 17.01.2020 г. и БЛ № Е20199364216 от 17.02.2021 г. до 14.03.2021 г. На база декларираното от осигурителя в удостоверения приложения № 9, на Кумбарова е било изплатено парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 06.01.2020 г. до 17.01.2020 г. и за периода от 17.02.2020г. до 13.03.2020 г. вкл. От първичните финансово-счетоводни документи се установява, че „Мелексис България“ ЕООД е изплатило на лицето трудови възнаграждения по трудовото правоотношение за януари, февруари и март 2021 г., като лице по трудово правоотношение на 8 часов работен ден, с осигурителен доход и стаж. Установено е и не се спори между страните, че по трудов договор и съгласно представения график и отчетни форми лицето е отработило и е в дни в осигуряване, както следва от 02.01.2020 г. 06.01.2020 г. до 09.01.2020 г. вкл., от 13.01.2020 г. до 16.01.2020 г., от 20.01.2020г. до 23.01.2020 г. и от 27.01.2020 г. до 30.01,2020 г.; за м.02.2020 г. - отработени дни - 4, платен отпуск - 4 дни, болнични работодател 3 дни и болнични ДОО - 5 дни; по трудов договор и съгласно представения график и отчетни форми лицето е отработило и е в дни в осигуряване, както следва от 03.02.2020 г. до 06.02.2020 г. вкл., от 10.02.2020 г. до 13.02.2020 г., от 17.02.2020 г. до 20.02.2020 г. и от 24.02.2020 г. до 27.02.2020 г. за м.03.2020 г. - за 17 дни във временна неработоспособност и осигурителен доход в размер на 0.00 лв. Съгласно трудовия договор, представения график и отчетни форми лицето с следвало да отработи и е в дни в осигуряване, както следва на 03.03.2020 г., от 04.03.2020 г. до 05.03.2020 г., от 09.03.2020 г. до 12.03.2020 г., от 16.03.2020 г. до 19.03.2020 г. и от 23.03.2020 г. до 26.03.2020 г. и от 30.03.2020 г. до 31.03.2020 г. При проверка на данните в Регистъра на осигурените лица, съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО и Наредба Н-8/29.12.2005г. /в сила до 31.12.2019 г./, е било установено, че осигурителят за м.01.2020 г. коректно е декларирал бр. отработените дни, зачитащи се за осигурителен стаж, а именно 02.01.2020 г., от 20.01.2020 г. до 23.01.2020г. и от 27.01.2020 г. до 30.01.2020 г., но за периода от 06.01.2020 г. до 16.01.2020 г. некоректно е декларирал - 3 дни временна неработоспособност за сметка на работодателя и 5 дни във временна неработоспособност, тъй като според органа по обществено осигуряване е приел, че лицето е с прекъснато осигуряване на 03.01.2020 г. /петък/. Установено e било, че за м.02.2020 г. за периода от 17.02.2020 г. до 28.02.2020 г. некоректно е декларирал 3 дни временна неработоспособност за сметка на работодателя и 5 дни във временна неработоспособност, а за м.03.2020г. още 08 дни във временна неработоспособност, тъй като лицето е с прекъснато осигуряване на 14.02.2020 г. /петък/. С оглед на обстоятелството, че на 03.01.2020 г. /петък/ и на 14.02.2020г. /петък/ Кумбарова е с прекъснато осигуряване, то към датата на настъпване на временната неработоспособност по б.л. № 20198499113 – 06.02.2020 г. и по б.л. № Е20199364216 -17.02.2020 г., e било прието, че същата не е имала качество на осигурено лице, по смисъла на § 1, ал. I, т. 3 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване /КСО/, тъй като към деня предхождащ временната неработоспособност не е упражнявала трудова дейност, за която да подлежи на осигуряване. С оглед гореизложеното са били издадени задължителни предписания от старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – София град, които са били обжалвани от адресата им. Директорът на ТП на НОИ – София град е отхвърлил жалбата и е потвърдил задължителните предписания. Първоинстанционният съд в хода на проведеното от него съдебно производство е събрал и анализирал относимите към казуса доказателства, необходими за изясняването му от фактическа и правна страна, надлежно и аргументирано е съобразил и преценил всички релевантни за спора факти и обстоятелства, обсъдил правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебна проверка в чл. 168, ал. 1 АПК по критериите в чл. 146 АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и на анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е изведен обоснован извод за основателност на подадената срещу акта жалба, като убедително са опровергани релевираните доводи за неговата законосъобразност. Съдът правилно е преценил, че решението на директора на ТП на НОИ София град и потвърдените от него задължителни предписания са незаконосъобразни. Съгласно разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Нормата на чл. 4, ал. 1 от КСО сочи, че задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на лицата по ал. 10 и по чл. 4а, ал. 1. По смисъла на чл.4 от КСО, лицата по трудово правоотношение подлежат на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове по КСО, независимо от броя на работните дни или часове през съответния календарен месец и от основанието, на което е възникнало трудовото правоотношение. Безспорно извършваната от Кумбарова трудова дейност е по валидно възникнало трудово правоотношение, поради което осигуряването й, предвид нормата на чл.10 от КСО, продължава и през периодите, които се зачитат за осигурителен стаж без да се извършват осигурителни вноски, включително и през периода на отпуск за временна неработоспособност. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10 КСО, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 КСО. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО изрично определя момента, от който възниква осигуряването — денят, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й. В настоящия случай Д. Кумбарова е извършвала работа по действителен трудов договор, в съответствие с договорените с него трудови задължения и й е изплащано възнаграждение за извършената работа, съответстваща на заеманата от нея длъжност „технически сътрудник – административни отдели“, поради което е трябвало да бъде осигурена за всички социални рискове (условията уредени в чл. 40, ал. 1 от КСО). Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение, вместо възнаграждение за времето на отпуск, поради временна неработоспособност при условията, определени в чл. 40, ал. 5 от КСО. В конкретния случай денят, в който лицето е трябвало да започне да отработва определените за съответния месец дни, се припокрива с деня на настъпване на временната неработоспособност, като непосредствено преди това служителят е бил с прекъснато осигуряване, предвид характера на трудовото правоотношение - работа през определени дни от месеца, предвид договора сключен на основание чл. 114, ал. 1 от КТ. Налице е валидно трудово правоотношение, по което преди да настъпи временната неработоспособност, лицето вече е започнало да упражнява трудова дейност по договора през определени дни от предходните месеци. Осигуряването на служителя е възникнало и въпреки съответните прекъсвания той следва да се разглежда като осигурено лице в деня на настъпване на временната неработоспособност. Без правно значение както за правото на парично обезщетение за временна неработоспособност, така и за изплащането му по чл. 40 ал.5 от КСО е обстоятелството, че този ден съвпада с деня, в който лицето е трябвало да започне да отработва определените дни за съответния месец. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че при наличието на валидно възникнало и съществуващо /непрекратено/ трудово правоотношение по КТ, фактическото престиране на трудова дейност не е правопораждащ юридически факт за правата на работника по КТ и по КСО. По изложените съображения обжалваното решение е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, заявеното от страна на касатора искане за присъждане на разноски се явява неоснователно. Претенцията на ответника за разноски също не следва да се уважи, поради липсата на представени доказателства за уговорено и заплатено възнаграждение на упълномощения адв. Димовски, представлявал ответника пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2182 от 02.04.2021 г. постановено по адм. дело № 12317/2020 г. на Административен съд – София град. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Росен Василев секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Хайгухи Бодикян /п/ Весела Николова