Решение · № 839/2022 · дело 5632/2021

По дело 5632 / 2021 РЕШЕНИЕ № 839 София, 01.02.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение , в съдебно заседание на единадесети януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНИКА ЧЕРНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА при секретар Благовеста Първанова и с участието на прокурора Владимир Йорданов изслуша докладваното от съдията ПЕТЯ ЖЕЛЕВА по адм. дело № 5632/2021 Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по обща касационна жалба на „ВГ - Ю.“ ЕООД, с ЕИК:[ЕИК] и В. Георгиева, с ЕГН: [ЕГН], чрез адв. Е. Пальов, срещу Решение № 113/16.04.2021 г., постановено по адм. дело № 550/2020 г. по описа на Административен съд (АС) - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата на „ВГ - Ю.“ ООД и В. Георгиева срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 10/312/02644/3/01/04/02, с изх. № 01-6500/8434#6 от 28.10.2020 г, издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие“ – гр. София, с който на „ВГ - Ю.“ ООД е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 387 352,60 лева. С решението в полза на ДФ „Земеделие“ са присъдени разноски в размер на 7 684,24 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество касаторът изразява убеждение, че процесният случай попада в хипотезата на чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) (нова - ДВ, бр. 51 от 2019 г. в сила от 28.06.2019 г.), поради което нарушението от страна на ползвателя е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), а не с издаване на АУПДВ. В тази връзка излага, че по силата на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП издаването на АУПДВ е субсидиарно, т.е. когато не са налице основанията по чл. 70, ал. 1, т. 1 – т. 9 от ЗУСЕСИФ за налагане на финансова корекция. Посочва още, че непостигането на заложените финансови показатели в бизнес - плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори, поради което е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция. Отделно от това се оспорва наличието на констатирани нарушения на договорни задължения. В заключение се претендира отмяна на решението на АС – Кюстендил, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ - гр. София, чрез процесуалния си представител адв. А. Пачаманов, взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение съгласно представен списък на разноските по реда на чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, участвала в първоинстанционното производство. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване пред АС - Кюстендил е бил АУПДВ 10/312/02644/3/01/04/02, с изх. № 01-6500/8434#6 от 28.10.2020 г, издаден от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – гр. София, с който на „ВГ - Ю.“ ООД на основание чл. 46 ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., както и на основание т. 8.1 от договор № 10/312/02644 от 06.10.2014 г., във връзка с неизпълнението на чл. 2 и чл. 16 ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г., както и т. 4.12 и т. 4.18 от договор № 10/312/02644 от 06.10.2014 г., е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 387 352,60 лева. С оспореното в настоящото производство решение, АС - Кюстендил е отхвърлил жалбата на „ВГ - Ю.“ ООД и В. Георгиева, като ги е осъдил да заплатят на ДФ „Земеделие“ разноски по делото в размер на 7 684,24 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в предвидената в закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. На първо място АС - Кюстендил е приел, че конкретният случай попада извън приложното поле на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП с оглед разпоредбата на § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г., според която започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките по ПРСР за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 96 т. 2 от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичането на периода на мониторинг. Според съда за прилагането на този параграф е от значение, че производството е започнало при действието на Наредба № 29 от 11.08.2008 г., която е издадена преди влизането в сила на ЗИД на ЗПЗП (ДВ, бр. 2/2018 г.), като е посочил, че следва да се има предвид и че проверките спрямо конкретният бенефициент и установяването на нарушенията са извършени в периода на мониторинг. На следващо място първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности” от ПРСР за периода 2007 - 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), изготвеният от кандидата към заявлението за подпомагане бизнес план трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от Наредбата. В тази връзка е преценил, че по делото не е установено, че тези цели са постигнати предвид безспорно установеното по делото неизпълнение на заложеното в бизнес плана в т. 4.12 от Договор № 10/312/02644 от 06.10.2014 г., съгласно който „Ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи...“, както и в т. 4.18 от същия договор, съгласно който „ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора“. Наред с изложеното съдът е приел, че доколкото дефиницията на § 1, т. 19 от ДР от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. сочи, че „проект“ е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР, административният съд е приел, че бизнес планът е неразделна част от заявлението за подпомагане и като такава задължава ползвателя да изпълни точно предвиденото в него, в изпълнение на договорните си ангажименти. В тази връзка съдът, позовавайки се на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), е приел, че по делото е безспорно установено, че процентът на изпълнение на заложените в бизнес плана приходи от подпомаганата дейност, изчислено средноаритметично за проверените години - 2016 г., 2017 г. и 2018 г. е по-малък от 20%, независимо от констатираното разминаване в процентно съотношение между установеното от ДФ „Земеделие“ и установеното от вещото лице изпълнение. Посоченото довело съда до извода, че законосъобразно е поискано възстановяване на получената безвъзмездна финансова помощ в размер на 100%, или в случая – 387 352,60 лева, който размер е определен съгласно т. 30 от Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 г. – 2013 г. (Правила/та), при отчитане на тежестта, степента, продължителността и системността на нарушението, предвид установеното отклонение от заложените в бизнес плана финансови показатели. На следващо място, за неоснователни са приети и твърденията в жалбата, че прехвърлянето на търговското предприятие от ЕТ „В. Георгиева - Ю.“ на „ВГ - Ю.“ ЕООД изключва отговорността на отчуждителя - физическото лице В. Георгиева за задълженията на прехвърленото от нея предприятие. За да обоснове извода си съдът се е позовал на чл. 15, ал. 3 от Търговския закон, според който при прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. Съдът е посочил, че в случая се има предвид не цената на сделката, а получената от приобретателя стойност на търговското предприятие. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Така постановеното решение на АС – Кюстендил е частично недопустимо и частично неправилно по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба на „ВГ - Ю.“ ООД и В. Георгиева срещу АУПДВ № 10/312/02644/3/01/04/02, с изх. № 01-6500/8434#6 от 28.10.2020 г, издаден от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – гр. София, с който само по отношение на „ВГ - Ю.“ ООД е установено публично държавно вземане в размер на 387 352,60 лева. В. Георгиева не е адресат на АУПДВ, поради което за същата липсва личен и пряк правен интерес от обжалването му. Наличието на пряк личен интерес от оспорването е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на правото на оспорване, за което съдът следи служебно. В случая АС - Кюстендил е следвало да прекрати производството по делото по отношение на жалбата на В. Георгиева, а не да се произнася с решение по същество. Предвид изложеното обжалваното решение, в частта в която е отхвърлена жалбата на В. Георгиева срещу АУПДВ № 10/312/02644/3/01/04/02, с изх. № 01-6500/8434#6 от 28.10.2020 г, издаден от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – гр. София, на основание чл. 221, ал. 3 от АПК следва да се обезсили и производството по делото да се прекрати, в тази му част. В останалата част, решението на АС – Кюстендил е неправилно. На първо място следва да бъде посочено, че първоинстанционният съд е съобразил действащия към момента на издаване на оспорения административен акт материален закон - чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП, но неправилно е приел, че в разглеждания случай е налице хипотезата на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, при която установяването на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е с акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ), издаден по общия ред на чл. 166 ДОПК. Правилно съдът е приел, че фактическите основания, послужили за издаване на оспорения АУПДВ, са неизпълнение на финансовите показатели на одобрения с договора от 06.10.2014 г. бизнес план, на базата на които проектът е определен като допустим. Трайно е разбирането в съдебната практика, че неизпълнението на установените в бизнес плана финансови показатели, за които е предоставена безвъзмездна финансова помощ от ПРСР, представлява неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ. В този смисъл са и мотивите на решение № 13796/6.11.2020 г. по адм. д. № 12488/2019 г. на ВАС, седмо отделение, според които индикаторът е нещо, което или чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект, както и решение № 13796/06.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12488/2019 г., решение № 5872/21.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11174/2019 г., решение № 2709/19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9703/2018 г.; решение № 3184/28.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7468/2018 г. и др. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 1 ДОПК установяването на публични вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В разглеждания случай съответният специален закон - чл. 27, ал. 6 и ал. 7 и чл. 20а, ал. 5 и ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ред. от ДВ бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) съдържа уредба на реда и органа, който установява дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони. Именно тази правна уредба е действаща към момента на издаване на оспорения АУПДВ на 22.07.2020 г. Съгласно чл. 27, ал. 6 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява неизпълнение на одобрени индикатори и основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. При неспазване на критерий за допустимост, който представлява материалноправно основание за издаване на решение за финансова корекция по ал. 6, АУПДВ съгласно чл. 27, ал. 7 ЗПЗП АУПДВ не се издава. Основание за прилагане на ал. 7 на чл. 27 ЗПЗП е неспазването на други критерии за допустимост на проекта, извън одобрените индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ. От изложеното следва, че при установено неизпълнение на конкретни финансови показатели, заложени в бизнес плана на ползвателя на помощта, административният орган е следвало да издаде решение за финансова корекция на основание чл. 27, ал. 6 ЗПЗП във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ и по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ. При наличието на материалноправните основания по чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, специалният закон изрично препраща към основанията и реда за налагане на финансови корекции по ЗУСЕСИФ. В случая издаването на АУПДВ на основание чл. 166 ДОПК по реда на АПК, не може да бъде основано и на преходната разпоредба на § 12 от ПЗР на ЗИДЗПЗП (ДВ, бр. 2/2018 г.), според която започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР 2007 – 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг, тъй като производството по издаването на оспорения АУПДВ е започнало на 23.10.2019 г., видно от уведомителното писмо с изх. № 01-6500/8434 от 23.10.2019 г. по чл. 26, ал. 1 от АПК за откриване на производството, а АУПДВ е издаден на 28.10.2020 г. В случая процесният договор за отпускане на финансова помощ е сключен на 06.10.2014 г. Съгласно пар. 1, т. 2 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ „мониторингов период” за договорите, сключени преди 1 януари 2015 г., е пет години, считано от датата на сключването му. Въз основа на тези данни се установява, че мониторинговият период по сключения между бенефициента и ДФ „Земеделие“ е изтекъл на 06.10.2019 г., т. е. след образуване на административното производство по издаване на оспорения административен акт. С оглед на изложеното оспореният административен акт се явява незаконосъобразен на основанията по чл. 146, т. 2, 3 и 4 АПК, поради нарушение на изискванията за форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Като е приел обратното и е отхвърлил жалбата на „ВГ - Ю.“ ООД, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени в тази му част и вместо него да се постанови друго за отмяна на акта. При този изход на спора, решението следва да се отмени и в частта на присъдените разноски, като вместо това ДФ „Земеделие“ следва да бъде осъден да заплати на „ВГ - Ю.“ ЕООД разноски за първоинстанционното и касационното производство в общ размер на 11 656 лева. Разноски на В. Георгиева не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 и чл. 222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение, РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА Решение № 113/16.04.2021 г., постановено по адм. дело № 550/2020 г. по описа на Административен съд - Кюстендил в частта, с която е отхвърлена жалбата на В. Георгиева срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 10/312/02644/3/01/04/02, с изх. № 01-6500/8434#6 от 28.10.2020 г, издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София, и вместо него ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част. ОТМЕНЯ Решение № 113/16.04.2021 г., постановено по адм. дело № 550/2020 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 10/312/02644/3/01/04/02, с изх. № 01-6500/8434#6 от 28.10.2020 г, издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София, с който на „ВГ - Ю.“ ЕООД е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 387 352,60 лева. ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София да заплати на „ВГ - Ю.“ ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], разноски по делото за двете инстанции в общ размер, възлизащ на 11 656 (единадесет хиляди шестстотин петдесет и шест) лева. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Мариника Чернева секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Йордан Константинов /п/ Петя Желева