Решение · № 560/2022 · дело 6902/2021

По дело 6902 / 2021 РЕШЕНИЕ № 560 София, 24.01.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Второ отделение , в съдебно заседание на дванадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗАХАРИНКА ТОДОРОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА СТЕФКА КЕМАЛОВА при секретар Снежана Иванова и с участието на прокурора Симона Попова изслуша докладваното от председателя ЗАХАРИНКА ТОДОРОВА по адм. дело № 6902/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Бленд-М. Ислямова", със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, [ЕИК], подадена чрез адв. И. Атанасов, против решение № 650 от 01.04.2021 г., постановено по адм. дело № 996/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив, 29 с-в, с което е отхвърлен предявения от търговеца иск по чл. 292 АПК, против Началника на РДНСК-Пловдив. Излагат се доводи за необоснованост и неправилност на решението. Счита се, че са налице предпоставките да бъде уважен отрицателния установителен иск, поради изтекла в случая петгодишна погасителна давност по смисъла на чл. 285, ал. 1 от АПК. Сочи се, че съставените в периода 2013 г. - 2019 г. протоколи от страна на ответника няма как да прекъснат давността - същите имат подготвителен характер спрямо същинските изпълнителни действия, а такива до 2019 г. реално не са предприети. Отделно от това, от приетите по делото съдебно-технически експертизи се е установило, че е налице и фактическа невъзможност да бъде проведено принудително изпълнение на заповедта и въобще същата да бъде изпълнена в разпоредената за премахване част, която не е самостоятелна от съществуващия обект /ресторант/ и не е конкретизирана. Тези две предпоставки, в тяхната съвкупност или взети поотделно, представляват основание да не бъде изпълняван влезлият в сила административен акт. При тези съображения се прави искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което да се уважи предявения иск, с присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание касационният жалбоподател се представлява се от адв. Атанасов, който поддържа жалбата по изложените в нея подробни съображения. Ответникът - Началникът на РДНСК - Пловдив, редовно призован, не се представлява. Депозиран е отговор по касационната жалба от ст. юрк. Л. Анастасова, с искане решението, като обосновано и правилно, да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу неблагоприятен, подлежащ на последващ инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, подадена от М. Ислямова, в качеството й на ЕТ "Бленд-М. Ислямова" на основание чл. 292, вр. чл. 285, ал. 1 и чл. 282, ал. 1, т. 7 АПК, срещу ответника, за признаване за установено, че правото на принудително изпълнение на издадената, на основание чл. 225, ал. 1, във вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ заповед № ДК-02-ЮРЦ-10/15.09.2010 г. на Зам.-началника на РДНСК, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж - ресторант, в частта, попадаща в пешеходната алея между кв. 46 и кв. 47 по плана на [населено място], общ. „Родопи“ и частично извън него, е влязла в сила на 18.02.2013г., с постановяването на решение № 2270 на ВАС, по адм. д. № 13747/2012г., като същата представлява изпълнително основание по чл. 268, т. 1 от АПК. Съдът е изложил съображения за висящност на изпълнителния процес, наличие на прекъсната давност, обусловена от предприетите действия по принудителното изпълнение, /с връчване на поканата за доброволно изпълнение на 27.03.2013 г. и със съставянето на протоколи – приложения по Наредба № 13/23.07.2001 г. на МРРБ, за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК/ и е приел, че предвид прекъсването на давността, при условията на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, към настоящият момент същата не е изтекла. Обсъдено е подробно и второто наведено от ищеца основание – за наличието на фактическа невъзможност за изпълнение на заповедта, също преценено като неоснователно и при липса на нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, поради което искът е отхвърлен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 285, ал.1 АПК, ако специален закон не разпорежда друго, изпълнителното основание не се привежда в изпълнение ако са изминали 5 години от влизането му в сила, като давността не се прилага служебно - може да се претендира чрез възражение – чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК, или чрез иск – чл. 292 АПК. Погасителната давност като юридически факт е срок от време, с изтичането на който настъпват определени правни последици – погасяване на вземане и преклудиране възможността за изпълнение. Получаването на поканата за доброволно изпълнение прекъсва давността по чл. 285 АПК, вр. чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК, съгласно приетото в Тълкувателно постановление № 2 от 18.03.2019 г. по т.д. 1/2017г., на ВКС и ВАС. В случая, заповедта за премахване на незаконния строеж е влязла в сила на 18.02.2013г., с постановяването на окончателното решение № 2270 на ВАС, по адм. д. № 13747/2012г. и от тази дата е започнал да тече пет годишен давностен срок за изпълнение. Правилно първоинстанционният съд е приел, че към датата на завеждане на исковата молба – 04.04.2019 г., този давностен срок не е изтекъл, поради извършените действия по изпълнение от страна на органа по изпълнението, които прекъсват давността и след всяко от тях е започвала да тече нова такава. С покана за доброволно изпълнение до ищцата, в качеството й на длъжник по изпълнението, изпратена с обратна разписка на 25.03.2013г. и получена, видно от известието за доставяне на 27.03.2013 г. и който факт не е оспорен, на същата е предложено да предприеме действия по доброволно премахване на незаконната част от обекта „ресторант“ – предмет на влязлата в сила заповед. Последващите действия на органа по изпълнението, предприети след констатиране на неосъщественото доброволно премахване, са обективирани в: Протоколи от 23.09.2015г. /приложение № 1 към чл. 4 ал. 1 от Наредба № 13/2001 г./ и от 24.09.2015г. /приложение № 2 към чл. 5 ал. 1 от същата Наредба/; на 11.02.2016г. е сключен договор с ООД, на което е възложено извършването на принудителното премахване и е била определена дата; след обжалване на действията, срокът е бил удължен и е определена нова дата за изпълнение, също без последствия, поради прекратяване на договора с изпълнителя. На 02.02.2017 г. е осъществена поредната проверка на място, а в изпълнение на решението по адм.д. № 1436/2016г. на АС-Пловдив, е изготвена нова количествено-стойностна сметка, с предвидено изготвяне на конструктивен проект и ПБЗ, с мероприятия за обезопасяване и укрепване на законно изградената част от обекта, които действия са обективирани в протоколи, представляващи приложения № 1 и № 2 по Наредбата. След проведени няколко процедури за избор на изпълнител, оценка на постъпила оферта съгласно протокол от 05.06.2018г., на 14.01.2019г., отново е бил сключен договор с дружество-изпълнител, на което, през м. март 2019г., Началникът на РДНСК ЮЦР е възложил премахването. Първоинстанционният съд подробно и задълбочено е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал, поотделно и в съвкупност, всички факти, релевантни за спорното право, както и становищата на страните и е направил обосновани изводи, които касационният състав споделя изцяло. След като в АПК изрично е уредена 5 - годишна погасителна давност, то по отношение на нея следва да намират приложение пряко свързаните институти на прекъсване и спиране на давността. Бездействието на органа по изпълнението следва да е продължило през този петгодишен период, т.е. да няма извършени изпълнителни действия в периода, тъй като всяко действие по изпълнението прекъсва давността по смисъла на чл. 116, б. “в“, във връзка с чл. 117, ал. 1 от ЗЗД, приложими субсидиарно по чл. 144 АПК. В случая е правилна преценката, че давността не е изтекла в изрично визираната в АПК хипотеза, тъй като непосредствено след влизане в сила на изпълнителното основание, е връчена покана за доброволно изпълнение на адресата на заповедта и е образувано изпълнително производство, с извършени последващи действи по изпълнението, всяко от които прекъсва давността. Именно тези действия, /обективирани в протоколи, заповеди, писма и пр./, следват визираната в Наредба № 13/2001 г. процедура, провеждани са последователно във времето, затова и с основание са зачетени от административния съд при преценката за основателност на иска по чл. 292 АПК, осъществил цялостен анализ на относимите доказателства, на база приложимата правна уредба, излагайки правилния извод, че давността не е изтекла към датата на предявяване на иска, т.е. не е налице нов факт, който да води до погасяване на задължението. Правилен е и извода на съда, че не се потвърждават твърденията на ищеца за наличие на фактическа невъзможност за изпълнение на заповедта. И по това наведено от касатора основание, в решението са изложени подробни и задълбочено изготвени мотиви, към които този съдебен състав препраща. Разпоредената за премахване незаконна част от строежа, е индивидуализирана в достатъчна степен, което се потвърждава и от заключението на изготвената по делото СТЕ. Не са посочени нови факти и обстоятелства, които да са възникнали след влизане в сила на изпълнителното основание и които да водят до отпадане, или до непреодолима пречка за осъществяване на изпълнението. Възраженията, че обектът представлява едно конструктивно цяло и, че премахването на незаконната част от него ще доведе до срутване на сградата, са обсъдени в съдебния акт и безспорно не касаят нови обстоятелства. По указания на съда, с цел безпроблемно реализиране на принудителното изпълнение, е изготвено конструктивно становище и План за безопастност и здраве, съдържащи предвиждания и мерки досежно необходимите видове действия, оценка на риска, технологични указания и пр. във връзка с необходимата конструктивната намеса, както и мероприятия за запазване на законната част от процесната сграда. Последните обаче, както правилно е отбелязъл съдът, се отнасят за самия процеса на изпълнение, но не обосновават соченото от касатора основание за отпадане на задължението за изпълнение. С оглед тези съображения, изводът в решението за неоснователност на иска, е законосъобразен и правилен. Както се посочи, оплакванията в касационната жалба, че са извършени не реални, а само подготвителни действия по изпълнението и, че фактически е невъзможно изпълнението на заповедта, са несъстоятелни. Като е достигнал до тези изводи, съдът е приложил правилно закона и решението му е обосновано и материално законосъобразно. Не са налице сочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Второ отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 650 от 01.04.2021 г., постановено по адм. дело № 996/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив, 29 с-в, с което е отхвърлен предявения от ЕТ "Бленд-М. Ислямова", гр. Пловдив иск по чл. 292 АПК, против Началника на РДНСК-Пловдив. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Захаринка Тодорова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Севдалина Червенкова /п/ Стефка Кемалова