Определение · № 1205/2022 · дело 201/2022

По дело 201 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1205 София, 09.02.2022 Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - I колегия , в закрито заседание на деветнадесети януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ГЕНКОВ ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА БОРИСОВА ТОДОР ПЕТКОВ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА ЕМИЛИЯ ИВАНОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА по адм. дело № 201/2022 Производството е по реда на чл. 229, ал.1, т.1 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от „Ваклин груп“ ООД, гр. София срещу Определение № 11283 от 08.11.2021г. по адм. дело № 8696/2021г. на тричленен състав на Четвърто отделение на Върховния административен съд. Частният жалбоподател поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен и претендира неговата отмяна. Намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 187, ал.2 АПК, тъй като предявеното от него оспорване на чл.42а от Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017г. за планиране и проектиране на комуникационно- транспортната система на урбанизираните територии , издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн. ДВ, бр.7 от 2018г. е с различно основание и предмет от жалбата, по която е инициирано производството по адм. дело № 13882/2018г. по описа на ВАС. Сочи, че той обжалва визираната разпоредба от Наредбата като нищожна поради липса на компетентност на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, а в условията на евентуалност – като незаконосъобразна поради противоречие с горестоящи нормативни актове и такива от същия ранг, а оспорването по адм. дело № 13882/2018г. на същата Наредба е само на основанията по чл. 146, т.3-5 и въз основа на противоречие с други разпоредби от ЗНА, ЗУТ и ЗУЗСО. Подчертава, че изменението на Наредбата с новия член 42а е обнародвано в ДВ на 27.11.2018г., но е влязло в сила на 01.01.2020г., поради което не може да се презюмира, че „Ваклин груп“ е било известено за оспорването й. Подчертава, че допуснатото от ВАС по адм. дело № 13882/2018г. изменение на предмета на оспорване чрез включването и на новия чл. 42а не е и било обнародвано, поради което не е осигурена възможност на всички заинтересовани лица да се присъединят към процеса или да встъпят като страна по реда на чл. 189, ал.2 АПК. Ответникът по частната жалба – Министърът на регионалното развитие и благоустройството не представя писмен отговор по основателността й. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, за да се произнесе, съобрази следното: Производството по адм. дело № 8696/2021г. по описа на ВАС, Четвърто отделение е образувано по жалба на „Ваклин груп“ ООД срещу чл.42а от Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017г. за планиране и проектиране на комуникационно- транспортната система на урбанизираните територии , издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн. ДВ, бр.7 от 2018г. /Наредбата/ с искане за прогласяване на нейната нищожност, а при условията на евентуалност за нейната отмяна като незаконосъобразна. За да достигне до извод за недопустимост на оспорването тричленният състав е съобразил, че с влязло в сила Решение № 8861/12.06.2019г., постановено по адм. дело № 13882/2018г. на ВАС, тричленен състав на Второ отделение е отхвърлил жалбата на Националната асоциация на строителните предприемачи срещу Наредбата в частта на разпоредбите на чл. 42а, чл.43, чл.48, чл.59, ал.5,6 и7 и чл. 138. Подчертал е, че това производство е образувано по оспорване, за което е обнародвано съобщение в Държавен вестник, бр. 8/25.01.2019г., стр. 106, с оглед на което е била осигурена възможност на всички заинтересовани лица да се присъединят към процеса или да встъпят като страна наред с административния орган по реда на чл. 189, ал.2 АПК. При тази фактическа установеност тричленният състав е приел, че е налице отрицателна процесуална пречка по чл. 187, ал.2 АПК досежно допустимостта на оспорването на „Ваклин груп“ ООД, с оглед на което повторното оспорване на подзаконов нормативен акт на същото основание следва да се остави без разглеждане и производството да се прекрати. Уточнил е още, че съгласно чл.168, ал.1 АПК вр. с чл. 196 АПК съдът по адм. дело № 13882/2018г. е осъществил проверка на законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 АПК, а съобразно чл. 193, ал.2 АПК съдебното решение има действие по отношение на всички. Така постановеното определение е правилно. Разпоредбата на чл. 187, ал.2 АПК сочи, че последващо оспорване на подзаконов нормативен акт на същото основание е недопустимо. Съгласно чл. 168, ал.1 АПК във вр. с чл. 196 АПК, предмет на съдебна проверка при обжалване както на индивидуални, така и на подзаконови нормативни актове, са всички основания за оспорване по чл. 146 АПК. Именно поради това и на основание чл. 168, ал.2 АПК, съдът е длъжен да обяви нищожността на акта, когато констатира такава, дори и да липсва искане за това. В случая, Наредбата е оспорена пред ВАС през 2017г. от Националната асоциация на строителните предприемачи в частта на разпоредбите на чл. 43, чл. 48 и др. В съдебно заседание на 28.05.2019г. жалбоподателят е уточнил, че поради отмяната на чл. 48 от Наредбата оспорва новоприетата норма на чл. 42а с идентични аргументи. Действително, същите не включват нищожността на подзаконовия нормативен акт поради липса на компетентност на неговия издател, но в изпълнение на чл. 168, ал.1 АПК тричленният състав е осъществил проверка и на основанието по чл. 146, т.1 АПК. Противно на твърдението в частната жалба, постановеният съдебен акт по ам. дело № 13882/2018г. съдържа изрични мотиви, че Наредбата в атакуваните й части / вкл. и чл. 42а/ е издадена от компетентен орган. Поради това не може да се приеме, че последващото й атакуване като нищожна представлява оспорване на различно основание по смисъла на чл. 187, ал.2 АПК. За тази преценка определяща е разликата в предмета на предходното и последващото оспорване, но не и релевираните от първоначалния жалбоподател основания за оспорване по чл. 146 АПК. Несподелима е тезата, че след като разпоредбата на чл. 42а от Наредбата е допълнително включена в предмета на оспорване по адм. дело № 13882/2018г., то последващото й обжалване е допустимо. Независимо, че оспорването на тази норма не е съобщено по реда на чл. 181, ал.1 и 2 във вр. с чл. 188 АПК, то този пропуск на тричленния състав не би могъл да дерогира силата на пресъдено нещо на постановеното от него и влязло в сила Решение № 8861/12.06.2019г. , с което е отхвърлена жалбата срещу чл. 42а от Наредбата. Дори и да се приеме, че в тази му част решението е недопустимо поради липса на предмет по аргумент от т.3 от мотивите на Конституционния съд към Решение № 3 от 28.04.2020г. по к.д. № 5/2019г. и предвид обстоятелството, че към 12.06.2019г. член 42а е обнародван, но не е влязъл в сила, то този порок на съдебния акт е можело да бъде заявен и проверен само по реда на инстанционния съдебен контрол. Същият е бил редът да се преодолеят и сочените от частния жалбоподател процесуални пропуски на тричленния състав, в случай, че те биха били квалифицирани като съществени нарушения на съдопроизводствените правила, включително и на чл. 181, ал.1 и ал.2 АПК. Решението обаче не е обжалвано и е влязло в сила, поради което и на основание чл. 193, ал.2 АПК то има действие по отношение на всички. В обхвата на неговата сила на пресъдено нещо се включва и преценката за законосъобразността на нормата на чл. 42а от Наредбата, в резултат на което и на основание чл. 187, ал.2 АПК повторното й оспорване е недопустимо. Като е достигнал до същия краен извод и е прекратил производството по делото, тричленният състав е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 11283/08.11.2021г. по адм. дело № 8696/2021г. по описа на Върховния административен съд, Четвърто отделение. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Панайот Генков секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Румяна Борисова /п/ Тодор Петков /п/ Благовеста Липчева /п/ Емилия Иванова