Решение · № 509/2022 · дело 6316/2021

По дело 6316 / 2021 РЕШЕНИЕ № 509 София, 20.01.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение , в съдебно заседание на четиринадесети декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕН ПЕТРОВА ВЕСЕЛА ПАВЛОВА при секретар Венета Василева и с участието на прокурора Емил Дангов изслуша докладваното от съдията МАДЛЕН ПЕТРОВА по адм. дело № 6316/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. "Сила Груп Комерс" ЕООД, град София, чрез адв. А. Черногорски обжалва решение № 1423/08.03.2021 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 5668/2020 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № Р-22220419004044-091-001/20.01.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП, гр. София, в оспорената част за установени задължения по ЗДДС в общ размер 20 055.90 лева (главница и лихви), от които в размер на 6602 лева за данъчни периоди м.06.2018 г. и м.11.2018 г., поради отказ на право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Макс Груп Плюс" ЕООД и начислен ДДС в размер на 11 634.63 лева за данъчни периоди м. 03, 04 и 05.2019 г. на основание чл.102, ал. 4 ЗДДС и съответните лихви в общ размер на 1 819.27 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно тълкуване на материалноправните разпоредби от националния закон и съдебната практика на Съда на ЕС. Според касатора при преценката си за законосъобразност на начисления ДДС на основание чл. 102, ал. 4 ЗДДС и чл. 287 от Директива 2006/112/ЕО, съдът не е съобразил, че ревизионния акт в тази част не съдържа мотиви в съответствие с чл. 120, ал. 1, т. 5 ДОПК. Поддържа, че дерегистрацията на дружеството на основание чл. 176, т.3 от ЗДДС е извършена при злоупотреба с право и липса на валидно правно основание. Според касатора недопустимо е да се констатира дължимост на ДДС за периода м.03.2019 г. и м.04.2019 г., тъй като поради извършената служебна дерегистрация, дружеството е било в невъзможност да подава СД по ЗДДС и не е имало задължение да подава такива. По отношение отказа на правото на данъчен кредит поддържа неправилна преценка на доказателствата по делото и нарушение на материалния закон. В тази връзка сочи, че не следва да се възлага в тежест на получателя по доставката да изследва редовността на издадените му фискални бонове от доставчика. Счита, че съдът е цитирал приложимите правни норми, но не е посочил в какво конкретно се състои неизпълнението на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС. Счита, че не е съобразена и практиката по дело С-285/11, т. 33 на Съда на ЕС, според която за доставки, които са били предмет на последващи доставки, правото на приспадане не може да бъде отказано. В тази връзка твърди, че по делото е доказано използването на предмета на спорните фактури във връзка с доставките, по които ревизираното дружество е изпълнител. Посочва и нарушение на чл. 172а, ал.2 АПК при постановяване на решението, тъй като съдът не е изложил мотиви по допуснатите в ревизионното производство процесуални нарушения. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" град София, чрез процесуалния си представител юрк. Соколова оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С ревизионния акт, в оспорената част, на "Сила Груп Комерс" ЕООД, град София е отказано право на данъчен кредит в размер на 6 602 лева за данъчни периоди м.06.2018 г. и м.11.2018 г. по фактури, издадени от "Макс Груп Плюс" ЕООД и е начислен ДДС в размер на 11 634.63 лева за данъчни периоди м. 03, 04 и 05.2019 г. на основание чл.102, ал. 4 ЗДДС и са определени лихви в общ размер на 1 819.27 лева. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК в кръга на определените им правомощия. При образуването на ревизията е спазен срокът по чл. 109 ДОПК и процесуалните правила за извършването й. Ревизионният акт е издаден в предвидената от закона форма съгласно чл. 120, ал. 1 ДОПК и съдържа предвидените в закона реквизити. Съдът е изложил мотиви за издаването му като електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕЕУ, подписан с квалифицирани електронни подписи на органите по приходите. По отношение на отказа на правото на данъчен кредит от фактическа страна съдът е установил, че за д.п. м.06.2018 г. "Сила Груп Комерс" ЕООД е упражнило право на приспадане на ДДС в размер на 6 002.00 лева по четири фактури, издадени от Макс Груп Плюс ЕООД и в размер на 600 лева в д.п. м.11.2018 г. по фактура № 4...140/10.11.2018 г. издадена от Макс Груп Плюс ЕООД с пред съгласно договор. Приел е, че фактурите са издадени в изпълнение на договор от 14.05.2018 г. с предмет доставка и монтаж, опъване и връзване на мрежа за птици, земноводни и влечуги на обект "Реконструкция на път I-9 Слънчев бряг - Бургас, участък от км 214 + 600 до км 217 + 200". Доставчикът не е открит в хода на ревизията. От ревизираното дружество са представени преписи от фактурите, придружени с фискални бонове и приемо - предавателни протоколи за услуги за доставка и монтаж на мрежи за земноводни и влечуги и за доставка и монтаж на мрежи за птици относими към фактурите, издадени през м.06.2018 г. ( протоколи от 23.06.2018 г., от 26.06.2018 г., от 27.06.2018 г. и от 29.06.2018 г.). Към фактура № 4...140/10.11.2018 г. не е представен приемо - предавателен протокол, както и доказателства за плащане по доставката. В хода на ревизията е установено, че фискалните бонове към фактурите са издадени от фискално устройство, регистрирано на трето лице. Според съда липсват доказателства за това как са извършени доставките и монтажа на мрежата, както и данни за кадровата, материална и техническа обезпеченост на доставчика. При тези обстоятелства съдът е обосновал извод, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 68, ал.1, т.1 и чл. 69 от ЗДДС във връзка с чл. 25 и чл. 6 от ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит по спорните фактури. По отношение на начисления ДДС съдът е установил, че "Сила Груп Комерс" ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС на 11.02.2019 г. по инициатива на органа по приходите на основание чл. 176, т. 3 от ЗДДС, поради системно неизпълнение на задълженията по този закон. При ревизията е установен облагаем оборот по чл. 96, ал. 1 ЗДДС за задължителна регистрация към 28.02.2019 г. и неизпълнение на задължението за подаване на заявление за регистрация в 7 - дневен срок до 07.03.2019 г. На 02.05.2019 г. дружеството е регистрирано повторно по ЗДДС на основание чл. 96, ал.1 ЗДДС по заявление, подадено на 17.04.2019 г.. За периода от 21.03.2019 г., когато е следвало да бъде регистрирано в съответствие с чл.101, ал. 6 и 7 ЗДДС до 02.05.2019 г. е начислен ДДС за отчетените обороти по фискално устройство в размер на 69 807.75 лева. За обороти в размер на 39 120 лева, отчетени по банков път, органите по приходите не са начислили ДДС, тъй като не попадат в периода на задължителната регистрация. При така установените факти, съдът е приел, че за ревизираното дружество е възникнало задължение за повторна регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал.1 ЗДДС и са налице основанията по чл.102, ал. 4 ЗДДС за начисляване на ДДС с ревизионен акт. Решението е правилно постановено. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по чл. 172а, ал. 2 АПК и при преценка на доказателствата по делото и нарушение на материалния закон. Преценката за спазване на процесуалните правила за издаване на ревизионни актове е част от преценката за законосъобразност на акта съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК. В обжалваното решение тази преценка е мотивирана бланкетно, но допуснатото нарушение на чл. 172а, ал.2 АПК не следва да се определя като съществено, тъй като не са налице нарушения на процедурата по провеждане на ревизията, които да обосновават самостоятелно основание за отмяна на ревизионния акт. Преценката на събраните по делото писмени доказателства и заключение на съдебно - счетоводна експертиза е извършена в съответствие с процесуалните правила по ГПК. Съдът е приложил правилно материалния закон при преценката си за законосъобразност на отказа на правото на данъчен кредит. По силата на чл. 68, ал.1, т.1 и ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква за действително осъществени доставки на стоки и услуги, на датата, на която данъкът е станал изискуем. В конкретния случай ревизираното дружество е декларирало право на приспадане на данъчен кредит по доставки на услуги по смисъла на чл. 9, ал.1 ЗДДС, доколкото доставката на мрежата е свързано с нейния монтаж. Съгласно чл. 25, ал.2 от ЗДДС данъчното събитие по доставки на услуги настъпва, когато услугите са извършени. Извършването на услугите е юридическият факт, който поражда настъпването на данъчно събитие, изискуемост на данъка и правото на данъчен кредит по доставките на услуги - чл. 68, ал. 2 и чл. 25, ал.6, т.1 от ЗДДС. По общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК доказателствената тежест за установяване на този факт, е на ревизираното лице и в случая не е изпълнена. Преди всичко следва да се отбележи, че фактурите, издадени от Макс Груп Плюс ЕООД не отговарят на изискването по чл. 226, пар.6 от Директивата за ДДС, тъй като не съдържат описание на естеството на предоставените услуги. Фактурите са с предмет "съгласно договор". Видно от представения по делото договор от 18.05.2018 г. (л.115), "Макс Груп Плюс" ЕООД е възложител на услуги, а "Сила Груп Комерс" ЕООД е изпълнител на услуги. От останалите писмени доказателства по делото и заключение на съдебно - счетоводна експертиза не се установява изпълнение на услуги от "Макс Груп Плюс" ЕООД по доставка и монтаж на мрежи за птици, влечуги и земноводни, на обект път I-9 Слънчев бряг - Бургас, участък от км 214 + 600 до км 217 + 200 от страна на доставчика. По фактура № 4...140/10.11.2018 г. не са представени никакви доказателства, включително приемо - предавателен протокол.. По фактурите, издадени в д.п. м. 06.2018 г. приложените приемо - предавателни протоколи от 23.06.2018 г., от 26.06.2018 г., от 27.06.2018 г. и от 29.06.2018 г. не съдържат означение за обекта, за който се отнасят доставките и монтажа. Дейностите по тези протоколи не могат да се обвържат с последващи доставки от ревизираното дружество за обект път I-9 Слънчев бряг - Бургас, участък от км 214 + 600 до км 217 + 200 по количества и по време.Освен това във връзка с изпълнението на посочения обект, дружеството е получател на същите по вид услуги от Мари Билд ЕООД, за които при обжалването на ревизионния акт по административен ред му е признато право на приспадане. С оглед на изложеното използването на услугите по процесните приемо - предавателни протоколи за последващи доставки по изпълнението на посочения обект не е доказано. На това основание неоснователно се явява позоваването на т. 33 от решението на Съда на ЕС по дело С-285/11, според която по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано, само ако в резултат на преценка на всички фактически обстоятелства се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани за целите на последващи облагаеми сделки. В конкретния случай посочените условия не са установени. Осъществяването на услугите е основна предпоставка за възникването на правото на приспадане на данъчен кредит и недоказването й е основание да бъде отказан. С оглед на изложеното изводите на съда за липса на осъществени доставки се подкрепят от доказателствата по делото и съответстват на материалния закон. По отношение на начисления ДДС, съдът е установил релевантните факти и е приложил правилно закона. При обжалването по административен ред и в съдебното производство пред първата инстанция, жалбоподателят не е сочил конкретни доводи за незаконосъобразност на ревизионния акт в тази част. За първи път в касационната жалба са изложени съображения за злоупотреба и незаконосъобразност на извършената дерегистрация на дружеството по ЗДДС на основание чл. 176, т. 3 ЗДДС. Тези доводи за относими към законосъобразността на издадения акт за дерегистрация, като по делото няма данни и доказателства този акт да обжалван от дружеството по предвидения процесуален ред. При повторната регистрация по ЗДДС в акта за регистрация от 25.04.2019 г. във връзка с преценката на органа по приходите по чл. 96, ал. 8 ЗДДС, е посочено, че основанието за дерегистрация по чл.176, т. 3 от ЗДДС е отпаднало, тъй като ревизираното лице е платило задълженията по ЗДДС. Съгласно чл.102, ал. 4, изр. първо от ЗДДС за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите по чл. 96, ал. 1, изречение второ, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лева, от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите. В случая ДДС е начислен за периода от 21.03.2019 г., когато е следвало да бъде регистрирано от органите по приходите до датата на повторната му регистрация - 02.05.2019 г. По силата на чл.102, ал. 3 ЗДДС за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че в ревизионния акт липсват мотиви по отношение на начисления ДДС. Фактическите и правни основания за възникване на задължението и неговия размер са изложени т. 2 от ревизионния доклад, който съгласно чл.120, ал. 2 от ДОПК е неразделна част от ревизионния акт. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че не са налице касационни основания по чл. 209 АПК и обжалваното решение следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 1 131.68 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1423/08.03.2021 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 5668/2020 г. ОСЪЖДА "Сила Груп Комерс" ЕООД да заплати на Национална агенция за приходите сумата 1 131.68 лева разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Светлозара Анчева секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Мадлен Петрова /п/ Весела Павлова