Определение · № 669/2022 · дело 559/2022

По дело 559 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 669 София, 26.01.2022 Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение , в закрито заседание на двадесет и четвърти януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ПЕТКОВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР КЪНЧЕВ ТАНЯ ДАМЯНОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ТОДОР ПЕТКОВ по адм. дело № 559/2022 Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалбата на "Камъшит Керамик" ООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. България и бул. П.Ю.Тодоров, подадена чрез адвокат С. Бармуков от САК против Определение № 9609 от 03.12.2021г. по адм. дело № 11121/ 2021 г. на Административен съд- София град (АССГ). В частната жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на определението, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че е доказан правен интерес да се търси искова защита по чл.256 АПК, като производството по адм. дело № 11121/ 2021 г. на Административен съд- София град е неправилно прекратено, поради недопустимост на иска. Моли да се отмени обжалваното определение, като неправилно и постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и да се върне делото за продължаване на производствените действия. Претендира разноски. Ответникът- Кметът на Район "Триадица"- Столична Община в писмен отговор, подаден чрез юрисконсулт С. Стефанова оспорва жалбата, като неоснователна, необоснована и недоказана. Счита, че правилно решаващият състав на АССГ е извел заключение за недопустимост на така предявения иск. Моли да се отхвърли частната жалба и се потвърди обжалваното определение на АССГ, като правилно. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение от АССГ е оставен без разглеждане исковата молба на [фирма], със седалище и адрес на управление: гр.София, на основание чл. 256 АПК, с която се иска да се осъди кмета на Район „Триадица“-Столична община да изпълни произтичащото от чл.62, ал.4 ЗОбС и чл.9, ал.1 АПК задължение да издаде на жалбоподателя, заплатеното на 08.02.2016г., Удостоверение за наличие или липса на Акт за общинска собственост за имот, описан в Заявление вх.№РТР16-ТД26-373/08.02.2016г. на Столична община-Район „Триадица“. За да постанови определението си съдът е приел, че по отношение на защитата срещу отказ да се издаде Удостоверение за наличие или липса на Акт за общинска собственост е неприложим реда на чл.256, а този по чл.145 и сл. АПК. Посочил е, че издаването на исканото от жалбоподателя удостоверение представлява указването на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "а" и "б" от ДР на Закона за администрацията, съгласно който административна услуга е както издаването на индивидуални административни актове, с които се удостоверяват факти с правно значение, така и издаването на индивидуални административни актове, с които се признават или отричат права или задължения. Т.е. извършването на заявената административна услуга е свързано с издаване на индивидуален административен акт, а не фактическо действие, което административният орган е длъжен да извърши по силата на нормативен акт или закона, неизвършването на което фактическо действие ще подлежи на оспорване по реда на чл. 256 от АПК. На следващо място съдът е счел, че от данните по делото е видно, че от кмета на район „Триадица“-Столична община е издадено исканото от жалбоподателя удостоверение, което обективира произнасяне по направеното от дружеството искане в Заявление вх.№РТР16-ТД26-373/08.02.2016г. на Столична община-Район „Триадица“. Предвид изложените съображения Административен съд София- град на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК, е оставил без разглеждане искането и е прекратил производството по делото. Обжалваното определение е правилно. Предмет на осъдителния иск по чл. 256 от АПК е правото на лицето да изисква конкретни фактически действия от административен орган. Съставомерна в тази хипотеза е липсата на активно поведение на административен орган, след надлежно отправено и законово обосновано искане или по задължение произтичащо пряко от нормативен акт. Не са фактически, по смисъла на тези разпоредби, задълженията за волеизявление, т.е. за издаване на административен акт. В конкретния случай дружеството е сезирало общинската администрация с искане за извършване на административна услуга – искане за издаване на удостоверение за наличие или липса на Акт за общинска собственост за имот, описан в Заявление вх.№РТР16-ТД26-373/08.02.2016г. на Столична община-Район „Триадица“. Обосновано е прието от съда, че извършването на заявената административна услуга е свързано с издаване на индивидуален административен акт, а не фактическо действие, което административният орган е длъжен да извърши по силата на нормативен акт или закона, неизвършването на което фактическо действие ще подлежи на оспорване по реда на чл. 256 от АПК. Ето защо, правилно е прието от съда, че по отношение на защитата срещу отказ да се издаде Удостоверение за наличие или липса на Акт за общинска собственост е неприложим реда на чл.256, а този по чл.145 и сл. АПК. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че кмета на район „Триадица“-Столична община не е издал исканото от него удостоверение, а това е негово задължение съгласно чл. 62, ал. 4 от Закона за общинската собственост. Видно от данните по делото /л.71 от делото на АССГ/ е, че от кмета на район „Триадица“-Столична община е издадено исканото от частния жалбоподател удостоверение. В него е посочено, че за имоти, представляващи магазини, офиси и кафене, намиращи се в подлеза на бул. „България“и бул. „П.Ю.Тодоров“ с обща застроена площ 465 кв. м. не се откриват съставени акт за държавна собственост до 01.06.1996г., както и акт за общинска собственост след 01.06.1996г. по реда на ЗОС. За пешеходен подлез бул. „България“ и бул. „П.Ю.Тодоров“ е съставен акт за публична общинска собственост № 891/ 27.02.2002г., в забележка в който е отразено, че „с Решение № 69 по Протокол № 56/ 29.03.1999г. на СтОС, т.6 обявява за частна общинска собственост търговските площи в подлезите съгласно списък – Приложение № 1, по одобрени архитектурни проекти. Ето защо за жалбоподателя липсва и правен интерес от търсената защита, тъй като кмета на район „Триадица“-СО е издал горепосоченото удостоверение, което обективира произнасяне с благоприятстващ акт спрямо направеното от дружеството искане в Заявление вх.№РТР16-ТД26-373/08.02.2016г. на Столична община-Район „Триадица“. Предвид изложеното обоснован е изводът на АССГ, че искането не попада в хипотезата на неоснователно бездействие и исковата защита по този ред е недопустима, поради което постановеното в този смисъл определението като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 9609 от 03.12.2021г. по адм. дело № 11121/ 2021 г. на Административен съд- София град. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Тодор Петков секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Красимир Кънчев /п/ Таня Дамянова