Решение · № 725/2022 · дело 7695/2021

По дело 7695 / 2021 РЕШЕНИЕ № 725 София, 27.01.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение , в съдебно заседание на двадесет и втори ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА ЮЛИЯ РАЕВА при секретар Маринела Цветанова и с участието на прокурора Даниела Божкова изслуша докладваното от съдията ЮЛИЯ РАЕВА по адм. дело № 7695/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Мерудия.Инфо“ ООД ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. Монтана, бул. „Трети март“ № 78 срещу Решение 181 от 16.04.2021 г. по адм. дело № 129/2021 г. на Административен съд – Монтана, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № РД-16-289/23.02.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК) 2014-2020 г. Оплакванията са, че съдът не е обсъдил представените по делото доказателства и доводите от жалбата, в резултат на което е постановил решението в нарушение на материалния закон, поради което са налице и трите касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на съдебното решение като неправилно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е Решение № РД-16-289/23.02.2021 г. на ръководителя на УО на ОПИК 2014-2020 г., с което е постановен отказ за верификация на разходи по проект „Мерудия.инфо – предприемачество и растеж чрез издателска дейност“ по приоритетна ос 2 „Предприемачество и капацитет за растеж на МСП“, Инвестиционен приоритет 2. 1 „Достъп до финансиране в подкрепа на предприемачеството“ в общ размер от 46 192,66 лева. Съдът е установил от фактическа страна, че отказът е за следните суми: 1. по б. р. 1. 1 „Главен редактор - 18 месеца, 8 часов работен ден“ в размер на 10 917, 03 лв., от които 8 733, 63 лв. безвъзмездна финансова помощ (БФП), отчетени за периода м. декември 2019 г.-м. май 2020 г.; 2. по б. р. 1. 2 „Редактор - 18 месеца, 8 часов работен ден“ в размер на 13 166,76 лв., от които 10 533,42 лв. БФП, отчетени за периода м. декември 2019 г.-м. май 2020 г.; 3. по б. р. 1. 3 „Служител публикации - 12 месеца, 4 часов работен ден“ в размер на 3 931,55 лв., от които 3 145,23 лв. БФП, отчетени за периода м. декември 2019 г.-м. май 2020 г.; 4. по б. р. 1. 4 „Експерт, информационно осигуряване - 18 месеца, 4 часов работен ден“ в размер на 8 977,32 лв., от които 7 181,88 лв. БФП, отчетени за периода м. декември 2019 г.-м. май 2020 г.; 5. по б. р. 5. 1 „Наем офис - 18 месеца“ в размер на 7 200,00 лв., от които 5 760,00 лв. БФП, отчетени за периода м. април-м. септември 2020 г. Отказът в частта на неверифицираните разходи за възнаграждения за персонал е издаден на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), вр. т. 14.1 „Условия за допустимост на разходите“, подт. 1 и т. 14.2 „Допустими разходи“, подт. 1 от Условията за кандидатстване, съгласно които всички разходи следва да са необходими за изпълнението на проекта, а в частност разходите за възнаграждения следва да са за персонал, необходим за реализиране на пазара на предприемаческата идея. За първите трима експерти е установено, че представените материали/статии към междинния отчет не са авторски и не могат да бъдат определени като необходими за реализирането на предприемаческата идея. Всички материали, представени към междинния отчет, са публикувани дословно в електронната система на конкурентна медия – www.fest-bg.com , като публикациите в конкурентната медия са от същите дати, на които се твърди, че са изработени от експертите по проекта. В действителност резултатът от работата на екипа по проекта е подпомагане на конкурентна медия. Подпомагането на развитието на конкурентна он-лайн медия не е в съответствие с целта на процедурата за подпомагане „Създаване и развитие на нови предприятия в приоритетни сектори на Националната стратегия за насърчаване на малките и средните предприятия 2014-2020 г. и специфични сфери, свързани с преодоляването на европейски и регионални предизвикателства“. Органът е приел за неоснователно възражението на бенефициера, че посочената по-горе медия е негов партньор. Съгласно т. 12 от Условията за кандидатстване, кандидатите участват индивидуално, а не съвместно с партньорски или други организации, като в т. 4. „Данни за партньор“ бенефициентът не е заявил съвместно изпълнение на дейностите по проекта с конкурентната медия fest-bg.com. За четвъртия експерт е установено, че работи по една и съща интернет страница в сътрудничество с външен изпълнител, като от представените месечни отчети не може да се установи, че извършваните от лицето дейности допринасят за развитието на предприемаческата идея. Отказът в частта на неверифицираните разходи за наем на работно помещение е издаден на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУСЕСИФ, вр. т. 14. 2 „Допустими разходи“, подт. 5 от Условията за кандидатстване. Отчетените разходи за наем за периода от м. април до м. септември 2020 г. не са признати за допустими, тъй като в т. 14. 2 „Допустими разходи“, подт. 5 от Условията за кандидатстване е поставено условие наетото помещение да е работно. В случая обаче наетото помещение е жилищно, на което не е променено предназначението съгласно чл. 38 от Закона за устройство на територията, поради което отчетените разходи за наем не са в съответствие с цитираното условие. При проверка на законосъобразността на акта съдът не е констатирал основания за неговата отмяна. Въз основа на представените по делото доказателства съдът е приел, че горните констатации съответстват на установените по делото факти и обстоятелства и са обосновани при правилно приложение на материалния закон. Административният орган е извършил пълна документална проверка преди плащане и проверка на място на проекта за удостоверяване на извършването на заявените за плащане дейности, проверил е дали извършените дейности са допустими, съответно, дали заявените разходи са допустими, като е посочил точните хипотези на чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ и конкретните разпоредби от условията за кандидатстване по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP002-2.024 „Насърчаване на предприемачеството“. Решението е валидно, допустимо и правилно. От административния орган, а след това и от съда при извършената проверка за съответствие на отказа с материалния закон, правилно е прието, че представените материали/статии към междинния отчет не са авторски и не отговарят на основна цел на проекта - създаване и издаване на списание с авторски материали. В сключения административен договор за предоставяне на БФП е предвидено „Мерудия.Инфо“ ООД „да създаде и издава списание с авторски материали на тема фестивалите в България, което ще се реализира на българския пазар чрез онлайн разпространение“. В хода на административното производство експертите на УО са изготвили подробна справка, в която са описани заглавията на статиите, съдържанието им и в кои медии са публикувани едновременно или по-рано в сравнение с процесното електронно списание. Констатациите от обстоятелствената част на акта относно представените материали/статии кореспондират на данните от тази справка и не са оборени от жалбоподателя с допустими доказателства. Правилно е прието също така, че бенефициерът не е доказал, че отчетените разходи за възнаграждение на „експерт, информационно осигуряване“ са необходими за реализирането на предприемаческата идея. По делото е безспорно установено, че първоначално информационното обслужване на бенефициера е било извършвано от външния изпълнител В. Вълев, за който административният орган е установил конфликт на интереси и е определил финансова корекция. Впоследствие е сключен договор с втори външен изпълнител „Експарт ком“ ЕООД. От бенефициера обаче не е доказано, че експертът И. Иванов е изпълнявал дейности, които са различни от тези, възложени на външния изпълнител, т.е. че има принос за изпълнение на проекта. Отчетите на експерта съдържат единствено изброяване на видове дейности, без да е конкретизирано тяхното съдържание и резултатите от тях – мониторинг на пазара на компютри и сървъри с оглед закупуване на допълнителен хардуер, контрол и обсъждане на дейностите на външния изпълнител. Правилни са изводите на органа и съда и относно недопустимостта на отчетените разходи за наем, тъй като наетото помещение не е работно и отчетените разходи за наем не са в съответствие с изискванията на т. 14.2 „Допустими разходи“, подт. 5 от Условията за кандидатстване. Отказът в тази част е мотивиран с резултатите от проверката на място и справка по кадастралната карта на самостоятелния обект в сграда. Органът е установил, че помещението, което бенефициерът е наел, има площ от 88 кв. м и представлява жилищен апартамент с две обособени спални помещения и дневна с кухненски бокс. Неоснователно е оплакването, че съдът не е изпълнил задължението си да извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства и оплакванията в жалбата. Предвидените в чл. 57 ЗУСЕСИФ условия за допустимост на разходите следва да са налице едновременно, като в тежест на бенефициера е да докаже изпълнението им. Както в административното производство, така и в съдебното производство възраженията на бенефициера не сочат конкретни факти и доказателства, които ги установяват, а дават обща информация за целите на проекта и възложените функции на експертите. При липса на доказателства за изпълнение на процесните условия за допустимост съдът правилно е достигнал до същите изводи като административния орган. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на делото в полза на Министерството на икономиката - юридическото лице, в чиято структура се намира органът-ответник, следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение 181 от 16.04.2021 г. по адм. дело № 129/2021 г. на Административен съд – Монтана. ОСЪЖДА „Мерудия.Инфо“ ООД ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. Монтана, бул. „Трети март“ № 78 да заплати в полза на Министерството на икономиката разноски в размер на 100 лв. (сто лева). Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Таня Вачева секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Мирослава Георгиева /п/ Юлия Раева