Определение · № 698/2022 · дело 110/2022

По дело 110 / 2022 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 698 София, 27.01.2022 Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение , в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОРИСОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА МОТОВА СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ЛЮБОМИРА МОТОВА по адм. дело № 110/2022 Производството е по Глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по частна жалба на „ЛОВЕЛА“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Русе, чрез адв. Т. Везирова, против определение от 19.11.2021 г., постановено по адм.д.№576/2021 г. на Административен съд Русе с искане за отмяната му като неправилно. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че съдът не е конституирал, на основание чл.154 АПК, като страна ответник в производството по жалбата Директора на Териториално Поделение (ТП) Държавно ловно стопанство „Дунав“. Излага съображения, че при прекратяване на производството само ответникът има право на разноски, съгласно чл.143, ал.3 АПК. Ответникът – Директорът на Териториално поделение Държавно ловно стопанство „Дунав“– гр. Русе при „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП гр. Габрово, чрез адв. Х. Атанасова, оспорва частната жалба, като счита същата за неоснователна, а обжалваното определение за правилно, поради което иска да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал.1, т. 2 от АПК, вр. с чл. 248, ал. 3, предл. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, вр. с чл. 144 АПК, в преклузивния срок по чл. 230 АПК, и като я разгледа по същество, установи следното: Обжалваното определение е постановено в производство по чл. 248 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК пред Административен съд – Русе. Образувано е по молба на „ЛОВЕЛА“ ООД за изменение на определение №49/07.10.2021г., в частта му, с която жалбоподателят е осъден да заплати на „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП – Габрово разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят изложил твърдения за неправилност на определението в частта за разноските, защото за да има право на разноски в производството, ответникът следвало да е конституиран като страна и именно в това си качество да е направил разноски за представителство в производство. Административен съд – Русе оставил без уважение молбата на „ЛОВЕЛА“ ООД за изменение на определението в частта за разноските чрез отмяната им. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че с определение № 49/07.10.2021 г. по адм. д.№ 576/21г. на АС Русе, производството по делото е прекратено, поради недопустимост на подадената жалба, на основание чл.159, т.1 от АПК. Съдът приел, че щом жалбата е недопустима и производството е прекратено, то не може да се приеме, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото по смисъла на чл.143, ал.3 от АПК и разноски по делото следва да останат в тежест на жалбоподателя. Определението е правилно. С определението, чието допълване е поискано по реда на чл.248 ГПК е оставена без разглеждане жалбата на „ЛОВЕЛА“ООД против Заповед №239/13.09.2021г. на Директорът на Териториално поделение Държавно ловно стопанство „Дунав “– гр. Русе на основание чл.159, т. 1 и 4 от АПК. Прието е, че обжалваната заповед за пренасрочване на наддавателната сесия няма белезите на индивидуален административен акт и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол по АПК, поради което правен интерес от оспорване жалбоподателят ще има по отношение на крайния акт в процедурата. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото. В случая ответникът не е дал повод за завеждане на делото, а искането на частният жалбоподател за оттегляне на жалбата е отхвърлено с определение от 03.11.2021г., поради което той няма право на разноски. Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че съдът не е конституирал Директора на Териториално Поделение (ТП) Държавно ловно стопанство „Дунав“ като страна ответник в производството по жалбата на „ЛОВЕЛА“ ООД. В административния процес страните са жалбоподателят, органът издал административния акт и заинтересованите лица, съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.1 АПК. Те се конституират с образуване на административното дело, независимо че няма изричен съдебен акт за това. Преценявайки по същия начин обективните данни по делото и подвеждайки ги под приложимите процесуалноправни норми, административният съд правилно е отхвърлил молбата на „ЛОВЕЛА“ ООД за отмяна на определение №49/07.10.2021г., в частта му, с която жалбоподателят е осъден да заплати на „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП – Габрово разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение от 19.11.2021 г., постановено по адм.д.№576/2021 г. по описа на Административен съд - Русе. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Румяна Борисова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Любомира Мотова /п/ Светослав Славов