Решение · № 748/2022 · дело 9247/2021

По дело 9247 / 2021 РЕШЕНИЕ № 748 София, 28.01.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение , в съдебно заседание на деветнадесети януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНИКА ЧЕРНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ГЪРБАТОВА ДОБРИНКА АНДРЕЕВА при секретар Мариета Ангелова и с участието на прокурора Чавдар Симеонов изслуша докладваното от съдията ДОБРИНКА АНДРЕЕВА по адм. дело № 9247/2021 Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие”, подадена чрез процесуалния представител юрк. М.Пелтекова, против решение № 1039/11.06.2021г., постановено по адм. дело №198/2021г. на Административен съд - Благоевград, с което, по жалба на "Ферма Меркез" ООД, със седалище гр.Гоце Делчев, е отменено негово Решение № 01/04/1/0/00193/04/01 изх.№ 01-2600/541 от 25.01.2021 г., за отказ на одобрената финансова помощ и прекратяване на Договор № 01/04/1/0/00193 от 01.12.2017 г. по подмярка 4.1.“Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4.“Инвестиции в материални активи“ от ПРСР за периода 2014 г. – 2020 г. и преписката е върната на касатора за произнасяне по подадената заявка за окончателно плащане, при спазване на дадените от съда указания. Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател намира, че съдът неправилно приел, че между страните нямало спор за различието между екземплярите на договора, сключен между страните и сочи, че дружеството-жалбоподател не е предоставило оригинала на своя.Счита, че неправилно съдът е стигнал до извод, че е налице грешка в пресмятането при определянето на срока на договора, тъй като същият е нормативно установен от приложимата наредба. Навежда и довод за неправилна преценка на съда по осъждането му за разноските в първоинстанционното производство, тъй като делата по ЗПЗП не са с материален интерес, съответно не следва при определянето на размера на адвокатското възнаграждение да бъде съобразявана разпоредбата на чл.8, ал.1, т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли ВАС да отмени решението и да остави в сила оспорения акт, или поне да намали присъдените от съда разноски и да му присъди направените по делото разноски. В откритото съдебно заседание пред ВАС не изпраща процесуален представител. Ответникът по касационната жалба- "Ферма Меркез" ООД, със седалище гр.Гоце Делчев, в писмен отговор и чрез процесуалния си представител адв. Старева ,оспорва касационната жалба с подробни съображения и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на направените по делото за настоящата инстанция разноски. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че оспореното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон,предвид установеното, че на 01.12.2017г. между Държавен фонд „Земеделие“, гр. София и „Ферма Меркез“ООД е сключен договор на основание чл.42, ал.3 от Наредба №9 от 21.03.2015г. за прилагане на подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014–2020г. ,в чл.6, ал.1 от който е уговорено, че ползвателят се задължава да извърши инвестицията с предмет „Модернизация на кравеферма за угояване на телета чрез изграждане на фуражен цех и закупуване на модерно оборудване за производство на фураж за собствени нужди на „Ферма Меркез“ООД, в срок от 36 месеца,и че поради неизпълнение на инвестицията в срок до 15.09.2020г. ,с решение от 25.01.2021г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София е била отказана изцяло одобрената финансова помощ по сключения договор от 01.12.2017г., като същият е прекратен.Сочи,че в екземпляра на договора, който е за Държавен фонд „Земеделие“ е посочено, че ползвателят се задължава да извърши инвестицията – предмет на договора, в срок до 36 месеца, но не по-късно от 15.09.2020г.,а в екземпляра на договора, който е за търговско дружество „Ферма Меркез“ООД е посочено, че ползвателят се задължава да извърши инвестицията в срок до 36 месеца ,и тъй като с разпоредбата на чл.50, ал.2 от Наредба №9 от 21.03.2015г. е поставен краен срок за извършване на инвестицията до 15.09.2020г., независимо от датата на подписване на договора,а ползвателят се е задължил да изпълни инвестицията в срок до 36 месеца, без да бъде уведомен, че е налице и друг срок, въведен с разпоредбата на чл.50, ал.2 от Наредба № 9 от 2015г. ,то административният орган е нарушил разпоредбата на чл.63, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, която поставя изискване всяка от страните да изпълнява задълженията си по договора точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин,то обоснован и съответен на доказателствата е изводът на първоинстанционният съд за незаконосъобразност на оспореното пред него решение на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Счита,освен това,че съдът основателно е счел, че сумата за изплатен адвокатски хонорар не може да се определи като прекомерна, предвид материалният интерес, възлизащ на 523 497лв. и разпоредбата на чл.8, ал.1 ,т.5 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество ,касационната жалба е частично основателна-само в частта на присъдени разноски, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на "Ферма Меркез" ООД, срещу Решение № 01/04/1/0/00193/04/01 с изх.№ 01-2600/541 от 25.01.2021 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие”, с което, на основание чл.20а, ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 45, ал.2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1. “Инвестиции в земеделски стопанства” от мярка 4”Инвестиции в материални активи” от Програмата за подпомагане на селските райони за периода 2014 - 2020г., е постановен пълен отказ за изплащане на договорената финансова помощ на кандидата и е прекратен Договор № 01/04/1/0/00193 от 01.12.2017 г. ,поради неподаване на заявка за плащане от страна на"Ферма Меркез" ООД в договорения срок, а именно до 15.10.2020г. Оспорващият възразил, че обжалваният административен акт е опорочен поради липса на извършени от дружеството нарушения на закона и на Договор № 01/04/1/0/00193 от 01.12.2017 г. Съдът отменил оспорения акт за прекратяване на договора и върнал преписката на административния орган за произнасяне по подадената заявка за окончателно плащане, при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, съдът приел за установено, че на 01.12.2017 г. между "Ферма Меркез" ООД, и ДФЗ – гр.София е бил сключен Договор № 01/04/1/0/00193 ,на основание чл.42, ал.3 от Наредба № 9/21.03.2015 г., с предмет предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по мярка 4.“Инвестиции в материални активи“ от ПРСР за периода 2014 г. – 2020 г. за изпълнението на одобрен Проект № 01/04/1/0/00193 „Модернизация на кравеферма за угояване на телета чрез изграждане на фуражен цех и закупуване на модерно оборудване за производство на фураж за собствени нужди на дружеството, в размер 523 497.56 лв., съгласно Приложение № 1 „Таблица за одобрени инвестиционни разходи“ по т.2 от приложенията към договора, представляваща 60% от одобрените и реално извършени от "Ферма Меркез" ООД разходи за осъществяването на проекта. Констатирал и, че в чл.6, ал.1 от сключения между страните договор било уговорено, че ползвателят се задължава да извърши инвестицията – предмет на договора, в срок до 36 месеца, а в чл.6, ал.4 от същия е посочено, че ползвателят е длъжен да подаде заявката за окончателно плащане по чл.4, ал.1 от договора -не по-късно от един месец след изтичане на срока по ал.1 – 15.09.2020 г. ,докато в алинея 2 от чл.6 от Договора е посочено, че срокът по ал.1 започва да тече от датата на подписване на договора. Установил също, че със Заповед № 03-РД/04.10.2017 г. на изпълнителния директор на на ДФЗ е било одобрено финансирането по посочения по горе проект и че "Ферма Меркез" ООД е изпълнило одобрения Проект № 01/04/1/0/00193, видно от Констативен акт от 23.08.2019 г.и Удостоверение № 62/12.10.2020 г. за въвеждане в експлоатация на строеж, издадено от главния архитект на община Гоце Делчев. Посочил още, че с Уведомително писмо изх.№ 01-2600/6266 от 28.10.2020 г. на изпълнителния директор на ДФЗ дружеството-ползвател било уведомено, че при извършена административна проверка за спазване на срока за подаване на заявка за окончателно плащане по договора, "Ферма Меркез" ООД не е подало такава до крайния срок – 15.10.2020 г., като му е указано в 14-дневен срок от получаване на писмото да представи писмени доказателства за наличието на особени непредвидени обстоятелства. С Писмо с вх.№ 01-2600/6266/03.12.2020 г. до ДФЗ ползвателят посочил,че посоченият от органа срок за изпълнение на инвестицията – 15.09.2020 г., не е правилен, тъй като съгласно чл.4, ал.1 от Договора, срокът изтича на 01.12.2021 г.В тази връзка и по искане на дружеството- ползвател, съдът назначил и изслушал съдебно-графологична експертиза, със задача да установи дали подписите, положени в договор № 01/04/1/0/00193/01.12.2017 г., са поставени от посочените в него лица. Съдът приел оспореното решение за индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК. Приел и че е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП, при спазени изисквания за форма и административнопроизводствени правила, но противоречи на материалноправните разпоредби и не съответства на целта на закона. Този извод обосновал с аргументи, че между екземплярите на процесния договор, сключен между "Ферма Меркез" ООД и ДФЗ,има съществени различия в съдържанието на чл.6, ал.1.,а именно- в екземпляра на ДФЗ текстът на клаузата гласи – „Ползвателят се задължава да извърши инвестицията – предмет на този договор, в срок от 36 месеца, но не по-късно от 15.09.2020 г.“, а в копието на дружеството текстът на тази клауза е само - „Ползвателят се задължава да извърши инвестицията – предмет на този договор, в срок до 36 месеца“. Преценил, че тъй като договорът е подписан на 01.12.2017 г. и от този момент започва да тече срокът за извършване на инвестицията, който изтича на 01.12.2020, а съгласно чл.6, ал.4 от договора, ползвателят е длъжен да подаде заявката за окончателно плащане по чл.4, ал.1 не по-късно от един месец след изтичане на срока по ал.1, или в настоящия случай - до 01.01.2021 г.,и съобразил,че процесното заявление е подадено на 04.12.2020г. Счел, че се касае до грешка в пресмятането при определянето на срока в екземпляра на Договора за ДФЗ по отношение на чл.6, ал.1, която е следвало да бъде отстранена от органа, респ. че прекратяването на договора на основание неподадена в срок заявка представлява нарушение на закона. За да стигне до този правен извод съдът кредитирал добросъвестно изготвеното заключение на вещото лице, с което установил, че подписите върху представените оригинали на договора са положени от съответните длъжностни лица на фонда. Затова счел, че доколкото подадената от "Ферма Меркез" ООД на 04.12.2020 г. заявка за окончателно плащане в разплащателната агенция е в договорения срок, който е до 01.01.2021 година, то жалбата на дружеството е основателна. По тези съображения преценил обжалвания акт за незаконосъобразен и го отменил. Упражнил правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Съобразно правилото на чл. 143, ал. 1 от АПК и предвид материалния интерес, възлизащ на 523 497лв. и разпоредбата на чл.8, ал.1 ,т.5 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, присъдил разноски в полза на оспорващото дружество в пълния им доказан размер-за адвокатски хонорар / 9312 лева/ ,въпреки заявеното в срок възражение по чл. 78,ал.5 ГПК,вр. с чл. 144 АПК. Постановеното решение е правилно, освен в частта на размера на присъдените в полза на оспорващото дружество разноски за адвокатско възнаграждение. Наведеният довод в касационната жалба за необоснованост на изводите на съда е неоснователен. Противно на твърдяното в настоящата жалба, решаващият съд е стигнал до правилния извод, че не е доказано наличието на основание за прекратяване на договора. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. Законосъобразни са изводите на съда по съществото на спора - същите са обосновани и са довели до правилно приложение на материалния закон, поради което настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд. Съдът е дал верен отговор на основния спорен въпрос по делото, като обосновано е преценил, че на оспорващото дружество неправилно е отказано финансиране и е прекратен Договор № 01/04/1/0/00193 от 01.12.2017 г. ,поради неподаване на заявка за плащане в договорения срок. Неоснователни са изложените от касационния жалбоподател съображения за неправилност на решението на административния съд , за установена незаконосъобразност на процесното решение на ДФЗ поради неправилно приложение на материалния закон от страна на административния орган. В тази връзка обосновано е преценено от първоинстанционния съд, че между екземплярите на Договор № 01/04/1/0/00193 от 01.12.2017 г., сключен между "Ферма Меркез" ООД и ДФЗ има съществени различия в съдържанието на чл.6, ал.1. Безспорно тези разминавания не са по вина на дружеството- ползвател и се отнасят до пресмятането на срока за подаване на окончателната заявка за плащане, като тази неточност не е основание за прекратяване на договора, а подлежи на поправяне от страна на ДФЗ.По делото не е спорно и че ползвателят е реализирал добросъвестно и в срок одобрения Проект № 01/04/1/0/00193 „Модернизация на кравеферма за угояване на телета чрез изграждане на фуражен цех и закупуване на модерно оборудване за производство на фураж за собствени нужди“, видно от приложените по делото и неоспорени Констативен акт от 23.08.2019 г.и Удостоверение № 62/12.10.2020 г. за въвеждане в експлоатация на строеж, издадено от Главния архитект на община Гоце Делчев . Не могат да бъдат възприети като основателни доводите на касатора, че не бил спазен срокът за подаване за заявка за окончателно плащане - до 15.10.2020 г. ,първо защото такъв срок не е заложен нито в екземпляра на договора на дружеството- ползвател, нито някъде в наличната документация по проекта ,и второ- защото, видно от приложените по делото документи ,на 16.11.2020г.(един месец след твърденият от ДФЗ краен срок за подававане на заявката) ,е сключен Анекс във връзка с промени в СМР към процесния договор за безвъзмездна финансова помощ, като при изготвянето и подписването му липсват индикации от страна на фонда,че счита договора за такъв с изтекъл срок. Затова правилно решаващият съд е счел, че следва да бъде даден приоритет на договореното между страните пред заложения в чл.50, ал.2 от Наредба № 9/21.03.2015 г. срок,още повече, че ако дружеството е знаело за краен срок от 15.09.2020г. и е считало, че няма да успее да приключи навреме, то е можело да поиска от фонда удължаване на срока за извършване на инвестицията. Следва да бъде съобразено, че основното задължение на бенефициера по договора е да изпълни в срок и качествено всички договорени инвестиции, което в случая безспорно е направено. Затова настоящият съдебен състав счита, че прекратяването на договора на основание неподадена заявка в срок е незаконосъобразно- не е налице виновно неизпълнение на договорни задължения от страна на дружеството – ползвател. Оспореното решение на ДФЗ правилно е отменено от съда, още повече, че то е в разрез с основните цели на приложимата Наредба № 9/21.03.2015 г. и тези на Подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства", а именно -повишаване конкурентоспособността на земеделието в Република България чрез преструктуриране и развитие на наличните материални мощности в стопанствата, насърчаване въвеждането на нови технологии в производството и модернизация на физическия капитал и спазване стандартите на Европейския съюз за подобряване на условията в земеделските стопанства. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение в тази част е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което в гореописаната част следва да бъде оставено в сила. Възражението на касационния жалбоподател обаче срещу другата/субсидиарна/ част от оспореното съдебно решение - с която е осъден да заплати на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 9312 лв., касационният съдебен състав намира за основателно. Първостепенният съд незаконосъобразно е определил дължимото адвокатско възнаграждение,без да съобрази, че производството пред административния орган, приключило с оспореното решение на изпълнителния директор на ДФЗ, е по Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП)и затова размерът на адвокатския хонорар не следва да се определя съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1, т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на това касационният съдебен състав, след преценка на действителната фактическа и правна сложност на спора,и като отчете своевременно направеното от страна на процесуалния представител на ДФЗ възражение по чл. 78,ал.5 ГПК,вр. с чл. 144 АПК за тази инстанция намира,че договореният и внесен размер на адвокатското възнаграждение в производството пред АС -Благоевград е прекомерно и не съответства на тази сложност, поради което обжалваното решение в частта , с която касаторът е осъден да заплати адвокатско възнаграждение в размер, надвишаващ 2 500 лв. е неправилно, като противоречащо на материалния закон, поради което тази част следва да бъде отменена. С оглед изхода на правния спор и при съобразяване с факта на оставено в сила решение в частта за недопуснати нарушения и частично отменено /само в частта на част от разноските/, искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, релевираното от процесуалния представител на ответната страна „Ферма Меркез“ ООД искане за разноски пред ВАС е своевременно и доказано за сумата от 7765 лв., съобразно данните от адв. пълномощно, приложено на л. 36 от делото и пл.нареждане на л.38-л.39 от делото. При липса на направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК от страна на касатора за това производство,то е и основателно ,поради което касаторът следва да бъде осъден да му заплати разноски в този размер . Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ , чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 1039/11.06.2021г.,постановено по адм. дело №198/2021г. на Административен съд - Благоевград, в частта, с която Държавен фонд "Земеделие", гр. София, е осъден да заплати на "Ферма Меркез" ООД със седалище гр.Гоце Делчев,, направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер над 2500/две хиляди и петстотин/ лева. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1039/11.06.2021г., постановено по адм. дело №198/2021г. на Административен съд - Благоевград в останалата част. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” за разноски по делото. ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие", гр. София, да заплати на „Ферма Меркез“ ООД със седалище гр.Гоце Делчев, сумата 7765 /седем хиляди седемстотин шестдесет и пет/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител в касационното производство. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Мариника Чернева секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Диана Гърбатова /п/ Добринка Андреева