Решение · № 841/2022 · дело 5760/2021

1 февруари 2022 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Решение
Номер
841
Година на номера
2022
Дело №
5760/2021

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 5760 / 2021 РЕШЕНИЕ № 841 София, 01.02.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение , в съдебно заседание на осемнадесети януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕНА ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА ТАНЯ КОМСАЛОВА при секретар Жозефина Мишева и с участието на прокурора Георги Христов изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА по адм. дело № 5760/2021 Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Тракийска /сега директор ТД Митница Пловдив/ при Агенция Митници, чрез гл. юрск. Симеонова, против Решение №1647/16.03.2021г., постановено по адм. дело № 14071/2019г. по описа на Административен съд София град. Изложените доводи са за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.09, т.3 АПК. Касаторът счита, че съдът е тълкувал неправилно нормата на чл.24, ал.2, т.4 във вр. с чл.4, т.37 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/. Твърди, че целта за която ще се използва природният газ е производство на пара, необходима в описаните технологични процеси. Според него установената употреба на енергийния продукт попада в хипотезата на чл.13, ал.5 от ПП ЗАДС. Претендира за отмяна на обжалваното решение и за потвърждаване на решението на административния. Ответникът – „Аладин ФУУДС“ ООД, по съображения в писмен отговор и писмени бележки, подадени от процесуалния представител адв. Борисова, оспорва основателността на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски в производството по представен списък на разноските. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл.218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е било Решение № РТД 3000-216/27.11.2019г./32-342317 на директора на ТД Тракийска при Агенция Митници, с което е прекратено действието на удостоверение за освободен от акциз краен потребител /УОАКБ/ № BG0030000Е0210 на „Аладин ФУУДС“ ООД и местонахождение на обекта: село Цалапица, община Родопи, област Пловдив, ул.“Иван Вазов“ №4 предвид обстоятелството, че лицето е престанало да отговаря на условията за освобождаване от облагане с акциз по чл.24,ал.2,т.4 ЗАДС. От фактическа страна съдът е приел за безспорно, че УОАКБ е издадено на 28.06.2019г. след постановено от Върховен административен съд решение №7613/21.05.2019г. по адм.д.№7714/2019г., с което е оставено в сила решение на Административен съд Пловдив по адм.д. № 3472/2017г. С посоченото съдебно решение АС-Пловдив е отменено решение на началника на Митница Пловдив, с което е отказано на „Аладин Фуудс“ ООД издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. В УОАКБ е посочен енергиен продукт „газьол“ – маркиран с код по КН 27101943, необходим за производството на хляб, хлебни и тестени продукти /арабски питки/, използван в технологичния производствен процес в обект в с.Цалапица, обл.Пловдив. Изрично е отчетено, че не е установено използване на енергиен продукт газьол за други цели, освен за подгряване на пещта и поддържане на необходимата температура на пещта за изпичане на арабски хляб. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест като е преценил, че твърдението в оспорения административен акт за промяна в обстоятелствата, при които е издадено УОАКБ следва да се обоснове и докаже от издателя на акта. Отчел е, че в оспорения акт не се сочат нови факти и обстоятелства извън ново тълкуване на разпоредбата на чл.4,т.37 ЗАДС, която е в сила /от 01.01.2018г./ - отпреди издаване на удостоверението. За да прекрати действието на така издаденото удостоверение митническият орган се е позовал на изменението на чл.4, т.37 от ЗАДС (в сила от 1.01.2018 г.) и констатациите от извършена проверка на 11.07.2019 г., при която е потвърдено използването на енергийните продукти в производствената дейност по начина, посочен в издаденото удостоверение за освободен от акциз краен потребител. За да отмени оспореното решение, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, по смисъла на чл.24б, ал.4 ЗАДС, в законоустановената форма и при спазване на административно производствените правила, но в противоречие с приложимите материалноправните норми. Посочил е, че съгласно чл.24, ал.2, т.4 ЗАДС от облагане с акциз се освобождават енергийни продукти, използвани за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. ………Съобразил е законовата дефиниция на понятието "енергиен продукт за отопление", която се съдържа в чл.4, т.37 ЗАДС, в редакцията от ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г. и е обосновал извод, че използваният природен газ участват в процес, свързан с отделяне на топлина, която обаче не се използва непосредствени или чрез преносна среда в основната й функция за отопление, а за други производствени цели, с което се опровергават изводите че енергийните продукти, че не е налице основанието по чл.24,ал.2,т.4, пр. последно ЗАДС за освобождаване от облагане с акциз на енергийните продукти. Решението е валидно, допустимо и правилно. Доводите в касационната жалба за нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл.209, т.3 АПК, са неоснователни. При постановяването му съдът е установил релевантните факти и е тълкувал правилно материалния закон. Законосъобразни са изводите на съда, направени въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Решението на АСВТ следва да се остави в сила като на основание чл.221,ал.2, пр. последно АПК касационният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които изцяло споделя. Съгласно чл.24, ал.2, т.4 ЗАДС от облагане с акциз се освобождават енергийни продукти използвани за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Легалната дефиниция на "енергиен продукт за отопление" е дадена в разпоредбата на чл.4, т.37 ЗАДС, която в редакцията й действаща от 1.01.2018 г., предвижда, че това е продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда. Енергийният продукт за отопление не се ограничава само до използването му за отопление на помещение. Използването на енергиен продукт за отопление включва и всички случаи, когато енергийните продукти се изгарят и получената топлина се използва независимо от крайното й предназначение, включително използването в оранжерии, сушилни, бази за вторични суровини, с изключение: а) за цели по т.10 /енергиен продукт с двойно предназначение/ и т.33 ("минералогични процеси") и б) за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че след законодателната промяна на чл.4, т.37 ЗАДС, влязла в сила от 1.01.2018 г. дружеството не отговаря на условията за освобождаване от облагане с акциз по чл.24, ал.2, т.4 ЗАДС. Преди всичко това определение е следвало да бъде съобразено от издателя на удостоверението, тъй като последното е издадено при действието на тази разпоредба и последващото позоваване на обратно нейно тълкуване, при липса на промяна във фактите и обстоятелства по и при използване/влагане в производство на енергийните продукти, не съставлява ново обстоятелство и годно правно основание, води до незаконосъобразно процедиране и злоупотреба с процесуални права от страна на издателя на акта. Позоваването на решение на СЕС по дело С-240/01г. е неотносимо за спора, а и това решение не е „нова практика“ за казуса с оглед датата на постановяването му. Основателен е доводът на ответника по касация, че първоинстанционният съд е съобразил безпротиворечивата съдебна практика на Върховния административен съд по тълкуването на понятието "енергиен продукт за отопление", включително и след изменението на чл.4, т.37 ЗАДС, ДВ бр. 97/2017г., в сила от 01.01.2018г., според която използването на енергиен продукт за получаване на пара за целите на производствената дейност на предприятието не е равнозначно на отопление и не представлява използване за отопление по смисъла на чл.24, ал.2, т.4 ЗАДС. По силата на чл.2, пар.4, б.“б4 от Директива 2003/96/ЕО/ от приложното поле на директивата са изключени енергийните продукти, използвани за цели, различни от моторни горива или горива за отопление. С оглед изложеното и предвид липсата на промяна в условията, при които е издадено удостоверението се налага извод, че незаконосъобразно административният орган е постановил прекратяване на действието на удостоверението за освободен от акциз краен потребител. По така изложените съображения решението на Административен съд София град като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящата касационна инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1647/16.03.2021г., постановено по адм. дело № 14071/2019г. по описа на Административен съд София град. ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на „Аладин ФУУДС“ ООД, с ЕИК[ЕИК], сума в размер на 600лв. /шестотин лева/ за разноски в касационното производство. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Свилена Проданова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Василка Шаламанова /п/ Таня Комсалова

Други данни

В регистъра от
16.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026